Р Е Ш Е Н И Е №260332/2.8.2021г.
гр. Ямбол, 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито
съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря П. А, като разгледа докладваното от съдия В.
Спасова гр. дело № 619/ 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Н.И.Д. ***, допълнително уточнена,
срещу “Застрахователно дружество Евроинс“ АД -гр. С., в която ищецът твърди, че на 08.07.2020 г. в гр. Я. ищецът е пътувал в
автобус от градския транспорт, застрахован при ответника със застраховка "Гражданска
отговорност на
автомобилистите".
Автобусът е потеглил, преди ищецът да е закупил билет и да е седнал. Поради
рязко спиране на превозното средство в момента на получаване на билета,
пътникът е политнал назад, въпреки че се е държал, ударил се е в напречна
пръчка, след това е политнал напред и е паднал по лицето си. Причинени са му
телесни увреждания- разкъсвания и рани по лицето, спукване на две ребра и
счупване на трето, кръвонасядания по тялото. Изпитал е болка в китките на
ръцете. Оказана му е лекарска помощ във връзка с раните, направени са рентгенография
на ребрата и др. изследвания. Предписани са му лекарства, каквито е приемал в
продължение на три месеца. Страдал е от силно главоболие. Изпитва панически
страх от качване в автобус, претърпял е стрес и има депресия. Ответното
застрахователно дружество му е отказало изплащане на обезщетение за вредите,
след представянето на надлежните документи. Поради това се иска да бъде осъден ответникът да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1500 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
плащане.
В с.з. искът се поддържа с допълнителното му уточняване.
В срока за отговор ответникът е оспорил иска като неоснователен. Признава наличието на задължителна застраховка
"Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз с „Юнион Ивкони“ ЕООД, както и че е предявена претенция от
ищеца от 04.08.2020 г. за изплащане на обезщетение. Оспорва останалите твърдения на ищеца.
Счита, че не е налице покрит от застрахователя риск, тъй като не е налице причинена смърт или
трайна загуба на работоспособност на пътник. Оспорва претенцията за лихви от датата на увреждането,
като счита, че лихва за забава се начислява от деня, следващ отказа за
изплащане на обезщетение-11.08.2020 г., съобразно чл.409 от КЗ. В с.з. оспорва
уточнения иск по чл. 432 от КЗ, като оспорва противоправното деяние на водача
на автобуса, наличието на вина на същия за причинените вреди и счита, че ищецът
е допринесъл за увреждането, като не е взел от своя страна мерки за своята
безопасност при пътуването си. Не оспорва застрахователното правоотношение
между превозвача и ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото е безспорно, че на 08.07.2020 г. ищецът е пътувал в гр. Я. в автобус по
линия №*** от градския транспорт, осъществяван от „Юнион Ивкони“ ООД. Безспорно
е, че автобусът е спрял рязко по време на пътуване и пътникът е паднал на пода.
В преписка
по щета № ***, представена по делото, се намира Протокол за ПТП № ***/14.07.2020 г. на ОД на МВР-гр.Я., според който на 08.07.2020 г. се е осъществило посоченото в исковата молба събитие: „за да избегне
настъпване на ПТП с неправилно пресичащ платното за движение пешеходец, водачът
спира рязко и пътникът пада и се удря“.
По
преписка № ***/2020г. на ЯРП е издадено Постановление за отказ за образуване на
наказателно производство от 10.09.2020 г., мотивирано с това, че е налице
случайно деяние на водача на автобуса, изключващо вината, поради аварийно
спиране на автобуса с цел предотвратяване на сблъсък с дете, излязло внезапно
на пътното платно. За появата на този пешеходец са налице данни, както в
Сведение от А.С.Д.- шофьор на автобуса, така и в Заявление от настоящия ищец до
н-ка на сектор „Пътна полиция“ от 09.07.2020 г. В последното е заявено и че
автобусът е потеглил от спирка на пл.“***“, а ищецът е изчаквал да получи
билет, когато е последвало внезапното спиране.
От
показанията на св. А.Д.-водач на
автобуса- и св. К. - Б. –кондуктор-се установява, че спирането е било
предизвикано от навлизането на пешеходец на пътното платно, на 10 м. пред
автобуса, при което спиране ищецът е паднал на пода до свидетелката. Според св.Д.
потеглянето на автобуса е станало след таксуването на пътниците, а св. Б. дава
уклончиви показания по този въпрос. И двамата са категорични, че ищецът се е
качил последен на спирката. От изявлението на свидетелката, че ако не е бил
последен, на вратата е щял да пречи на другите пътници, може да се направи
извод, че падането е станало по време на даване на билетите. И двамата
свидетели отричат да има установено правило, потеглянето на автобуса да става
само след приключване на таксуването на пътниците. Св.Б. сочи, че има правила,
в колко часа автобусът трябва да пристигне на дадена спирка и в колко да
тръгне, както и че има санкции за закъснения, но не дава показания, в
конкретния случай дали е имало избързване при тръгването по тази причина. Св. Д.
е възприел ищеца, носещ една найлонова торбичка, а св.Б. няма спомен да е бил
натоварен с багаж. И двамата изказват предположения, че не се е държал. След
падането е имал нараняване по лицето, придружено с кървене. След пристигането
на линейка, се е качил сам в нея и му е била оказана лекарска помощ. Двамата
свидетели помнят ищеца като редовен пътник по тази линия. След инцидента св. Б.
повече не го е виждала да пътува с автобус.
Св.П. –приятел на
ищеца-сочи, че го е изпратил до спирката само с мъжка чантичка за документи
през рамо. Качил се е в автобуса последен-след 2-3 жени. Когато автобусът е
тръгнал, само една от жените е минала през бариерата за таксуване. Другите са стояли
прави, за да си вземат билети, между входната врата на автобуса и шофьора. Когато
свидетелят е посетил ищеца в „Спешния център“, го е видял целият обезобразен, с
кръв навсякъде по лицето. Веждата му е била спукана, носът – разбит, с кръвотечение
от него и устната му е била пукната. В момента на пристигането на свидетеля раните
му са били обработвани. Ищецът се е оплакал от болки отдясно на ребрата и
дясната ръка. Показал е счупената си изкуствена челюст. В КАТ, по повод
издаване на протокола за пострадало лице, още е изпитвал болки. Не е бил в
състояние да пише. Стоял е превит на две от болка. Дъщеря му под негова
диктовка е написала, какво се е случило в автобуса. Свидетелят е видял
документа, издаден от хирурга, че Н. Д. има едно счупено и 2 пукнати ребра
вдясно. Впоследствие - след месец и половина е лекуван в „Неврологично
отделение“ на болницата поради оплакване от болки в главата, с диагноза
„комоцио“. Все още е уплашен и не пътува с автобус; оплаква се от болки в
ребрата и от главоболие, от виене на свят.
От
заключението по медицинската експертиза, изготвена въз основа на медицинските
документи, представени по делото и преглед на ищеца, се установява, че последният
е получил счупване на осмото дясно ребро, без разместване на костните фрагменти
и без настъпване на усложнения, както и контузия на главата и ръцете. Според
вещото лице не би трябвало все още да има болки, тъй като не са налице фактори,
които да обективират такива. С оглед възрастта му- 74 години- е възможно да има
болки, които субективно да свързва с получената травма. Обикновено уврежданията от този вид заздравяват около
2-3 седмици, а болките от реброто може да продължат по- дълго време. След като
специалистът по рентгенология не е видял и описал увреждания на съседните
ребра, такива според в.л. не е имало. Тъй като не е бил приет на лечение в болница,
травмите не са били тежки. Съдебно-медицинската диагноза на уврежданията е
„автобусна травма“, той като е налице пострадал пътник в автобус по време на
движение при неговото рязко спиране.Уврежданията според експерта отговарят да
са получени по този начин- по време на движение и рязко спиране. Изводът на
експерта е, че травмите са получени по описания механизъм- при падането ищецът
се е ударил на повърхността на пода и в интериора на автобуса. Предвид
възрастта е възможно да падне и ако се е държал.
За
наличие на едно счупено ребро свидетелства и Амбулаторен лист № ***/09.07.2020
г., намиращ се в застрахователната преписка и представен повторно с писмена
молба от ищеца.
Не се спори,
че е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника и „Юнион Ивкони“ ООД, видно и от застрахователна полица №
*** на застрахователно дружество „Евроинс“ АД. Също е безспорно сезирането на застрахователя с Искане за завеждане на претенция по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” (без щети по МПС) вх.№ ***/17.07.2020 г., по което е образувана преписка по щета № ***. Заявено е в искането, че вредите представляват телесни увреждания.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е прекият
иск по чл. 432 от КЗ на увредения срещу застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно 432 от КЗ, увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380.
Искът е допустим. Ответникът не се е произнесъл по предявената пред него
претенция за застрахователно обезщетение, с изрично отбелязване в искането, че
е по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”. Ищецът не е заявил в искането, че е получил трайна загуба на
работоспособност, относима към уредената в разпоредбата на чл.474 от КЗ
хипотеза. Същата е неприложима, както предвид изявленията в искането, така и с
оглед обстоятелствата, заявени в исковата молба и пояснението й. Ищецът изрично
изтъква противоправно поведение на водача на автобуса, обосноваващо
гражданската отговорност.
В случая съществуването на
застрахователно правоотношение между деликвента и застрахователя е безспорно.
От писмените и гласните доказателства се установи и осъществяването на описания
в исковата молба инцидент в автобуса.
Съдът счита, че не е налице противоправно и виновно поведение на водача на
застрахования автобус, което да е в пряка и непосредствена причинна връзка с
вредите. Според ищеца противоправността произтича от нарушението на чл.5 ал.1
т.1, чл. 24 ал.2 от ЗДП,чл. 20 ал.2 пр.5 от Закона за движението по пътищата.
Съгласно чл. 5 ал.1 т.1 всеки
участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди.
В случая по делото се установи, че автобусът е потеглил преди да са дадени
билети на всички пътници, вкл. ищеца. Св. П. е видял тръгването след таксуване
само на една от пътничките. Съдът не кредитира показанията на св.Д., че е
потеглил след получаване на билети от всички качили се на спирката. Касае се за
заинтересован свидетел по смисъла на чл. 172 от ГПК, чиито показания
противоречат на дадените от св.П., а от друга страна, както се посочи, от заявлението на св. Б., че ако ищецът не
е бил последен, на вратата е щял да пречи на другите пътници, може да се направи извод, че падането е станало по
време на даване на билетите. По делото не е установено конкретно правило относно потеглянето на
автобуса само след таксуване на пътниците. Такова би могло да бъде изведено от
общото правило, цитирано по-горе, на чл.5, доколкото действията по заплащане на
билет в движещ се автобус създават опасност от загуба на равновесие, залитане,
удряне и евентуално падане. Пътникът е затруднен едновременно да се държи за
съответните предназначени за това места в автобуса и да извършва парично
разплащане с ръцете си. Ищецът твърди обаче в исковата молба, че е бил платил и
се е държал „за горната пръчка“, че автобусът е спрял, когато кондукторката му
е подавала билета. Св. Б. също заявява, че е предала билета на лицето. Т.е.
падането не е обусловено от невъзможност да се държи, съответно от движението
на автобуса по време на таксуване на пътника. Последното не е в пряка причинна
връзка с вредите, тъй като същите не биха настъпили от самото движение на МПС.
В случая вредите са настъпили поради рязкото намаляване на скоростта от
водача и спирането на автобуса, довело до падането и удрянето на ищеца. Чл. 24 ал.1 от ЗДП урежда, че водачът на
пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е
необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. По делото се
установи, че водачът е предприел маневрата поради необходимост да предотврати
ПТП с дете, появило се неочаквано на пътното платно. Поради това обстоятелство
е прието и от прокуратурата, че не е извършено престъпление. Самият ищец е
посочил тази причина за рязкото спиране в Заявление до н-ка на сектор „Пътна полиция“ от 09.07.2020
г., а и е подписал без възражения издадения в тази насока протокол за ПТП.
Поради това са неоснователни доводите на пълномощника му, че водачът на
автобуса си е въобразил причината, поради която да спре. При установените
обстоятелства рязкото спиране не се явява противоправно деяние. По делото не е
установена скоростта на движение на МПС, нито че не е била съобразена с
допустимата от закона и че е налице нарушение на чл.20 от ЗДП, както твърди
ищецът. Поради това не е възникнала деликтна отговорност на водача, която да се
покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ и да поражда задължение за
обезщетение за ответника.
Макар да са налице твърдените в исковата молба вреди, претърпени от ищеца в
резултат от падането в автобуса, както сочи и вещото лице – счупване на осмото
дясно ребро, без разместване на костните фрагменти и без настъпване на
усложнения, както и контузия на главата и ръцете, т.е. налице е причинната
връзка между падането и вредите - пряка и непосредствена, не може да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя. Също така не могат да бъдат
обезщетени и преживеният стрес, психичната травма, довели до преустановяване на
пътуването с автобус съобразно показанията на свидетелите.
Тъй като не е налице фактическият състав на правната норма, искът за
обезщетение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С
оглед на неоснователността на главния иск е неоснователна и следва да се
отхвърли и претенцията за законна лихва, уредена в чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ (съгласно нормата застрахователят покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди, вкл. лихвите по чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице). Основателни са и
възраженията на ответника относно момента на възникване на задължението за
заплащане на лихви. Съгласно специалната разпоредба на чл.
497, ал. 1 КЗ, лихви за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
по договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите се дължи след изтичане на по-ранната от следните две дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по КЗ и изтичането на срока по КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на КЗ. Съгласно
Чл. 496 ал.1, срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Следователно искането за заплащане на лихва за забава от датата на увреждането до
по-ранната от гореописаните дати е неоснователно.
При
този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК искането на ответника за
заплащане на разноските следва да се уважи. От депозита за двама свидетели е
определено изплащане само сумата от 10 лв. на единия свидетел, с оглед на което
останалата внесена сума подлежи на връщане на ответника в случай на направено
от него искане за това. Следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Ето защо ЯРС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.И.Д. ***, срещу “Застрахователно дружество Евроинс“ АД -гр. С. ЗД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С. , бул. ***, иск –да бъде осъден ответникът да заплати сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на
настъпило на 08.07.2020 г. падане в автобус на „Юнион
Ивкони“ ЕООД, застрахован при “Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 08.07.2020 г. до окончателното `и изплащане.
ОСЪЖДА Н.И.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на Застрахователно дружество Евроинс“ АД -гр. С. ЗД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С. , бул. *** разноски по делото в размер на 110
лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: