№ 123
гр. Ловеч, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20214310101376 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба
от Р. Т. Н., действаща като едноличен търговец с фирма „Търговия на едро –
Р.Н.“ против ЧСИ В.П.а за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди по повод проведено незаконно принудително изпълнение.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот с идентификатор
44327.502.9803.3 44327.502.9803.4, разположен в имот с идентификатор
44327.502.9803. В рамките на образувано пред ответника производство
принудителното изпълнение е насочено към имота. За насрочения опис
ищецът твърди, че не е бил уведомен надлежно. Действията по уведомяване
на ищеца ответникът възложил на свой колега – ЧСИ Б.. Служител на ЧСИ Б.
– М.П., удостоверил в разписка от 31.10.2015 г., че е посетил адреса на ищеца
на 30.09.2015, 14.10.2015 г., 25.10.2015 г. и 31.10.2015 г. Твърди се, че
удостоверителното изявление в разписката е неистинско досежно първата
дата, вписана в него – 30.09.2015 г., тъй като книжата, изпратени от
ответника, са постъпили в офиса на ЧСИ Б. на 01.10.2015 г. Ищецът оспорва
служител на ЧСИ Б. да е посещавал офиса му, като твърди, че през месец
октомври 2015 г. той е работил по основен трудов договор при друг
работодател, при пълно работно време, не е отсъствал от работа, поради което
в посочените в разписката дни и часове не може да е посетил адреса му.
1
Ищецът твърди, че в разписката не са събрани данни за това пребивава ли
адресата на посочения адрес и къде може да бъде намерен, предпоставка за
връчване на книжата чрез залепване на уведомление. Ищецът оспорва в
разписката да е вписана длъжността, която връчителя Пагелски е заемал.
Наред с това, ищецът поддържа, че към изпълнителното делото, по което е
провеждана принудата срещу имота му, не е приложен препис от
уведомлението, залепено на входната врата на адреса на ищеца.
На 19.11.2015 г. се твърди, че ответникът е иззел от ищеца недвижим
имот с идентификатор 44327.502.9803.3 и 44327.502.9803.4, разположен в
имот 44327.502.9803, предоставил управлението върху него на „Банка Пиреос
България“ АД. С тези си действия е лишил ищецът от възможността да си
служи с вещта. Твърди се, че действията на ответника са отменени с решение
от 25.06.2018 г. по гр. д. № 565/2017 г. на ОС Ловеч. На 26.07.2018 г.
ответникът е предал ключовете на имота на ищеца, а за периода 19.11.2015 г.
до 26.07.2018 г. ищецът е лишен от възможността да си служи с него. За
периода 14.07.2016 до 14.09.2016 г. ищецът претендира обезщетение в размер
на 6 000,00 лв.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 6 000,00 лв. - за
лишаването му от възможността да си служи лично със сграда с
идентификатор 44327.502.9803.3 и сграда с идентификатор 44327.502.9803.4
за периода 14.07.2016 г. до 14.09.2016 г. в следствие на незаконно проведено
принудително изпълнение в рамките на изп. д. № 388/2013 г.
В депозирания по делото отговор ответникът оспорва иска. Твърди, че въз
основа на подадена молба от „Банка Пиреос България“ АД, в СИС при РС
Луковит е образувано изп. д. № 102/2012 г. Производството е образувано
срещу „АГРОМАШ-КО-СЛАВКОВ“ ЕООД и ****, въз основа на
изпълнителен лист, издаден от СРС. Вземанията на взискателя се твърди, че
се обезпечени с първа по ред ипотека върху недвижим имот с идентификатор
44327.502.9803.3 и 44327.502.9803.4 , разположен в имот 44327.502.9803,
собственост на ищеца. Ипотеката е учредена със съгласието на съпруга на
ипотекарния длъжник – С.Й.Н.. За образуването на изпълнителното дело се
казва, че Р.Н. е уведомена лично, а на 14.06.2013 г. върху имота е наложена
възбрана, за която Н. е уведомена. По молба на взискателя изпълнителното
2
производството е прехвърлено и продължено от частен съдебен изпълнител и
преобразувано под № 388/2013 г. по описа на ответника. Отново по молба на
взискателя изпълнението е насочено към имота на ищец, за който се твърди,
че страните са редовно уведомени. Ипотекарният длъжник Стефан Несторов е
уведомен лично на 21.10.2015 г., като уведомлението е приложено по
изпълнителното дело, а ипотекарният длъжник Р.Н. е уведомена чрез ЧСИ Б..
