Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262 28.12.2012г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две
хиляди и дванадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар П.М. и с участието
на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА
административно дело № 416 по описа за 2012г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
Образувано е по
жалба на „ИСА 2000” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к „Гео
Милев”, ул. „Николай Коперник” № 25, представлявано от управителя Юлиян Инджов,
против Заповед № ДК 19–СЗ–9/ 26.09.2012г. на Началника на Регионален отдел
„Национален строителен контрол” Стара Загора при РДНСК – Югоизточен район, с
която заповед, на основание чл.178, ал.5 и чл.222, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ, е
забранено ползването на невъведения в експлоатация по законово установения ред
строеж: „Временно външно електрозахранване на каменна кариера „Аламура”, с.
Ракитница, общ. Стара Загора и БКТП 20 kV, 1х630 kVа в ПИ 000113, местност „Дюз курия”,
землището на с. Ракитница, общ. Стара Загора”, като е разпоредено и прекъсване
захранването на строежа с ел. енергия в тридневен срок от изтичане на
определения срок за доброволно изпълнение.
В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед, като по същество изложените съображения са за постановяването й в
несъответствие с приложимите материалноправни норми. Жалбоподателят поддържа,
че въпреки предприетите от дружеството законово изискуеми действия и
извършените съгласувателни процедури, е било обективно невъзможно въвеждането
на строежа в експлоатация и издаването на разрешение за ползване. Направено е
искане за отмяна на оспорения административен акт. В условията на евентуалност
се претендира частична отмяна на заповедта относно разпореденото с нея
прекъсване на захранването с ел. енергия, минимално необходимо за охраната на
обекта.
Ответникът по жалбата - Началник на
Регионален отдел „Национален строителен контрол” Стара Загора при РДНСК –
Югоизточен район, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че в съответствие и при
правилно приложение на закона административният орган е приел, че ползването на
невъведен в експлоатация по нормативно установения ред строеж, е основание за
издаване на заповед по чл.178, ал.5 от ЗУТ. Възразява срещу направеното от
жалбоподателя искане за частична отмяна на оспорения акт и частично запазване
на електрическото захранване на забранения за ползване строеж като излага
съображения, че съществуват други технически възможности да се осигури
захранването на обекта с ел.енергия за непроизводствени нужди.
Заинтересованата страна – община Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено
становище поддържа, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и моли да бъде
отменена.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 30.08.2012г. работна група, включваща служители от РО „НСК” –
Стара Загора при РДНСК – Югоизточен район, са извършили проверка на строеж: „Временно външно
електрозахранване на каменна кариера „Аламура” с. Ракитница, общ. Стара Загора
и БКТП 20 kV, 1х630 kVа в ПИ 000113,
местност „Дюз курия”, землището на с. Ракитница, общ. Стара Загора”. При
проверката е установено че строежът представлява кабелен електропровод положен
в изкоп за нуждите на каменна кариера „Аламура”, като възложители на строежа са
„ИСА 2000” ЕООД – гр. София и община Стара Загора. Констатирано е че строителството
е извършено въз основа на издадено Разрешение за строеж № РС – И – 314/
23.04.2008г. и одобрен инвестиционен проект, като строежът се ползва от „ИСА
2000” ЕООД – гр. София без да е въведен в експлоатация и без издадено разрешение
за ползване. Горепосочените обстоятелства са описани и удостоверени в Констативен
акт № 34/ 30.08.2012г. Констативният акт е съставен в присъствието на Началник
„Кариери” към „ИСА-2000” ЕООД и връчен на място в офиса към кариера „Аламура”,
с което жалбоподателят е уведомен за започнато административно производство по чл. 178, ал.5
от ЗУТ. Констативният акт е обявен и съобщен и на другия възложител на строежа –
община Стара Загора, съгласно представената по делото обратна разписка –
известие за доставяне. В законово установения срок не са подадени писмени възражения. Въз основа
на констативния акт е издадена оспорената Заповед № ДК 19 – СЗ – 9/
26.09.2012г. на Началника на РО „НСК” Стара Загора при РДНСК – Югоизточен
район, с която, на основание чл.178, ал.5 и чл.222, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ, е
забранено ползването на невъведения в експлоатация по законово установения ред
строеж: „Временно външно електрозахранване на каменна кариера „Аламура”, с.
Ракитница, общ. Стара Загора и БКТП 20 kV, 1х630 kVа в ПИ 000113, местност „Дюз курия”,
землището на с. Ракитница, общ. Стара Загора”, като е разпоредено и прекъсване
захранването на строежа с ел. енергия в тридневен срок от изтичане на
определения срок за доброволно изпълнение. От фактическа страна обжалваният
административен акт е обоснован с обстоятелството, че строежът е първа
категория съгласно чл.2, ал.10, т.3 във вр. с чл. 13, ал.1 от Наредба № 1/
30.07.2003г. на МРРБ и чл. 137, ал.1, т.1, б.”к” от ЗУТ и като такъв подлежи на
въвеждане в експлоатация въз основа на издадено разрешение за ползване по
чл.177, ал.2 от ЗУТ. Констатираното ползване на строежа без да е въведен в
експлоатация по законово установения ред, в нарушение на забраната по чл.178,
ал.1 от ЗУТ, е прието от административния орган като основание за издаване на
заповед по чл.178, ал.5 от ЗУТ.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в
законово установения срок, от легитимирано лице и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Заповед № ДК 19 – СЗ – 9/
26.09.2012г. е издадена и подписана от инж. Христо Щерев - Началник на Регионален
отдел „Национален строителен контрол” Стара Загора при РДНСК – Югоизточен район.
Съгласно разпоредбите на чл.222, ал.1, т.6 и т.7 и чл.178, ал.5 от ЗУТ /в
приложимите им редакции преди изменението на ЗУТ, обн. ДВ бр. 82/ 2012г./,
заповедите за забрана ползването на невъведени в експлоатация по установения
ред строежи с разпореждане за прекъсване на захранването им с електрическа
енергия, се издават от Началника на ДНСК или от упълномощено от него длъжностно
лице. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № РД–13– 230/ 02.07.2012г. от която е
видно, че Началникът на ДНСК – гр. София е предоставил посочените правомощия на
началниците на регионалните отдели „Национален строителен контрол” към РДНСК.
Следователно обжалваната заповед е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган – Началникът на РО „НСК” – Стара Загора при РДНСК
– Югоизточен район, съобразно делегираните му правомощия по чл.222, ал.1, т.6 и
т.7 във вр. с чл.178, ал.5 от ЗУТ.
Оспореният
административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа
всички изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Посочено е правното основание
за издаването на заповедта, както и релевантните за наличието на хипотезата на чл.178,
ал.5 от ЗУТ факти и обстоятелства.
Заповед № ДК 19 –
СЗ – 9/ 26.09.2012г. на Началника на РО „НСК” Стара Загора при РДНСК –
Югоизточен район е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване на
регламентираните в ЗУТ изисквания. Административното производство е образувано на
основание Констативен акт № 34/ 30.08.2012г., съставен и подписан от длъжностни
лица от администрацията на органа, осъществяващ контрол по строителството. С
констативния акт са установени и удостоверени релевантните факти и
обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за
издаване на заповед за забрана ползването на невъведения в експлоатация по
законово установения ред строеж. Актът е надлежно връчен на представител на жалбоподателя
и същият следва да се счита за уведомен за започналата процедура и за
възможността да упражни правата, които има в качеството си на страна в
административното производство по чл.178, ал.5 от ЗУТ в т.ч. правото да направи
възражения във връзка с констатираните от длъжностните лица обстоятелства и
направените фактически и правни изводи. С оглед на което съдът приема, че при
издаването на оспорената заповед на са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното
основание по чл. 146, т.3 от АПК.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката дали са налице установените
от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ, не се разрешава да се ползват
строежи или части от тях преди да са въведени в експлоатация от компетентния
орган по чл.177 от ЗУТ. В чл.178, ал.5 от ЗУТ /посочен като правно основание за
издаването на оспорената заповед/ е регламентирано, че при нарушения на чл.
178, ал.1 от ЗУТ Началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице
въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед
ползването на строежите и разпорежда прекъсване на захранването им с
електрическа енергия. Следователно упражняването на правомощието по чл.178, ал.5
във вр. с чл.222, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ изисква кумулативното наличие на три предпоставки,
а именно: 1. Завършен строеж, подлежащ на въвеждане в експлоатация от
компетентния орган по чл.177 от ЗУТ; 2. За строежа да няма издадено разрешение
за ползване и 3. Строежът фактически да се ползва без да е въведен в
експлоатация. От доказателствата по делото безспорно се установява, че строежът
- „Временно външно електрозахранване на каменна кариера „Аламура”, с.
Ракитница, общ. Стара Загора и БКТП 20 kV, 1х630 kVа в ПИ 000113, местност „Дюз курия”,
землището на с. Ракитница, общ. Стара Загора”, е завършен и се ползва по
предназначение за ел. захранване на кариера „Аламура” от възложителя на строежа
„ИСА 2000” ЕООД – гр. София. Доколкото строежът не попада в изключението по
чл.178, ал.2 от ЗУТ, същият подлежи на въвеждане в експлоатация въз основа на
издадено разрешение за ползване по чл.177, ал.2 от ЗУТ. От фактическа страна
жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че процедурата по въвеждане на
строежа в експлоатация не е приключила с издаването на изискуемото се от закона
разрешение за ползване. Предвид така установеното съдът намира, че
административният орган обосновано е приел, че „ИСА 2000” ЕООД – гр. София
ползва невъведен в експлоатация по законово установения ред строеж, в нарушение
на забраната по чл.178, ал.1 от ЗУТ и следователно кумулативно са налице
юридическите факти – материалноправни предпоставки по чл.178, ал.5 от ЗУТ, с
които правната норма свързва издаването на заповед за забрана ползването на
строежа и разпореждане за прекъсване на захранването му с електрическа енергия.
В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно
приложение и в съответствие с материалния закон.
Действително от представените по делото доказателства
е видно, че от страна на „ИСА 2000” ЕООД – гр. София са предприети необходимите
действия за изпълнение на законово регламентираните изисквания с оглед
въвеждането на строежа в експлоатация. Очевидно несвоевременното приключване на
процедурата за издаване на разрешение за ползване по чл.177, ал.2 от ЗУТ за
строежа, се дължи на независещи от жалбоподателя обстоятелства. Но независимо
от това, нарушаването на императивната забрана по чл. 178, ал.1 от ЗУТ за
ползването на строежи преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган
по чл.177 от ЗУТ, е основание за издаване на заповед по чл.178, ал.5 от ЗУТ за
забрана на тяхното ползване и разпореждане за прекъсване захранването им с
електрическа енергия.
По отношение на
направеното в условията на евентуалност искане за частична отмяна на заповедта
относно разпореденото с нея прекъсване на захранването с електрическа енергия,
минимално необходимо за охрана на обекта:
На първо място
разпореждането за прекъсване захранването на строежа с
ел. енергия има акцесорен характер спрямо разпореждането за забрана ползването
на невъведения по законово установения ред в експлоатация строеж и в този
смисъл не подлежи на самостоятелно обжалване и контрол за законосъобразност,
нито на самостоятелна отмяна, отделно от
заповедта по чл.178, ал.5 от ЗУТ в частта й, с която е постановена забрана за
ползването на строежа. Още по малко е допустимо частична отмяна на
разпореждането за прекъсване захранването на строежа с електрическа енергия.
Всъщност дали е възможно от гл. т. на техническите правила и норми частично
прекъсване на захранването с електрическа енергия на строежа с оглед
обезпечаване на минимално необходимото ел. захранване за охраната на обекта и вложеното
в строежа технологично оборудване е въпрос, релевантен във връзка с
изпълнението и прилагането на правните последици на заповедта и не е относим към
формалната и/или материалната законосъобразност на оспорения административен
акт. В този смисъл доколко частичното запазване на ел. захранването на
невъведения в експлоатация строеж е допустимо от гл.т. целта на закона и дали
това е единственото технически възможно решение за захранването на обекта с ел.
енергия за непроизводствени нужди, следва да бъде преценявано в хода на
изпълнителното производство.
С оглед на гореизложеното съдът
приема че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен
орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се
основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена
с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ИСА 2000” ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к „Гео Милев”, ул. „Николай
Коперник” № 25, представлявано от управителя Юлиян Инджов, против Заповед № ДК
19–СЗ–9/ 26.09.2012г. на Началника на Регионален отдел „Национален строителен
контрол” Стара Загора при РДНСК – Югоизточен район, с която заповед, на
основание чл.178, ал.5 и чл.222, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ, е забранено ползването
на невъведения в експлоатация по законово установения ред строеж: „Временно външно
електрозахранване на каменна кариера „Аламура”, с. Ракитница, общ. Стара Загора
и БКТП 20 kV, 1х630 kVа в ПИ 000113,
местност „Дюз курия”, землището на с. Ракитница, общ. Стара Загора”, като е
разпоредено и прекъсване захранването на строежа с ел. енергия в тридневен срок
от изтичане на определения срок за доброволно изпълнение, като неоснователна.
Решението е окончателно на основание
чл.215, ал.7 от ЗУТ.
СЪДИЯ: