О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ……………/…………10.2017 год.,
гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в
закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
разгледа
докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 1904 по
описа за 2017 г. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета
от ГПК.
С Решение № 2788/07.07.2017 год. по гр. дело № 16226/2016 год. по описа
на РС-Варна:
1/ е признато за установено, на
основание чл. 108 ЗС, в отношенията между С.К.С., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Т.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, че ищецът С.Т.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Е
СОБСТВЕНИК на поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1369 по КК на с.о.
„Ментеше”, гр. Варна с площ от 277 /двеста седемдесет и седем/ кв.м., при
граници поземлени имоти с идентификатори: 10135.4501.1368; 10135.4501.776;
10135.4501.768; 10135.4501.9569 – общински път, на основание наследяване и
реституция с решение Решение № 822/02.10.2001г. на ПК Варна и Заповед № ПР-273
от 12.12.2006 г. на Кмета на район Владислав Варненчик, Община Варна и ответникът С.К.С., ЕГН **********
Е ОСЪДЕН ДА ПРЕДАДЕ на ищеца С.Т.М.,
ЕГН ********** *** ВЛАДЕНИЕТО върху гореописания имот, при
условията на чл. 72 ЗС;
2/ e признато
на С.К.С., ЕГН **********, с адрес: *** ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ на поземления имот с идентификатор 10135.4501.1369 по КК на с.о. „Ментеше”, гр. Варна с площ от 277 /двеста седемдесет и седем/ кв.м., при граници поземлени имоти с идентификатори: 10135.4501.1368; 10135.4501.776; 10135.4501.768; 10135.4501.9569 – общински път, ДО ЗАПЛАЩАНЕ на сумата от 6 521,90 лева /шест хиляди петстотин двадесет и един лв. и 90 ст./, представляваща увеличената стойност на процесния имот в резултат на извършени от него подобрения – трайно закрепена постройка с площ от 38,25 кв.м., изградена до 01.03.1991 г. и прекарване на електричество и питейна вода, на основание чл. 72, ал. 3 ЗС като възражението за право на задържане на имота
е
отхвърлено за разликата над 6 521,90 лева до предявения
размер от 15 692,14
лева, включващи стойността, с която се е
увеличила имота в резултат на изграждането на три
броя навеси, склад и оранжерия.
Срещу решението са постъпили две въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба от ищеца С.Т.М. срещу горното решение в частта му, с която е признато
правото на ответника да задържи имота до заплащане на сумата от 6521, 90 лева, на
осн. чл. 72, ал. 3 ЗС, а в евентуалност – в частта с която претенцията на
ответника да задържи имота е уважена за разликата над 475, 50 лева до
признатата от първоинстанционния съд сума от 6521, 90 лева;
ІІ.
Въззивна жалба от ответника С.К.С., която е счетена за нередовна и с
Определение № 2332/08.09.2017 год. е оставена без движение с указания към
въззивника да изправи недостатъците й – да уточни кои точно части от първоинстанционното
решение обжалва, с оглед констатираното несъответствие между обстоятелствена
част и петитум.
С
Уточняваща молба с вх. № 26519/26.09.2017 год. по рег. на ОС-Варна, подадена в
указания срок, въззивникът С.С. е уточнил, че обжалва първоинстанционното
решение в частта му, с която е уважен предявения против него ревандикационен
иск, а в условията на евентуалност – в случай, че решението в частта му по
ревандикационния иск бъде потвърдено, въззивникът С. обжалва решението в частта
му, с която заявената от него под формата на възражение претенция за задържане на
процесния имот, на основание чл. 72, ал. 3 ЗС, е отхвърлена за разликата над 6 521,
90 лева до пълния претендиран от него
размер от 15 692, 14 лева.
В жалбата на ищеца С.Т.М. са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от
него части е неправилно и незаконосъобразно. Не е съобразено от съда, че оценената
постройка в имота на стойност от 5570
лева е незаконен строеж и ищецът не желае
запазването му, наред с това наличната понастоящем в поземления имот постройка не е онази, която е била
налична в имота при влизане в сила на ЗСПЗЗ,
респ. на пар. 4 и следващите от ПЗР ЗСПЗЗ. Поради това и право на задържане ответникът няма и
претенцията му по чл. 72, ал. 3 ЗС е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Твърди
също, че решението е постановено и в нарушение на нормите на ЗН. В случая подобренията /ако бъдат признати за такива/ са
извършени в предоставен на наследодателката на ответника имот, правото на
ползване е наследимо и е било
наследено от двамата наследници на
наследодателката, единият от които е ответникът. Поради това и за останалите
налични и присъдени подобрения в имота - водоснабдяване, електрифициране и създадени трайни
насаждения на ответника не
следва да се присъжда цялата им стойност, а само половината. Дори и претенцията на ответника за задържане на имота
да бъде счетена за основателна относно стойността
на постройката, сумата която следва да
му се присъди е половината сбора на сумите от 210 лева, 500 лева и 241 лева, а именно: 475, 50 лева.
Доказателствени
искания в жалбата не са направени.
Отговор
на жалбата не е подаден от ответника С. С..
В жалбата
на ответника С.С. са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от него
части е неправилно и незаконосъобразно.
Неправилно е прието, че ищецът е собственик на процесния
имот на заявеното от него основание, като не е съобразено, че наследодателят на
ищеца не е притежавал недвижими имоти в местността „Ментеше“, гр. Варна, които
да подлежат на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ, респ. че
имотите не са обобществявани. Поради това и Решението № 822/02.10.2001 год. на
ПК – Варна, с което на ищеца е признато право на възстановяване на
собствеността върху земеделска земя по реда и при условията на ЗСПЗЗ е
материално незаконосъобразно. Твърди се също, че по отношение на ищеца
реституционата процедура не е приключила, тъй като същият не е заплатил стойността
на сградата и др. подобрения в имота по влязлата в сила оценка съгласно ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ. Поради това и същият не се легитимира като собственик на имота.
Отправено е искане решението в частта му с който искът на ищеца по чл.
108 ЗС е уважен /в двете му части – установителна и осъдителна/ да бъде
отменено и да се постанови друго, с което искът за ревандикация на имота да
бъде отхвърлен. В евентуалност – в случай, решението в частта му по
ревандикационния иск бъде потвърдено, се настоява за отмяна на решението частта му, с която заявената от ответника Ст.
С. под формата на възражение претенция за задържане на процесния имот на
основание чл. 72, ал. 3 ЗС е отхвърлена за разликата над 6521, 90 лева до
пълния претендиран от него размер от 15692, 14 лева и за постановяване на
друго, с което претенцията по чл. 72, ал. 3 ЗС да се уважи в пълния заявен
размер от 15692, 14 лева.
В писмен
отговор насрещната страна /ищец по ревандикационния иск/ С.Т.М. оспорва
жалбата, счита решението в атакуваните от ответника части за правилно и
настоява да бъде потвърдено.
В жалбата на Ст. С. и в отговора на жалбата
доказателствени искания не са направени.
Въззивните жалби са редовни и допустими и следва да бъдат приети за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С.Т.М. въззивна жалба срещу Решение №
2788/07.07.2017 год. по гр. дело № 16226/2016 год. по описа на РС-Варна;
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С.К.С., въззивна жалба срещу Решение № 2788/07.07.2017 год. по гр. дело № 16226/2016 год. по
описа на РС-Варна, уточнена с допълнителна молба вх. № 26519/26.09.2017
год. по рег. на ОС-Варна;
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито с. з. на 06.11.2017 год. от
14, 00 часа, за която дата и час да се
призоват страните чрез процесуалните им
представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение. На ищеца С.Т.М. да се връчи и препис от уточняващата молба с вх. №
26519/26.09.2017 год. по рег. на ОС-Варна.
Определението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.