РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. Враца, 16.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 15.10.2020г., петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело
№ 320 по описа на АдмС – Враца за 2020Г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е въз основа на жалба, предявена
от „В.А.М.“ ООД *** против УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от
Програмата за развитие на селските район за периода 2014-2020г., изх.№01-153-2600/135 от 19.06.2020г. на Директора
на Областна дирекция на ДФ“ЗЕМЕДЕЛИЕ“ гр.Плевен. С това писмо
жалбодателят е уведомен , че му е
отказано финансово подпомагане за кампания 2019г. по мярка 14.2.1, тъй като не
е осигурена необходимата площ за
животните общо от типа ДПЖ /помещение и
двор/, което противоречи на изискванията на Наредба №4/08.08.2017г.
В жалбата се сочи, че оспореното
уведомително писмо, имащо характер на индивидуален административен акт, е
незаконосъобразно, тъй като при издаването му е допуснато нарушение на
процесуалния и материалния закони. Поддържа
се, че оспореният акт е издаден въз основа на писмо на БАБХ В., в което е
допусната фактическа грешка при
изписване на площта на двора, който ще се ползва за отглеждане на
животните. Прави се искане за отмяна на
оспорения акт и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне
с указания. Идентични съображения се развиват в с.з. от процесуалния
представител на жалбодателя *В.Д.. Направено
е искане за присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител *Д.П.
я оспорва, като заявява, че
законосъобразно на жалбодателя е
отказано плащане по мярка 14.2. за кампания 2019г.,тъй като не отговаря на
условията за това. Изтъкват се съображения, че
кандидатът за получаване на
субсидия не е осигурил минимално
необходимата площ за отглеждане на ДПЖ
на двор, с което не е изпълнил
изискванията на Наредба 44/2006г. за ветеринарномедицинската дейност, поради
което правилно е било прието, че търсената от него финансова помощ следва да
бъде отказана. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства, доводите и съображенията на страните и след служебна
проверка съобразно разпоредбата на чл.168 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Със заявление
№06/14/2/01537 от 19.08.2019г. жалбодателят е заявил
участие в Програма за развитие на селските райони за 2014-2020г. по мярка 14 „Хуманно отношение към
животните“ за отглеждането на 1008 броя
ДПЖ, равняващи се на 139.95 ЖЕ. Към заявлението е приложена Таблица №1, в която
подробно са изброени по видове предвидените за отглеждане животни. Изготвена
е и Таблица №2, в която е посочена
осигурената свободна подова площ за отглеждане на животните съобразно техният
вид, както следва: разплодници – 19броя, 2.85ЖЕ, 116.16кв.м площ; овце и
кози-майки – 907броя, 136.05ЖЕ , 1474кв.м площ; агнета и ярета – 5 броя, 0.75
ЖЕ, 310кв-м площ и женски шилета и козички за разплод – 2 броя, 0.3 ЖЕ и 113.4
кв.м площ. Към заявлението е приложено Удостоверение за регистрация на
животновъден обект №06-1383/26.04.2018г.
с капацитет 1500 ДПЖ, издадено от О. д. по б. на х. В., в което е
отразено, че същият отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, н.а. №148
т.4 рег.№3398 н.д. 489/2014г. и Удостоверение №12/25.04.2018г. за въвеждане в
експлоатация на строеж „***“.
Представено е Становище №9/16.08.2019г. на ОДБХ В., в което са отразени броя на
отглежданите животни и осигурената свободна
площ за отделните видове, които съвпадат с отразените в Таблица №1 за
броя и видовете животни и Таблица
№2 за осигурените свободни площи в помещение. Изготвена е Справка за дейността
на жалбодателя с дата 27.02.2019г. С писмо изх.№01-153-1200/20.05.2020г. ответникът
е изискал от ОДБХ В. информация за истинността на данните от представеното от
него становище от 16.08.2019г.,
вследствие на което е изпратено
ново Становище №18/27.05.2020г., в което е посочено като ново обстоятелство
наличието на осигурена площ на двор
съобразно отглежданите животни, както следва: разплодници – 13.2 кв.м; овце и
кози майки – 255 кв.м; агнета и ярета -
79.8 кв.м и женски шилета и козички за разплод – 52 кв.м или общо осигурена
свободна площ на двор от 400кв.м. На заявлението и приложенията към него е
извършена административна проверка, резултатите от която са отразени в Отчет за
съответствието с дата 15.06.2020г., в който е вписано, че
преписката е окомплектована съобразно правилата, но няма съответствие с
критериите за допустимост, поради което
заявлението не е допустимо за финансово подпомагане. От представената в
с.з. справка е видно, че е открито несъответствие между необходимата свободна
площ на двор за отглежданите
разплодници, която следва да е 42.9 кв.м, а тя е 13.2 кв.м и за отглежданите овце и кози-майки, която
трябва да е 1319.2кв.м, а тя е 255кв.м. На основание на тези констатации от
извършените проверки, административният орган
е издал оспореното пред съда уведомително писмо, с което е отказал финансиране по подаденото заявление. По
искане на жалбодателя ОДБХ В. е
констатирала своя фактическа грешка в издаденото Становище №18/27.05.2020г. ,
поради което е издала ново Становище №24/14.07.2020г., в което вместо 255кв.м
свободна площ на двор за овце и кози – майки е вписала 1255кв.м, при което общо
осигурената площ на двор за всички заявени животни се изчислява на 1400кв.м. На 17.07.2020г.
дружеството –жалбодател е депозирало Възражение с вх.№01-153-2600/135 до Министъра на земеделието, храните и горите, за което
няма доказателства за произнасяне.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира, че пред него е оспорен индивидуален административен акт, засягащ
права и законни интереси на жалбодателя
като участник в административното
производство, независимо от наименованието
“Уведомително писмо”. Видно от съдържането му, с него е формирано
волеизявление, съгласно което на
жалбодателя е отказано изцяло финансово
подпомагане за кампания 2019г. по направление „Хуманно отглеждане на животни“.
Оспорването е извършено и в законоустановения преклузивен срок. Писмото
е получено от жалбодателя на 13.07.2020г., видно от известието за доставяне
/стр.48 от делото/, а жалбата е
депозирана пред ответника на 23.07.2020г. по пощата, видно от щемпела върху приложения
по делото пощенски плик, поради което същата се явява процесуално допустима.
Преди да разгледа основанията за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, съобразно задължението по
чл.168 ал.2 от АПК, съдът следва да се произнесе по отношение на неговата
валидност. Съгласно чл.20а от ЗПЗП оправомощеният орган да се произнесе по
заявлението за финансово подпомагане е Изпълнителният директор на Фонд
“Земеделие”, в качеството му на
Изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция, с право на делегиране, което е сторено с приложената
по делото Заповед №03-РД/3372#2/26.07.2019г. на съответните
директори на Областните дирекции на
ДФ“Земеделие“, какъвто се явява и издателят на обжалвания пред съда
административен акт. Последният е
издаден в изискуемата писмена форма, съдържа задължителните реквизити, поради
което е валиден.
Оспореното уведомително писмо
обаче се явява незаконосъобразно, тъй като
при постановяването му са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закони. За да постанови отказ от финансово подпомагане за кампания 2019г., административният орган е
приел, че кандидатстващото дружество е осигурило по-малко площи „на
двор“ за отглеждане на заявените от него
ДПЖ, като се е базирал на представеното от ОДБХ В. от 27.05.2020г. становище. Това
становище удостоверява нови факти, които не са били посочени в депозираното заявление за
подпомагане и няма доказателства жалбодателят
да е бил запознат с него,
съобразно разпоредбата на чл.34 ал.1 и ал.3
от АПК. Ако тази процедура беше изпълнена, то допуснатата фактическа грешка в изписването на площта за отглеждането на
овце и кози-майки на двор щеше да бъде установена преди издаване на
уведомителното писмо. Позоваването от страна на административния орган на
доказателство, което не е било известно на
участващата в административното производство страна и по което тя не е
взела становище, ограничава нейното право на защита и е съществено процесуално
нарушение. Също така не става ясно как
е направено изчислението за
недопустимост на осигурената свободна площ
за отглеждане на ДПЖ, тъй
като при извършване на аритметични
действия с посочените в мотивите на уведомителното писмо числа, не
се получава резултат -205.32 кв.м. Не дава яснота в тази насока и
представената в с.з. справка за обобщени
данни, в която осен посочените в писмото данни, са въведени нови видове и брой
на животните и нови данни за площ в
помещение и на двор.
По тези съображения съдът намира,
че жалбата е основателна. Оспореното
уведомително писмо следва да бъде отменено и преписката да бъде изпратена на
административния орган за ново произнасяне, като при него следва да бъде извършена нова проверка на осигурените от дружеството-заявител свободни площи на двор за заявените за
отглеждане животни.
При този изход на
спора и при своевременно направено искане на жалбодателя следва да се присъдят
направените от него деловодни разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение, в
размер на 540 /петстотин и четиридесет/лв., които следва да се репарират от ДФ
„Земеделие“ гр.София. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено съобразно чл.8
ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 вр.чл.146 т.3 и т.4 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО изх.№01-153-2600/135 от 19.06.2020г. на
Директора на ОД на ДФ“Земеделие“ гр.Плевен.
ИЗПРАЩА преписката
на административния орган за ново произнасяне по Заявление
за подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ за кампания 2019г. на „В.А.М.“
ООД ***, при спазване на дадените указания.
ОСЪЖДА ДФ” ЗЕМЕДЕЛИЕ” гр.София ДА ЗАПЛАТИ на „В. А. М.“ ООД *** сумата 540лв.
/петстотин и четиридесет/ лв. деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване
на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: