Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.София, 30.10.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VI състав, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.
ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ПЕТЯ Г.
2.СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Г. ч.гр.дело
№9169 по описа за 2020
година, съобрази че:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по
жалба от длъжника по изпълнението В.З. МИНЧЕВ против: 1/акт на съдебния
изпълнител по изп. дело № 20208390400435 по описа на ЧСИ И.И.М.-К.с peг. №839 с район на
действие СГС за определяне на разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателите, в частта за размера над 200 лв. (по чл.10, т.1 от Наредба №1/2009
г.) и таксата по т.22 от ТТРЗЧСИ и 2/насочване на изпълнението към
несеквестируемо имущество, чрез налагане на запор на вземане за трудово възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа, че действията на
съдебния изпълнител са незаконосъобразни, тъй като изпълнителния процес е
образуван при липса на изпълняемо право на взискателите срещу длъжника и е
недопустим; че в негова тежест са присъдени разноски, които не са дължими и за изпълнителни
способи, които не са извършени; освен това сочи, че размерът на адвокатското
възнаграждение на взискателите е прекомерен и не са представени доказателства
за заплащането му. С жалбата се сочи, че изпълнението на вземането за разноски
е насочено срещу несеквестируемо имущество в противоречие с разпоредбата на
чл.446, ал.1, т.1 ГПК и действията на
съдебния изпълнител по налагане на запор на вземането за трудово възнаграждение
са незаконосъобразни. Сочи доказателства.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателите,
чрез адв.Ю.С. са депозирали възражение, с което молят жалбата да се остави без
уважение. Поддържат, че длъжникът е дал повод за завеждане на изпълнителното
дело и следва да понесе отговорността за разноските и че предприетите действия
за принудителното им събиране са законосъобразни, като насочени срещу
секвестируеми вземания. Сочат доказателства.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание
чл.
436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и спазване
на материално-правните и процесуално-правните разпоредби на чл.79, ал.1 и чл.78,
ал.5 от ГПК, вр. с чл.36 от ЗАдв и Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Изтъква се, че
адвокатското възнаграждение е определено, както за образуване, така и за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело, което има за
предмет въвод и опразване на недвижим имот и затова се дължи възнаграждение и
по чл.10, т.3 от Наредбата и съобразно фактическата и правна сложност на делото
размерът му не е прекомерен. Също така, че са дължими разноските за такса по
т.22 от Тарифа ТРЗЧСИ.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното
производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на
обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, т.7 (разноските по изпълнението) и т.2 (насочване на изпълнението спрямо
несеквестируемо имущество), поради което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по изпълнителното дело е образувано на 05.08.2020г. по молба на
взискателите Р.П.Г.,
В.Ц.Т., и П.Ц.Т., представлявани по изп.дело от
адв. Ю.С.-САК, против длъжника В.З.М. въз основа на изпълнителен лист от 17.09.2019 г.,
издаден въз основа на Решение № 537542 от 16.11.2018 г. по гр.дело № 61639/2014 г. по описа на Софийски районен съд ГО, 119 състав с
предмет предаване на владението на недвижим имот -
едноетажна жилищна сграда-ИЗТОЧЕН БЛИЗНАК, находяща се в град София, р-н Подуяне, ул. „******, с
площ 111, 50
кв.м., състояща се от: три стаи,
кухня, тоалетна и коридори, заедно
с 1/2 идеална част от дворното място, върху
което е построена сградата, цялото с площ от 495,00 кв.м., съставляващо
парцел VII-76 от
квартал 300 по регулационния план на град София, местност „Ботевградско шосе-II част“, при съседи по нотариален акт улица, П.Н.Г., С.Г.и
Н.Р., а по скица: ул.“Летоструй“ и парцели VIII-75, Х-77 и VI-79. От
страна на взискателите по образуваното
изпълнително дело са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в
уговорения размер от 2000 лв. за образуване и осъществяване на процесуално
представителство по изпълнително дело, платени в брой, което се удостоверява от
представен договор от 05.08.2020 г.
От книжата по делото се установява, че на 08.08.2020г.
на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 6479/06.08.2020
г., с която съдебният изпълнител е приел разноски по изпълнителното дело в размер на 2 000, 00 лева - адвокатско възнаграждение по делото,
както и сумата от 1
052,80 лева - такси и разноски в полза на
ЧСИ, в т.ч. и такса по т.22 от ТТРЗЧСИ с ДДС. Длъжникът е възразил срещу разноските,
но възражението му е оставено без уважение с постановление на ЧСИ от 25.08.2020
г. Същото
е съобщено на длъжника, чрез съобщение
по електронната поща на 26.08.2020г. на неговия пълномощник адв. Й.К..
Със запорно съобщение изх.№ 6483/06.08.2020 г.,
връчено на 13.08.2020 е наложен запор на
трудовото възнаграждение на длъжника до размера на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение
и 1 052, 80 лв. такси и разноски по изпълнението. От банково бордеро №
378005 от 17.08.2020 г. и банково бордеро №377919 от 17.08.2020 г. е видно, че длъжникът е внесъл сумите в
размер на 534, 44 лв. и в размер на 2000 лв. по сметка на ЧСИ.
Изпълнителното дело е образувано възоснова на
изпълнителен титул за реализиране на потестативното право на делба на недвижим
имот, възоснова на влязло в сила съдебното решение по извършване на делбата, с
което в дял и изключителна собственост на съделителите-взискатели се възлага
обособен реален дял в натура (недвижимият имот)- изпълнително основание по см.
на чл. 404, т.1 предл.първо ГПК. Съдебната
практика приема, че влязлото в сила решение по делбено
дело, с което делбеният имот е възложен на
един съделител, представлява изпълнително основание и с издадения по това
решение изпълнителен лист, може да се иска изваждане на длъжника
–вж.Определение № 164/17.06.2015 г. по ч.гр.д.№2367/2015 г. на ВКС, ГК, II отд.; Определение № 5140 от 5.04.2011 г. на СГС по ч.
гр. д. № 2133/2011 г., ВО, IV-А с-в и др. Следователно допустимо е съсобственик,
вече като индивидуален собственик на предмета на съдебна делба, по отношение на
който е извършена делбата по посочения способ, да получи от другия
съсобственик, изцяло владението на вещта. Ето защо, доводите в жалбата за
недопустимост на изпълнителното производство насочено срещу него, като
съделител в делбеното производство и възоснова на издадения в полза на
взискателите изпълнителен лист, са неоснователни.
Принудителното изпълнение в тези случаи се реализира
чрез въвод във владение, като той се изразява в действие на съдебния изпълнител
по отстраняването на длъжника от имота и фактическото му предаване на
взискателя. Затова поначало принудителното изпълнение по въвод във владение по чл. 522 ГПК може да се извърши, когато недвижимия имот се намира във владение на
длъжника. За да се предприеме принудително опразване на недвижимия, имот,
съгласно разпоредбата на чл.522, ал.1 изр.последно ГПК следва още длъжникът да не
е предложил безусловно доброволно изпълнение на задължението си съгласно
изпълнителния титул.
Софийският градски съд, намира, че съдебният
изпълнител не е изпълнил задължението си да даде възможност на длъжника
доброволно да изпълни, което съгласно разпоредбата на чл.
522, ал.1, изречение последно от ГПК, е процесуална предпоставка за
принудителното му отстраняване на имота, а преждевременно още с поканата за
доброволно изпълнение е насрочил въвод във владение за датата 03.09.2020 г. В
случая, в срока за доброволно изпълнение след получаване на поканата за
доброволно изпълнение (на 08.08.2020 г.) длъжникът е изпратил покана до
взискателите, чрез адв. Ю.С. получена с обратна разписка на 24.08.2020 г.
(първия присъствен ден) и по имейл, с която е посочил че достъпът до имота е
свободен и не се противопоставя на предаването му, като е отправил покана да се
извърши доброволно предаване на определена дата 31.08.2020 г. от 18, 00 часа. С
молба от 28.08.2020 г. взискателите са уведомили ЧСИ за това и са заявили
отпадане необходимостта от съдействие на съдебен изпълнител и извършване на
насрочените за 03.09.2020 г. действия. За предаването на имота е съставен
протокол от 31.08.2020 г. приложен по делото с молба с вх. № 89273/01.09.2020
г. От изложеното е видно, че по делото не е било извършено действие по
предаване на владението на имота, а и същото не е било необходимо. Въпреки
факта, че по инициатива на взискателите са били образувани съдебни производства
в защита на правото на собственост върху делбення имот и са били сезирани административни
органи, по делото няма данни длъжникът да е канен да изпълни доброволно
предаването на недвижимия имот, предмет на делбата (което е необходимо,
доколкото изпълнителния титул не посочва него като длъжник). След образуването
на изпълнителното дело, в срока за доброволно изпълнение той не е отказал
доброволно такова, поради което в негова тежест не следва да се възлагат
разноските по изпълнението за осъществяване на принудителен способ. В срока за
доброволно изпълнение и към датата на насроченото изпълнително действие,
владението на възложения в производство по делба недвижим имот се упражнява от
взискателите, поради което не са били предприети други изпълнителни действия, извършени от адвоката на взискателя, и,
или, за доброволно изпълнение от
длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда (т.2) или са за изпълнителни способи, които не са приложени (т.3 ГПК),
каквито са и разглежданите хипотези.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително основание, овластяващо съдебния изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение. Видно от книжата по изпълнителното дело ЧСИ е насочил изпълнението срещу парични вземания на длъжника, в това число за трудово възнаграждение, което се обжалва в настоящето производство. Чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство.
Съгласно приетото в мотивите на т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, запорът на парично
вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а
когато паричното вземане е частично несеквестируемо, наложеният запор обхваща
само севкестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на
съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестируемата част.
С разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК се определя
границите на несеквестируемостта, а съгласно чл. 446, ал. 2 от ГПК месечното
трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите
върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 446а, ал. 3 ГПК когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те
представляват възнаграждения за работа, банката не
изпълнява запора до размера на минималната работна заплата. Предвид изложено и тъй като наложеният от ЧСИ запор
обхваща само частта от трудовото възнаграждение, върху което е допустимо принудително
изпълнение съдът намира, че жалбата против действията на съдебния изпълнител по
насочване на изпълнението спрямо това вземане е неоснователна.
Относно размера на разноските:
По
изложените по-горе съображения, съдът намира че в тежест на длъжника следва да
се възложат единствено разноски, направени за образуване на изпълнителното дело,
а именно: такса за образуване по т.1 от Тарифа ТРЗЧСИ и за изготвяне на ПДИ –
т.5, както и за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба №1 до
минималния размер от 200 лв., като в тази част постановлението на съдебния
изпълнител, с което възражението на длъжника по изпълнението
е оставено без уважение е правилно и законосъобразно. В останалата му част,
относно разноските за адвокатско възнаграждение за образуване на делото, над
минималния размер и възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело, което има за предмет въвод или
опразване на недвижим имот по т.10.3 от Наредбата (1/2 от
съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 от Наредбата, на база стойността на
имота) и таксите по т.22 от Тарифата, същото е незаконосъобразно и подадената
жалба следва да се уважи. Длъжникът е направил своевременно
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК относно размера на адвокатското
възнаграждение. Съгласно същата при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност
на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но той не може да бъде
по-малко от минимално определения съобразно чл. 36 ЗАдв и Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата)
определя минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ.
Правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не
само в исковото, а и в изпълнителното производство (в този смисъл Определение №
403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО). При извършване на преценката за законосъобразност на акта на съдебния
изпълнител с оглед приложението на чл.78, ал.5 ГПК, съдът съобрази, че
изпълнителното дело не е от фактическа и правна сложност, като действията на
процесуалния пълномощник се състоят в изготвяне на молба по чл.426 ГПК, поради
което адвокатското възнаграждение следва да е в минимален размер.
Водим от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба с вх. № 5718/21.08.2020 г. по
регистратура на ЧСИ от В.З.М. с ЕГН ********** действия на съдебния изпълнител по изп. дело № 20208390400435 по описа на ЧСИ И.И.М.-К.с peг. №839 с район на
действие СГС по определяне на разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателите, в частта за размера над
200 лв. (чл.10, т.1 от Наредба №1/2009 г.) до размера от 2000 лв., и в частта за разноски за такса по т.22 от
ТТРЗЧСИ в размер на 554, 00 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 5718/21.08.2020 г. по регистратура на
ЧСИ от В.З.М. с ЕГН ********** против действия на съдебния изпълнител по
изп. дело № 20208390400435 по описа на
ЧСИ И.И.М.-К.с peг. №839 с район на действие СГС по насочване на изпълнението
спрямо вземания на длъжника за трудово възнаграждение, чрез налагане на запор със
запорно съобщение изх.№ 6483/06.08.2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.