№ 1125
гр. Варна, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501691 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 50533/05.07.2023г. от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А срещу решение №2077/09.06.2023г., постановено по гр.дело №
20223110107688/2022г. на Варненския районен съд, с което отхвърлен
предявения от въззивника срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258 иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 522.48 лв. (петстотин
двадесет и два лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща вземане
на застрахователя за изплатено застрахователно обезщетение по щета №
1703-9806-В3-17-7489, заведена въз основа на сключена имуществена
застраховка, обективирана в застрахователна полица № 98061710001021, с
период на покритие от 10.02.2017г. до 10.02.2018 г. вкл ., за застрахователно
събитие, настъпило на 19.06.2017 г. в обект, находящ се в ****** собственост
1
на А.К.З., за настъпили вреди по хладилник, декодер – 2 бр., зарядни
устройства – 3 бр., трасформатори – 2 бр., рутер, климатик, сензор за лед
прожектор, в резултат токов удар, предизвикан от служители на ответното
дружество при извършена профилактика на електрическата мрежа, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда
– 23.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.
410 от ГПК, за което вземане по ч. гр. д. № 3609 по описа на Варненски
районен съд за 2022 год. е издадена Заповед № 1847/24.036.2022г. за
изпълнение на парично задължение.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочва се, че не е спорно, че
е сключен застрахователен договор по отношение на процесното имущество,
че е настъпил застрахователен риск – увреждане на същото. Счита се за
доказан факта, че увреждането на движимите вещи е в следствие на
прекъсване на ел. захранването – подадено по – високо напрежение в обекта.
Това се установява от заключението на СТЕ, като ответникът не оспорва
механизма на причиняване на вредите, а го признава с писмо до
застрахованото лице. Оспорванията на ответното дружество касаят неспазен
срок за уведомяването му – три дневен съгласно чл.56, ал.1 от Общите
условия. За тази клауза въззивникът е въвел възражение за нейната
нищожност поради неравноправност.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което уважи предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Електроразпределение север" АД, в който се застъпва
становище за неоснователност на подадената жалба и за допустимост,
правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Изложени са
съображения, че не е доказан механизма на причиняване на вредите и
причинно следствената връзка. Не е установено и виновно предизвикан токов
удар/свърхнапрежение/. Отделно застрахованата не е изправна страна, тъй
като не е уведомила „Електроразпределение север" АД, съгласно чл.56, ал.1
от Общите условия.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
2
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния
си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.410, ал.1, т.1 от КЗ от „Лев Инс“ АД срещу „Електроразпределение
Север“ АД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 522.48 лв., представляваща вземане на
застрахователя за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1703-
9806-В3-17-7489, заведена въз основа на сключена имуществена застраховка,
обективирана в застрахователна полица № 98061710001021, с период на
покритие от 10.02.2017г. до 10.02.2018 г., за застрахователно събитие,
настъпило на 19.06.2017г. в обект, находящ се в ****** собственост на А.К.З.,
за настъпили вреди по хладилник, декодер – 2 бр., зарядни устройства – 3 бр.,
трасформатори – 2 бр., рутер, климатик, сензор за лед прожектор, в резултат
на токов удар, предизвикан от служители на ответното дружество при
извършена профилактика на електрическата мрежа, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
23.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410
от ГПК, за което вземане по ч. гр. д. № 12396 по описа на Варненски районен
съд за 2019 год. е издадена Заповед № 6113/ 06.08.2019 г. за изпълнение на
парично задължение.
В исковата молба са наведени твърдения, че на 19.06.2017г. в ****** е
настъпило застрахователно събитие, като при извършване на профилактика от
„Енерго Про Север“ АД е настъпил „токов удар“, в резултат на което са
повредени процесните вещи, собственост на А.К.З.. Между ищеца и
собственика на вещите е бил сключен договор за имуществена застраховка по
застрахователна полица № 98061710001021, с период на покритие от
10.02.2017г. до 10.02.2018 г.
По застрахователния договор ищецът заплатил на застрахованото лице
3
сумата от 522.48лв. С оглед на това, че вредите по вещите са настъпили в
следствие на „токов удар“ при възстановяване на ел. захранването,
ответникът следва да отговаря за причинените вреди. По изложените
съображения е формулиран петитум съдът да приеме, че ответникът дължи
процесната сума, представляваща заплатеното застрахователно обезщетение.
Ответникът „Електроразпределение Север“ АД в подадения отговор е
оспорил предявения иск по основание и размер. Оспорва се твърдението, че
А.З. е собственик на повредените вещи, като е налице разминаване на нейната
фамилия с тази посочена в изготвен протокол от на ЕРП Север от
05.07.2017г., където е вписана с фамилия „С.“. На следващо място ответникът
твърди, че застрахованата не е изправна страна, тъй като не е уведомила
„Електроразпределение север" АД, съгласно чл.56, ал.1 от Общите условия.
По изложените съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен.
При така очертаните предмет на предявения иск и въззивен
контрол, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно нормата на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това
число в случаите за вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение.
За основателност на регресния иск следва да са доказани по безспорен
начин следните предпоставки: валидно сключен договор за застраховане, да е
причинено застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред
застрахования въз основа на правилата на деликтната или договорната
отговорност и застрахователят да е изплатил дължимото застрахователно
обезщетение на застрахования.
Съдът приема, че по делото е установено сключването между ищеца и
А.К.З. на застрахователен договор „Домашно имущество“ по застрахователна
полица №98061710001021 /приложена на л.7 от делото/, валидна за периода
4
10.02.2017г. до 09.02.2018г. С нея страните са приели, че е покрит
застрахователен риск по клауза „А, Б1, В1, В3, В4, Р“ по отношение на
движими вещи, находящи се, в жилищна сграда в ******, придобит в
съсобственост от застрахованата З. по силата на договор за покупко –
продажба, обективиран в нот. акт №139/23.05.2012г., нот. акт №264/2012г.
Предвид липсата на възражения относно извода за наличие на валиден
застрахователен договор не страдащ от пороци, водещи до неговата
нищожност следва да се заключи, че същият е годно основание, от което да
произтекат правни последици за всяка една от страните по делото.
За установено по делото съдът приема, че в застрахования имот са се
намирали процесните вещи. Същите са описани като налични от служители
на въззивника в констативен протокол от 10.08.2017г. за проверка по повод
подаден от А.З. сигнал, за която няма спор пред настоящата инстанция, че е
извършена в обект, находящ се ******. В посочения протокол е отразено, че
посочените вещи са отремонтирани, с изключение на хладилник „Финлукс“.
Предвид изложеното съдът пристъпва към разглеждане на спорния
въпрос пренесен в настоящата инстанция, а именно настъпило ли е
застрахователно събитие в следствие на неизпълнение на договорните
задължения на ответника и налице ли причинно следствена връзка с
настъпилите вреди.
За доказано, съдът приема, че застрахованата А.З. е в договорни
отношения с ответника, с оглед факта, че имотът й е електроснабден чрез
електроразпределителната мрежа, собственост на ответника, като договорът
между тях е сключен при Общи условия за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД.
Според чл.1 от ОУ със същите се уреждат условията, при които
потребителите на крайният снабдител използват електроразпределителната
мрежа и допълнително предоставените услуги. В чл.14, т.2 от ОУ е уредено
задължение на ответника да осигурява на клиентите си ел.енергия в
съответствие с изискванията за качество приети от ДКЕВР /КЕВР/ и
изискванията за безопасност.
За установяване на настъпването на застрахователното събитие,
механизма на причиняване на щетите и дали те са следствие от неизпълнение
на договорното задължение на ответника по чл.14, т.2 от ОУ са събрани
5
писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно техническа
експертиза.
В писмо от 01.08.2017г., в отговор на подадена искане от
застрахованото лице, въззиваемата страна „Електроразпределение Север“ АД,
с предишно наименование „Енерго Про Мрежи“ АД изрично признава, че на
19.06.2017г. има регистриран сигнал за високо напрежение в района. След
посещение на място, екип на „Енерго Про Мрежи“ АД установява слепване на
фазов и нулев проводник в следствие на натиск върху проводника причинен
от клон. Поради късо съединение предпазителят в трафопоста не изключва и
се къса нулевия проводник. Това е причината, съгласно писмото към обекта
на застрахованата по нулевия проводник да протече ток, след което да остане
без захранваща нула, след което води до повреда в електрическите уреди.
Съгласно заключението по допусната съдебно – техническа експертиза,
което е неоспорено от страните и следва да бъде кредитирано от съда ,когато
поради повреда се получи офазяване на нулата на битова електрическа схема
към съответните уреди постъпва напрежение U=380V вместо U=220V, т.е
напрежение, на което не са проектирани за работа трансформатори
/понижаващи или делителни/. В този случай се получава прегряване на
намотките и води до дефектиране на уредите.
Следователно може да се заключи, че в следствие на действия
служителите на ответника е подадено по – високо над допустимото
напрежение, с което последният е нарушил договорните си задължения, от
което се настъпили процесните вреди.
Неоснователно е възражението на въззиваемата страна, че не се дължи
обезщетение на застрахованата, тъй като същата не е спазила тридневния срок
предвиден в чл.56, ал.1 от Общите условия да уведоми
електроразпределителното дружество за настъпилата авария и претърпените
вреди. Клаузата предвижда уведомителен режим с оглед комуникация между
страните при възникнали ситуации, не страда от пороци водещи до
неравноправност, но няма касателство към отговорността на въззиваемата
страна за настъпилите вреди, т.е да я изключва.
По изложените съображения съдът намира, че е изпълнена хипотезата
на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като вредите са настъпили в следствие на
неизпълнение на договорно задължение.
6
Във отговора на исковата молба няма въведени възражения досежно
определяне на размера на вредите, съобразно нормата на съобрази нормата на
чл.386, ал.2 от КЗ и плащането на застрахователното обезщетение в размер на
522.48лв., което се установява и от приложените фактура №49657/04.07.2017,
фактура №390/05.07.2017г., фактура №3325/25.07.2017г. и преводно
нареждане от 19.01.2018г.
С плащането на застрахователното обезщетението застрахователят се е
суброгирал в правата на увреденото лице до размера на платената сума.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ е основателен в пълния му предявен размер,
поради което следва да бъде уважен, а първоинстанционното решение, с
което е отхвърлен предявения иск следва да бъде отменено.
По разноските:
Предвид изхода от спора и направеното искане на въззивника за
присъждане на разноски, такива следва да му бъдат присъдени на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 405.00лв. за исковото производство,
представляващи платена държавна такса /25.00лв./, възнаграждение за вещи
лица /300.00лв./ и за свидетел /30.00лв./, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50.00лв., съответно за заповедното производство се дължат
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75.00лв. За
въззивното производство въззиваемата страна носи тежестта за заплащане на
разноски в размер на 25.00лв. държавна такса и 50.00лв., възнаграждение за
юрисконсулт.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2077/09.06.2023г., постановено по гр.дело №
20223110107688/2022г. на Варненския районен съд и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 ДЪЛЖИ НА „Лев
Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
7
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 522.48 лв. (петстотин двадесет и
два лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща вземане на
застрахователя за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1703-
9806-В3-17-7489, заведена въз основа на сключена имуществена застраховка,
обективирана в застрахователна полица № 98061710001021, с период на
покритие от 10.02.2017г. до 10.02.2018 г. вкл ., за застрахователно събитие,
настъпило на 19.06.2017 г. в обект, находящ се в ******, придобит в
съсобственост от А.К.З., за настъпили вреди по хладилник, декодер – 2 бр.,
зарядни устройства – 3 бр., трасформатори – 2 бр., рутер, климатик, сензор за
лед прожектор, в резултат на токов удар, предизвикан от служители на
ответното дружество при извършена профилактика на електрическата мрежа,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 23.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането,
на основание чл. 410 от ГПК, за което вземане по ч. гр. д. № 3609 по описа на
Варненски районен съд за 2022 год. е издадена Заповед №1847/ 24.03.2022 г.
за изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс”-Е ДА ЗАПЛАТИ
на „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 405.00лв./четиристотин
и пет лева/, разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, сумата от 75.00лв./седемдесет и пет лева/, разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедно производство и сумата от
75.00лв. /седемдесет и пет лева/, разноски и юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9