Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
406 17.08.2018 г. Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
районен съд VІ-ти нак. състав
На
28 юни Година 2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Силвия Димитрова
Секретар:
Даниела Асенова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията АНД № 791 по описа за
2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 34-0000044/12.04.2018
г., издадено от Хр.Л.Кр.– началник на ООАА - Перник, на П.С.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, са наложени административни
наказания:
- глоба в размер на 300,00 лв. /триста лева/ на
основание чл.37а, т.2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС, за извършено
нарушение по чл.37а, т.2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС и
- глоба в размер на 20,00 лв. /двадесет лева/ на
основание чл.185 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.157, ал.6 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно постановление в срок е
постъпила жалба от П.С.Б., в която твърди, че при издаването му са допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на задължителни
законоустановени реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН
/обстоятелства, при които е извършено нарушението, описание на същото, данни за
нарушените законови разпоредби/. Отделно, жалбоподателят не оспорва, че като
водач на автобус, извършващ обществен превоз на пътници по междуселищна
автобусна линия, не е спрял на една от спирките, включени в маршрутното
разписание, но твърди, че в автобуса не е имало пътници, желаещи да слязат на
същата, нито път на спирката е имало чакащи.
Въззиваемата страна, в съпроводително писмо към
преписката, изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е
съобразено с материалните и процесуалните правила и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори по делото, че на 19.03.2018 г., около
11:15 часа, жалбоподателят П.С.Б. управлявал автобус с рег. № РК 1664 ВР,
собственост на ТК “БУС Перник” ООД – гр. Перник, извършващ обществен превоз на
пътници по междуселищна автобусна линия № 21, с маршрут Перник – Кладница. В
маршрутното разписание, възложено от община Перник с Договор № 16 от 01.02.2017
г. и анекс № 1 от 2018 г. била включена и спирка “Винпром”, на която обаче
водачът не спрял. Това било забелязано от свидетеля Й.Ц.П. ***, който малко
след спирката извършил проверка на Б., в хода на която последният, вместо
контролен талон към свидетелството за управление, представил АУАН № 813768 с
изтекъл едномесечен срок от влизане в сила, тъй като важал до 30.01.2018 г.
Въз основа на установеното по-горе свидетелят П. счел,
че Б. е извършил нарушения по чл.37а, т.2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на
МТС и по чл.157, ал.6 от ЗДвП, поради което образувал срещу него
административнонаказателно производство, съставяйки АУАН серия А-2017, № 247153
от 19.03.2018 г. Актът бил предявен на сочения за нарушител и той го подписал,
вписвайки че в автобуса не е имало желаещи за слизане, а на самата спирка не е
имало чакащи пътници. Други възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не
представил.
На 12.04.2018 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4
от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства,
административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53 и 83
от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на П.С.Б. за горепосочените нарушения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на АУАН серия А-2017, № 247153 от 19.03.2018 г.,Заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта и информационните
технологии, Заповед № 781/20.07.2017 г. на изпълнителния директор на ИААА –
София, Пътен лист от 19.03.2018 г. на автомобил с рег. № РК 1664 ВР, Маршрутно
разписание, възложено от община Перник с Договор № 16 от 01.02.2017 г. и анекс
№ 1 от 2018 г. и др., както и свидетелските показания на актосъставителя Й.Ц.П.
и Маряна Георгиева Ивкова.
От правна страна:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
дело е подадена в срок от лице, което има право на това и срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол. В този смисъл, тя е допустима.
Разгледана по същество - същата е основателна и следва
да бъде уважена, а наказателното постановление срещу него - отменено.
Съображенията за това са следните:
В настоящото административнонаказателно производство
следва да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в
акта лице и извършено ли е виновно.
Предпоставките са абсолютни като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление административното
нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран
да бъде описано точно, прецизно и ясно и да съдържа всички обективни и
субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен
акт. Следва да съществува и правно единство между текстовото и цифровото
описание на нарушението в акта и в наказателното постановление.
Съставеният акт за установяване на административно
нарушение следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл.42 от ЗАНН, а
издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да съдържа
реквизитите, посочени в чл.57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган.
Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения акт
за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него
наказателно постановление, съобразно посочените по-горе критерии, направи
следните изводи:
Съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление формално
отговарят на изискванията откъм съдържание, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Същевременно:
По първото нарушение:
Разглеждайки спора по същество, съдът намира вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение за доказано, което не се и оспорва от
жалбоподателя.Фактите относно отразените в АУАН, а после възприети и в
процесното наказателно постановление обстоятелства са убедително защитени както
актосъставителя, разпитан по делото като свидетел, така и от показанията на
свидетелката Марияна Ивкова, работеща като кондуктор и била в автобуса по време
на рейса. Те си спомнят добре за случая и дават подробни обяснения, които
напълно се припокриват с обективираното в обстоятелствената част на АУАН.
Следва да се отбележи, че съдът дава вяра на тези показания, като ги намира за
обективни, логични, изясняващи детайлно и в пълнота фактите и обстоятелствата,
съставляващи предмет на доказване, поради което ги кредитира изцяло, тъй като
не намира основания да им се вменява каквато и да е заинтересованост,
необективност и недобросъвестност. Свидетелите дава логични и последователни
обяснения, които кореспондират помежду си, поради което съдът ги приема за
обективни и достоверни. По тези съображения и при липсата на събрани каквито и
да било доказателства, установяващи фактическа обстановка различна от
очертаната в акта, следва признатата му от закона доказателствена сила да бъде
зачетена, като същият бъде ползван като годно доказателствено средство за
подлежащите на установяване факти и обстоятелства.
При така установената по несъмнен начин фактическа
обстановка и въз основа гореизложените съображения, съдът приема, че
жалбоподателят виновно е извършил
нарушението по чл.37а, т.2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС.
Същевременно, в чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за
“маловажен случай” на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид
и субсидиарното приложение на НК и НПК.
При извършване на преценка дали са налице основанията
по чл.28 от ЗАНН административно наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като отграничи “маловажните” случай на административни нарушения от
нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.
Деянието се квалифицира като “маловажен случай” само
когато степента на обществената опасност и морална укоримост е по-ниска от
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. По-ниската обществена
опасност се определя от цялостната характеристика на деянието и дееца, а не
само от това дали са осъществени признаците на административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН. Вземат се предвид и всички други обстоятелства
относими към извършеното, както и мотивите и подбудите, от които се е ръководил
деецът, неговата личност, отражението на деянието сред обществото и др.
При обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице
“маловажен случай”, следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно
липсата или незначителността на вредните последици, т.е. не само
обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата
относно обществената опасност на дееца.
С оглед на събраните в хода на въззивното производство
писмени и гласни доказателства съдът счита, че в конкретният случай условията
на чл.28 от ЗАНН са налице и случаят е маловажен такъв. В случая липсват
каквито и да е било доказателства, че жалбоподателят е извършвал и друг път
подобни административни нарушения. Липсват данни за причинени в резултат на
нарушението вреди, тъй като на спирката не е имало чакащи хора, още по-малко
желаещи да се качат на управлявания от жалбоподателя автобус, а също така не е
имало и желаещи да слязат.
Гореизложените обстоятелства не са били взети предвид
от административнонаказващия орган и въпреки, че е следвало да се мотивира защо
не прилага чл.28 от ЗАНН, така както го задължава разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН, сочещ, че наказващият орган издава наказателно постановление, след като
установи, че няма основание за прилагането на чл.28, респ. чл.29 от ЗАНН, като
от обстоятелствената част на наказателното постановление е видно, че
наказващият орган не е изложил конкретни мотиви за липсата или наличието на
предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В процесния случай, съдът счита, че са налице
основанията на чл.28 от ЗАНН, които изключват отговорността на нарушителя и
административнонаказващият орган е следвало да приложи тази разпоредба, като не
налага наказание на жалбоподателя, а го предупреди устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Предвид това, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но административнонаказващият орган не го е приложил, наказателното
постановление в тази му част следва да
бъде отменено поради издаването му в противоречие със закона. С оглед
гореизложеното, така наложеното административно наказание на жалбоподателя е
неоснователно, поради което и наказателното постановление в тази част следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
По второто нарушение:
С АУАН жалбоподателят е привлечен към
административнонаказателна отговорност за това, че “управлява МПС с изтекъл
срок на АУАН № 813768, като
актосъставителят е счел, че актът е бил валиден до 30.01.2018 г., и това му
деяние е квалифицирано като нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП. Въз основа на
същите факти “носи акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок”, подведени под
същата норма /чл.157, ал.6 от ЗДВП/, е наказан с издаденото наказателно
постановление на основание чл.185 от ЗДвП.
В действителност носенето на акт с “изтекъл срок” по
същество не представлява нарушение на
нормите на ЗДвП. Актовете за административни нарушения нямат “валидност”. С тях
се поставя начало на едно административнонаказателно производство, което
се развива по правилата на ЗАНН и
завършва с издаване на наказателно постановление или с резолюция на АНО за
прекратяване на преписката. Визираната като нарушена разпоредба на чл.157, ал.6 от ЗДвП предвижда, че при
съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон към
свидетелството за управление на водачите се отнема, като актът заменя същия за
срок до един месец от издаването му. При
това положение, контролните органи са констатирали липса на контролен талон,
поради отнемането му с цитирания акт за нарушение, констатация за което обаче,
в обстоятелствената част на обвинението, липсва. Непредставянето на контролен талон представлява друго нарушение
- на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и прецизното квалифициране на нарушението е
изисквало посочване именно на тази
норма, обвързана със съответната разпоредба от чл.157, ал.6 или 8 от същия
закон. Разписаното в тях сочи, че отнетия контролен талон се връща едва при плащане
на наказанието глоба, наложено с наказателното постановление издадено въз
основа на съответния акт. Предвид срока за произнасяне по преписката по чл.52,
ал.1 от ЗАНН и срока за доброволно плащане на глобата /едномесечен от влизане в
сила на издаденото наказателно постановление/, то очевидно колкото и да е
добросъвестен нарушителя, той не би могъл веднага след изтичане на едномесечния
срок по чл.157, ал.6 от ЗДвП /в който актът замества контролния талон/ да си
получи същия обратно. На практика възможността да плати веднага глобата, която
му бъде наложена /в т.ч. и преди влизане на постановлението в сила, каквато
възможност предвижда ал.7 от с.р./, се предпоставя от действията на АНО - да е
издал постановление в срока за произнасяне по чл.52, ал.1 от ЗАНН и да го е
връчил на нарушителя. Именно с оглед тази процедура, в чл.157, ал.8 от ЗДвП се
съдържа аналогично на това в ал.6 предписание – че наказателното постановление
заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила,
съответно решението или определението на съда при обжалване.
В случая, от обстоятелствената част на акта и
постановлението не става ясно на коя дата е издаден предходния АУАН и поради
това не може да се прецени докога той е можел да оправдае липсата на контролен
талон и дали преценката на актосъставителя, а после и на АНО, че това е до
30.01.2018 г., е правилна. Липсват всякакви данни относно това издадено ли е в
срок и въз основа на този акт наказателно постановление и ако е така – връчено
ли е то на нарушителя, тъй като тогава нарушителят е следвало да носи именно
наказателното постановление вместо контролния си талон. В противен случай, ако
АНО е забавил произнасянето си и наказателното постановление не е било издадено
между 30.01.2018 г. и датата на процесната проверка, то липсата на контролен
талон /каквото нарушение съдебният състав приема, че в действителност е
извършено по изложените по-горе съображения/, не би могла да се вмени във вина
на жалбоподателя.
Изложеното
мотивира извод, че незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление относно второто вменено на жалбоподателя нарушение произтича,
както от неточното квалифициране на самото нарушение /следствие от неправилно
подвеждане на фактите под съответната администартивнонаказателна норма/, така и
от необосноваността /фактическа и доказателствена/ на вмененото
административнонаказателно обвинение, поради което и в тази част то следва да
бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 34-0000044/12.04.2018 г.,
издадено от Хр.Л.Кр.– началник на ООАА - Перник, с което на П.С.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, са наложени административни
наказания:
- глоба в размер на 300,00 лв. /триста лева/ на
основание чл.37а, т.2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС, за извършено
нарушение по чл.37а, т.2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС и
- глоба в размер на 20,00 лв. /двадесет лева/ на
основание чл.185 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.157, ал.6 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала.
М.С.