О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер…574…………………05.07.2017 година………………..Град Стара
Загора
С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……...………...Втори граждански
състав
На пети юли…………..…..…………………….……….……………….Година 2017
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
ТИХОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
СВИЛЕН
ЖЕКОВ
Секретар……………………………………………………………………………….
Прокурор……….…………………………………………….………………………..
като разгледа докладваното
от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ
частно гражданско дело номер
1239 по описа за 2017……………..........година.
Производството е по реда на чл.
274 и сл. ГПК.
Образувано
е по подадена
частна жалба от Е.Н.Х. срещу определение
от 27.03.2017 г., постановено
по гр.д. № 1793/2014 г. по описа
на С. районен съд, с което е отхвърлена
молбата на жалбоподателката за спиране на изпълнителното производство по изп.д.
№ 20137650404572 и изп.д. № 20167650402169 по описа на ЧСИ Г. И. с рег. № . на
КЧСИ.
Частната жалбоподателка счита обжалвания
акт за незаконосъобразен и претендира отмяната му, като изтъква, че
съдът не обсъдил значението на представените с молбата писмени доказателства –
обвинителен акт по н.о.х.д. № 1239/2016 г. по описа на СГС и протокол за разпит
на свидетеля Н. Н., от които се установявало, че жалбоподателката нямала
задължения към ищцата по делото Д.И., която също била обвиняема по
наказателното дело. Моли за отмяна на обжалваното определение.
В
законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна Д.Д.И. не е
подала отговор на частната жалба.
Въззивният
съд намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна.
Въпреки
това не са налице предпоставките за разглеждането й по същество, тъй като
настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното определение е процесуално
недопустимо, респ. подадената молба до районния съд е недопустима по следните
съображения:
Въз
основа на издаден изпълнителен лист от 11.09.2013 г. по ч.гр.д. № 576/2013 г.
на Радневски районен съд /издаден на основание заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК № 487/11.09.2013 г. по същото ч.гр.д./ е било образувано
изпълнително дело №20137650404572 по описа на ЧСИ Г. И. с рег. № . на КЧСИ с
взискател Д.И.Д. и длъжник - Е.Н.Х.. Впоследствие развилото се исково
производство образувано по иска с правно основание чл. 422 ГПК предявен от
заявителя Д.И.Д. срещу длъжницата Е.Н.Х. е приключило с решение № 69/09.05.2016
г. на ВКС по т.д. № 1185/2015 г. II т.о., и е издаден изпълнителен
лист за разноските направени от ищцата в исковото производство, като по него е
образувано изпълнително дело № 20167650402169 по описа на ЧСИ Г. И. с рег. № . на
КЧСИ.
По указание
на съда жалбоподателката е уточнила, че молбата е с правно основание чл. 432, т.
7 ГПК вр. чл. 229, т. 4 и т. 5 ГПК.
Съдът
намира, че първоинстанционният съд може да разглежда по същество претенции,
имащи правно основание в процесуалния /в случая/ закон, каквото претенцията на Е.Х. няма. Настоящата
молба за спиране на изпълнението - на практика с целен обезпечителен характер,
но поискано в производство с несъстезателен характер, в противоречие с чл. 389,
ал. 1 ГПК, предвид образуване на изпълнителното
производство въз основа на влязъл в сила съдебен акт - не попада в никоя от предвидените
в чл. 432 ГПК хипотези, нито може да се подведе под чл. 389, ал. 1 ГПК. Следователно,
същата е недопустима. Районният съд е следвало
да изхожда от тази недопустимост, преценката за която е винаги предхождаща преценката
за разглеждане на искането по същество /изцяло в този
смисъл определение № 496/15.11.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 1850/2016 г., I
т.о./.
Отделно от това
следва да се посочи, че тъй като частната жалбоподателка е поискала спиране на изпълнението
от съда, относими към спора са само хипотезите на чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно
тази разпоредба изпълнителното производство се спира от съда в случаите по чл.
245, ал. 1 и ал. 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524 ГПК. Анализът
на тези норми води до извода, че извършваното при тях спиране на
производството по принудително изпълнение има обезпечителен характер. Това постановява
и разпоредбата на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК. В същата спирането на изпълнителното
производство е уредено като обезпечителна мярка в производството по обезпечение
на предявен иск по чл. 389 ГПК или на бъдещ такъв по чл. 390 ГПК. Съгласно чл.
389 и чл. 390 ГПК обаче с право на обезпечение по този ред разполага само ищеца,
а не ответника по иска. Това следва от целта на обезпечението, а именно да осигури
осъществяването на признатите със съдебното решение права. В случая Е.Х. е ответник
по предявения от Д.И. иск с правно основание чл. 422 ГПК и с постановеното
по т. д. № 1185/2015 г. по описа
на ВКС, по решение № № 69/09.05.2016 г. не й се признават
права. Затова тя
не може да иска допускане на обезпечение по реда на чл. 389 ГПК.
Действително
освен
в случаите, когато без допускането на обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно
или ще се затрудни осъществяването на правата по решението такова е възможно и в
полза на ответника по делото. Това следва изрично от посочените в разпоредбата на
чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК хипотези. Съгласно тази разпоредба изпълнителното производство
се спира от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и ал. 2, чл. 309, ал. 1, чл. 438 и
чл. 524 ГПК. Към тях следва да бъдат добавени и случаите на спиране на изпълнението
по чл. 282, ал. 2 и ал. 6 и чл. 420 ГПК. При тях се цели да се даде защита на длъжника
срещу засягане на имуществената му сфера при евентуално незаконосъобразно принудително
изпълнение. Всички тези случаи са изрично уредени в закона и затова спиране на изпълнителното
производство от съда, без да има предвидена
специална разпоредба за това не може да се допусне, независимо от обстоятелствата
по делото. Още повече, че както се посочи в случая
решение № 69/09.05.2016 г. на ВКС по т.д. № 1185/2015 г. II т.о. не подлежи на обжалване,
то по силата на чл. 296, т. 1 ГПК същото
е влязло в сила от датата на постановяването му - 09.05.2016 г. С оглед
на това случаите за спиране на изпълнението по чл. 245, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а също
така и по чл. 282, ал. 2 ГПК са неприложими. Още повече, че последната хипотеза
се отнася до производството по касационно обжалване и е приложима само в него. Предвид
на това са неприложими и разпоредбите на чл. 309, ал. 1, чл. 439 и чл. 524 ГПК.
Поради
изложените съображения съдът намира, че не съществува предвидена в закона
възможност изпълнителното производство
по изп.д. № 20137650404572 и изп.д. № 20167650402169 по описа на ЧСИ Г. И. с
рег. № . на КЧСИ да бъде спряно и молбата се явява недопустима.
Освен това по делото не са
налице данни за обжалване на конкретно действие на ЧСИ по
изпълнителните дела, за да е възможно да бъде преценена хипотезата на чл. 438 ГПК, тъй като
искане за спиране на изпълнението по чл. 438 ГПК може да се предяви
само при подадена жалба срещу конкретно действие или бездействие на съдебния изпълнител,
каквато в случая липсва.
За пълнота на
изложението и без да се променят изводите на съда за недопустимост на първоинстанционното
определение, респ. молбата на длъжницата, следва
да се посочи, че разпоредбата на чл. 229, ал. 1 ГПК изброява случаите, при които
съдът спира производството. Няма съмнение обаче, че разпоредбата се отнася до спирането
на исковото производство. Относно спирането на изпълнителното производство е предвиден
чл. 432 ГПК, в който няма хипотеза подобна на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК /така определение
№ 69/17.01.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 8/2014 г., I т.о./. Нормата на чл. 229, ал.
1, т. 5 ГПК също е приложима в хода на висящо исково производство, но не се прилага
по висящи изпълнителни дела. В последния случай спиране е допустимо в посочените
в чл. 432 ГПК изрични хипотези, сред които предявеното искане, основано на така
изложените фактически обстоятелства и петитум, не попада /така определение №
288/13.06.2016 г. по ч.т.д. № 667/2016 г., II т.о./.
Следователно,
постановеното определение на първа инстанция следва да бъде обезсилено, а молбата
на Е.Х. - за спиране изпълнението по образуваните, въз основа на издадени изпълнителни
листове по влязло в сила решение № 69/09.05.2016 г. на ВКС по т.д. № 1185/2015 г.
II т.о., изпълнителни дела - оставена без разглеждане, поради недопустимост на искането,
на горепосочените основания.
Воден от горното, Окръжният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение от
27.03.2017 г.
по гр. д. № 1793/2014 г. на С.
районен съд
и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
молбата на Е.Н.Х., за спиране образуваните, въз основа на
издадени
изпълнителни листове по влязло
в сила решение № 69/09.05.2016 г. на ВКС по т.д.
№ 1185/2015 г. II т.о., изпълнителни дела №
20137650404572 и № 20167650402169 по описа на ЧСИ Г. И. с рег. № . на КЧСИ, поради недопустимост
на същата.
Определението подлежи
на обжалване пред Пловдивски апелативен
съд в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.