Решение по ЧНД №2238/2021 на Софийски градски съд

Съдебното производство е образувано по ЕЗА от ФРГ.
В открито съдебно заседание исканото лице участва лично и със упълномощен защитник.
Исканото лице М. не да даде съгласие за предаване на издаващата държава членка и не
направи отказ от прилагане на принципа на особеността по чл. 61 от ЗЕЕЗА
В съдебните прения прокурорът исканото лице и неговия защитник навеждат доводи, че не
са налице предпоставки за предаване на А.М. на властите на издаващата държава .
Съдът въз основа на събраните матирали, прие следното :
Издадената ЕЗА отговаря на формалните изисквания по чл. 37 ЗЕЕЗА и съдържа всички
изискуеми данни за искано лице; издаващ орган; съдебен акт за задържане в издаващата
държава по силата на който се иска предаването ; характер и правна квалификация на
престъплението ; обстоятелства за извършването му и степен на участие на исканото лице.
А именно описва, че в периода 2016 – 2020г. г-жа М. е работила, заедно с други лица
като отговорен служител в изградена сложна мрежа от фирми,предназначени за създаване и
експлоатация на уеб сайтове с измамна цел, чрез които клиенти са примамвани да
инвестират във високо спекулативни обекти. С помощта на опитни брокери жертвите биват
убеждавани, че инвестицията е безрискова. Инвестиционните предложения биват
рекламирани чрез търсачки и др. възможности за онлайн маркетинг.Сумите не били
инвестирани, нито се връщали на пострадалите . Твърди се, че обвиняемата е назначила
няколко стотин служители в кол – центровете в България / София , Варна/ и Македония,
които се опитват да убедят жертвите да инвестират все по – големи суми, въпреки , че им
било известно, че сумите не се инвестират . Твърди се, че г-жа М. е работила като проект –
мениджър и маркетингов управител на организацията и е отговаряла за управлението на
проекти при основаване на нови платформи за дизайн на уебсайтове и за прилагане на
платежни методи . Твърдят се причинени вреди в размер за над 6 млн. евро.
Допълнително постъпилата информация от издаващия орган, а именно постъпила ЕЗР,
както вътрешната заповед за арест във ФРГ съдържат твърдения / че тя е получател на
информация за срещи на мениджъмънта на фирмата, а от там се допуска участието й срещи
на ръководно ниво, твърди се че е имала достъп до системите , използвани за опериране с
клиенти / жертви/; знаела за съобщенията за платформите и се е опитвала да опровергае
информацията; занимавала се с проектирането на нови платформи/, които дават
достатъчно информация за твърдените действия от страна на г-жа М., които немските власти
отнасят към обстоятелства на извършването му, поради което доводите в обратен смисъл не
се приемат за основателни.
Съдът обсъди налице ли са условията за предаване по чл. 36 и 41 и има ли основания
за отказ по чл. 39 или 40, има ли основания за отлагане на изпълнението или за условно
изпълнение на заповедта по чл. 52.
Въз основа на горното и данните по делото се установи следното :
Европейската заповед за арест на Районен съд Кобленц е издадена срещу лице, за което
се поддържа, че е извършило деяния, наказуеми, съгласно правото на издаващата държава -
ФРГ с лишаване от свобода или с мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-
малко от една година, или с друго по-тежко наказание.
Съгласно посоченото в ЕЗА правната квалификация на престъпленията е чл. 263, ал.1 , ал.3
, изр. 2, номер 1, ал.5 от НК / измама чрез ОПГ/ ; параграф 129 НК / сговаряне с престъпна
цел /, като максималния срок на наказанието, което може да бъде наложено по присъда за
престъпленията е 10 години лишаване от свобода. Органът , издал ЕЗА, е отразил в
1

удостоверението, че престъпленията по ЕЗА, съответстват на включените в списъка от
32 такива в РР , а именно : т. 1. участие в организирана престъпна група; т. 8. измама,
включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по
смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности ;
т.20. Мошеничество, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече три
години . Отразяването на инкриминираната, деятелност като покриваща описанието на
престъпленията от посочения списък, води до отпадане изискването към изпълняващия
орган да изследва наказуемост и в РБ .
На 08.06.2021г. са представени гаранции, съгл. чл. 5т.3 РР 2002/584/ ПВР , че по силата на
влязла в сила присъда за изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка
изискваща задържане , А.М. ще бъде върната в РБ за изпълнение на наказанието.
Гаранцията произтича от издаващата държава и компетентния й орган - Главен прокурор
Кобленц, като в писмо от 16.07.21г. е изтъкнато, че Орган на принудителното изпълнение
на постановено и влязло в сила съдебно решение, съгл. пар. 451 на НПК на ФРГ е
прокуратурата. Съдът намира, че предоставените гаранции са от комепетентен орган от
издаващата държава и съответстват на заложеното в чл. 41 ал.4 от ЗЕЕЗА, респ. чл. 5, т.3 от
РР 2002/584/ПВР. Съдът не счита, че гаранцията следва да е постановена от същия орган,
издал ЕЗА, такова изискване ЗЕЗА, а и РР не залагат . Българското законодателство - ЗЕЕЗА,
сочи, че гаранциите следва да са от издаващата държава / а не орган /, поради което и с оглед
цитирания в писмото от 16.07.2021г. нормативен акт, която обуславя компетентост на
издалия я орган, то не съществуват основания да се счита, че гаранциите не са валидни.
Възражението на защитата, че липсва гаранция, че след като бъде изслушана по
повдигнатото й обвинение, г- жа М. ще бъде върната в РБ да търпи мярка „задържане “,
почива на тълкуване на разпоредбата на чл. 41, ал.4 от ЗЕЕЗА, което не се споделя . И това
е така, т.к. на първо място не се иска временно предаване или изслушване на лицето – по
арг. от чл. 50 ЗЕЕЗА ; на следващо място целта на искането за предаване на г-жа М. е за
наказателно преследване , което обуславя необходимост от участието й в цялото
наказателното производство във ФРГ и което ако приключи с налагане на ефективно
наказание „лишаване от свобода“, то по силата на гаранцията тя следва да бъде върната в
РБ да го търпи . Ето защо, тълкувания от защита израз, че лицето следва бъде върнато, за да
търпи в РБ мярка изискваща задържане не кореспондира с целта на издаване на ЕЗА,
поради което и отсъствието на такава гаранция е ирелевантно .
Предвид посоченото съдът констатира, че са налице изискуемите основания по чл. 36 и чл.
41 ЗЕЕЗА
Основания за отказ за изпълнение на ЕЗА по чл. 39 и чл. 40 не се констатират.
По чл. 39 ЗЕЕЗА - престъплението, за което е издадена ЕЗА в РБ не е включено в Закони за
амнистия . Исканото лице не е осъждано нито в РБ , нито има данни за такова в трета
държава . Исканото лице не е малолетно .
По чл. 40 ЗЕЕЗА – Няма данни, а и не се твърди от която и да е от страните, г-жа М. да е
привличана като обвиняем/подсъдим в РБ за престъплението; няма данни Прокуратурата
на РБ да е образувала наказателно производство за същото престъпление срещу същото
лице и да го е прекратила, спряла или да е взела някакъв друг вид окончателно решение
да се търси или не отговорност за същата като описаната в ЕЗА деятелност. Поради което
основания, да се счита че с предаването на г-жа М. , би се нарушил принципа „не два пъти за
едно и също“ , в какъвто смисъл се тълкуват доводите / исканията на прокурора, не се
възприемат. Давностен срок за престъплението не е изтекъл. Що се отнася до
факултативното основание за отказ чл. 40, ал.1 . 5 ЗЕЕЗА , съдът констатира: във
2

вътрешната заповед за задържане от РС Кобленц се цитира, че срещу Ицкович и Виготски
в РБ е започнало разследване, дори и това да е така, няма данни българските власти да са
възбудили разследване срещу г-жа М. ; отделно съпоставимо с етапа и обема на
действията, извършени в издаващата държава / обяснимо и с факта, че пострадалите лица
са немски граждани /: а именно данни за търсене на отговорност спрямо редица лица ;
събиране на доказателства чрез ЕЗР, сочат че немското разследване е в значително по –
напреднал етап, поради което посоченото обоснова преценка на състава, че не съществува
пречка за предаване. По алтернативната хипотеза: ако деянието се счете, че е извършено
извън издаващата държава, то следва да се заяви, че правото на РБ допуска наказателно
преследване за такива престъпления, ако са извършени извън територията й : и това би било
така ако чужденец в чужбина, извърши такива престъпления от общ характер, засягащи
български граждани, съгл. чл. 5 НК ; наказателно преследване би било възможно и в
случай, ако български гражданин извърши такива престъпления в чужбина, съгл. чл. 4 от
НК.
Неоснователно е възражението на защитата, за това, че не е изпълнено изискване на закона
за предоставяне/ предявяване на акта, с който спрямо г-жа М. е привлечена като обвиняем
и е взета мярка. Такова задължение , съществува само при ЕЗА, постановена за
изпълнение на наказание лишаване от свобода - чл. 40а ЗЕЕЗА, като основание за отказ не е
налице и с оглед отсъствието на определен защитник във ФРГ . Отделно, сред основанията
за отказ / задължителни по чл. 39 и факултативни по чл. 40 ЗЕЕЗА/ не е включено такова
изискване за изследване, а от там и за отказ, преди издаването на ЕЗА, исканото лице да е
било изслушано в издаващата държава .
Съдът служебно се произнесе и по мярката за неотклонение на исканото лице , като предвид
императивната норма на чл. 44, ал.7 ЗЕЕЗА постанови, че същата следва да е „задържане
под стража“ до фактическото предаване на органите, издали европейската заповед за
арест.
При тези съображения , съдът постанови своя съдебен акт.

Председател : Членове :
3

Номер на акта:	78
Дата:	22 юли 2021 г.
Съдия:	Снежина Колева Георгиева

Дело:	20211100202238
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	9 юни 2021 г.

Решение по ЧНД №2238/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите