Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
гр.Варна, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 28.09.2021 год. в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря М. Узунова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №15330/2020 год. по
описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от
"В.и к." ООД ***, ЕИК ****, представлявано от ****, чрез пълномощник
юрисконсулт П.В., против В.П.П. ЕГН **********,*** иск
с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде
признато за установено по отношение на В.П.П. ЕГН **********, че в качеството
си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ****,
дължи на „В.и к." ООД сума в 631.62лв., представляваща стойност на
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 22.08.2002г. до 17.06.2019г.;
сумата от 481.81лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за
периода от 19.10.2002г. до 12.03.2020г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.05.2020г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед от 18.05.2020г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 4684/2020г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по
сторените по заповедното производство, по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1884 от 18.05.2020г., а
именно: заплатена държавна такса в размер на от 25.00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лв.
Ищецът основава исковата си
молба на следните фактически твърдения: Твърди се, че „В.и к." ООД, в
качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с посл.
изм.), предоставя В и К услуги на В.П.П. за имот на адрес ***, който е
собственик на същия. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по
партида с абонатен номер ****. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите
условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и
к." ООД, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в
срок, което длъжникът не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия,
ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той
изпада в забава.
Твърди се, че на 15.05.2020г. В и К операторът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски
районен съд срещу П., въз основа на което било образувано ЧГД № 4864/2020г. по
описа на ВРС, ГК-49 състав. Твърди се, че на 18.05.2020г. съдът издал заповед №
1884 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на П.
да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 631.62лв., представляваща
стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 19.09.2002г. до
18.06.2019г.; сумата от 481.81лв., представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода от 19.10.2002г. до 12.03.2020г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-15.05.2020г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25.00 лв. и
юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50 лв.
Твърди се, че на 29.10.2020г.
заявителят (сега ищец) бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може
да предяви иск за установяване на вземането си.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, е депозирал
в съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Оспорва предявените искови
претенции. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, както и
доставка на твърдените услуги. Оспорва представените справки за недобор.
Релевира доводи за погасяване на част от вземанията, поради изтекла давност.
В проведено открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа иска. Твърди,
че потреблението на ВиК услуги за претендираните периоди е формирано предимно
като „служебно количество“, но е извършван и реален отчет. От 2018г. е
извършван отчет, посредством електронен карнет, чрез таблет, където подпис от
потребителя не се е изисквал.
Ответникът се представлява от особен представител, който оспорва исковите
претенции.
От събраните по делото доказателства се
установява от фактическа страна следното:
Към доказателствения материал са приложени Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к."
ООД, ведно с извадка от решение № ОУ-09 от
От приложените по делото Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/ потребители на ВиК услуги
са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които
се предоставят ВиК услуги.
От предоставената по делото справка за недобора и справка от имотен
регистър при Агенция по вписванията-Варна се установява, че титуляр по партида
с абонатен номер **** на водомер и обект на потребление гр.Варна, ж.к Владислав
Варненчик, бл.212, вх.3, ап.92 е В.П.П..
Представени са като доказателство по делото карнети за
отчитане на потреблението на ВиК услуги по партидата на частен абонат **** с титуляр В.П.П., за имот на адрес: *** – хартиен карнет за
периода 20.07.2015г. до 14.02.2019г. и справката за извършените отчети,
посредством електронното устройство за периода 21.01.2019г. до 18.06.2019г. От
същите се установяват конкретните количества и датите на начисляване на потреблението на ВИК услуги за посочените периоди.
От представените шест броя отчети, изготвени от инкасатор
Ивалина Игнатова за посетени обекти и
отчетени уреди се установява, че на посочените в същите дати инкасатор на
ищцовото дружество реално е посетил процесния обект.
От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се
установява, че:
Общият размер на
начислените задължения за главници на кл.номер ****, абонат В.П.П., ЕГН **********,
по фактури издадени в периода 19.09.2002-18.06.2019 г., възлиза на 631,62 лв. Законната
лихва върху посочените задължения - за всяко едно месечно задължение по
отделно, считано от деня следващ датата на падежа - 30 дни след датата на
издаване на съответната фактура - съобразно чл. 31, ал. 2 от Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - „ВиК" ООД - Варна е в размер
на 481,09 лв. Лихвите са изчислени до 12.03.2020 г. Налице е несъществена за
периода изчислителна разлика, спрямо тази водена при ВиК - 481,81 лв.
При извършената проверка в електронната база данни на ВиК оператора, както
и в Справка за недобора на частен абонат № **** експертизата не констатира
получени от ответника плащания. По делото също не са установени плащания от
ответника.
Общият размер на
начислените задължения за главници на кл.номер ****, абонат В.П.П., ЕГН **********,
по фактури издадени в периода 18.05.2018-18.06.2019 г., възлиза на 303,63 лв.
Законната лихва върху посочените задължения - за всяко едно месечно задължение
по отделно, считано от деня следващ датата на падежа - 30 дни след датата на
издаване на съответната фактура - съобразно чл. 31, ал. 2 от Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - „ВиК" ООД -
Варна до 12.03.2020 г. е в общ размер на 38,57 лв.
От
извършената от съда служебна справка в НБД Население е видно, че постоянният и
настоящият адрес на В.П. ***.
При така
установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни
изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
С оглед характера на предявения иск, с който се иска
съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По
конкретно по предявения иск, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца бе да
докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на
изправна страна по договора, доставката на адреса на потребление на ответника на
незаплатените от последния количества потребена вода, респективно услуги,
редовното и надлежно отчитане на потребената ВиК услуга, както и редовното
водене на счетоводството му, че е налице ликвидно и изискуемо вземане в
посочените в петитума на исковата молба размери и основание, както и че
ответникът е изпаднал в забава и е налице фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗЗД,
поради което е и инициирано производството по чл.410 ГПК. В тежест на ответника
бе да докаже извършено плащане за доставените услуги, както и наведените
правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които
се предоставят ВиК услуги. С идентично
съдържание е и текста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
В настоящия случай се установи, че през процесния
период собственик на водоснабдения обект е бил ответникът по делото, от което
следва да се приеме, че същият има качеството на ползвател на ВиК услуги за
процесния обект находящ се в гр.Варна, ж.к.Владислав Варненчик, бл.212, вх.3, ап.92.
Между страните не се спори и че имотът е присъединен към водопреносната мрежа.
Договорът за предоставяне на ВиК услуги е от
категорията на неформалните, т.е. за действителността на същия не е необходимо
той да се сключва при спазване на определена форма. С присъединяване на
процесния имот към водопреносната и канализационна мрежи, между страните е
възникнала валидна облигационна връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7
от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и
К услуги стават част от договорните отношения между страните ”ex lege” в
едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените разпечатки от
страници на печатни издания, Общите условия на ВиК са надлежно публикувани,
което обстоятелство е ноторно и служебно
известно на съда. Следователно същите са влезли в сила по отношение на всички
потребители на вода и ВиК услуги, включително спрямо ответника. С влизане в сила на ОУ на 26.07.2006г. и с оглед
липсата на твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от правата
по чл.69, ал.2 от ОУ, същите са станали част от договорните им отношения.
Гореизложеното
обуславя извода, че бе установено съществуването на облигационно
правоотношение, по силата, на което ответникът се е задължил да заплаща
потребеното количество вода. Същият е страна по договора и негово е
задължението да заплаща доставеното и потребено количество на ВиК услуги.
По делото не се
спори, че към имота е налице монтиран работещ водомер за отчитане на
консумираните количества вода
Спорен е
въпросът дали срещу абоната – ответник е налице възникнало изискуемо
задължение, дължимо към дружеството – ищец в резултат на реално доставени му и
потребени от него ВиК услуги.
Ищецът следваше
да установи, че претендираният обем на ВиК услуги е реално доставен и съответно
отчетен посредством техническо средство, което е изправно и сертифицирано.
Предвид липсата на
приложени карнети за извършени проверки за период на потребление от 22.08.2002г.
до 20.07.2015г. и липсата на доказателства за реалните показания на СТИ за този
период, съдът намира исковата претенция в тази й част за недоказана. Дори и да
се приеме, че е било налице служебно начисляване на количества ВиК услуги, то
липсвант доказателства за конкретните количества, датите на начисляване и
причината за евентуалното им служебно начисляване.
От представените карнети (хартиен и справка за
извършените отчети, посредством електронното устройство) се установява, че осчетоводените от ищеца
количества на ВИК услуги за период на потребление от 20.07.2015г. до
17.06.2019г. са реално доставени в обекта на потребление.
Предвид това съдът намира,
че в качеството му на потребител, за ответника е възникнало задължението да
заплаща стойността на потребената вода за посочения период на потребление от 20.07.2015г.
до 17.06.2019г. и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води,
изчислени съобразно събраните данни и предвидените компенсаторни механизми.
В тежест на ответника е било да установи при условията
на пълно и главно доказване, че е извършвал заплащане на претендираните от
ищеца суми. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът
намира, че ответникът дължи плащане на главното задължение за посочения период
на потребление от 20.07.2015г. до 17.06.2019г., което
съгласно заключението на СЧЕ е в размер на 303,63 лева.
По изложените съображения
съдът намира иска за главница за доказан по основание и до размер от 303,63 лева, като исковата претенция до претендирания размер
от 631,62 лв. следва да бъде отхвърлена.
Поради липса на заплащане на дължимите суми в сроковете по чл.31, ал.2
от Общите условия ответникът дължи и заплащане и на мораторна лихва за забава
върху всяко дължимо месечно плащане, считано от съответния падеж до 15.05.2020г.
Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно
признатото вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 15.05.2020г., до окончателното му
изплащане.
За пълнота на изложението следва да бъде обсъдено и възражението
на ответника за погасяване вземанията на ищеца по давност. Съгласно
задължителната практика, установена с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и
за тях се прилага кратката тригодишна давност. Съдът намира, че вземането на
ищеца по задълженията с падеж преди 15.05.2017г. са погасени по давност, а за
всички задължения давността е започнала да тече, считано от падежа на
най-старото задължение по отношение абонатен № ****, поради което с подаването
на заявлението по чл.410 от ГПК на 15.05.2019г. кратката погасителна давност по
отношение на тях е прекъсната преди да е изтекла. С оглед изложеното наведеното
от ответника правопогасяващото възражение се явява основателно, по отношение
задълженията за заплащане на главница за период на потребление от 22.08.2002г. до
20.07.2015г., поради което и на това основание претенцията на ищеца за този
период се явява неоснователна.
По изложените съображения възникването на спорното
вземане на ищеца срещу ответника следва да се приеме за частично доказано,
поради което предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се явяват частично основателни и следва да бъдат
уважени както следва: за главница сумата
от 303,63 лева, като за горницата до предявение иск от 631,62 лева
следва да бъде отхвърлен, като по отношение на обезщетението за забава искът
следва да бъде уважен за сумата от 38,57 лева и отхвърлен за разликата за
горницата до първоначално претендирания размер от 481,81 лева.
По
разноските:
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено
искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в хода на
производството, съразмерно с уважената/отхвърлена част от иска. Ищцовото
дружество е представило списък с разноски както следва: в общ размер от 885 лева,
от които 75 лева за заплатената държавна такса, 310 лева. – депозит за особен
представител на ответника, 200 лева за възнаграждение на вещо лице, и 300 лева
за юрисконсултско възнаграждение, съобразно представените писмени
доказателства, което следва да бъде определено съобразно уважената част от
исковете предвид разпоредбата на чл.78, ал. 1 от ГПК, т.е. сумата от 271,99
лева. Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските
направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г., т. 12, които разноски следва да бъдат присъдени съобразно размера до който
вземанията по издадената заповед за изпълнение са установени, а именно 23,05
лева.
Възражението на процесуалния представител на ответника
за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е неоснователно, доколкото
производството е образувано по два кумулативно предявени иска и същото е в
рамките на минималното предвидено от чл.7, ал.2, т.1, вр. с чл.2, ал.5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че В.П.П. ЕГН **********, в
качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с
абонатен номер ****, дължи на „В.и к." ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** сума в общ размер на 303,63 лева,
представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за период на
потребление от 20.07.2015г. до 17.06.2019г.; сумата от 38,57 лева,
представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 17.06.2018г.
до 12.03.2020г.; както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.05.2020г.
до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед от 18.05.2020г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 4684/2020г. по описа на ВРС, на основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, като отхвърля
предявения иск за главница, с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, за разликата над 303,63 лева до
претендираните 631.62 лева, както и по отношение обезщетението за
забава за разликата над 38,57 лева до
претендираните 481.81 лева.
ОСЪЖДА В.П.П. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 271,99 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в
исковото производство, както и сумата от 23,05 лева в производството по ЧГД № 4684/2020г. по описа на ВРС, съобразно уважената част
от претенциите, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок, считано от връчване на съобщението
за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: