№ 769
гр. *****, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Н. Н. В.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20231110211965 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН, въз
основа на подадена жалба от П. Г. Г. от гр. ***** срещу наказателно
постановление (НП) № СОА21-РД11-1042 от 16.04.2021 г. на зам.-кмета на
СО, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което за нарушение по
чл.113, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание на основание чл.22, ал.5 и ал.6 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл.53, ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.184, ал.3
от ЗДвП глоба в размер на 20 (двадесет лева) лв.
С жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно, поради
издаването му в нарушение на материалния закон, нарушение на
процесуалния закон, липса на компетентност.
Жалбоподателят редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата си
и по същество пледира за отхвърляне изцяло на НП като незаконосъобразно,
нищожно и съгласно описаното в подаденото писмено становище. Депозирал
е писмено становище подписано от жалбоподателя и мл. адвокат А. М., с
което се претендират и разноски за един адвокат в размер на 500 лв.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явява
1
процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за
потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно, тъй като
е установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.113, ал.1 от
ЗДвП. Оспорва да бъде уважено присъждане за разноски, тъй като не е налице
адвокат, който да представлява жалбоподателя, а при потвърждаване на НП се
претендират такива за юрисконсултско възнаграждение на СО.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 16.03.2021 г. в гр. ***** срещу Съдебната палата около обяд се намирал
автопатрул в състав свидетелите Г. И. К. и П. К. Г.. Същите били служители
на „Общинска полиция“ и били с патрулен автомобил ******, с ДК
№*******, който бил управляван от свидетеля К.. Съгласно ежедневната
ведомост същите били от 01 група и разпределени за периода от 08:30 – 20:30
ч. в Централна градска част (ЦГЧ). Автомобилът бил спрян на бул. ******
пред Съдебната палата. Двамата полицейски служители забелязали, че
жалбоподателят пресича по диагонал кръстовището на бул. **** и ул. *****
на червено и не спазвал пешеходната пътека. Свидетелят К. слязъл от
патрулния автомобил и му посочил да дойде към тях. Жалбоподателят като
видял, че му махат забързал крачка и се опитал да влезе в сградата на
Съдебната палата. Успели да го догонят и му обяснили, че нарушава ЗДвП и
ще му съставят акт, както и че трябва да го санкционират.
Съставена е докладна записка по случая до началника на сектор „Общинска
полиция“ при ОПП-СДВР от Г. К.. В същата се сочи, че на 16.03.2021 г. около
13:40 часа е забелязан мъж с прошарена коса и брада, установен като П. Г. Г.,
да пресича диагонално през средата на кръстовището на червен сигнал на
светофарната уредба в посока от ул. **** към ул. *******, като същият е
заявил, че за допуснатото нарушение желае да му бъде съставен акт.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 16.03.2021 г. от полицай Г. И. К. при сектор „Общинска полиция“ ООП-
СДВР на жалбоподателя за това, че в качеството си на пешеходец преминава
през средата на платното за движение при наличие в близост на пешеходна
пътека с пътен светофар за пешеходци и създава предпоставки за ПТП, което
е с посочена правна квалификация на административното нарушение по
чл.113, ал.1 от ЗДвП. АУАН е връчен ва жалбоподателя в деня на съставянето
2
му срещу подпис, като в същия е посочено от него, че „не отговаря на
фактическата обстановка и актосъставителя не е компетентен да издава акт по
ЗДвП“.
Съгласно удостоверение на началник 01 сектор към отдел „Човешки
ресурси“ – СДВР, издадено на 26.09.2023 г. се установява, че младши
инспектор Г. И. К. е назначен на длъжност полицай в 01 група „Опазване на
обществения ред“ на сектор „Общинска полиция“ по чл.94, ал.1 от ЗМВР към
отдел „Охранителна полиция“ по допълнителен щат към щата на СДВР и със
Заповед №513з-10872/12.12.2022 г. е преназначен на длъжност старши
полицай в същата структура, която длъжност изпълнява и към момента.
Свидетелят К. в показанията си излага показания изцяло в подкрепа на
изложените в акта факти. Свидетелят по акта Г. потвърждава, че негов е
подписа под №1 на свидетел, но не излага факти по конкретния случай.
Издадено било процесното НП от зам.-кмета на СО, направление
„Транспорт и градска мобилност“. Установява се от служебна бележка №СБ-
317/27.09.2022 г. на директор на дирекция „Човешки ресурси“ при СО, че К.
Д. К. е изпълнявал длъжността заместник-кмет на направление „Транспорт и
градска мобилност“ при СО от 02.01.2020 г. до 08.12.2022 г. и на 16.04.2021 г.
е изпълнявал задълженията си на заместник-кмет на направление „Транспорт
и градска мобилност“ при СО.
Приложена е скица за организацията на движението за процесния пътен
участък, а именно кръстовището на бул. **** и ул. ***** към 16.03.2021 г., с
посочване на пешеходните пътеки и светофарните уредби.
Приложена е Заповед №СОА19-РД09-11/04.01.2019 г. на кмета на СО, с
която определя звено „Общинска полиция“ да осъществява функции на
служба за контрол по смисъла на чл.167, ал.2 от ЗДвП на територията на СО,
като служителите на звено „Общинска полиция“ да съставят АУАН по ЗДвП
и прилагат принудителни административни мерки, както и глоби с фишове по
ЗДвП.
Със Заповед №СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. на кмета на СО е възложено
на К. Д. К. – заместник-кмет на СО, направление „Транспорт и градска
мобилност“ да изпълнява функциите на административнонаказващ орган по
преписки, образувани въз основа на съставени актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП и издава НП, резолюции за
3
прекратяване на административнонаказателните производства или
предупреждения по чл.28, б. „а“ от ЗАНН.
Съгласно служебна бележка №СБ-70/17.02.2023 г. на директор на дирекция
„Човешки ресурси“ при СО се удостоверява, че К. Д. К. изпълнява длъжност
заместник-кмет на направление „Транспорт и градска мобилност“ при СО от
02.01.2020 г. до 07.12.2022 г., включително.
Съдът кредитира писмените доказателства и показанията на свидетелите К.
и Г. като пълни и логични относно фактите, които са от предмет на доказване
в настоящето производство и непротиворечиви с останалите събрани по
делото писмени доказателства, които се кредитират.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, в четиринадесетдневен срок от връчване
на процесното НП, което е станало на 17.08.2023 г., а жалбата е подадена на
23.08.2023 г., предвид което се приема, че същата е в срок, а разгледана по
същество същата се явява основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
От образуването му административно-наказателното производство е
започнало с допускане на съществени процесуални нарушения, касаещи
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на
нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е
издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени
законови разпоредби и словесното описание на нарушението. В случая както
в АУАН, така и в атакуваното НП се твърди словесно, че жалбоподателят
„преминава през средата на платното за движение при наличие в близост на
пешеходна пътека с пътен светофар за пешеходци“. Така описаното словесно
административно нарушение е подведено като правна квалификация под
нормата на чл.113, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба на чл.113, ал.1 от
ЗДвП, предвиждаща задължения за пешеходците има няколко хипотези, а
4
именно: „При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:
1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства;
2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират
без необходимост на платното за движение;
3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;
4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги“.
В случая коя от хипотези се приема, че е нарушена при така описаното
словесно нарушение, което не съответства на нито една от предвидените в
закона и без конкретизация на неговата правна квалификация по посочените
подточки на чл.113, ал.1 от ЗДвП не става ясно. Така например от
показанията на свидетеля К. и отразеното от него в съставената по случая
докладна записка се извлича информация, че жалбоподателя е пресичал „при
червен сигнал на светофарната уредба“. Такова описание в акта и НП липсва,
както и относимата към същото правна хипотеза, а именно чл.113, ал.1, т.3,
пр.I-во от ЗДвП. Като при наличие на такава правна квалификация то
санкцията ще бъде по чл.184, ал.2, т.2 от ЗДвП, а не по чл.184, ал.3 от ЗДвП,
по която е наложено административното наказание в процесния случай.
Като в АУАН и в НП описание на нарушението по изискуемия от закона
начин не е сторено, както и не е посочена относимата негова правна
квалификация. С такава по чл.113, ал.1 от ЗДвП в случая не е изпълнен нито
един от предвидените в закона състави, а и липсва описание по който й да е
от посочените в тази норма.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се
отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган
следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това
5
процесуално основание.
Предвид допуснатите процесуални нарушения НП като незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
Съдът не споделя изложените съображения от жалбоподателя в писменото
становище за приложимост на нормите на Наредбата за организацията на
движението на територията на СО и отменените нейни разпоредби от съд. В
случая приложими са правилата на ЗАНН и ЗДвП. Следва да се има
предвид, че при нарушения на правилата за движение при прилагането на
нормите на ЗАНН, включително съставяне на АУАН и НП, респективно фиш
може да се ангажира административнонаказателна отговорност, но не по
Наредбата за организацията на движението на територията на СО, а по ЗДвП.
Като правният довод на съдилищата е, че Столичният общински съвет няма
нормотворческа компетентност да регламентира налагането на санкции извън
предвидените по закон, което е неотносимо към настоящето дело. Изрично и
в акта и в НП, което се атакува, са посочени единствено и само нормите на
ЗАНН и ЗДвП. Липсва каквото й да било препращане към Наредбата за
организацията на движението на територията на СО, за да се коментират
същите.
Следва да се има предвид, че в съответствие с разпоредбата на чл.167, ал.2,
т.1 от ЗДвП, която дава правна възможност на службите за контрол,
определени от кметовете на общините, каквато е и „Общинска полиция“ да
контролират в населените места и спазването на правилата за движение от
пешеходците е оправомощаването от кмета на СО със Заповед №СОА19-
РД09-11/04.01.2019 г. на звено „Общинска полиция“ да осъществява функции
на служба за контрол по смисъла на чл.167, ал.2 от ЗДвП на територията на
СО, като служителите на звено „Общинска полиция“ да съставят АУАН по
ЗДвП. Отново в съответствие с правилата на разпоредбата на чл.189, ал.12 от
ЗДвП, която дава възможност НП за нарушения на ЗДвП да се издават и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност е издадената Заповед №СОА20-РД09-1060/13.01.2020
г. на кмета на СО, с която е оправомощен К. Д. К. – заместник-кмет на СО,
направление „Транспорт и градска мобилност“ да изпълнява функциите на
административнонаказващ орган по преписки, образувани въз основа на
съставени актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП и
6
да издава НП. Предвид което не се приемат от решаващия съд и изложените
съображения за липса на компетентност на актосъставителя и издалия
процесното НП.
Относно претенцията на жалбоподателя за възлагане на сторени разноски
за адвокат в размер на 500 лв., изводими от съдържанието на внесеното
писмено становище в хода на производството:
С оглед факта на отмяна на НП същият до приключване на делото в
първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани
такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която
препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН може да ги поиска, което е и сторил,
макар и в писмена форма.
Но по делото липсват каквито й да било доказателства относно
упълномощаване от страна на жалбоподателя на адвокат, включително и за
изготвянето от същия на писмено становище, което видно е подписано от
такъв и от жалбоподателя. Липсват данни посочения мл. адвокат А. М. към
коя адвокатска колегия е вписан и с кой номер. За да бъде представлявано
едно лице в съдебна фаза на производство, дори с изготвяне на писмени
документи по делото, следва да е налице упълномощаване по реда на Закона
за адвокатурата и съответните норми, по които се разглежда производството,
в случая ЗАНН. Като това са лимитативно изброените лица, които могат да
представляват страните, посочени в разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗАНН. В
този смисъл е указана, с разпореждането за насрочване на делото, тази правна
възможност на страните, сред които е и жалбоподателя. В случая липсва
надлежно адвокатско пълномощно, както и какво е договореното и заплатено
възнаграждение на същия, респективно дали ползваната адвокатска помощ е
била безплатно и на какво правно основание, регламентирано в Закона за
адвокатурата. Ето защо и доколкото липсват доказателства за
представителство по ЗАНН и Закона за адвокатурата в настоящето
производство искането на жалбоподателя следва да се остави без уважение
като неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СОА21-РД11-1042 от 16.04.2021 г.
на зам.-кмета на СО, направление „Транспорт и градска мобилност“, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ без уважение поисканото от жалбоподателя П. Г. Г. присъждане
на разноски за един адвокат в размер на 500 лв., като неоснователно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- ***** град на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8