РЕШЕНИЕ  № 930

                              гр. Сливен , 2.12.2013г.

 

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публичното  заседание   на  осми ноември, през две хиляди и тринадесета година  , в състав:

                                                   

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря  А.В.

като разгледа докладваното от съдия  Каранашева                      

гр. дело   № 1408   по описа за  2013год. ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

В исковата молба ищецът твърди, че ответника е бил ползвател на имот бивша фабрика Лента в гр. Сливен, кв. Комлука, ул. Асеновско дефиле № 4, като е ползвал ел. енергия по партида на ищеца, въз основа на сключен договор между ищеца и ЕВН ЕР. Сочи се, че ежемесечно след отчитане от общия към индивидуалния електромер, ответното дружество е заплащало консумираната и платена от ищеца ел. енергия. Твърди се, че за отчетен период м.12.2012 г. ищеца е заплатил по сметка на ЕВН сумата от 4510.40 лв. с платежни нареждания от 10.01 и от 18.01. Твърди се, че ответника не е заплатил на ищеца консумирата от него ел. енергия, съответно преотчетена, за която е била издадена фактура № 6 от 10.01.2013г.  за сумата 2554.44 лв. Сочи се, че Соксет ЕООД до този момент редовно са заплащали консумираната ел. енергия. Твърди се, че ищеца за неплатената сума е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и въз основа на направено възражение от ответника, е предявил настоящия иск.

Поискано е, да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2554.44 лв, представляваща консумирана ел. енергия.

Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232 , ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест, по отношение на фактите, че  ответното дружество е ползвало до края на м. декември 2012 г. бивша фабрика Лента в гр. Сливен, кв. Комлука, ул. Асеновско дефиле, че ползваната ел. енергия е отчитана по партида, открита на името на ищеца, че за м. 12.2012 г. ответника е ползвал ел. енергия на стойност 2554.44 лв., е негова.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.

В отговора е направено възражение, че по договора за наем, сключен между ответното дружество и ищеца, като наемодатели фигурират освен ищеца още пет лица, поради което ищеца не е активно процесуално легитимиран да предявява иск в пълен размер. Направено е възражение, че в исковата молба не е посочено как е отчетена ел. енергията и чрез какво техническо средство. Заявено е, че ответното дружество е ползвало процесния имот до 9.02.2012 г. когато ищеца е прекъснал ел. захранването към процесния обект и е поставило дружеството-ответник в невъзможност да ползва обекта по предназначение, а преди тази дата и поради липсата на открити  партиди за ползвана ел. енергия за всеки един от наемателите в сградния комплекс, ответното дружество е заявило пред ищеца, че разпределянето на месечните суми за ползвана ел. енергия е извършвано еднолично само от него, без да се дължи сметка за конкретните показания за преотчитащите електромери. В отговора е възразено, че от съдържанието на всички издадени фактури не се видно как е отчетена   ел. енергията, касаеща наетия обект, и е заявено, че сумите начислени за ел. енергия са определяни произволно, не коректно и при умишлено завишаване на техните размери. Твърди се, че ответното дружество е направило изрично искане да бъде формирана комисия от независими правоспособни лица, които след преглед на всички отчитащи устройства на територията на целия сграден фонд, находящ се в гр. Сливен, ул. Асеновско дефиле № 4 да констатират и отразят конкретните параметри и размери на реално ползваната от ответното дружество ел. енергия. Сочи се, че поради изразеното от ответното дружество несъгласие и неприемане като дължими суми за календарната 2012 г. на стойност 33200 лв. ги е върнало на наемодателите, в това число и на ищеца, за да бъдат преработени и надлежно остойностени на база реално ползваната ел.енергия. Твърди се, че след 9.02.2013 г. поради невъзможност ответното дружество да ползва имота, наетия обект е освободен. Оспорено е изцяло дължимостта на сумата от 2554.44 лв., като е заявено, че фактура и до настоящия момент не е връчена на ответното дружество и ответното дружество се е запознало с фактурата едва след връчване на исковата молба. Сочи се, че никога не са съставяни разпределителни протоколи, които да са в кореспонденция с преочтитащите електромери, на всеки един от ползвателите на ел. енергия. Твърди се, че през м. 12.2012 г. не е ползвало ел. енергия и фактурата от 10.01.2013 г е съставена след фактическото освобождаване на имота. Сочи се, че на 17.01.2013 г. управителя на ответното дружество е предал на ищеца сумата от 2525 лв., претендирана от ищеца за ползвана ел. енергия, като при предаването на сумата ищеца е заявил,  че ще издаде фактура. Сочи се, че ищеца е  издал две фактури за ползвана  ел. енергия за м. 12.2012 г.

Поискано е, да бъде отхвърлен предявеният иск изцяло, като неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски.

 Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на съставяне на разпределителни протоколи, вземане на показанията на преотчитащите електромери на всеки от ползвателите на ел. енергия в общата сграда, е негова.

Указано е на ответника, че доказателствената тежест  по отношение на факта, че управителя на ответното дружество на 17.01.2013 г. е предал на ищеца сумата от 2525 лв. за ползвана ел. енергия за м.12.2012 г., че ищеца е издал две фактури за ползвана ел. енергия за месец 12.2012 г., е негова.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв.Б. моли да бъдат уважен предявения иск и да  бъдат присъдени направените по делото разноски на доверителя й.

В  съдебно заседание ответникът, чрез адв.Н.,  моли предявения иск да бъдат отхвърлени като неоснователен и да  бъдат присъдени направените по делото разноски на доверителя му.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и  становището на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за наем от 19.01.2004г. И. Русев Ташев, Тодор Димитров Б., Д.Т.Б., Галена Николова Бояджиева, Жанина Илианова Кънчева, Ивайло Георгиев Богатев, Даниел Георгиев Богатев, в качеството на наемодател е предоставило на  Соксет ЕООД, в качеството на наемател-първи етаж помещение  №2 и №3, обобщени в едно помещение, втори етаж помещение №10 и №11, обобщени в едно помещение.В чл.2,ал.1 от договора е предвидено задължение на наемодателя  да предостави на наемателя, упоменатия имот, в състоянието, в което се намира към датата на сключване на договора  /с електрическо захранване и електрическо табло в стаята/.

С договор за присъединяване на обекти на потребители  към електроразпределителната мрежа на ЕВН Електроразпределение АД от 26.06.2012г., сключен между ЕВН Електроразпределение и Д.Т.Б., в качеството на физическо лице, е уговорено предоставяне на електроенергия  на адрес гр.Сливен, м.Асеновско дефиле №4 №ПИ 673387.302.108.В чл.24т.1 от договора е предвидено, че  съоръженията за присъединяване се поставят под напрежение след изпълнение на задълженията на потребителя и представяне на доказателства че е сключил  сделка за доставка на електрическа енергия с лицензирано за това електроенергийно предприятие или  сделка за пренос на потребената електрическа енергия за съответната мрежа, за ползване на мрежата и за достъп до нея, съгласно чл.104 от ЗЕ или договор за пренос на потребената  електрическа енергия по разпределителната мрежа съгласно чл.98б ЗЕ.

С фактура от 18.12.2012г. Соксет ЕООД са заплатили на съсобствениците/наемодатели/ Бояджиеви, Богатеви, Кънчеви и Ташеви сумата от 3233лв в брой за потребената и префактурирана електроенергия за месец декември 2012г.

От фактура, издадена на 31.12.2012г. от ЕВН Електроснабдяване  на абонат Д.Т.Б. се установява, че за отчетен период месец декември 2012г. за място на потребление гр.Сливен, ул.Асеновско дефиле 4А, фабрика Лента склад е доставена електрическа енергия на стойност 4510.40лв, като сумата е формирана за електроенергия, акциз, пренос през разпределителна мрежа, достъп до разпределителна мрежа, добавка за зелена енергия, добавка за вис.ефект.производство на топл. И ел.енергия, добавка за невъзстановяеми разходи, цена за пренос през електропреносна мрежа, цена за достъп през електропреносна мрежа.В представената по делото фактура липсват показания за отчетена дневна електроенергия и отчетена нощна електроенергия

С платежно нареждане от 10.01.2013г. е заплатено по сметка на ЕВН България сумата от 710лв по фактура от 31.12.2012г., като наредител в платежното нареждане е посочен Д.Т.Б..

С вносна бележка от 18.01.2013г. Петя Петрова от името на Д.Т.Б. е внесла сумата от 3800.40лв по сметка на Д.Т.Б..

С платежно нареждане от 18.01.2013г. е заплатено по сметка на ЕВН България сумата от 3800.40лв по фактура от 31.12.2012г., като наредител в платежното нареждане е посочен Д.Т.Б..

На 10.01.2013г. е издадена фактура от Д.Т.Б., с получател Соксет ЕООД, в която е посочено, че Соксет ЕООД дължи сума за електроенергия за м.12.2012г. в размер на 2537.19лв и лихви за забава в размер на 17.25лв, общо сумата от 2554.44лв

С уведомление покана от 5.02.2013г. Соксет ЕООД до Тодор Димитров Б. и Д.Т.Б. е възразило, че от издадените фактури за електроенергия не става ясно по какъв начин е отчетена реално изразходваната електроенергия и са поискали надвнесените суми да бъдат  върнати.Уведомлението е връчено на Д.Т.Б. на 11.02.2013г.

На 12.02.2013г. е подадена жалба от Соксет ЕООД до РП Сливен срещу Д.Т.Б., за това , че не е открил отделни  партиди за ползваната електроенергия на наемателите си и самоволно е преустановил електрозахранването в наятото помещение.

От таблица за отчитането на явяването и неявяването на работа във фирма Соксет ЕООД се установява, че от 22.12.2012г. до 31.12.2012г.служителите са били в отпуск.

От таблица за отчитането на явяването и неявяването на работа във фирма Соксет ЕООД се установява, че от 2.01.2013г. до 15.01.2013г., включително служителите са били в отпуск.

По направеното оспорване на протокол, без дата подписан в реквизит изготвен от Д.Т.Б., съдът приема, че при все на указаната доказателстена тежест на ищеца по отношение на истинноста на представения документ не се доказа по пътя на главното, пряко и пълно доказване какви са били показанията на преотчитащия електромер на ответното дружество и кога са били измерени.С оглед изложеното съдът приема, че на основание чл.194,ал.2 от ГПК съдът приема, че представения протокол е с неистинско съдържание.

От уведомително писмо на ЕТ ИГА И.К. се установява, че за периода от 14.01.2013г. до 19.01.2013г.включително няма  приемани фактури и други  удостоверителни книжа, издадени от Д.Т.Б., не са приемани документи или други удостоверителни книжа, издадени от Д.Т.Б., отразяващи извършени плащания  от страна на ЕТ ИГА И.К. за наем, електроенергия или други.

От писмо от Обединена Българска Банка, клон Сливен се установява, че за периода от 14.01.2013г. до 19.01.2013г. няма банкови документи-вносни бележки или нареждания за превод на територията на гр.Сливен, които да са подписани лично от Д.Т.Б..

По направеното оспорване на заповед №1 от 14.01.2013г., разходен касов ордер от 21.01.2013г. и договор за наем от 9.10.2012г. съдът приема, че направеното оспорване е недоказано.Безспорно се установи в производството истиността на представените документи, в тази връзка е и договора за счетоводно консултантски услуги и показанията на Йордан Чанков Йорданов, както и допълнителното споразумение към договора за наем.

Със заповед №1 от 14.01.2013г. е командирован Д.Т.Б. за пет дни от 15.01.2013г. до 19.01.2013г. до гр.Банско, като са определени дневни пари в размер на 20лв дневно.Командировъчната заповед носи печата на Дихрис ОО7 ЕООД в реквизитите пристигнал и заминал и съответно са посочени датите 15.01.2013г. за пристигнал и 19.01.2013г. за заминал.

С разходен касов ордер №1 от 21.01.2013г. е  разпоредено да се изплати сумата от 100лв на Д.Т.Б., представляващи дневни пари за командировка.

С договор за счетоводно консултантски услуги от 01.05.2010г. Дихрис 007 ООД, като възложител, и Тобидо Б. и син ООД, като изпълнител, са се уговорили изпълнителя да  организира и поддържа счетоводното състояние на дружеството срещу възнаграждение.

С договор за наем от 19.10.2012г. Дихрис 007 ООД е наело от Елпомснаб ООД хотел Хермес, находящ се в гр.Банско, като договора за наем е сключен за срок от 5години.

С допълнително споразумение към договор за наем от 1.03.2013г. Дихрис 007 ООД и Елпромснаб ООД  са се споразумели да прекратят действието на договора за наем, сключен на 19.10.2012г.

От показанията на свидетеля Кънчев се установява, че на адрес гр.Сливен, ул.Асеновско дефиле 4А, фабрика Лента склад има едно табло, но партидата за елетроенергия е открита на името на Д.Т.Б. и отчитането се извършва на 31-во число на месеца.От показанията му е видно че до началото на 2010година е имало табло с преотчитащи електромери и всеки от наемателите е могъл да види данните на преотчитащите електромери, а в началото на 2010година е сложен катинар на таблото с преотчитащите електромери.От показанията му се установява, че Д.Т.Б. е издавал фактури след заплащането на електроенергията от наемателите.От показанията  му се установява, че Д.Т.Б. е изнасял данните на преотчетените електромери и го е поставял на таблото.От показанията му е видно, че не е виждал изнасян на таблото преразпределителен протокол.

От показанията на свидетеля Йорданов, се установява, че за периода от 14.01.2013г. до 19.01.2013г. Д.Т.Б. е бил в гр.Банско и има сключен договор за счетоводни услуги с него.

Съдът не кредитира показанията на Тодорова, Ангелова,Стоянов и Николов по отношение на твърденията им, че са видели на 16.01.2013г. и на 17.01.2013г. Д.Т.Б. и че управителката Ивайла Николова му е предала определена сума.Безспорно се установи по делото, че за периода от 15.01.2013г. до 19.01.2013г. Д.Т.Б. е бил в гр.Банско.

От показанията на свидетеля Тодорова, се установява, че последния й работен ден за 2012г. е 21.12.2012г, а първият работен ден за 2013г. е бил 16.01.2013г.

От показанията на свидетеля Ангелова, се установява, че последния й работен ден за 2012г. е 21.12.2012г, а първият работен ден за 2013г. е бил 16.01.2013г.

От показанията на свидетеля Стоянов, се установява, че последния му работен ден за 2012г. е 22.12.2012г, а първият работен ден за 2013г. е бил 16.01.2013г.

От показанията на свидетеля Николов е видно, че разпределението на сумите за ток се е плащало по данни на индивидуалните електромери на наемателите, като на самата вратичка на таблото Б. е изнасял данни на отчетените киловати на електромера, срещу цена, която той е определял като киловат и краина сума.От показанията му се установява, че той не е имал ключ до таблото с преотчитащите електромери.От показанията му е видно, че Б. не е представял разпределителни протоколи за електроенергията.

От показанията на свидетеля К. се установява, че на таблото в сградата се изнася една справка ежемесечно с името на наемателя старото и новото показание и сумата за заплащане.От показанията му се установява, че наемодателя не издава фактура преди да е заплатена процесната сума.От показанията му се установява, че на няколко пъти на свидетеля като наемател му се е случвало  да му коригират сумата за електроенергия, тъй като начислената електроенергия е била по-висока.От показанията му е видно, че не знае до кога Соксет ЕООД  са имали ключ от таблото с електромерите.

На 11.03.2013г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от Д.Т.Б. срещу Соксет ЕООД за главница в размер на 2554.44лв, представляваща незаплатена сума електоенергия за месец декември по фактура №6 от 10.01.2013г. Заповедта е връчена на Соксет ЕООД на 27.03.2013г. и на 2.04.2013г. е входирано възражение срещу заповедта за изпълнение.В указания едномесечен срок е предявен иска предмет на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124 , ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.Предявения иск е допустим-ищецът има правен интерес от признаването за установено, че ответното дружество дължи на ищеца суми за електроенергия за месец декември 2012г.в размер на 2554.44лв, предвид развилото се заповедно производство и направеното възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение.

По основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124 , ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответното дружество дължи на  ищеца разноските за електроенергия за месец за месец декември 2012г.в размер на 2554.44лв ,съдът приема предявения иск за неоснователен и недоказан.Въпреки изрично указаната доказателствена тежест на ищеца, че ч ответното дружество е ползвало до края на м. декември 2012 г. бивша фабрика Лента в гр. Сливен, кв. Комлука, ул. Асеновско дефиле, че ползваната ел. енергия е отчитана по партида, открита на името на ищеца, че за м. 12.2012 г. ответника е ползвал ел. енергия на стойност 2554.44 лв.,  съставяне на разпределителни протоколи, вземане на показанията на преотчитащите електромери на всеки от ползвателите на ел. енергия в общата сграда. Не се доказа в производството по какъв начин са вземани показанията на преотчитащите електромери на наемателите, не се доказа и какви са били показанията на електромера на Соксет ЕООД и кога са сваляни показанията.От представената от ответното дружество фактура се установява, че ответното дружество вече е заплатило веднъж с фактура от 18.12.2012г. префактурирана електроенергия за месец декември 2012г. в размер на 3233.00лв и в настоящото производство ищеца претендира отново заплащане на вземане за префактурирана електроенергия за м.12.2012г.Във фактурата издадена от ЕВН Електроснабдяване изрично е посочено, че отчетния период е месец декември 2012г.Не се доказа в производството и дали ищеца е открил партида на свое име като битов или като стопански потребител.При съпоставка между фактурата издадена от ЕВН ЕС и фактурата издадена от ищеца за претендираното вземане не става ясно как въобще е формирана сумата във фактурата не са посочени нито отчетените показания на електромера, нито цената на електроенергия, нито разликата с отчитането за предходен период.Ищеца не доказа в производството по пътя на пряото главно и пълно доказване електроенергия на каква стойност  е употребило ответното дружество.От издадената фактура на 18.12.2012г., която е подписана от ищеца и е отразено заоплатена електроенергия за месец декември 2012г. не става ясно какво е било количесвото електроенергия и за кой период е формирана сумата.Не се доказа в производството и за кой период е всяка от фактурите.Издадената от ЕВН ЕС фактура е за месец декември 2012г., подписаната от ишеца и издадена на 18.12.2012г.фактура е за преотчетена електроенергия за месец декември 2012г. и претендираната в настоящото производство фактура е за месец декември 2012г. на стойност 2554.44лв.Липсват каквито и дабило доказателствата по отношение на основния въпрос колко е била ползваната електроенергия от ответнот дружество и за кой период.Ищеца претендира заплащането на преотчетена електроенергия за месец декември 2012г., а такава вече е платена от ответното дружество с фактура издадена на 18.12.2012г.Следва да се отбележи, че не се доказа в производството и какъв е периода на отчитане договорен между абоната и ЕВН ЕР.С оглед изложеното предявения положителен  установителен иск ще следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

На основание чл.78,ал.3 от ГПК и с оглед на направеното искане ще следва да  бъде осъден ищеца да заплати на ответното дружество направените по делото разноски  в размер на 300лв, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Така мотивиран, СлРС

                                               Р   Е   Ш   И   :

ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124 , ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД от Д.Т.Б., ЕГН ********** *** за признаване на установено, че  Соксет ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.Карандила №95, ЕИК ********* им дължи сумата от  2554.44лв/ две хиляди петстотин петдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща електронергия за месец декември 2012г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.Т.Б., ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на Соксет ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.Карандила №95, ЕИК ********* на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 300лв/триста лева/,представляваща направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от страните да се връчи на страните!

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: