РЕШЕНИЕ
№ 1053
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110164759 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът ..., ЕИК ..., е предявил срещу ответника ..., ЕИК ..., обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 7258,02 лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение
по преписка по щета № **********/102-21, изплатено от него на 20.01.2022 г. по повод
имуществена вреда, причинена вследствие ПТП, реализирано на 04.08.2021 г. в ...., по вина
на водача на застрахован при ответника товарен автомобил марка ...., с прикачено към него
ремарке, който при разтоварване на пшеница удря с ремаркето склад за селскостопанска
продукция, застрахован при ищеца по застраховка „Имущества“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.11.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането, и на сумата от 461,69 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 13.04.2022 г. до 27.11.2022 г.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител адв. К. П. твърди, че в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по
застраховка „Имущества“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 04.08.2021
г. в ...., водачът на застрахован при ответника товарен автомобил марка ...., с прикачено към
него ремарке, удря с ремаркето застрахован при ищеца склад за селскостопанска продукция
докато разтоварвал пшеница, с което причинил значителни щети по склада, собственост на
....“, сред които разрушена тухлена зидария 8,5 кв.м., вътрешна варова мазилка 30 кв.м.,
фасадно тръбно скеле 60 кв.м., метална врата, покрив от поцинковата ламарина 108 кв.м.
Ищецът твърди, че ремонтът на увредения склад е извършен от ... на стойност от 33 399,12
1
лв., за което са издадени фактури от 29.09.2021 г. и от 28.10.2021 г. Поддържа, че на
20.01.2022 г. е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение,
определено съгласно експертна оценка в размер на 7 258,02 лв., в полза на собственика на
склада ....“. Излага, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на
деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното
обезщетение. Ищецът посочва, че на 21.03.2022 г. е поканил ответника да заплати
регресното вземане, като му е предоставил всички документи по преписката по процесната
щета, но независимо от получената покана, с писмо от 13.04.2022 г. ответникът отказал да
заплати дължимата сума в размер на 7 258,02 лв. По тази причина ищецът счита, че
ответникът му дължи и обезщетение за забава в размер на 461,69 лв. от деня на отказа –
13.04.2022 г., до датата на подаване на исковата молба в съда. Моли съда да осъди ответника
да заплати на ищеца претендираните суми. Претендира разноски. Представя списък по
чл. 80 ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника,
който оспорва исковете по основание и размер. Признава наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите относно товарен автомобил марка ..... Не оспорва настъпването на
04.08.2021 г. на соченото ПТП. Оспорва механизма на ПТП и наличието на пряка причинно-
следствена връзка между него и нанесените вреди. Оспорва съставения констативен
протокол за ПТП от 04.08.2021 г. в частта относно обстоятелствата, нарушенията, причините
и условията за ПТП. Оспорва ПТП да се дължи на виновното поведение на застрахования
при него водач. Оспорва размера на твърдените от ищеца имуществени вреди по склада като
силно завишен с доводи, че стената на склада не е разрушена в нейната цялост, поради което
е могла да се възстанови чрез използване тухлите на старата стена. Счита, че ....“ не е
собственик на увредения склад за селскостопанска продукция, като това било и причината
ответникът мотивирано да откаже да заплати на ищеца сумата по предявената претенция.
Твърди, че е изпълнил задължението си да се произнесе по основателността на претенцията
на ищеца, като с писмо от 11.04.2022 г. е изискал от ищеца да представи документ за
собственост на склада, разрешение за ползването му и опис със застрахованото имущество.
Същите не били предоставени, поради което ответникът отказал изплащане на
застрахователното обезщетение. Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за
забава. С тези доводи моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 ГПК. Възразява за
разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 258,02 лв., представляваща
регресно вземане за застрахователно обезщетение по преписка по щета № **********/102-
2
21, изплатено от ищеца на 20.01.2022 г. по повод имуществена вреда, причинена вследствие
ПТП, реализирано на 04.08.2021 г. в ...., по вина на водача на застрахован при ответника
товарен автомобил марка ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 28.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
461,69 лв., представляваща обезщетение забава за периода от 13.04.2022 г. до 27.11.2022 г.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411, изр. 2 КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ищеца по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже изпадането на длъжника в
забава за сочения период, както и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението.
В настоящия случай сочените предпоставки за уважаване на исковете съдът счита за
безспорно установени от събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 29.05.2023 г., в което
е обективиран проектът за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е отделено
като ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличие на действително и валидно
към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с
ответника ... относно товарен автомобил марка .....
Безспорно по делото се явява и обстоятелството, че на 04.08.2021 г. в .... е
реализирано процесното ПТП, за чийто механизъм, респ. наличието на причинно-следствена
връзка между него и настъпилите вреди обаче между страните е налице спор. Във връзка с
доказване механизма на процесното ПТП по делото са приети писмени доказателства, в т.ч.,
двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, заявление за
възникнало събитие, претенция за обезщетение, ангажирани са гласни доказателства чрез
извършен по делегация разпит на свидетеля А. Т. С. и е прието заключение на САТЕ,
изготвено от вещото лице Й. Д. Й..
По време на разпита си свидетелят С. изяснява, че самият той не е присъствал на
процесното ПТП на 04.08.2021 г., но на посочената дата товарен камион съборил трегера на
собствения на свидетеля склад за зърно, находящ се в стопански двор в .... Същият излага, че
при разтоварване на зърното от товарен камион – зърновоз, поради технически проблем на
гондолата шофьорът на камиона М. В. ударил трегера на склада на вратата, вследствие на
което повдигнал цялата конструкция на склада, която била пред падане. Сочи, че щетите,
3
нанесени по склада вследствие на удара, са в резултат от техническа неизправност на
гондолата на зърновоза. Уточнява, че складът е с железобетонна и тухлена конструкция.
Посочва, че след произшествието камионът останал на място, дошла полиция, както и
служители на застрахователното дружество ..., при което е застрахован товарният камион.
Изяснява, че служителите изготвили протокол, описали щетите, след което свидетелят С. се
обърнал към своя застраховател ..., който му изплатил обезщетение в размер на 7 000 лв.
Посочва, че и други пъти се е случвало при извършване на маневри товарни автомобили да
нанасят щети по склада му.
От констатациите на приетата по делото САТЕ, която съдът кредитира като обективно
и безпристрастно изготвена и обоснована, се установява, че на 04.08.2021 г. около 11:00 ч. в
...., е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил марка ...., чийто водач при
извършване на разтоварна дейност вследствие настъпване на техническа неизправност на
превозното средство удря с ремаркето си склад за селскостопанска продукция. Видимите
причинени имуществени вреди по склада са металната конструкция, ламарините, вратата и
релси за нея, зидарията, бетонната колона, трегерите, които вреди са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП. При изслушването си в открито заседание вещото
лице изяснява, че не е извършило лично оглед на увредения склад, тъй като същият е
увреден през 2021 г. и няма как да се установи състоянието на склада към момента на
настъпване на ПТП.
От събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания и от
констатациите на вещото лице в експертизата съдът намира за доказано, че причината за
настъпване на процесното ПТП е наличието на техническа неизправност на гондолата на
товарен автомобил марка ..., в резултат на което водачът на товарния автомобил виновно и
противоправно удря трегера на вратата на склада и повдига цялата железобетонна и тухлена
конструкция на склада, вследствие на което същата е поставена в състояние пред падане.
Безспорно се установи и че в резултат от така реализираното ПТП по металната
конструкция, ламарините, вратата и релсите за нея, зидарията, бетонната колона и трегерите
на процесния склад за селскостопанска продукция са нанесени материални щети. С оглед
извършеното от ответника оспорване на приобщения по делото двустранен констативен
протокол за ПТП в частта относно нарушенията, причините и условията, при които е
реализирано процесното ПТП, съдът намира, че отразените в съдържанието му
обстоятелства напълно кореспондират с дадените от свидетеля С. показания, както и с
отговорите, дадени от вещото лице по поставените към САТЕ задачи.
На следващо място, спорен по делото се явява въпросът за размера на нанесените на
процесния склад имуществени вреди. От констатациите на приетата по делото САТЕ се
установява, че видът и характерът на увреденото имущество не позволяват неговото
отремонтиране, поради което замяната му с ново се е явила наложителна. Вещото лице
констатира, че средната пазарна стойност на нанесените вследствие процесното ПТП
имуществени вреди по склада към датата на настъпването му е в размер на 33399,12 лв. В
експертизата е посочено още, че уврежданията на двойната метална врата на склада се
4
изразяват в деформация на външните повърхности и изкривяване в зоната на контакта им с
релсите, които увреждания технологично не могат да бъдат отремонтирани, тъй като
усукването на конструкцията би довело до неправилно функциониране на вратата.
Съобразявайки констатациите на вещото лице, съдът намира възражението на ответника, че
стената на склада не е разрушена в нейната цялост, поради което е могла да се възстанови
чрез използване тухлите на старата стена, за неоснователно. По отношение вида и размера
на нанесените по процесния склад щети по делото са представени и приети и писмени
доказателства, в т.ч., констативен протокол от 18.08.2021 г., констативен протокол от
03.11.2021 г., становище за съответствие от 19.11.2021 г., експертна оценка от 25.11.2021 г.,
доклад по щета № **********/102-21 от 19.01.2022 г. и писмо с изх. № 00310/19.01.2022 г.,
от които се установява, че размерът на вредите е определен от застрахователното дружество
за сумата от 7258,02 лв., в какъвто размер е и изплатеното от ищеца на собственика на
склада застрахователно обезщетение. Изплащането на последното безспорно се доказа от
приобщената по делото като писмено доказателство справка за движения по сметки за
периода от 17.01.2022 г. до 07.02.2022 г. /на лист 24/. С настъпването на процесното
застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-транспортно произшествие,
при което на застрахования склад за селскостопанска продукция са нанесени установените
по-горе материални щети, за застрахователя по имуществена застраховка е възникнало
задължението да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от
застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума, като между
страните не е спорно и се установява, че застрахователят е заплатил на собственика на
увредения склад ....“ сумата, необходима за ремонта на същия, което обстоятелство не се
оспорва и от ответната страна, поради което и на основание чл. 411, изр. 1 КЗ съдът намира,
че ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата. По делото се установи, че на
16.03.2022 г. ищецът е изпратил регресна покана за плащане до ответника, получена от
последния на 17.03.2022 г., като в срока по чл. 412, ал. 3 КЗ плащане не се доказа да е
постъпило.
В настоящия случай доколкото размерът на претендираната сума е по-малък от
размера на дължимото се съобразно кредитираното заключение на вещото лице по САТЕ, то
и с оглед принципа на диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК) предявената регресна
претенция за заплатеното от ищеца в качеството на застраховател по имуществена
застраховка на увреденото лице застрахователно обезщетение по преписка по щета №
**********/102-21 се явява основателна за пълния предявен размер от 7258,02 лв. и като
такава следва да бъде уважена изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 28.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
С оглед основателността на главния иск следва да бъде разгледана и заявената
акцесорна претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 13.04.2022 г. до 27.11.2022 г.
По делото е приложена покана за доброволно изпълнение на регресната претенция,
5
получена от ответника на 17.03.2022 г. Същата има характера на покана по смисъла на чл.
84, ал. 2 ЗЗД. Ответникът твърди, че след получаването е поискал от ищеца да представи
допълнителни доказателства - документ за собственост на склада, разрешение за ползването
на застрахования склад и опис със застрахованото имущество, като това писмо е получено от
ищеца на 13.04.2022 г. Съдът намира, че искането на ответника за допълнителни
доказателства е изпратено при спазване на 45-дневния срок, считан от датата на завеждане
на регресната претенция съгласно чл. 412, ал. 2 КЗ. Ищецът, чиято е доказателствената
тежест, не ангажира доказателства по делото, че е предоставил на ответника поисканите
допълнителни доказателства във връзка с регресната претенция. Въпреки това в конкретния
случай съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 106, ал. 5, предл. 3 КЗ по аргумент
от чл. 412, ал. 2 КЗ, доколкото представянето на поисканите от ответника документи няма
съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията, поради
което следва да се приеме, че по този начин ответното дружество необосновано е забавило и
удължило процедурата по уреждане на претенцията. Поради изложеното, съдът приема че
30-дневният срок за заплащане на застрахователното обезщетение е започнал да тече именно
от 13.04.2022 г. - датата, на която ищецът е получил отказа на ответника да плати, ведно с
искането за представяне на документи. Изчислено служебно по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на онлайн лихвен калкулатор, обезщетението за забава върху дължимата главница
в размер на 7258,02 лв. за периода от 13.04.2022 г. до 27.11.2022 г. вкл. възлиза на 461,69 лв.
Ищецът претендира сумата от 461,69 лв., поради което претенцията му следва да бъде
уважена изцяло като основателна.
По отношение на разноските:
При този изход на спорa на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът в производството, който претендира и доказва извършването на
следните разноски: 290,32 лв. за държавна такса, 70 лв. депозит за призоваване на свидетел,
230 лв. депозит за изготвяне на САТЕ и 1491,48 лв. заплатено адвокатско възнаграждение
/съгласно 2 бр. фактури и 2 бр. извлечения от банкова сметка на лист 136-140 по делото/.
Основателно се явява възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, доколкото същото надвишава минимално установения размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Действително, съгласно чл. 7, ал. 9 от наредбата при защита
по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 250 лв., но доколкото процесуалният представител на ищеца се е явил на
две съдебни заседания от общо четири проведени, а и взимайки предвид липсата на
фактически и правна сложност на делото, то поисканото от ищеца адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до минималното за случая - 1286,36 лв. с вкл. ДДС.
С оглед гореизложеното, на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на
1876,68 лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление..., да заплати на ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление ...., на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 7258,02 лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение по
преписка по щета № **********/102-21, изплатено от него на 20.01.2022 г. по повод
имуществена вреда, причинена вследствие ПТП, реализирано на 04.08.2021 г. в ...., по вина
на водача на застрахован при ответника товарен автомобил марка ...., с прикачено към него
ремарке, който при разтоварване на пшеница удря с ремаркето склад за селскостопанска
продукция, застрахован при ищеца по застраховка „Имущества“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.11.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 461,69 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 13.04.2022 г. до 27.11.2022 г.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., да заплати на ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление г...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1876,68 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7