Описът се твърди, че е извършен на 19.11.2015 г. от помощника на ответника.
На него са присъствали вещо лице и представил на взискателя. Достъп до
имота не е осигурен, поради което в него помощникът на ответника е влязъл с
помощта на ключар, който е сменил ключовете. За пазач на имота е назначен
взискателя, а за описа е съставен протокол. След описа е изготвена оценка, а в
периода 25.04.2016 г. до 25.05.2016 г. е проведена публична продан. На
26.05.2016 г. за купувач на имота е обявен взискателя, а имота му е възложен
с постановление от 01.09.2016 г. Впоследствие, в рамките на образувано пред
ОС Ловеч производство, с решение от 25.06.2018 г., постановлението по
възлагане е отменено, а на 26.07.2018 г. на ищеца са предадени ключовете
върху имота, обект на принуда. Ответникът твърди, че действията му са
съобразени с разпоредбите на закона. При описа не е осигурен достъп от
собственика до него, поради което са ползвани услугите на ключар. Чрез
назначаване пазач на имота е обезпечена възможността за оглед на имота.
Към датата на описа се твърди, че имота не е бил обитаем и не се ползвал
реално от ипотекарните длъжници, поради което за пазач е назначено трето
лице.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът установи, че ищецът
има вземане срещу ответника за имуществени вреди, се поддържа, че
възможността за принуда срещу ответника е погасена по давност. Давността
за вземането се казва, че тече от датата на провеждане на описа – 19.11.2015
г., а към датата на подаване на исковата молба законовата 5-годишна давност
е изтекла.
В хода на производството по същество ищецът не участва чрез свой
представител и не изразява становище по същество. След приключване на
устните състезания той е изложил становище по същество в писмени
бележки. Последните не могат да бъдат взети предвид, тъй като ангажирането
им е обусловено искане на страната, заявено в заседанието, в което делото е
3
обявено за решаване и преценка от съда, базирана на фактическата и правна
сложност на спора /чл. 149, ал. 3 ГПК/. Ищецът не е участвал в хода на
устните състезания, не е завила позиция по същество на спора, не е поискала
да му се предостави възможност за писмени бележки и такава не му е дадена
от съда. Ако съдът вземе предвид бележките, представени по делото, без
наличието на предпоставките за представянето им, той би нарушил принципа
на равенство, закрепен в чл. 9 ГПК /арг. в посочения смисъл в т. 11 ТР №
6/2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Ответникът участва в хода на делото чрез адв. Ч., който по същество
излага становище за неоснователност на заявената претенция по
съображения, изложени в отговора.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в
тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на
страните и изтъкнатите от тях доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
Въз основа на подадена молба от „Банка Пиреос България“ АД през ДСИ
при РС Луковите е образувано изп. д. № 102/2012 г. срещу длъжниците
„Агромаш-Ко-Славков“ ЕООД и ****. Принудата в производството е
провеждана въз основа на изпълнителен лист, издадена в производството по
ч. гр. д. № 22394/2010 г. по описа на СРС.
Изпълнението на вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист, е
обезпечено с договорна ипотека, учредена от Р. Т. Н., в качеството й на ЕТ
„Търговия на едро-Р.Н.“, като ипотеката е учредена от нея и съпруга й С.Й.Н.,
с нотариален акт Нотариален акт № 144, том III, рег.№ 2348, дело № 276/2008
г. върху СГРАДА ЗА БРИГАДИРИ със застроена разгърната площ 1 500 кв.
м., която сграда е построена в дворно място, съставляващо парцел III в кв. 233
по регулационния план на гр. Луковит. СГРАДА ЗА БРИГАДИРИ е
идентична с едноетажна сграда с идентификатор 44327.502.1063.3 и
44327.502.1063.4, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
89/29.08.2008 г., съгласно ангажирано удостоверение от Община Луковит по
изп. дело № 102/2012 г.
В изпълнителното производството, върху дадения в обезпечение имот е
вписана възбрана, за което ипотекарните длъжници са уведомени /л. 543-544
от изп. д. № 102/2012 г. на СИС Луковит/.
4
В молба, адресирана до ДСИ при РС Луковит, взискателят е поискал изп.
д. № 102/2012 г., образувано срещу „АГРОМАШ-КО –СЛАВКОВ“ ЕООД да
се препрати на ЧСИ В. Петров, с район на действие района на ОС Ловеч /л.
573 от изп. д. № 102/2012 г. на СИС Луковит/. След изпращане на делото на
ЧСИ Петров то е преобразувано под № 388/2013 г., за което са уведомени
длъжниците, в това число ипотекарните.
Не е спорно по делото, че в рамките на образувано пред ответника
изпълнително производство, принудителното изпълнение е насочено към
имот на ищеца - недвижим имот с идентификатор 44327.502.9803.3 и
44327.502.9803.4, разположен в имот 44327.502.9803 /СГРАДА ЗА
БРИГАДИРИ/. Действията се предприети въз основа на молба от взискателя
„Банка Пиреос България“ АД /л. 685 от изп. д. № 388/2013 г. на ЧСИ В.
Петров/.
С молба от 17.08.2015 г., адресирана до ЧСИ М.Б., ответникът е отправил
искане по реда на чл. 18, ал. 6 ЗЧСИ за връчване на уведомления за
преобразувано дело и опис на недвижим имот на „АГРОМАШ-КО –
СЛАВКОВ“ ЕООД, ****, „КТМ“ ЕООД и ЕТ „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО – Р.Н.“
и връщането им по делото след оформянето им. Искането е връчено срещу
разписка на 27.08.2015 г. /л. 686 и л. 721 от изп. д. № 388/2013 г. на ЧСИ В.
Петров/.
Изпратените на 17.08.2015 г. до ЧСИ М.Б. уведомления до ЕТ
„ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО – Р.Н.“, АГРОМАШ-КО –СЛАВКОВ“ ЕООД и ****
са върнати в цялост по изпълнителното делото на ЧСИ Петров.
С молба от 25.09.2015 г., адресирана до ЧСИ М.Б., ответникът е отправил
искане по реда на чл. 18, ал. 6 ЗЧСИ за връчване на уведомления за
преобразувано дело и опис на недвижим имот на „АГРОМАШ-КО –
СЛАВКОВ“ ЕООД, ****, „КТМ“ ЕООД и ЕТ „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО – Р.Н.“
и връщането им по делото след оформянето им. Искането е връчено срещу
разписка на 05.10.2015 г. /л. 723 и л. 727 от изп. д. № 388/2013 г. на ЧСИ В.
Петров/.
С писмо, от 17.11.2015 г., адресирано до ЧСИ Петров, ЧСИ М.Б., му е
изпратил разписки за залепени уведомления по чл. 47 ГПК до „Агроком-Ко-
Славокв“ ЕООД, Л.С., ЕТ „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО – Р.Н.“ и Стефан Несторов
/л. 768 от изп. д. № 388/2013 г. на ЧСИ В. Петров/. Към писмото са приложени
5
невръчените уведомления за преобразуване на делото и опис на недвижимо
имущество от 25.09.2015 г. и разписки за залепени уведомления. В разписка
към уведомление, адресирано до ЕТ „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО – Р.Н.“,
връчителят при ЧСИ Б. - М.П., е удостоверил, че е посетил адреса на
30.09.2015 г. в 13,40 ч., 14.10.2015 г., на 25.10.2015 г. в 12,00 часа и на
31.10.2015 г. в 14,00 лв. При тези посещения не е открил служители на
адресата, поради което на 31.10.2015 г. е залепено уведомление на адрес: гр.
София, ул. „В. Друмев“ № 26, ап. 8 и пуснат екземпляр в пощенската кутия /л.
778 от изп. д. № 388/2013 г. на ЧСИ В. Петров/.
Между ЧСИ Милен Базински и М.П. е постигнато съгласи и сключен
договор, по силата на който първият е възложил на втория да изпълнява
задълженията на призовкар, с работно време от четири часа на ден, при 5-
дневна работна седмица, извън установения график по основния му договор,
със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя /л. 19 от делото/.
През м. октомври 2015 г. Пагелски е работил към „СОТ СИГНАЛНО 9“, като
е отработил пълен работен месец от 22 работни дни, при 8-часов работен ден,
видно от справка от регистъра за осигуряване на НОИ /л. 21 от делото/.
На 18.11.2015 г. е извършен опис в Кооперативно консервно предприятие
/бивше/ - сграда за бригадири със застроена разгърната площ 1 500 кв. м.,
която сграда е построена в дворно място, съставляващо парцел III, в квартал
233 по регулационния план на гр. Луковит, а съгласно скица - СГРАДА с
идентификатор № 44327.502.9803.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, с адрес на сградата: гр. ****, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор № 44327.502.9803, със застроена площ: 87
кв.м., брой етажи: 1, предназначение: общежитие, и СГРАДА с
идентификатор № 44327.502.9803.4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, с адрес на сградата: гр. ****, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор № 44327.502.9803, със застроена площ: 367
кв.м., брой етажи: 3, предназначение: общежитие.На описа е присъствал
представител на взискателя – адв. Д. П. и на назначено вещо лице за
изготвяне на оценка на имота. Длъжниците не са присъствали. За описа е
съставен протокол от същата датата от помощник съдебния изпълнител - ХР.
ХР.. Поради неосигуряване на достъп е подменена ключалката с помощта на
ключар, а имота е предаден за управление на взискателя „Банка Пиреос
6
България“ АД /л. 756-757 от изп. д. № 388/2013 г. на ЧСИ В. Петров/.
В хода на производството са събрани показанията на свидетелите Х. и П.
– участвали и присъствали при провеждането на описа. Свидетелят П. е
присъствал на описа на 19.11.2015 г. като представител на взискателя, а самия
опис се водил от свидетеля Х., тогава помощник съдебен изпълнител при
ЧСИ В. Петров. В деня на описа, при пристигането пред бившата консервна
фабрика, свидетелите заварили имота заключен. На място не били
длъжниците или техни представители. Достъп до сградите получили с
ключар. В хода на извършване на описа неколкократно се появявала полиция
във връзка с подадени сигнали на телефон 112. За описа свидетеля Х.
съставил протокол. В край на описа се появил ипотекарния длъжник
Несторов, на който свидетеля Х. обясни причините, поради които е там.
Имотът, който описали, изглеждал изоставен и необитаем. В сравнение с
другите сгради, изградени в двора на бившата фабрика, той бил със сменена и
боядисана от вън дограма. Сградата е била бригадирски стан - общежитие за
бригадири, които са работили в консервената фабрика. При описа тя била
празна, подът покрит с паркет, надут на много места.
След описа по делото е изготвено уведомление за публична продан в
посочен период на провеждането й от 25.04.2016 г. и приключи на 25.05.2016
г. до 17.00 часа. Уведомлението за проданта е връчено на Р.Н. срещу разписка
/л. 890 от изп. д. № 388/2013 г. на ЧСИ В. Петров/.
С протокол от 26.05.2016 г. за купувач на описания имот е обявен
взискателя „Банка Пиреос България“ АД /л. 910-913 от изп. д. № 388/2013 г.
на ЧСИ В. Петров /.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.09.2016 г., ЧСИ
В.П. е възложил процесните сгради на обявения за купувач - взискателят
„Банка Пиреос България“ АД /л. 995 от изп. д. № 388/2013 г. на ЧСИ В.
Петров/.
С Решение № 134/25.06.2018 г. по гр. д. № 565/2017 г. на Окръжен съд
Ловеч са отменени действията на ЧСИ В.П. по посоченото изпълнително
дело, обективирани в Постановление за възлагане на недвижим имот от
01.09.2016 г.
Въз основа на така постановеното решение на Окръжен съд Ловеч и по
7
молба на вх. № 21997/12.07.2018 г. на ипотекарния длъжник ЕТ „Търговия на
едро – Р.Н.“, е съставен Протокол от 26.07.2018 г. по изп.дело № 388/2013 г., с
който са предадени ключове – 3 бр. на ЕТ „Търговия на едро – Р.Н.“, чрез
пълномощник адв. П.П., на процесните две сгради, находящи се в гр. Луковит
/л. 1227 от изп. д. № 388/2013 г. на ЧСИ В. Петров/.
В хода на производството е изслушано и прието заключение от вещо лице
оценител, в което е определен размера на средния пазарен наем за периода
14.07.2016 г до 14.09.2016 г. на сгради с идентификатор 44327.502.9832.3 и
44327.502.9832.4 на 6 500,00 лв.
С решение № 292 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2408/2018 г. на РС Ловеч е
отхвърлен предявения от ЕТ „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО – Р.Н. срещу ЧСИ
Велислав Любомиров Петров иск за заплащане на сумата 10 600.00 лв. /десет
хиляди и шестстотин лева/ - частичен иск от сума в размер на 15000.00 лв.
/петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода от
19.11.2015 г. до 19.06.2016 г., причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение по изп. дело № 388/2013 по описа на ЧСИ В.П.,
изразяващи се в противозаконно отстраняване на ищеца от владение на
собственото му недвижимо имущество: сграда с идентификатор
44327.502.9832.3 и сграда с идентификатор 44327.502.9832.4, находящи се в
гр. **** Л. 81-85 от делото/.
Решението е потвръдено с решение 545 от 29.10.2020 г. по в. гр. д. №
665/2020 г. на Окръжен съд Плевен /л. 86-90 от делото/.
При установените факти съдът прави следните правни изводи:
Заявена е претенция за заплащане на обезщетение за вреди от
незаконосъобразно проведено принудително изпълнение с правна
квалификация чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът в производството е обезпечил със свое имущество изпълнението
на чуждо задължение. По силата на чл. 429, ал. 3 ГПК той е обвързани от
субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист. По
тази причина в образуваното срещу длъжника изпълнително производство
той се намира в неговото процесуално качество, когато изпълнението е
насочено към веща, дадена в обезпечение, и се ползва с негови права и
8
задължения /т. 2 на ТР № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС/. В тази връзка ищецът,
имайки качеството на ипотекарен длъжник, може да оспорва материалната
законосъобразност на проведеното срещу него изпълнение и да претендира
обезщетение за вредите, настъпили от него.
Отговорността за вреди на частния съдебен изпълнител възниква при
наличието на следните кумулативни предпоставки - противоправно
поведение, щета и причинна връзка между тях, като вината на дееца се
предполага.
В хода на производството по принудително изпълнение съдебният
изпълнител трябва да спазва изискванията за провеждането му.
Несъблюдаването на изискванията на процесуална законосъобразност на
изпълнителния процес, от което са настъпили вреди за участниците в процеса
или за трети лица, е противоправно поведение. Дейността на съдебния
изпълнител би била неправомерна, когато той е предприел действия, въпреки
въведена нормативна забрана или въпреки това, че липсват необходимите за
извършването му предпоставки.
Ищецът поддържа, че не е надлежно уведомен за извършването на опис
на даденото от него като обезпечение имущество.
В рамките на образуваното изпълнително производството взискателят е
насочил изпълнението към имота на ищеца, като е поискал извършването на
опис, по отношение на него. Седалището и адреса на управление на ищеца е
било е извън района на действие на ответника, с оглед на което той е
възложели действията по уведомяване на длъжника на частен съдебен
изпълнител от друг съдебен район. До съдебен изпълнител М.Б. два пъти за
изплащани книжа за връчване на ищеца /длъжник в изпълнението/, като те са
получени от него /от съдебни изпълнител/ съответно на 25.08.2015 г. и
05.10.2015 г. В кориците на далото има данни, че първия комплект книжа е
върната на ответника в цялост, но няма данни кога е сторено това. В тази
връзка, съдът намира за неоснователно възражението, че част от
обстоятелствата, удостоверени от връчител при ЧСИ Б., не са вярно
удостоверени. Препис от книжата, адресирани до ищеца, са получени в
кантората на ЧСИ Б. на 25.08.2015 г., поради което не може да се приеме, че
към датата 30.09.2015 г. /първата дата, удостоверена в разписка към
уведомление/ не му е било възложено връчването им, което да изключи
9
възможността адресът на ищец да е посетен, за извършване на действия по
връчване.
Лицето, удостоверило обстоятелствата в разписките към уведомленията,
адресирани до ищеца, е работили по трудово правоотношение при ЧСИ Б. на
длъжност призовкар. Съгласно разпоредбата на чл. 43 ЗЧСИ частният съдебен
изпълнител може да възложи на определен служител в неговата кантора да
връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58
от Гражданския процесуален кодекс. Удостоверените обстоятелства от
служителя на частния съдебен изпълнител, доколкото са сторени от
длъжностно лице, в кръга на възложените му правомощия, са официални и се
ползват с обвързваща материална доказателствена сила. В хода на
производството ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е опровергал
удостоверените в разписките към уведомленията обстоятелства, а именно, че
адреса на ищеца е посетен на посочените дати и часове. Обстоятелството, че
връчителят е работил по основен трудово договор при друг работодател в
периода, удостоверен в разписката към уведомлението, при пълно работно
време, не опровергава удостоверените от него обстоятелства. Трудовият
договор, по който връчителят е работил при ЧСИ Б., е бил допълнителен.
Обстоятелството, че по основния той е работил на пълно работно време не
изключва възможността да е посетил адреса на ищеца в посочените дни и
часове, тъй като по него няма данни какво е разпределението на работното
време. Не е изключено труд по него той да е престирал на смени, в това число
и в тъмната част на денонощието. При липса на данни за разпределението на
работното време по основния трудов договор на връчителя несъстоятелен е
довода на ищеца, че по допълнителния той е следвало да работи от 17,30 до
21,00 ч., което изключва възможността за посещение в часовете, посочени в
разписката.
Имайки предвид, че адресата на книжата е търговец, а адреса по
регистрацията му следва да е административен, т. е. такъв, на който
пребивават негови работници и служители, естествено е посещенията от
връчителя да бъдат направени в рамките на обичайното работното време,
както е удостоверено в разписката.
Съдът не споделя доводите на ищеца, че по делото не е ангажирано
уведомлението за връчване, което опорочава редовността на действията по
10
връчване на книжа.
От ангажираната разписка в кориците на изпълнителното дело може да се
почерпи информация за всички обстоятелства по връчването – адресата и
адреса, който е посетен, дните и часовете на извършените посещения и
установените обстоятелства, датата и мястото на залепване на уведомлението,
лицето, удостоверило всички обстоятелства по връчването. Уведомлението е
залепено на 31.10.2015 г., а книжата са върнати за прилагане по
изпълнителното дело след изтичане на 2-седмичния срок от залепване на
уведомлението.
В исковата молба ищецът излага доводи, че постановлението за възлагане
на имотите е отменено поради ненадлежното му уведомяване за описа, като
се позовава на решение на ОС Ловеч по този въпрос, което според него
обвързва съда. Изложеното не се споделя от съда.
В рамките на производството по чл. 435 ГПК проверката на съда е
свързана с това дали съществува правото да се иска унищожаване на
действието, проведено от изпълнителния орган, т. е. решава се процесуалния
въпрос за валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител.
Разрешението, дадено в от съда, касае единствено конкретно действие или
отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като правоустановяващо
действие по други спорове – то не обвързва съда, разглеждащ деликтния иск
на увредения за присъждане на обезщетение от причинено процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение от частен съдебен изпълнител
по чл. 45 ЗЗД. Съдът, сезиран с посочения иск, подлага на самостоятелна
преценка законосъобразността на действията или бездействията на
изпълнителния орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното
решение по чл. 436 ГПК /мотиви към т. 3 на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на
ВКС/.
От казаното следва, че до каквито и изводи да е достигнал окръжния съд
в производството по чл. 435 ГПК, отменяйки постановлението за възлагане на
имота, съдът, разглеждащ иска за вреди от материална незаконосъобразност
на изпълнителното производството, не е обвързан от тях, а извършва
самостоятелна оценка, преценявайки налице ли са основания за ангажиране
деликтната отговорност на частния съдебен изпълнител.
Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че след извършения
11
опис на имота, неоснователно съдебния изпълнител, го е предал на
взискателя.
До датата на провеждане на описа имота на ищеца, към който е насочено
изпълнението, е бил в негово владение, както повелява разпоредбата на чл.
486, ал. 1 ГПК. При описа това фактическо положение е променено, като
управлението му е предадено на взискателя. Действия в тази насока са
предприети с оглед създадените пречки от длъжника, който, макар и
надлежно уведомен, при разписаните в закона фикции, не е съдействал при
извършването на описа. Достъп до имота съдебният изпълнител е получил със
съдействието на ключар, с оглед на което промяна в управлението му е
извършена в съответстви със закона.
Предприетите действия от съдебни изпълнител във връзка с
уведомяването на длъжника за насрочения опис и предаването на
управлението му на взискателя са правомерни, което изключва възможността
за ангажиране отговорността му.
Наред с изложеното, следва да се отбележи, че в предходен процес,
развил се между същите страни за заплащане на обезщетение за вреди от
същите действия, но за друг период, съдът е съдът е достигнало до извода, че
действията на ответника са правомерни. По отношение правомерния характер
на извършените действия вече е формирана сила на пресъдено нещо, като в
рамките на настоящото производството, макар и за други времеви отрязък,
този въпрос не може да се пререшава.
При изложените съображения, не са налице основание за излагане
становище по евентуално заявените възражения от ответника за погасяване
по давност на възможността за принуда срещу него, доколкото то предполага
установено вземане срещу него.
По изложените съображения искът за присъждане на обезщетение за
вреди следва да се отхвърли.
Ищецът е заявил искане за разноски, което при изхода на спора, следва да
се отхвърли.
Ответникът също е заявил искане за разноски. По делото той е сторил
разноски в размер на 60,00 лв. /възнаграждение на двама свидетели/, които
пир изхода на спора следва да се възложат за заплащане от ищеца.
12
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Т. Н., действаща като едноличен търговец с
фирма „Търговия на едро-Р.Н.“, със седалище и адрес на управление: ****
против ЧСИ В.П., рег. № 87, с район на действие – района на Окръжен съд
Ловеч, с адрес: г**** иск с правна квалификация чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД
за заплащане на обезщетение в размер на 6 000,00 лв. /шест хиляди лева/ -
имуществена вреда във връзка лишаването на ищеца от възможността да си
служи лично със сграда с идентификатор 44327.502.9803.3 и сграда с
идентификатор 44327.502.9803.4 за периода 14.07.2016 г. до 14.09.2016 г., в
следствие на незаконно проведено принудително изпълнение в рамките на
изп. д. № 388/2013 г. по описа на ЧСИ В. Петров.
ОТХВЪРЛЯ искането на Р. Т. Н., действаща като едноличен търговец с
фирма „Търговия на едро-Р.Н.“, с горните данни, за присъждане на сторените
по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. Т. Н., действаща като
едноличен търговец с фирма „Търговия на едро-Р.Н.“, със седалище и адрес
на управление: **** да заплати на ЧСИ В.П., рег. № 87, с район на действие –
района на Окръжен съд Ловеч, с адрес: г**** сумата от 60,00 лв. /шестдесет
лева/ – сторени разноски в производството по делото.
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му през
Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
13