№ 1024
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20241100508570 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 6266/08.04.2024 г., постановено по гр. д. № 70485/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 177 състав, е уважен предявеният от М. М. С. срещу Г.
М. А. иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за съдебна делба във фазата на
извършването й, като е поставен в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на М.
М. С. недвижим имот – апартамент № 49, с идентификатор
68134.606.149.1.149, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ж.к. „*******,
построен върху държавна земя, вход „Б“, етаж 5, състоящ се от две стаи,
кухня, обслужващи помещения, два балкона, със застроена площ от 61,06
кв.м., заедно с избено помещение № 4, с площ от 5,98 кв.м., ведно с 1,404 %
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж, на Г. М. А. е поставен в дял на основание чл. 353 ГПК
недвижим имот – апартамент № 44, с идентификатор 68134.606.149.1.144,
находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ж.к. „*******, построен върху
държавна земя, вход „Б“, етаж 3, състоящ се от: стая, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 68,36 кв.м., заедно с 1,510 % идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при
съседи: от изток-апартамент № 43, запад-апартамент № 45, север-стълбище,
юг- фасада, заедно с избено помещение № 8, с площ от 3,16 кв.м., при съседи:
от изток-мазе на апартамент № 43, запад-мазе на апартамент № 45, север -
стълбище, юг- фасада.
С решението М. М. С. на основание чл. 349, ал. 5 ГПК в шестмесечен
1
срок от влизане в сила на решението е осъден да заплати на Г. М. А. сумата 54
304,88 лева, за уравнение на дела в съсобствеността, ведно със законната
лихва от датата на влизане в сила на настоящото решение до погасяване на
задължението.
С решението Г. М. А. на основание чл. 349, ал. 5 ГПК в шестмесечен
срок от влизане в сила на решението е осъдена да заплати на М. М. С. сумата
120 148,13 лева, за уравнение на дела в съсобствеността, ведно със законната
лихва от датата на влизане в сила на настоящото решение до погасяване на
задължението.
Решение № 6266/08.04.2024 г., постановено по гр. д. № 70485/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 177 състав, е влязло в сила в частта, в която е поставен в
дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на М. М. С. недвижим имот – апартамент
№ 49, с идентификатор 68134.606.149.1.149, на Г. М. А. е поставен в дял на
основание чл. 353 ГПК недвижим имот – апартамент № 44, с идентификатор
68134.606.149.1.144.
Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна
жалба от ищеца М. М. С. с доводи за неправилност. Излага, че на 29.04.2024г.,
т.е. в шестмесечния срок по чл. 349, ал. 5 ГПК, изпратил възражение за
извънсъдебно прихващане до съсобственика Г. М. А., с което я уведомявал, че
в 6- месечния срок за плащане на парично уравнение на дела му на
възложения му апартамент № 49 /сумата от 54 304, 88 лева/ прави
извънсъдебно прихващане с всички признати и присъдени от делбения съд
срещу нея суми – в размер на 120 148, 13 лева, тъй като същите са станали
ликвидни и изискуеми в срока за изплащане на паричното уравнение, и в
резултат на това следва да се приспаднат взаимно дължимите суми. Намира,
че съдът може да се произнесе с общо решение, като при насрещни еднородни
парични претенции, то същите да се смятат за погасени до размера на по-
малката от тях съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 103, ал. 1 ЗЗД от
деня, в който прихващането е могло да бъде извършено и при наличие на
висящо производство по всички насрещни претенции между съделителите. С
въззивната жалба е направено искане за извънсъдебно прихващане.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в
частта, с която e осъден да заплати на Г. М. А. сумата от 54 304, 88 лева за
уравнение на дела му в съсобствеността, ведно със законната лихва от датата
на влизане в сила на решението до погасяване на задължението, като да
постанови друго, с което Г. М. А. да бъде осъдена да му заплати сумата от 65
843, 25 лева, за уравняване на дела му в съсобствеността, ведно със законната
лихва от датата на влизане в сила на решението до погасяване на
задължението, поради извършено прихващане.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника Г. М. А..
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
2
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът намира същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо:
Производството е за делба във фазата по извършването.
Образувано е по искова молба подадена от М. М. С., с която против Г. М.
А. са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК за делба на недвижими имоти, както
следва: 1/ Апартамент № 44, с идентификатор 68134.606.149.1.144, находящ
се в гр. София, район „Подуяне“, ж.к. „*******, построен върху държавна
земя, вход „Б“, етаж 3, състоящ се от: стая, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 68,36 кв.м., заедно с 1,510 % идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при
съседи: от изток-апартамент № 43, запад-апартамент № 45, север- стълбище,
юг- фасада, заедно с избено помещение № 8, с площ от 3,16 кв.м., при съседи:
от изток-мазе на апартамент № 43, запад-мазе на апартамент № 45, север -
стълбище, юг- фасада; 2/ Апартамент № 49, с идентификатор
68134.606.149.1.149, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ж.к. „*******,
построен върху държавна земя, вход „Б“, етаж 5, състоящ се от две стаи,
кухня, обслужващи помещения, два балкона, със застроена площ от 61,06
кв.м., заедно с избено помещение № 4, с площ от 5,98 кв.м., ведно с 1,404 %
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж.
С Решение № 16998 от 20.10.2023 г., постановено по гр. д. № 70485/2022
г. по описа на СРС, е допуснато извършването на съдебна делба на процесните
недвижими имоти апартамент № 44 с идентификатор 68134.606.149.1.144 и
апартамент № 49 с идентификатор 68134.606.149.1.149 при квоти: 5/8 идеални
части за М. М. С. и 3/8 идеални части за Г. М. А.. Решението е влязло в сила на
29.11.2023 г. като необжалвано.
Във втората фаза на делбеното производство – по извършването й, е
изслушана съдебно-техническа експертиза, съгласно която процесните
апартаменти са неподеляеми и е определена стойносттта им, както следва –
144 813 лева за апартамент № 49 с идентификатор 68134.606.149.1.149 и 192
237 лева за апартамент № 44 с идентификатор 68134.606.149.1.144.
В откритото съдебно заседание на 05.02.2024 г. е прието искане на
съделителят М. М. С. с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК да му бъде
възложен апартамент № 49 с идентификатор 68134.606.149.1.149.
С оглед изложеното от фактическата страна на спора съдът
възприема следното от правна страна:
3
Производството по делба във втората фаза има за предмет е
разпределението на общите вещи между съсобствениците, след като съдът е
признал правото им на дял в първата фаза на делбеното производство. На този
етап се определя конкретната част от имуществото, която всеки съделител ще
получи. Целта на втората фаза на делбата е: прекратяване на съсобствеността
– всеки съделител да получи реален дял от общото имущество, когато това е
възможно; равномерно разпределение на дяловете съобразно признатите
права от първата фаза; установяване на доплащания (баланс между
съделителите), ако разпределените части не са равностойни. Съгласно чл. 69
ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е
възможно. Тази разпоредба следва да намери приложение когато броят на
съделителите е равен на броя на допуснатите имоти, както е в настоящия
случай. Същата разпоредба изрично предвижда в този случай неравенството в
дяловете да се изравни в пари.
Първоинстанционният съд е приел заключението на съдебно-
техническата експертиза за пазарната стойност на имотите. Паричният
еквивалент на дяловете се пресмята от общата цена на пазарната стойност на
двата имота – 337 050 лв. Всеки съделител има право на дял от общата
стойност на имотите съобразно своята квота, като за М. М. С. паричният
еквивалент на дяловете му (5/8 ид.ч.) се равнява на 210 656,25 лв., а на Г. М. А.
(3/8 ид.ч.) – 126 393,75 лв. Независимо дали възлагането ще е по чл. 349, ал. 2
или по чл. 353 ГПК след възлагането на процесните недвижими имоти в дял
на всеки от съделителите, съдът следва да уравни чрез парично плащане
дяловете на страните, както предвижда чл. 69 ЗН. Уравняването гарантира
спазване на квотите, определени в първата фаза на делбата. Г. М. А. получава
имущество на стойност 192 237 лв., а има право на дял в размер на 126 393,75
лв. Изложеното води до извода, че последната получава 65 843,25 лв. повече
от припадащия се дял. М. М. С. получава имущество на стойност 144 813 лв.,
но има право на дял в размер на 210 656,25 лв. Тъй като последният не
получава равностоен дял в натура, то следователния трябва да бъде
компенсиран. Неправилно първоинстанционният съд е определил паричното
уравняване, тъй като всеки съделител получава различна стойност в натура, а
разликата трябва да бъде компенсирана само от съделителя, който е получил
повече от полагащия му се дял.
С оглед изложеното настоящият въззивен съд намира, че Г. М. А. е
получила имущество, надвишаващо нейния дял с 65 843,25 лв., поради което
тя следва да заплати тази сума на М. М. С., за да се възстанови балансът на
дялове на страните.
Ето защо обжалваното решение в частта, с която М. М. С. е осъден да
заплати 54 304,88 лв. на Г. М. А., е неправилно и следва да бъде отменено,
както и в частта, в която Г. М. А. е осъдена да му заплати сумата в размер на
120 148,13 лв. в шестмесечен срок от влизане в сила на решението и вместо
това да бъде осъдена да му заплати 65 843,25 лв. В случая не се нарушава
функционалата връзка от взаимосвързани диспозитиви на решението за
възлагането на имота, разпределението на дяловете и паричното уравняване,
по причина че отмяната на осъдителната част за уравняване на дяловете на
4
единия съделител запазва баланса между предоставеното имущество и
уравнителното задължение.
По разноските:
Въззивникът не претендира разноски във въззивното производство.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6266/08.04.2024 г., постановено по гр. д. №
70485/2022 г. по описа на СРС, ГО, 177 състав:
в частта, с която на основание чл. 349, ал. 5 ГПК е осъден М. М. С. с ЕГН
********** в шестмесечен срок от влизане в сила на решението да
заплати на Г. М. А. с ЕГН ********** сумата от 54 304,88 лева, за
уравнение на дела в съсобствеността, ведно със законната лихва от датата
на влизане в сила на настоящото решение до погасяване на
задължението;
в частта, с която на М. М. С. с ЕГН ********** е указано, че
собствеността върху възложения му по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК
недвижим имот ще се прехвърли след изплащане на определените
парични уравнения в посочения срок, заедно със законните лихви върху
тях;
в частта, с която е осъдена Г. М. А. с ЕГН ********** да заплати на М.
М. С. с ЕГН ********** сумата в размер на 120 148,13 лв., за уравнение
на дела в съсобствеността, ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на настоящото решение до погасяване на задължението;;
в частта, с която на Г. М. А. с ЕГН ********** е указано, че
собствеността върху възложения й по реда на чл. 353 ГПК недвижим
имот ще се прехвърли след изплащане на определените парични
уравнения в посочения срок, заедно със законните лихви върху тях, като
вместо него постановява:
ОСЪЖДА Г. М. А. с ЕГН ********** да заплати на М. М. С. с ЕГН
********** сумата в размер на 65 843,25 лв., за уравнение на дела в
съсобствеността.
Решение № 6266/08.04.2024 г., постановено по гр. д. № 70485/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 177 състав, е влязло в сила в останалата му необжалвана
част.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6