Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 207
гр.
Пловдив, 12. 11. 2019 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пловдивският апелативен
съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на десети
октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и
на прокурора АНДРЕЯ АТАНАСОВ, като
разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД №371/2019г. по описа на ПАС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 21 от НПК.
С
присъда №44/10.05.2019г.,
постановена по НОХД № 517/2018г. по описа на ПОС, подсъдимия А.В.М. е бил
признат за виновен в това, че на 29.05.2014г.
в гр. С., като лице, което управлява и представлява юридическото
лице „Д.“ ЕООД гр. С., с ЕИК „“,
бенефициент с УРН „“, е представил пред Общинска служба „З.“ гр. С. неверни
сведения в заявление за подпомагане за 2014г. с УИН „“ от 29.05.2014г., в
нарушение на задължение да предостави такива, регламентирано в чл. 32, ал. 1,
чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските
производители и в чл. 3, ал. 1, т. 3, б. „а” и б. „в” от Наредба № 5 от
27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания /действаща за кампания 2014г./, издадена от министъра на
земеделието и храните на основание чл. 32, ал. 5 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, като в приложената към заявлението таблица за
ползваните парцели за 2014г. е посочил, че ползва /обработва/ общо 163 броя
парцели в землищата на с. Й. Г., гр. С., с. К. К., с. Н. с., гр. П. и с. Т., с
обща декларирана площ 665,03 хектара, които са поддържани в добро земеделско и
екологично състояние, а в действителност 136 броя парцела от тях или части от
тях, с обща площ 442, 5 хектара /съставляващи в процентно отношение 66,54 % от
общата заявена за подпомагане площ/, са необработени, не отговарят на
изискванията за поддържане на земеделските парцели, не са ползвани
/обработвани/ през 2014г. от заявителя „Д.“ ЕООД гр. С. и са недопустими за
подпомагане, поради което и на основание
чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2 от НК,
вр. чл. 54 от НК е бил осъден на две години лишаване от свобода и глоба в
размер на 4 000 /четири хиляди/ лева.
На основание чл.
66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия А.В.М.
наказание лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от четири
години, считано от влизане на присъдата
в сила.
На основание чл. 59,
ал. 1, т. 1 от НК при изпълнение на
наложеното наказание лишаване от свобода е било приспаднато времето,
през което подсъдимият А.В.М. e бил задържан, считано от 06.03.2019г. до
10.05.2019г., като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от
свобода.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото
разноски.
Присъдата е била обжалвана от адв. С.Л. като
защитник на подс.А.В.М., като в жалбата са изложени съображения за
постановяването й в нарушение на материалния закон, като се оспорва авторството
на деянието, при допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с
неуважаване на доказателствените искания на подсъдимия, както и за явна
несправедливост на наложеното му наказание, поради което се иска отмяна на
присъдата и оправдаване на подс. А.В.М.
по повдигнатото му обвинение, а алтернативното искане е за изменение на
присъдата като се намали размера на наказанието под предвидения в закона
минимум.
Прокурорът предлага
да се потвърди присъдата като правилна и обоснована.
Пловдивският
апелативен съд, след като провери изцяло правилността на постановената присъда,
обсъди доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, приема
за установено следното:
Подадената жалба е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
И според въззивната
инстанция, от събраните по делото доказателствени източници може да се приеме
за установена по несъмнен начин следната фактическа обстановка: През 2014г. подс. А.М. бил управител на „Д.”
ЕООД гр.С., с ЕИК „“ и в това си качество управлявал и представлявал
търговското дружество, чийто едноличен собственик бил неговият баща В. А. М..
Подс. М. като физическо лице бил регистриран като земеделски производител и от
2010г. се занимавал със земеделие в региона на Общинска служба „З.” гр.С.. Като физическо лице и като управител на „Д.” ЕООД
подсъдимият М. кандидатствал за финансово подпомагане на площ по схемата за
единно плащане /СЕПП/, по схемата за национално доплащане /СНДП/, по схемата за
преразпределително плащане /СПП/ и по схемата за плащания на земеделски стопани
за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/.
За кампания 2014,
като управител и представляващ „Д.” ЕООД, подсъдимият кандидатствал пред
Областна дирекция на Държавен фонд „З.” /ДФЗ/ - Разплащателна агенция /РА/
гр.П. и Общинска служба „З.” гр.С. /ОСЗ/ за получаване на субсидии по схемата
за единно плащане на площ /СЕПП/, както и по други схеми.
Характерното за
схемите за подпомагане, включително и
СЕПП било,че този който ползва /обработва/ земята, има право на субсидия, без
значение дали е собственик, наемател или арендатор. Основното е да я използва
/обработва/ фактически. По тези схеми се получавали субсидии за единица
обработваема площ. Средствата за тях са били предоставени на българската държава,
на ДФ „З.”, от Европейския съюз.
Според чл.32, ал.1 от
Закона за подпомагане на земеделските производители, кандидатите за подпомагане
подавали до териториалните структури на Разплащателната агенция заявление за
подпомагане по образец. По силата на чл.39, ал.1 от ЗПЗП земеделските стопани
можели да получат директни плащания за земеделските площи, които ползват на
територията на страната, по Схемата за единно плащане на площ. Съгласно чл.41,
ал.1 от ЗПЗП земеделските стопани, които стопанисвали земеделска площ, включена
в системата за идентификация на земеделските парцели, можели да кандидатстват
за плащане по Схемата за единно плащане на площ.
Условията и редът за
подаване на заявления по схемите за подпомагане били уредени в Наредба №
5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания /Наредбата/, в сила от 01.03.2009г., издадена от Министъра на
земеделието и храните на основание чл.32, ал.5 от ЗПЗП. Съгласно чл.2, ал.2 от
Наредбата, земеделските стопани подават общо заявление за подпомагане по
схемите и мерките по образец съгласно приложението към нормативния акт. По силата на чл.3, ал.1, т.3, б.„а” и б.„в”
от Наредбата в заявлението за подпомагане се посочват и данни за идентификация
на земеделските парцели, за които се кандидатства за подпомагане, включително
площта им в хектари и начина им на ползване /култура/.
Процедурата била
следната - физическото лице /юридическото лице чрез свой представител/ се
явявало лично или чрез упълномощен представител с нотариално заверено
пълномощно в общинската служба по земеделие /ОСЗ/ за подаване на заявление за
кандидатстване по СЕПП или други схеми и мерки за подпомагане, в случая СЕПП.
Празната бланка на заявлението се получавала от съответната служба. Неин
експерт при нужда помагал на лицето при попълването му. Преди това този експерт
проверявал дали кандидатът носи необходимите документи - лична карта,
удостоверение за банкова сметка, ***, булстат, пълномощно, ако упълномощено лице
подава заявлението. В този случай в заявлението се попълвали данните на
упълномощеното лице. Кандидатът декларирал основанието, на което ползва земята.
Към 2014г. не се изисквало представянето на
документи за правното основание за ползване.
Земеделските площи, с
които се кандидатствало за подпомагане, трябвало да са регистрирани в Системата
за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане /СРКЗП/. Земеделските стопани регистрирали /очертавали/
земеделските площи /блокове на земеделско стопанство и земеделски парцели/ в
общинските служби по земеделие по местонахождението на площите или в общинската
служба по постоянен адрес на физическите лица и по адрес на регистрация на
юридическите лица и едноличните търговци. Когато заявените площи попадали в
регионите на две или повече ОСЗ, се изготвяло общо заявление и се подавало в
една ОСЗ.
В ОСЗ от заявлението се
взимали данните и започвало очертаване на площите, за които се кандидатствало
по определени схеми и мерки. За всеки блок на земеделско стопанство /БЗС/ се
посочвала формата или формите на стопанисване. Документите за правното
основание трябвало да се съхраняват в продължение на пет години от кандидата,
който трябвало да ги предостави при евентуално поискване от Разплащателната
агенция. Очертаването на БЗС ставало чрез специална програма. Кандидатът
показвал на предоставена му от служителя на ОСЗ карта кои земи обработва. Въз
основа на тази информация се изготвяла карта на блока на земеделско стопанство.
В отделна таблица, която била неразделна част от заявлението, кандидатът
посочвал състоянието на парцела /парцелите/, начина на ползване и каква култура
се отглежда. Всяко култура имала уникален код. Имало се предвид какво е
състоянието на БЗС в момента, а не бъдещите намерения на бенефициента. Същият
заявявал какъв е видът на засятата култура или състоянието на БЗС. Експертите
от ОСЗ нямали задължение да проверяват дали декларираното отговаря на истината.
Пред тях кандидатът лично подписвал разпечатаните карти и таблици. Също така
декларирал, че е запознат с отговорността за предоставени от него неверни
данни. Картите се изготвяли в три екземпляра - за кандидата, за РА и за ОСЗ.
Откривало се досие, което включвало заверено копие на заявлението и на
документите към него, картите и таблицата.
Служителят, който
извършвал идентификацията, приемал заявлението, проверявал документите към него
и изготвял картите на блоковете, таблицата. Общото заявление за подпомагане в
частта, която е попълнена за съответния кандидат за подпомагане и подадените от
него декларации с въведените в СРКЗП данни, се разпечатвала в три екземпляра,
всяка страница от които се подписвала от кандидата и се подпечатвала от
кандидатите - юридически лица или еднолични търговци. Когато заявлението съдържало
всички задължителни данни за кандидатстване по схеми и мерки за подпомагане,
след обработка и контрол от ДФЗ - РА, общото заявление за директно подпомагане
получавало уникален идентификационен номер /УИН/. Кандидатът разполагал с
уникален регистрационен номер /УРН/, получен при първоначалната регистрация в
ИСАК, който бил непроменяем.
Съгласно чл.11, ал.1
от Наредбата в определен срок кандидатите за подпомагане можели да правят
промени в получилите УИН заявления и в приложените документи.
След окомплектоване на заявлението, то се
предавало на хартиен носител с
приемо-предавателен протокол от ОСЗ в Разплащателната агенция към ДФ „З.”,
Областната дирекция. Първи експерт на местно ниво в ОД на РА проверявал дали
заявлението е въведено правилно в Интегрираната система за администрация и
контрол /ИСАК/ от служителите на съответната
ОСЗ. Втори експерт извършвал така наречената процедурна проверка -
сравнявал дали това, което е посочено на хартия, е точно въведено в системата и
потвърждава работата на първия експерт.
След обработката им в
ОД на РА по места всички заявления подлежали на т.нар. риск-анализ в ДФ „З.”
гр.С.. На базата на зададени параметри, системата ИСАК правила проверка на
всички подадени заявления и се определяли тези, които са рискови и подлежат на
проверка чрез инспекция на земеделското стопанство на място и чрез методи на
дистанционно наблюдение от служители на отдел „Технически инспекторат”.
Системата за изчисление на риска била автоматична. Въз основа на изчисленията
се вземало решение за извършване на проверки на част от заявленията. В местните
структури на ДФЗ се получавала заповед за проверка на място, която заповед била
конкретна за всеки един кандидат, посочен от системата като рисков. Резултатите
от местната проверка се изпращали в гр.С. на хартиен носител и се въвеждали в
ИСАК. Когато всички документи били изрядни, системата ИСАК автоматично
изчислява размера на субсидията. Проверките за допустимост на подпомагането включвали
и кръстосани проверки, които се извършвали
автоматично от ИСАК, както и вътрешни проверки в отделното заявление.
При т.нар. „двойно заявени или застъпени площи“ се пристъпвало към разрешаване
на застъпванията, като се уведомявали засегнатите кандидати. При наличие на
наддекларирани площи, т.е. площи, които не се използвали и не се обработвали от
дадения земеделски стопанин и затова се считали за недопустими за
подпомагане, на земеделския стопанин се
начислявали санкции върху площта, с която е кандидатствал за субсидия. Тези
санкции се разделяли на няколко групи /четири/ според това каква част от
декларираната земя е допустима за субсидиране, в зависимост от процентната
разлика на наддекларираните площи спрямо допустимата за плащане площ. Ако
разликата била над 50 % не се изплащала субсидия за схемата и/или мярката -
санкционирала се цялата допустима за плащане площ. Освен това се налагала
санкция и за бъдещ период.
Подсъдимият М., като
управител на „Д.” ЕООД, решил за кампания 2014, представляваща стопанската
година от 01.10.2013г. до 30.09.2014г., да заяви площи за подпомагане. На
25.03.2014г. в Общинска служба „З.” гр.С., при свидетеля К. К., младши експерт
в службата, подал заявление за подпомагане 2014, форма за ЕТ/ЮЛ и таблица за използваните
парцели 2014г. /т.3, л.69-83 от досъдебното производство/. С подаването на
заявлението и таблицата данните получили входяща регистрация с УИН
16/270314/36619 и били прехвърлени в програмата ИСАК. ЕООД било регистрирано с
УРН „“. Подсъдимият участвал лично при идентифициране на площите. На компютърен
екран, пред който седели заедно със свидетеля К., били визуализирани чрез
системата ИСАК границите на посочените от него в заявлението за подпомагане
парцели върху цифрови ортофотокарти. Подсъдимият М. лично и непосредствено
потвърждавал, че обработваният през кампания 2014 парцел /БЗС/ попада във
въпросните граници. Подпечатал и подписал разпечатаните карти на БЗС /т.3,
л.103-249 от досъдебното производство/.
На 29.05.2014г.
процесът по идентифицирането и верифицирането приключил. Подсъдимият, в
качеството си на управител на „Д.” ЕООД, се явил в ОСЗ гр.С. и пред свидетеля
К. подал заявление за подпомагане 2014, форма за ЕТ/ЮЛ, с УИН „“, и таблица за
използваните парцели 2014г. /т.3, л.288-302, 307-321 от досъдебното
производство/, в която били нанесени корекции относно някои от заявените
парцели. В заявлението подсъдимият М. декларирал, че за стопанската 2014г.
представляваното от него дружество „Д.” ЕООД ползва /обработва/ посочените в таблицата
парцели. В таблицата, която била неразделна част от заявлението за подпомагане,
били вписани номерата на парцелите по единния класификатор на
административно-териториалните и териториалните единици /ЕКАТТЕ/ и от ИСАК,
землището, в което се намират, начинът им на ползване /културата/ чрез
съответния код, площта, основанието за ползване, схемите/мерките за
подпомагане. В заявлението подсъдимият посочил, че кандидатства за подпомагане
по схема за единно плащане на площ /СЕПП/, схема за преразпределително плащане
/СПП/, схема за национални доплащания на хектар земеделска земя /СНДП/ и за
плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от
планинските /НР2/. В таблицата заявил 163 бр. парцели, находящи се в землищата
на с.Й. Г., гр.С., с.К. К., с.Н. с., гр.П. и с.Т., всички в област П., с обща
площ 665,03 хектара. Декларирал в заявлението, че през текущата стопанска
година „Д.” ЕООД ползва /обработва/ описаните земеделски площи и че към датата
на кандидатстване заявените площи са в добро земеделско и екологично състояние,
както и че е запознат със задължението да ги поддържа в добро земеделско
състояние до края на годината.
В действителност,
към момента на подаване на заявлението /29.05.2014г./ 136 бр. парцели от декларираните,
изцяло или части от тях, с обща площ 442,5 хектара /съставляващи в процентно
отношение 66,54% от общата заявена за подпомагане площ/ били необработени, не
отговаряли на изискванията за поддържане на земеделските парцели, не били
ползвани /обработвани/ от заявителя „Д.” ЕООД и били недопустими за
подпомагане.
Заявлението, таблицата
към него и приложените към тях декларация за запознаване с определенията за
нередност, декларация по Закона за защита на личните данни, резултати от
автоматични проверки на въведените данни, карти на БЗС /т.3, л.288-306, 307-348
от досъдебното производство/ били подписани в ОСЗ гр.С. лично от подсъдимия М.,
в качеството му на управител на „Д.” ЕООД, който ги подпечатал с печата на
дружеството. Заявлението и приложенията към него били предадени от служител на
ОСЗ гр.С. в ОД на ДФЗ - РА гр.П. за по-нататъшно администриране.
Заявлението на „Д.”
ЕООД за кампания 2014 било избрано за извършване на проверка на място чрез
метода риск- анализ. Със заповеди № 270279/18.08.2014г. и № 270279/25.08.2014г.
/т.4, л.1-6 от досъдебното производство/ началникът на Регионалния технически
инспекторат /РТИ/ гр.П. към ДФЗ възложил на експертите, свидетелите П. Л. и Е.
Р. да извършат проверка на място на кандидатстващото за субсидии за плащане на
единица площ „Д.” ЕООД. Проверката била осъществена от свидетелите Л. и Р. през
периода 19.08.2014г. - 29.08.2014г. Бил изготвен контролен лист за проверка на
място /т.4, л.7-172 от досъдебното производство/. Видно от същия подсъдимият
бил информиран предварително за предстоящата проверка. Присъствал на част от
нея на място. Бил запознат с нейните резултати. На 02.09.2014г. подписал
контролния лист и положил печат на ЕООД. Изготвил забележки от същата дата към
контролния лист /т.4, л.173 от досъдебното производство/.
Целта на проверката
била да се установи каква е реално допустимата площ за подпомагане от
заявената. Свидетелите Л. и Р. извършили визуален контрол на всички декларирани
парцели от подсъдимия М., като управител на търговското дружество, като
използвали GPS-координатите на заявените площи. Резултатите от проверката били
оформени в контролен лист, като били приложени и направени на място цветни снимки на парцелите, отразяващи реалното им
състояние към момента на проверката. Оказало се, че от заявените общо 163 бр.
парцели в землищата на с.Й. Г., гр.С., с.К. К., с.Н. с. и с.Т., с обща
декларирана площ 665,03 хектара, проверяващите установили, че в действителност
136 бр. парцели или части от тях с обща площ 442,5 хектара /66,54% от общата
заявена за подпомагане площ/ са необработени, не отговарят на изискванията за
поддържане на земеделските парцели, не са ползвани /обработвани/ през 2014г. и
не са допустими за подпомагане.
С уведомително
писмо изх. № 02-160-2600/14348 от 23.08.2014г. за площи, декларирани от повече
от един кандидат /т.3, л.251-255 от досъдебното производство/ ДФЗ уведомил „Д.”
ЕООД, че по повод на подаденото заявление за подпомагане по схемите и мерките
за директни плащания на площ кампания 2014 било установено наличие на площи,
заявени от повече от един земеделски стопанин. С декларация от 06.10.2014г.
/т.3, л.250 от досъдебното производство/ и в приложената към писмото таблица
подсъдимият потвърдил, респ. отказал, с подпис и печат на ЕООД, съответните площи. Приложил нотариални актове
и договори за наем /т.3, л.256-281 от досъдебното производство/ за потвърдените
площи.
В изпълнение на заповед на Министъра на земеделието и храните и
заповед на директора на ОДЗ гр.П. от юли 2014г. служителите на ОСЗ гр.С.
извършили теренни проверки на физически
блокове по списък, предоставен от МЗХ, за които изготвили протоколи за
специализирана теренна проверка на място /т.6, л.29-30,31-32,33-34,35-36 от
досъдебното производство/. Сред проверените физически блокове имало и такива
със заявени площи за подпомагане от подсъдимия М. като ФЛ и „Д.” ЕООД.
Видно от
уведомителни писма от 04.11.2014г. и 23.01.2015г. на ДФЗ /т.3, л.745,746 от
съд.дело/ по повод писма на „Д.” ЕООД от 23.09.2014г. и 18.12.2014г. били
назначени и извършени контролна проверка и допълнителна контролна проверка на
място от отдел „Контролни проверки” при Дирекция „Технически инспекторат”. На
място били обходени и проверени голяма част от заявените от дружеството парцели
за подпомагане, определени като недопустими при извършване на първата проверка
от РТИ гр.П.. Изготвен бил снимков материал на състоянието на проверените
парцели, като мястото на съответния парцел било удостоверено с GPS. Направено
било пълно и обстойно преразглеждане на резултатите в попълнения контролен
лист, както и на снимковия материал, направен по време на извършената първа
проверка от РТИ гр.П.. И двете проверки на отдел „Контролни проверки” при
Дирекция „Технически инспекторат” потвърдили, че измерванията и констатациите
на експертите от РТИ гр.П. били коректни и в съответствие с акредитираните
процедури на ДФЗ-РА.
С уведомително
писмо изх. № 02-160-2600/17022 от 05.11.2015г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2014 /т.2, л.76-88, т.3, л.359-371 от досъдебното производство,/ ДФЗ
уведомил „Д.” ЕООД, че за декларираните в заявлението за подпомагане за горната
кампания площи по СЕПП била оторизирана сумата от 0 лв. /както и по НР2/. За
площи в размер на 442,5 ха били констатирани несъответствия с изискванията за
подпомагане и било отказано финансово подпомагане на основание чл.43, ал.4 от
ЗПЗП. Налице били двойно заявени площи и застъпването на площи не било
отстранено. Кандидатът бил заявил площи, които не стопанисва. Отказана била
сума в размер на 200 146,43 лв. по СЕПП и били наложени санкции за бъдещ период
в размер общо на 136 568,42 лв.
С решение №
2175/08.12.2017г., постановено по адм.дело № 90/2016г., Административен съд
гр.П. е отхвърлил жалбата на „Д.” ЕООД против уведомително писмо изх. №
02-160-2600/17022 от 05.11.2015г. на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014,
като неоснователна.
С решение №
12892/24.10.2018г., постановено по адм.дело № 2098/2018г., Върховният
административен съд оставил в сила
решението на Административен съд гр.П.,
като е приел атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган,
при спазване на установената от закона форма, в съответствие с приложимия
материален и процесуален закон. Налице са всички фактически основания за
постановения отказ. Правилно е определен размерът на недопустимите за
подпомагане площи по СЕПП и по НР2. Правилно и законосъобразно
административният орган е отказал изплащане на субсидия за годината с прилагане на санкции за бъдещ период.
От заключението на
аграрно-техническата експертиза /т.2, л.1-74 от досъдебното производство/,
както и от поясненията на вещото лице в съдебното заседание, се установява, че
през кампания 2014 „Д.” ЕООД е декларирало 163 бр. парцели на площ 665,03 хектара по Схема за единно
плащане на площ /СЕПП/. Двойно декларираните площи, застъпената площ е 5,45
хектара, допустимата площ - 222,53 хектара. Недопустимата площ е 442,5 хектара
и представлява 66,54 % спрямо декларираната площ от 665,03 хектара.
Изложената
фактическа обстановка се установява от приложените по делото многобройни писмени доказателства на досъдебното и
съдебното производство - нотариални актове /л.70-72 от дп/, заявление за
подпомагане 2014, форма за ФЛ /А. С./, с приложения /л.77-117 от ДП/, справка
за съдимост /л.141 от дп/, характеристична справка /л.142 от дп/; том 2 -
уведомително писмо от ДФЗ до „Д.” ЕООД /л.76-88 от дп/; том 3 - заявление за
подпомагане 2014, форма за ФЛ /А. М./, с
приложения /л.6-68 от дп/, заявления за
подпомагане 2014, форма за ЕТ/ЮЛ /„Д.” ЕООД/, с приложения /л.69-285,288-348 от
дп/, писмо от ДФЗ с приложения
/л.350-385 от дп/; том 4 - заповеди на РТИ гр.П. на РА за извършване на
проверки на място /л.1-6 от дп/, контролен лист за проверка на място /л.7-172
от дп/, забележки към него /л.173 от дп/; том 6 - справка за актуално състояние
на „Д.” ЕООД /л.1 от дп/, справка от ДФЗ за застъпени площи /л.18-21 от дп/,
справка от ОДЗ гр.П. /л.27-28 от дп/, протоколи за специализирана теренна
проверка на място /л.29-30,31-32,33-34,35-36 от дп/, нотариални актове
/л.97,112 от дп/, договори /л.99,104-110,119-120,123-124,136-139,143-147,150-176,182-185
от дп/, скици /л.100,113,118,121-122,126-131,134,135,179,181 от дп/, писмо от
ДФЗ /л.102-103,114-116,125,141-142 от дп/, справка от ДФЗ /л.188 от дп/; том 7 - писмо от ОД на
ДФЗ-РА-П. /л.1-3 от дп/, заявление за
подпомагане 2014, форма за ФЛ /А. М./, с
приложения /л.5-38 от дп/, заявления за
подпомагане 2014, форма за ЕТ/ЮЛ /„Д.“ ЕООД/, с приложения /л.39-176 от дп/; от
съд.дело - том 1 - справка за съдимост /л.28 от сд/, медицински документи
/л.82,83,186,187,197,221,234,235,279-306 от сд/, справка от РЗОК гр.П.
/л.203-206 от сд/, удостоверения за раждане /л.237-240 от сд/, справка от ОбС
при Община С. /л.253-256 от сд/, справка от НОИ, ТП гр.П. /л.269 от сд/,
справка от ТД на НАП гр.П. /л.271-272 от сд/, удостоверение за брак /л.310 от
сд/; том 2 - справки за имоти на „Д.“ ООД /ЕООД/ /л.323-331 от сд/, справка по
чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на ФЛ от „Д.“ ЕООД /л.332-339 от сд/,
ревизионен акт от 02.01.2013г. на ТД на НАП гр.С. на „Д.“ ООД за периода
2007г.-2012г. по ЗДДС /л.340-346 от сд/, доклад на ТД на НАП гр.П. за проверка
на ФЛ А.М. за периода 2006-2010г. /л.347-353 от сд/, счетоводни
инвентаризационни описи /л.354-355 от сд/, справка от АВ, СВ гр.П. за периода
01.01.1992г.-15.03.2018г. за „Д.“ ЕООД
/л.356-698 от сд/; том 3 - справка от ДФЗ /л.732 от сд/, справка от НИМХ,
филиал П. /л.734,747,748 от сд/, заповеди на МЗХ /л.741-744 от сд/,
уведомителни писма от ДФЗ /л.745,746,772-812 от сд/, дневник на стопанството на
„Д.” ЕООД /л.749-771 от сд/; материалите по адм.дело № 90/2016г. по описа на
Административен съд гр.П., частично от обясненията на подсъдимия М., от
показанията на свидетелите А. П. Л., М. И. С., К. Г. К., П. Д. Л., Е. С. Р., Г.
П. Ч., М. А. У., Н.. С. Д., А. С. Х., И. Т. Ф., М. К. И., В. Р. Т., Р. Л. Т.,
Д. Ц. Ц., А. С. Б., В. А. Д., Ц. И. К., Е. И. Д., В. А. Х., К. Х. А., М. Т. С.,
А. С. А., Т. И. П., Г. П. П., Т. Г. В., М. Д. М., М. С. С., частично от
показанията на свидетеля А. Х. С., а за свидетелите Л., С., В.,
А., А., Ф., Х., Д., Х., Д., И., П. и П. и показанията им от досъдебното
производство, приобщени по реда на 281,
ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК и чл.281, ал.5 вр. ал.1 НПК, както и от
заключението на аграрно-техническата експертиза /т.2, л.1-74 от дп/.
Въззивната
инстанция също намира показанията на разпитаните свидетели за добросъвестни и
обективни, като някои от тях/ на земеделските производители/ при разпита им на
съдебното дирене не са били толкова категорични и конкретни в твърденията си за
разлика от заявеното от тях на досъдебното производство - било заради
изминалото време или по други причини, поради което съдът е приложил
процедурата на чл.281 от НПК за преодоляване на противоречията или липсата на
спомен чрез прочитането им и по този начин
ги е приобщил към доказателствената съвкупност. Всички свидетели, на
които съдът е прочел показанията от досъдебното производство са потвърдили
верността на фактите, които са изнесли пред разследващия орган. Няма как тези
показания да не бъдат ценени като достоверни при положение, че се подкрепят по
категоричен начин от посочените по-горе писмени доказателства, както и от
заключението на аграрно-техническата експертиза.
Важно значение за
правилното изясняване на делото от фактическа страна имат показанията на
свидетелите А. Л.- Началник ОСЗ-гр.С., М. С. и К.К., съответно старши и младши
експерт в службата, П. Л. и Е. Р.- старши експерти в РТИ към ДФЗ-П., които
установяват каква е процедурата за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания за кампания 2014 по принцип, и конкретно за подсъдимия М. и
представляваното от него ЕООД и какви проверки са били извършени във връзка с
кандидатстването за субсидии, а
последните двама са извършили и физическата проверка на място, в БЗС-та,
заявени като допустими за подпомагане от подс.М. и са възприели непосредствено
състоянието на площите, за които е кандидатствал за субсидии от европейските фондове. Въпреки че някои от свидетелите-напр. св.А. Л. и св.А.
Б., са в недобри отношения и имат
съдебни спорове с подс.А.М., в показанията им не проличава тенденциозност и
необективност или желание да обслужат обвинителната теза, а правдиво са
разказали какво знаят по случая- първият в служебното му качество на
ръководител на службата, а вторият като земеделски производител във връзка с
„двойно декларираните“ имоти и за земи, обработвани от други хора, но заявени
от подс. А.М. за получаване на субсидии. Останалите свидетели- Ч., У., Д., Х.,
Ф., И., Т., Т., Ц., Б., Д., К., Д., Х., А., С., А., П., П., В., които към 2014г.
са се занимавали със земеделие и са кандидатствали за подпомагане по схеми и
мерки от Земеделския фонд, също са имали застъпени площи в значителен размер с
„Д.” ЕООД, всъщност всички застъпвания са били само с подс.М., поради което им
е било отказвано субсидиране или са били санкционирани от фонда.
Съществено значение за
установяване на обстоятелствата по чл.102 НПК има и заключението на вещото
лице, което и настоящата инстанция кредитира като компетентно и професионално
изготвено, с необходимите познания и опит в областта на земеделието. Експертът
е отговорил обстойно и обосновано, като е ползвал всички документи,
предоставени му от ДФЗ, касаещи „Д.” ЕООД, на поставените му въпроси, като в
табличен вид е поднесена относимата към задачите на експертизата информация
относно заявените парцели и култури,
застъпени площи, допустима и недопустима площ, методът на извършената
проверка и установените от нея резултати, като вещото лице е дало и подробни
разяснения в съдебното заседание по
въпроси на подс.М. и на неговия защитник. Ето защо и въззивният съд приема, че
експертното заключение е пълно, ясно, обосновано и съобразено с
доказателствените материали по делото, като по никакъв начин не възниква
съмнение за неговата правилност единствено заради това, че не се харесва или не
е в полза на една или на друга страна в процеса.
Оценката на окръжния
съд относно доказателственото значение на обясненията на подсъдимия М. за
изясняване на делото е правилна, в смисъл, че са частично достоверни, но в
тяхната цялост проличава и защитната им позиция. Вярно е, че подс. А.М.
/като управител на посоченото дружество/
е регистриран земеделски производител, притежава земеделска техника и
обработва земеделски площи. През стопанската 2014г. обаче е заявил по посочения
ред повече площи за подпомагане отколкото са действително обработвани/ползвани/
от него- от общо декларираните 665,03 ха се оказва, че 136 броя парцела или
части от тях с обща площ 442,5 ха не отговарят на критериите за поддържане на площите
в добро земеделско и екологично
състояние. В дадените няколкократно
обяснения, включително пред въззивната инстанция, подс. А.М. възразява
против начина на извършване на физическата проверка на блоковете от свидетелите
Е.Р. и П.Л., използваните методи и констатациите им, а установените като недопустими за подпомагане
площи обяснява с т.нар. „пропадане на земеделски площи“ заради неблагоприятни метеорологични
условия- валежи или измръзване, напр. за люцерната като фуражна култура. За
други площи оспорва констатациите на проверките заради ненавременното им
извършване, поради което в една вече „обработена“ площ, в резултат на
изминалото време била поникнала трева или плевели. За „застъпванията“ пък
обяснява, че били в рамките на допустимата грешка и то със синури, полски път
или други топографски знаци. В тази им част обясненията на подсъдимия М. не са
достоверен източник на факти, тъй като противоречат и категорично се
опровергават от писмените доказателства, включително от материалите по
приключилото административно дело, от резултатите от проверката, извършена от
свидетелите Л. и Р., от показанията на последните/свидетелите казват, че е
имало парцели, обрасли като“джунгла“, без следи от обработка от десет години и
им е трябвало “мачете“, за да могат да влязат в тях да ги огледат/, от съдържанието на контролния лист, от
констатациите на последвалите две контролни проверки от отдел „Контролни
проверки” на Дирекция „Технически инспекторат” гр.С., от показанията на
посочените свидетели-земеделски производители, които масово са имали
застъпвания с подс. М., като обработваните от тях земи са били заявени като
обработвани от него /напр. св.Д. Ц., който е оприличил земеделските дейности на
подсъдимия като“бутафорни“, показанията на св.А. Б., на св.В. Д., която също
твърди, че само е имитирал земеобработване за пред контролните органи, а реално
не е произвеждал продукция и т.н./, от приложените справки от НИМХ, Филиал П.
за падналите валежи и температури в региона, от които не може да се направи
извод за настъпило природно бедствие, което да е засегнало земеделската земя и
да представлява „форсмажорно обстоятелство“ по смисъла на § 1, т.1, б.„в” от
Допълнителната разпоредба на Наредбата, както и от обективното и
законосъобразно изготвено заключение на съдебната агро-техническа експертиза.
Следва да се имат предвид и надлежно проведените от съда очни ставки като
способ за проверка на достоверността на
свидетелските показания и обясненията на подс. А.М. по обстоятелствата, за
които са били налице съществени разминавания, които също допринасят за
правилното изясняване на фактите. Именно защото делото е напълно и всестранно
изяснено от фактическа страна и
обстоятелствата от предмета на доказване са установени по несъмнен начин, не се
е налагало събиране на допълнителни доказателства и средства за тяхното
установяване в претендираната от защитата и подс. М. насока, за да се счита, че
с неуважаването на доказателствените им искания, се е стигнало до ограничаване
на правото му на защита.
При така установената
по делото фактическа обстановка, и въззивният съд намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимият А.В.М. е
осъществил престъпление по
чл.248а, ал.3 вр. ал.2 от НК по описания по-горе начин за което следва да се
ангажира наказателната му отговорност.
Подсъдимият, като
управител и представител на ЕООД, е подал заявление по образец за директни
плащания за земеделски площи по СЕПП съгласно чл.32, ал.1, чл.39, ал.1, чл.41,
ал.1 от ЗПЗП. Бил е длъжен в заявлението за подпомагане да представи сведения
за идентификацията на земеделските парцели, за които кандидатства за субсидии -
площ, начин на ползване, какво е състоянието на БЗС в момента, какъв е видът на
засятата култура по силата на чл.3, ал.1, т.3, б.„а” и б.„в” от Наредбата.
Подсъдимият М. не е
изпълнил това свое задължение, тъй като е заявил 136 броя парцела, с обща площ
442,5 хектара, които изцяло или части от тях „Д.” ЕООД не е
обработвало/ползвало/ и не е поддържало в добро земеделско и екологично
състояние, поради което са били недопустими за подпомагане. Следователно,
подсъдимият е представил неверни сведения за тези земеделски парцели. Това е
сторил с цел търговското дружество да получи средства по СЕПП от ДФ „З.”.
Източник на тези средства са фондове, принадлежащи на Европейския съюз и
предоставени от Европейския съюз на българската държава
Деянието е извършено
при по-тежко квалифициращо обстоятелство
с оглед субекта му- подсъдимият М. е действал като управител и
представител на юридическо лице.
От субективна страна
престъплението е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им.
Според настоящата
инстанция, наказанието на подс. А.М. за извършеното от него престъпление
правилно е индивидуализирано при условията на чл.54 НК при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като определеното му наказание от две
години лишаване от свобода по вид и размер се явява справедливо с оглед
степента на обществената опасност на престъплението и на подс.М. и може да
постигне целите по чл.36 НК. В първата
категория следва да се отчетат семейното положение, броят на децата, за които
полага грижи, трудовата ангажираност,
здравословното състояние, чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни, изминалия период от време от инкриминираната дата. Макар и
преобладаващи, смекчаващите данни не се явяват многобройни или изключителни по
смисъла на чл.55 ал.1 НК, за да се приеме, че и най-лекото предвидено от закона
наказание ще бъде прекомерно тежко, несъответно на извършеното и на целите по
чл.36 НК, и да се счита, че извършеното
от подсъдимия деяние е със значително по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други случаи на престъпление по чл.248а от НК. Налице са и отегчаващи отговорността
обстоятелства като големият размер на недопустимата площ за подпомагане като
брой парцели /136/, обща площ /442,5 хектара/, процентното отношение от общата
заявена за подпомагане площ- повече от половината 66,54 %, както и системно
възприетата от подсъдимия М. практика да описва като свои чужди земеделски
имоти, които да заявява за субсидиране.
Следователно, при
това съотношение на смекчаващите и утежняващите вината на подсъдимия фактори,
които са от значение за определяне степента на обществена опасност на
конкретното престъпление и на неговия извършител, отмереното му наказание от
две години лишаване от свобода, не може да се счита за явно несправедливо и
за несъответно с целите по чл.36 НК.
Правилна е преценката за приложението на чл.66 от НК, тъй като са налице всички
материално-правни предпоставки и изводът за поправянето и превъзпитанието на
подс. М., като се отложи изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години,
се явява обоснован и законосъобразен.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК е било приспаднато
времето, през което подсъдимият e бил задържан, считано от 06.03.2019г. до
10.05.2019г., като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от
свобода.
Съдът е наложил на
подс. А.М. и кумулативната санкция глоба
в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева, също при превес на смекчаващите
отговорността му данни, който е съобразен и с имотното състояние и доходите на
подсъдимия, който е трудово ангажиран и получава средства от различни източници
- като земеделски производител, общински съветник, управител на търговско
дружество.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът е възложил в тежест на
подсъдимия направените по делото
разноски.
Предвид на
изложените съображения, обжалваната присъда се явява правилна, обоснована и
законосъобразна и следва да се потвърди, поради което и на основание чл.338 НПК, ПАС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №
44/10.05.2019г., постановена по НОХД№ 517/2018г. по описа на П. окръжен съд.
Решението подлежи
на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.