Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./07.11.2017г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1141 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ и е образувано по молба
на „Примера Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. „Александър Малинов“ №9, представлявано от управителя Г.С.В., с която е отправено искане за постановяване на съдебно решение
за откриване на производство по несъстоятелност на молителя поради неплатежоспособност, в евентуалност поради свръхзадлъжнялост. В молбата се излага,
че молителят има данъчни задължения
по ЗКПО и ЗДДС и лихви към тях общо
в размер на 321081,19 лв. въз основа на влязъл в сила на 31.08.2017г. ревизионен акт Р-03000317000347-091-001/13.07.2017г.,
издаден от
ТД на НАП-Варна. Излага се, че дружеството има задължения към НАП за осигурителни
вноски и други разчети с бюджета общо в размер на 515888,22 лв. главници и лихви
към тях до
14.08.2017г. Освен това дружеството е длъжник и по банкови кредити
към „ОББ" АД в размер на 76667 лв. главница по
договори за банков кредит; към Уникредит Булбанк
ЕАД в размер на 539524,24 лв.; задължения към „НДК Трейд" ООД съгласно договор за заем в размер
на 185000 лв. Сочи се в молбата, че общо всички задължения по договори за
банкови кредити, лизинг и договори за заем възлизат
на 808471,70 лв. Налице са и задължения към доставчици в размер на 98892.50 лв. Сочи се, че наличните дълготрайни активи, собственост на дружеството са с балансова стойност, както следва: МПС - 30413,69 лв.; стопански
инвентар - 3416,19 лв; вземания от клиенти
- 5946,16 лв. парични средства
по разплащателни сметки - 2775,39 лв. Наличните
краткотрайни активи (стоки) са на
стойност 9386.47 лв. Дълготрайните и краткотрайните активи са заложени в полза
на банка, съгласно Договори за залог върху
движими вещи по реда на
Закона за особените залози.
Твърди се в молбата, че дружеството
не притежава достатъчно активи, с които да покрие
задълженията към кредиторите си, както и че затрудненията на дружеството са трайни, продължителни
и необратими. Имуществото е крайно недостатъчно
и липсват парични средства, които да могат да
покрият задълженията или да възобновят
търговската дейност, което поставя в сериозна опасност интересите на всички
кредитори. Изразява се становище, че продължаването на дейността на
дружеството би увредило масата на несъстоятелността, поради което следва
да се приложи
хипотезата на чл.630, ал.2 на ТЗ.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
С оглед основателност на молбата по чл. 625 ТЗ в тежест на молителя е да установи
твърденията си, че не е в състояние
да изпълнява задълженията си към кредиторите, тоест че е в състояние на неплатежоспособност,
както и трайния
характер и началната дата на това състояние.
С представените към
молбата писмени доказателства молителят – длъжник признава неизгодни факти, а
именно че са налице парични задължения на дружеството, които не е в състояние
да изпълни.
В случая е приложима
и въведената с измененията на чл.608, ал.3 от ТЗ презумпция, съобразно която
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. От
молбата по чл.625 от ТЗ е видно и се установява от заключението на вещото лице,
че дружеството има публични задължения в общ размер 515 888.22
лв., вкл. главница в размер 396 978.66 лв. и лихви 118 909.56
лв. към 14.08.2017г., за обезпечаване
на които е наложен запор върху банковите сметки на дружеството във всички банки,
вписан е особен залог върху МПС на дружеството. Публичните задължения са
формирани от неплатени задължения на молителя по ЗДДС и за осигурителни
плащания, като най-рано възникналото публично задължение е това за осигурителни
плащания с падеж 25.07.2016г. Презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ предвижда, че
„спиране на плащанията“ е налице и когато длъжникът е платил изцяло или отчасти
задълженията на определени кредитори, следователно състоянието на
неплатежоспособност се предполага и в случаите, в които не е изпълнено изцяло
или отчасти което и да е от съществуващите изискуеми парични вземания по
чл.608, ал.1 от ТЗ, тъй като това неизпълнение е приравнено на „спиране на
плащанията“. Въведената презумпция е оборима, при провеждане на успешно
насрещно доказване от длъжника на обективното си икономическо положение. В
настоящия случай предвид образуване на производството по молба на длъжника по
реда на чл.625 от ТЗ в депозираната молба се твърди и обосновава състоянието на
неплатежоспособност.
Независимо от
приложимостта на предвидената в чл.608, ал.3 от ТЗ презумпция, с оглед
установеното в чл.621а, ал.1, т.1 от ТЗ служебно начало, съдът винаги е
задължен да изследва какво е обективното финансово-икономическо състояние на
длъжника, като по своя инициатива събира доказателства за това, вкл. чрез
назначаването на експертиза за извършване на анализ на икономическото състояние
на дружеството - молител.
В случая е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която,
неоспорено от молителя, е прието от съда като компетентно и безпристрастно
дадено. При изследване на счетоводната документация на дружеството вещото лице е
установило, че водените в баланса ДМА към 31.07.2017г. в размер на 40000 лв.
включват машини и оборудване, съоръжения
– МПС, част от които не се водят по партидата на дружеството в КАТ и
предоставени аванси и ДМА в процес на изграждане – лека конструкция, която към
момента на ИМ не съществува, за периода
01.01-31.07.2017г. са отразени приходи от продажби на стоки в размер 1416 лв. и
приходи от услуги 5000 лв., срещу реализирания приход от продажби на стоки е
отписана балансова стойност на продадените активи 1 696 000 лв.,
заключението на вещото лице е, че с приходите от търговска дейност дружеството
не може да покрива задълженията си към кредиторите; през периода 2011г. –
2015г. дружеството е отчитало положителен финансов резултат с източник нетните приходи от продажби, след
този период финансовият резултат е отрицателна величина, като причината за това
е отписването на водени в баланса материални запаси и вземания, както и
намаления обем на търговската дейност през 2017г.; през целия изследва период
разликата между активи и задължения, както и само между краткотрайни активи и
текущи задължения е положителна величина; тоест дружеството е отчитало стойност
на активите/текущите активи, която значително е надвишавала задълженията му;
едва към 31.07.2017г. съпоставката на активи и задължения сочи превишение на стойността на задължения над тази на
активите, също така и по отношение на текущите активи/задължения, тоест пасивът
на молителя за първи път е надхвърлил активите му съобразно баланса към
31.07.2017г.; в баланса на молителя към 31.07.2017г. се водят парични средства
в размер 6000 лв., от които 3000 лв. в брой и 3000 лв. по банкови сметки;
поради липсата на представени хронологични счетоводни регистри и първични
документи, вещото лице е заявило невъзможност да формира извод по отношение
падежа на най-рано възникналото необслужено търговско задължение.
Експертизата установява, че към 14.08.2017г. неизплатените публични задължения са в общ размер 515 888.22 лв., вкл.
главница в размер 396 978.66 лв. и лихви 118 909.56 лв., формирани от неплатени задължения
на молителя по ЗДДС и за осигурителни
плащания, като най-рано възникналото публично задължение е това за осигурителни
плащания с падеж 25.07.2016г.
При анализа на показателите за ликвидност, установени в заключението, се
установява, че всички показатели за 2017г. са с неблагоприятни стойности, като
коефициентите за финансова автономност, задлъжнялост и абсолютна ликвидност са
били с такива стойности още през 2016г. Показателите за незабавна и абсолютна
ликвидност, отразяващи непосредствените възможности на предприятието да посреща
краткосрочните си задължения с по-бързо ликвидните си активи, през 2017г. са значително
под референтните стойности, като рязкото снижаване е започнало през предходния
период поради отписването на водени в баланса материални запаси и вземания,
както и намаления обем на търговската дейност.
Коефициентът на задлъжнялост също бележи рязко влошаване през 2017г., което
се дължи на факта, че в последния съставен баланс към 31.07.2017г. е отразен
пълния размер на публичните задължения към НАП.
От заключението по ССчЕ се установява също, че наличните
парични средства са в размер 6000 лв., от които 3000 лв. в брой и 3000 лв. по
банкови сметки, а стойността на бързоликвидните активи възлиза на 6 000
лв., представляващи вземания от предходни периоди. Установява се също, че
началните разноски по несъстоятелността за период от 6 месеца са в размер на
9 000 лв.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по
търговска сделка или публичноправно задължение към държавата, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. Приложима е в
случая предвидената с ал.3 на същата разпоредба презумпция, доколкото
дружеството – молител е спряло плащанията на публични задължения на 25.07.2016г. С оглед на изложените по-горе обстоятелства, съдът намира, че са
налице предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност, визирани в чл. 608, ал.
1 ТЗ. Длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо публичноправно задължение
към държавата, свързано с търговската дейност, поради липсата на парични
средства и намаляване обема на търговската дейност. Заключението на вещото лице
относно стойностите на финансовите показатели, отразяващи рязкото им влошаване,
довело до значително неблагоприятни стойности през 2017г., както и отписването
на водени в баланса материални запаси и вземания, налагат извода, че
затрудненията на длъжника имат траен и необратим характер и че предприятието не
разполага с краткосрочни активи и свободни парични средства, които да покрият
задълженията му.
По отношение началната дата на неплатежоспособността, съдът намира
следното: Съдът е задължен самостоятелно да преценява началния момент на
състоянието на неплатежоспособност, въз основа на обективните данни по делото, тъй
като решението има действие спрямо всички, вкл. води до последици по отношение
на трети лица, доколкото разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ предвижда
нищожност на извършено след началната дата погасяване на парично задължение. Датата
следва да се определи според най-ранния падеж на изискуемо непогасено
задължение, по отношение на което са налице и предпоставките на чл.608, ал.1 от ТЗ. Към този момент следва да са налице кумулативно всички признаци на неплатежоспособността.
От заключението на вещото лице се установява, че най-рано възникналото
неизплатено публично задължение е с падеж 25.07.2016г. Предвид липсата на
представени хронологични счетоводни регистри и първични документи, вещото лице
не е било в състояние да формира извод по отношение падежа на най-рано
възникналото необслужено търговско задължение. При липсата на установено
конкретно събитие, например падеж на парично задължение в значителен размер,
обявяване на предсрочна изискуемост или погиване на скъп актив, датата следва
да се определи въз основа на анализ на коефициентите за ликвидност и другите
финансови показатели, както са посочени от вещото лице. В случая към падежа на
най-рано възникналото публично задължение предприятието е осъществявало
търговска дейност, притежавало е активи, като съпоставката между активи и
пасиви е била положителна величина. През 2017г. дружеството е отписало от
активите си материални запаси и вземания в съществен обем, намалял е обема на
търговската дейност, освен това от 27.07.2017г. са изискуеми задълженията по
ревизионен акт, връчен на дружеството на 13.07.2017г. Съпоставката между активи
и пасиви сочи превишение на стойността на
задълженията над тази на активите едва към 31.07.2017г., поради което съдът
намира, че следва да обяви неплатежоспособността на „Примера Трейд” ЕООД, с начална дата 31.07.2017г. и да
открие производство по несъстоятелност на длъжника.
Кредиторите и длъжника не са се отзовали на поканата на съда да предплатят
разноските, необходими за развитие на производството, с оглед разпоредбата на
чл. 629б, вр. чл. 632 ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде обявен в
несъстоятелност и производството да бъде спряно. Откритото след решението по
чл. 632, ал. 1 ТЗ имущество следва да бъде запазено за удовлетворяване на
кредиторите и постигане целите на производството, поради което следва да се
наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността
на „ПРИМЕРА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. „Александър Малинов“ №9,
представлявано от управителя Г.С.В., с начална дата 25.07.2016г.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност на „ПРИМЕРА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „Александър
Малинов“ №9, представлявано от управителя Г.С.В..
ПОСТАНОВЯВА обща
възбрана и запор
върху имуществото на „ПРИМЕРА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.
„Александър Малинов“ №9, представлявано от управителя Г.С.В..
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване
дейността на „ПРИМЕРА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „Александър
Малинов“ №9, представлявано от управителя Г.С.В..
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „ПРИМЕРА
ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Александър Малинов“ №9, представлявано
от управителя Г.С.В..
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „ПРИМЕРА
ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Александър Малинов“ №9, представлявано
от управителя Г.С.В., в наименованието си да добави “в несъстоятелност”.
СПИРА производството по
несъстоятелност на „ПРИМЕРА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „Александър
Малинов“ №9, представлявано от управителя Г.С.В., на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА, че спряното производство може да бъде
възобновено в срок от една година от вписването на решението в ТР, по молба на
длъжника или на кредитор, при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като в противен
случай производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника
от ТР.
Решението подлежи на
вписване в търговския регистър.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в
търговския регистър.
Решението подлежи на
незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящия съдебен
акт в книгата по чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: