Решение по дело №3168/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2880
Дата: 18 юни 2024 г.
Съдия: Адриана Дичева Атанасова
Дело: 20231110203168
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2880
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20231110203168 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. М. Ш. против наказателно постановление № 22-4332-
021193/19.10.2022 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с
което за нарушение по чл. 35. ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева,
за това, че на 30.09.2022 г., около 17.30 ч., в гр. София, по бул. „Андрей Ляпчев“, с посока
на движение от ж.к. „Младост 1А“ към бул. „Александър Малинов“, управлява лек
автомобил „Мерцедес ЕР 350” с рег. № и на входа на паркинга на магазин „Билла“,
предприема маневра „десен завой“ не от най- дясната лента и реализира ПТП с движещия се
от дясна му страна, завиващ на дясно л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № .
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление. Поддържа се, че АУАН и НП не съдържат всички
задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Сочи се, че в описанието на вмененото
на жалбоподателя административно нарушение не са посочени всичките му съставомерни
елементи. Изтъква се, че неясно било посочено мястото на извършване на нарушението.
Оспорват се изложените в АУАН и НП фактически констатации, като се излагат твърдения
за механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие. С тези съображения се прави
искане за отмяна на НП.
За проведеното на 20.03.2024 г. открито съдебно заседание жалбоподателят А. М. Ш. се
представлява от адв. А. Т., който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП, като
претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна СДВР не изпраща процесуА. представител. В писмени бележки
изразява становище по същество, като моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави
1
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните,
и провери законността и обосноваността на процесното наказателно постановление,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 30.09.2022 г., около 17:30 ч., в гр. София, по бул. „Андрей Ляпчев” се движел лек
автомобил „Мерцедес Бенц R 350“ с ДК№ , управляван от жалбоподателя А. М. Ш., с посока
на движение от ж.к. „Младост 1А“ към бул. „Александър Малинов'’. Жалбоподателят
заобиколил паркиран в дясната пътна лента автомобил, спрян пред офиса на „I&G Brokers”,
продължил движението си напред и след достигане на входа на паркинга на магазин
„Билла“ предприел маневра десен завой с цел да влезе на паркинга. В това време зад него се
движел лек автомобил „Фиат Пунто“ с ДК№ , управляван от Д П А, който също заобиколил
паркирания лек автомобил, като продължил движението си напред, след което се отклонил
вдясно и също извършил маневра десен завой за навлизане в паркинга на магазин „Билла“,
като с предно дясно, след това със задно дясно колело се качил върху тротоара и преминал
през него. След като слязъл последователно с двете десни колела от другата страна на
тротоара, настъпило съприкосновение със завиващия пред него л.а. „Мерцедес Бенц R 350“,
при което били причинени имуществени щети по двата автомобила. Били увредени десен
праг, предна дясна врата, предна дясна джанта, преден десен калник и преден десен фар за
мъгла на л.а. „Мерцедес Бенц R 350“, управляван от жалбоподателя, а на л.а. „Фиат Пунто“ с
ДК№ били увредени преден ляв калник, преден ляв фар, предна броня, като липсвала лява
решетка на бронята. След удара двата автомобила били преместени, за да не пречат на
движението на входа и изхода на паркинга, като л.а. „Фиат Пунто“ бил придвижен назад до
тротоара преди входа, а лек автомобил „Мерцедес Бенц R 350“ бил придвижен напред, след
изхода на паркинга, до тротоара. Двамата участници в произшествието не постигнали
съгласие относно обстоятелствата по неговото настъпване, поради което била уведомена
съответната структура на МВР. На място пристигнали свидетелите Н С и А Г., служители
при ОПП-СДВР, които констатирали щетите по двата автомобила и снели сведения от
водачите, включително чрез попълване на писмени декларации от тях. Въз основа на
данните, получени от двамата водачи бил съставен Протокол за ПТП, като на база на
посочените от участниците в произшествието обстоятелства бил описан неговият механизъм
и констатираните материални щети по двата автомобила.
При тези обстоятелства и във връзка с горните констатации свидетелят Н С -
„мл.автоконтрольор“ при ОПП СДВР, в присъствието на нарушителя и на един свидетел -
свид. А Г., съставил срещу жалбоподателя АУАН серия АД, бл. № 143694/30.09.2022 г. за
нарушение по чл. 35 ал. 1 ЗДвП.
На базата на съставения АУАН началник група в Отдел „Пътна полиция“ към СДВР
издал атакуваното наказателно постановление № 22-4332- 021193/19.10.2022 г„ с което на
жалбоподателя на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на
150 /сто и петдесет/ лева за нарушение по чл. 35. ал. 1 ЗДвП.
За изясняване на механизма на настъпилото ПТП допринася и изготвената по делото
съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира като изготвена компетентно от
вещо лице, разполагащо с необходимите специални знания и запознало се с всички налични
по делото доказателствени материали, като същото е посетило мястото на инцидента и е
извършило необходимите измервания. От заключението на вещото лице се установява и че
2
платното за движение на бул. „Андрей Ляпчев”, преди входа на паркинга на магазин
„Билла“ е с широчина общо 7,40 м., т.е лентата за движение в едната посока е с широчина от
3,70 м., без разделителна линия.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни -
показанията на свидетелите Н С и А Г.; писмени- декларация от А. М. Ш.; декларация от Д
П А; протокол за ПТП № 835933/30.09.2021 г. и скица към него; справка-картон на водача;
Заповед № 8121К-13180/28.10.2019 г. ведно с акт за встъпване; Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.; Заповед №51Зз-1052/03.02.2021 г., писмо Изх. 3СОА23-ДИ11-5016-(1) от
19.10.2023г. от Столична община; писмо Рег. №433200-112459/19.10.2023г.; Уведомление от
„ГК България“ ЕАД с вх. №20537/ 23.01.2024г.; веществени - оптичен носител (CD),
съдържащ видеозапис, фотоснимки; изготвената по делото съдебна автотехническа
експертиза, както и от останалия приобщен доказателствен материал, събран по реда на чл.
283 НПК.
Съдебният състав кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки
приобщените доказателствени източници за относими, обективни и допринасящи за
правилното изясняване на фактическата обстановка.
Ш. получил екземпляр от НП на 27.01.2023 г. и го обжалвал на 09.02.2023 г.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоопределения за това
срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/,
подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните
изисквания на закона. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от
закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и
обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6
ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения
ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или
непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съдът счита, че и НП, и АУАН са съставени съгласно изискванията на ЗАНН, от
съответно компетентен и оправомощен за това орган, в който смисъл е и приложената по
делото заповед в тази връзка.
Настоящият съдебен състав приема, че отбелязаната в НП /и АУАН/ фактическата
обстановка отразява вярно действителната такава - относно настъпилото ПТП, времето, в
което то е станало и участниците в него, но не и относно причините за реализирането му,
неговия механизъм и пълнотата на описанието му. Съдът е категоричен в своята
констатация, изведена въз основа на писмените и гласните доказателства по делото, както и
въз основа на съдебна автотехническа експертиза които цени, че от обективна страна
жалбоподателят А. М. Ш. на 30.09.2022 г., около 17.30 ч., в гр.София, не е извършил
вмененото му административно нарушение на чл.35, ал.1 от ЗДвП, за каквото е ангажирана
административнонаказателната отговорност спрямо него. Съдът констатира, че механизмът
на процесното ПТП е различен от описания в НП. Чрез приобщената автотехническа
експертиза се установи, че моментът на удара е настъпил едва след като другия участник в
произшествието л.а. Фиат е преминал с двете си десни гуми през тротоара, който предхожда
входа на паркинга, към който са завивали и двете МПС. Предвид установеното по делото, че
ширината на платното на местопроизшествието е 7.40 м. без разделителна линия т.е. има две
3
платна, всяко от които е по 3м. и 40см. следва, че за да се е случило описаното в НП е
следвало жалбоподателя да е предприел маневра „завой на дясно“ от насрещното платно, а
другия участник от дясното и ударът следва да е бил в рамките на дясното платно. Следва да
се отбележи и фактът, че липсва разделителна линия между двете платна допълнително
създава тежест при преценката на ситуацията. От описаното в експертизата се оказва, че
настъпилия удар е едва след като Фиат-а е преминал с двете си десни гуми през тротоара в
подхода към паркинга. Житейски невъзможно е жалбоподателя, завивайки от насрещното
платно, да реализира момент на съприкосновение едва след като е навлезнал в подхода на
паркинга, както е видно от изготвената в експертизата схема на ПТП. Поради посоченото
настоящия състав на съда счита, че описаната фактическа обстановка в процесното НП не
отговаря изискванията на закона за описание и обстоятелства при които е извършено
нарушението на закона, тъй като не посочва правилно причините и механизма за реално
случилите се събития, в резултата на които е реализирано процесното ПТП. Еднозначно бе
установено, че е невъзможно жалбоподателя да е завивал не от дясната лента, за да настъпят
последиците, установени в хода на съдебното следствие.
Предвид така изложено съдът преценява, че НП не може да послужи за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на А. М Ш. в случая, тъй като е допуснато
съществено нарушение, като същото не може да бъде отстранено в съдебната фаза и
предвид характера на настоящето производство, поради което не може да бъде санирано НП
/и АУАН/, а с оглед на това и НП относно така описаното нарушение следва да бъде
отменено като неправилно, а като такова - и незаконосъобразно, защото не може да породи
правно валидни последици, не може с него да се ангажира административнонаказателната
отговорност на наказаното лице и респективно - подлежи на отмяна.
Отделно, но все в тази връзка, наложената за нарушението на Ш. глоба, е в
нормативните граници на чл.180,ал.1,т.1 от ЗДвП, на което основание е постановена - от 20
до 150 лв., но административнонаказващият орган, доколкото я е определил в максималния
размер, не е посочил никакви мотиви за това.
Във връзка с изхода на делото и настоящето съдебно решение, съдът установи, че
жалбоподателят Ш. е бил представляван от адв. Т., който до приключване на съдебните
прения пред СРС е представил молба за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата за предоставената от него правна защита по НАХД №
3168/2023г. по описа на СРС – 17 състав. Според чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая адвокатското възнаграждение се
определя по правилата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения върху стойността на санкцията. СРС приема, че с оглед
нормата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за защита на жалбоподателя по обвинението му от
НП (с оглед наложената глоба от 150 лева) - разноските за адвокат се равняват на 400 лева.
Доколкото посочената по-горе сума за адвокатско възнаграждение за защита по вмененото
на Ш. административното нарушение, е определена съобразно наредбата и отговаря на
минималния размер на адвокатското възнаграждение съобразно размера на наложената
глоба на жалбоподателя в Наказателното постановление, възражението на процесуалния
представител на въззиваемата страна за прекомерност на поисканите разноски се явява
неоснователно и не следва да бъде взето предвид от съда при преценката на въпроса за
разноските.
На основание чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения СДВР следва да заплати на адв. А. Р.
4
Т. за адвокатско възнаграждение относно защита по административното обвинение за
нарушение по чл.180, ал.1, т. 1, пр.3 от Закона за движение по пътищата сумата от 400 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
OТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-021193/19.10.2022 г., издадено от
началник група в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, против А. М. Ш., ЕГН **********, за
това, че на 30.09.2022 г., около 17.30 ч., в гр. София, по бул. „Андрей Ляпчев“, с посока на
движение от ж.к. „Младост 1А“ към бул. „Александър Малинов“, управлява лек автомобил
„Мерцедес ЕР 350” с рег. № и на входа на паркинга на магазин „Билла“, предприема
маневра „десен завой“ не от най- дясната лента и реализира ПТП с движещия се от дясна му
страна, завиващ на дясно л.а. „Фиат Пунто“ с рег. №, с което виновно нарушил чл.35, ал.1 от
ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.180, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева като
неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА СДВР-МВР да заплати на адв. А. Р. Т., вписан с личен номер в САК
********** и служебен адрес гр. София, ул. „Любен Каравелов“ №86, кА.ра 2, сумата от
400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5