и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 27/21.12.2006 г., постановено по гр. д. № 262/2006 година, Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Ахмед Бекир Мехмед от с. Кокиче, общ. Кърджали против Общинска служба „Земеделие и гори" гр. Кърджали иск по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ за признаване правото за възстановяване собствеността върху земеделски земи, собственост на Бекир Мехмед Махмуд, починал на 15.02.2002 г. /акт за смърт № 1/16.07.2002 г./, находящи се в землището на с. Кокиче, общ. Кърджали, както следва: нива от 1,000 дка в местността „Гожа ач", нива от 0,200 дка в м. „Казалджък алтъ", нива от 0,800 дка в м. „Бююк бунар", нива от 0,800 дка в м. „Кара чалък", нива от 0,200 дка в м. „Кара чалък", нива от 0,100 дка в м. „Бунар яна", нива от 0,200 дка в местността „Армутлу балък", нива от 0,200 дка в местността „Дору балък", нива от 0,800 дка в местността „Сърт", нива от 0,800 дка в местността „Сърт", нива от 0,500 дка в местността „Сърт", нива от 0,200 дка в местността" Айвалък", нива от 0,100 дка в местността „Ев баши", общо 5,900 дка като неоснователен. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Ахмед Бекир Мехмед от с.Кокиче, общ. Кърджали, като наследник на Бекир Мехмед Махмуд, бивш жител на с. Кокиче, починал на 15.02.2002 г., който го обжалва чрез процесуалния си представител адв. Алексиев като необосновано и незаконосъобразно. Сочи се в жалбата, че неправилно съдът е приел, че земите на наследниците на Бекир Мехмедов Махмудов като общински остатък били предадени на Общината поради това, че картата на възстановената собственост на земеделски земи за землището на с. Кокиче, общ. Кърджали е влязла в сила и по този начин правото за възстановяване на собствеността на въпросните земи е погасено за собственика им. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ в никакъв случай не разпореждала, че след като плана за земеразделяне и картата на съществуващи и възстановими реални граници влезнат в сила, и земеделската земя, непотърсена от собствениците стане общинска собственост, отпадала разпоредбата на чл. 10б от същия закон за обезщетяване на тези собственици със земи от общинския поземлен фонд или с поименни компенсационни бонове. Моли да се отмени изцяло решението по гр. д. № 1071/06 год. по описа на Кърджалийския районен съд като незаконосъобразно и необосновано, и делото се реши по същество като се уважи претенцията по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ и се признае на наследниците правото за възстановяване собствеността на подробно описаната в исковата му молба земеделска земя. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Ответникът ОС „ЗГ”- Кърджали не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Сочи доказателства. Ответникът Община Кърджали не се представлява в съдебно заседание и не взема становище. Съдът като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с оплакванията в жалбата, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а разгледана по същество е основателна. Съображенията на съда за това са следните: Предявен е иск с правно основание в чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ. Ищецът твърди в исковата молба, че като наследник на Бекир Мехмед Махмуд той и останалите наследници са собственици на земеделски земи, подробно описани в исковата молба, общо в размер на 5.900 дка, находящи се в землището на с. Кокиче общ. Кърджали, обл. Кърджалийска. Поради това, че наследниците пропуснали срока за подаване на заявление за възстановяване на собствеността на описаната по- горе земя, моли на основание чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ да бъде постановено решение, с което да бъде признато правото на възстановяване на собствеността на описаната земеделска земя. От удостоверение № 832/26.09.2006 г. на ОС „ЗГ”- Кърджали се установява, че наследниците на Бекир Мехмедов Махмудов не са подавали заявление за възстановяване правото на собственост върху земеделска земя, находяща се в землището на село Кокиче и молителите пропуснали 10- годишния срок, регламентиран в чл. 19 от ЗСПЗЗ. КартÓта на възстановената собственост на земеделски земи за землището била влязла в сила и тези земи представлявали „общински остатък" и като такъв, били предадени на общината. От удостоверение за наследници се установява, че Ахмед Бекир Ахмед е наследник на Бекир Мехмед Махмуд, починал на 15.02.2002 г. /акт за смърт № 1/16.02.2002 г./ на кметство с. Перперек, общ. Кърджали. Представена е по делото декларация за притежаване на непокрити земеделски имоти от Бекир Мехмедов Махмудов, находящи се в землището на с. Кокиче, общ. Кърджали общо в размер на 5.9 дка, описани подробно по местност и площ, съответстващи на описаните в исковата молба. При тези данни, съдът намира, че иска е основателен и доказан и следва да се уважи така, както е предявен. Съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците или техните наследници върху земеделски земи, които са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Когато тези лица се пропуснали да подадат заявление за това в срока по чл. 11 ал. 1 от ЗСПЗЗ, същите установяват правото си да възстановят собствеността върху земеделските земи по реда на чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ. С § 22 от ЗИДЗСПЗЗ- ДВ бр. 13 от 09.02.2007 година, се дава възможност исковете по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ да се предявят в тримесечен срок от влизането в сила на този закон- ЗИДЗСПЗЗ- ДВ. бр. 13 от 09.02.2007 г., а съгласно § 30- висящите производства по чл. 11 ал. 2 се приключват при условията и реда на същия закон. С § 3 от ЗИДЗСПЗЗ- ДВ бр. 13/2007 г., разпоредбата на чл. 11 ал. 2 е изменена и допълнена като е дадена възможност на лицата пропуснали срока по ал. 1, да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие и гори само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи, като писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост. В изпълнение на сочената разпоредба по делото е конституирана като страна и Общината по местонахождението на имотите- в случая Община Кърджали. Съгласно последното изречение на сочената разпоредба, въз основа на постановеното решение ОСЗГ при спазване изискванията на този закон определя земите, върху които се възстановява собствеността. С § 5 от цитирания по- горе ЗИДЗСПЗЗ е изменена и разпоредбата на чл. 19, в изречение второ на която думите „изтичането на 10- годишен срок от” се заличават като е създадена и ал. 4 на същия текст, съгласно която за срок от пет години общините са длъжни да предоставят земите по ал. 1 при наличие на определи условия, едно от които, предвидено в т. 2- изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост. Или, съдът приема, че независимо от последните изменения и допълнения на ЗСПЗЗ, съгласно които след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост, то законодателят е дал възможност в нов тримесечен срок от влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ лицата, пропуснали да подадат заявление в срока по ал. 1, да установят с иск срещу съответната ОСЗГ правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Или, отчитайки последните изменения и допълнения на ЗСПЗЗ, както и приложеното към настоящото дело писмено доказателство по чл. 12 ал. 2 от ЗСПЗЗ, видно от което наследодателят на ищеца е притежавал описаните в исковата молба земеделски земи в землището на с. Кокиче, община Кърджали, както и това, че в срока по чл. 11 ал. 1 от ЗСПЗЗ наследниците не са подавали заявление за възстановяване на тези земи пред ОСЗГ- Кърджали, то съдът приема, че предявения иск следва да бъде уважен така, както е предявен. Първоинстанционният съд като е направил различни изводи и е отхвърли предявения иск е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Представените пред тази инстанция писмени доказателства от ОСЗГ- Кърджали не променят направените по- горе изводи на съда за основателност на иска. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 27/21.12.2006 г., постановено по гр. д. № 262/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по отношение на Общинска служба по земеделие и гори- Кърджали и Община Кърджали, че Ахмед Бекир Мехмед от с. Кокиче, общ. Кърджали с ЕГН ********** като наследник на Бекир Мехмед Махмуд с ЕГН **********, починал на 15.02.2002 г. /акт за смърт № 1/16.07.2002 г./, има право да възстанови собственост върху земеделски земи, находящи се в землището на с. Кокиче, общ. Кърджали общо в размер на 5.900 дка, от които: нива от 1,000 дка в местността „Гожа ач", нива от 0,200 дка в м. „Казалджък алтъ", нива от 0,800 дка в м. „Бююк бунар", нива от 0,800 дка в м. „Кара чалък", нива от 0,200 дка в м. „Кара чалък", нива от 0,100 дка в м. „Бунар яна", нива от 0,200 дка в местността „Армутлу балък", нива от 0,200 дка в местността „Дору балък", нива от 0,800 дка в местността „Сърт", нива от 0,800 дка в местността „Сърт", нива от 0,500 дка в местността „Сърт", нива от 0,200 дка в местността" Айвалък", нива от 0,100 дка в местността „Ев баши". Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1/ 2/ |