Решение по дело №5316/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3793
Дата: 21 август 2024 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20241110205316
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3793
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110205316 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №753191-F748073/31.01.2024 г. на зам.-
директор на ТД на НАП София, на „ХХХХХХ, с ЕИК *********, е наложена
имуществена санкция в размер на 5 600 лв. на основание чл.182 ал.1 ЗДДС за
нарушение на чл. 124 ал. 2 ЗДДС.
Срещу така постановеното наказателно постановление е подадена жалба
от дружеството, в която са релевирани доводи за неговата неправилност.
Изложени са съображения, че са налице допуснати процесуални нарушения –
непълно и неясно описнание на нарушението, като не са описани всички
доказателства от изключителна важност за настоящия случай, което
неминуемо ограничава правото на защита жалбоподателя; последният
добросъвестно, доброволно, без никаква външна принуда и намеса от страна
на органите по приходите, при изготвяне на справка-декларация за м.09.2023
г., е включил процесната фактура 1/28.07.2023 г. в дневника за продажби, респ.
в СД за м.09.2023 г. като е намалил претендирания ДДС за ефективно
възстановяване със сумата на начисления по тази фактура ДДС; ако не е
действал добросъвество, той е могъл да издаде кредитно известие към
невключената в дневника за продажби, респ. в декларацията по ЗДДС, за м.
1
07.2023 г. фактура №1 и в същия отчетен период (09.2023 г.) да издаде нова
фактура с друг номер, но с дата м.09.2023 г., така че да избегне данъчно
облагане и да избегне налагането на санкция; той сам е приспаднал от сумата
за възстановяване в размер на 60 047,10 лв. дължимото към държавата ДДС по
фактура №1/28.07.23 г. от 5 600 лв. и е посочил ДДС за възстановяване в
оставащ размер на 54 477,10 лв. Правят се възражения за приложението на
чл.28 ЗАНН; че наложеното наложеното наказание не съответства на тежестта
на нарушението и нарушава принципа на пропорционалност.
Редовно призовано, дружеството се представлява от адв. Т.-САК, която
предлага на съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно. Претендира адвокатско възнаграждение. Представя
писмени бележки.
Процесуалният представител на въззиваемата страна юрисконсулт Й.
оспорва подадената жалба, като предлага на съда да потвърди обжалваното
НП поради неговата законосъобразност. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмени бележки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Контролните органи на въззиваемата страна на дата на 27.11.2023 г.
извършили проверка възложена с Резолюция за извършване на проверка №П-
22221023215358-0РП-001/15.11.2023 г. на дружеството-жалбоподател.
При проверката от страна на „ХХХХХХ, с ЕИК ********* било
представено копие продажна фактура № **********/28.07.2023 г. След
преглед на същата е констатирано, че фактура №**********/28.07.2023 г.,
издадена от „ХХХХХХ" ЕООД, ЕИК ********* с ДО в размер на 28 0000 лв.
и ДДС в размер на 5 600,00 лв., не е била отразена в законоустановения срок –
07.2023 г. Сумата от 28 000 лв., представлява осъществена облагаема доставка
2
- с предмет „Услуга по изготвяне и съдействие при подаване на документи за
обществени поръчки". Размерът на дължимия ДДС от 5 600 лв. не е бил
включен при определянето на резултата за данъчен период месец 07.2023 г. в
справка-декларацията по чл. 125 ЗДДС с вх.№22105253810/14.08.2023 г.
Данъкът не е включен/посочен и в дневника за продажбите за горепосочения
данъчен период.
Контролните органи приели, че съгласно чл. 25 ал. 6 т. 1 ЗДДС данъкът в
размер на 5 600 лв. е станал изискуем, предвид настъпване на данъчното
събитие по доставката съгласно чл. 25 ал. 1 ЗДДС на 28.07.2023 г., с издаване
на фактура №**********/28.07.2023 г., съгласно чл. 113 ал. 4 ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 2 ЗДДС регистрираното лице е
длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи,
както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за
продажбите за данъчния период, през който са издадени. Неотразяването на
гореописаната фактура от „ХХХХХХ" ЕООД за данъчен период 01.07.2023 г. -
31.07.2023 г. е довело до определяне на нулев резултат за периода. „ХХХХХХ"
ЕООД е подало СД по ЗДДС с №22105253810/14.08.2023 г. за периода
01.07.2023 г. – 31.07.2023 г. с посочен нулев резултат за периода. С
отразяването на гореописаната фактура резултатът за данъчен период
01.07.2023 г. - 31.07.2023 г. би бил ДДС за внасяне в размер на 5 600 лв.
Контролните органи приели, че е налице нарушение на чл. 124 ал. 2
ЗДДС, тъй като жалбоподателят не е отразил в дневника за продажби за
данъчен период м. 07.2023 г. фактура № **********/28.07.2023 г. до
14.08.2023 г. е нарушило разпоредбите на чл. 124 ал. 2 ЗДДС. Нарушението е
извършено на 15.08.2023 г. - денят следващ крайния срок за подаване на
справка-декларация за ДДС, ведно с отчетните регистри по ЗДДС, дневник за
продажбите и дневник за покупките за данъчен период м. 07.2023 г., по
аргумент от чл. 125 ал. 5 ЗДДС. Фактурата била включена в данъчния период
месец 09.2023 г. с подаване на справка-декларация №22105312905/13.10.2023
г., т.е., с 49 дни закъснение.
На дата 12.12.2023 г. свидетелят С. Р. И. заемащ длъжността инспектор по
приходите при ТД на НАП-София съставил и надлежно връчил на
представляващ АУАН cep. AN №F748073/12.12.2023 г.
Жалбоподателят-ЮЛ не се възползвал от възможността, предоставена му
по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показания на
свидетеля С. Р. И., които са подробни, последователни и непротиворечиви,
3
поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на допуснатия като
свидетел по искане на жалбоподателя Ив.В. Михов по никакъв начин не
оборват, а допълват тези показания. В тази насока са и писмените
доказателства - справка-декларацията по чл. 125 ЗДДС за данъчен период
м.07.2023 г. с вх. №22105253810/14.08.2023 г., справка-декларацията по чл.
125 от ЗДДС за данъчен период м.09.2023 г. с вх. №22105312905/13.10.2023 г.
При извършената служебна проверка съдът счита, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство, като АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица, спазени давностните срокове по чл. 34 ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и НП, като въраженията в жалбата в тази
насока са неоснователни.
Не са допуснати и нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН,
като АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съобразно
посочените норми. С оглед на това процесният АУАН и обжалваното НП са
издадени при спазване на процесуалния закон.
В АУАН и в НП са описани всички факти и обстоятелства при
извършване на нарушението, които обуславят наличието на съставомерни
признаци от обективния състав на нарушението по чл. 124 ал. 2 ЗДДС.
Съгасно тази разпоредба, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените
от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за
извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния
период, през който са издадени. Регистрираното лице е длъжно да отрази
информацията от регистъра по чл. 123 ал. 5 в дневника за продажбите за
данъчния период, през който тази информация или промените в нея са
отразени в този регистър, включително при замяна на лицето по чл. 15а ал. 2 т.
3 и връщане на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или
транспортирани, като съдържанието на информацията и начинът на нейното
отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.182 ал.1 ЗДДС:
„Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издаден
или получен данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен
период, поради което определи резултат за периода данък за внасяне в по-
малък размер или данък за възстановяване в по-голям размер, се наказва с
глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция
4
– за юридическите лица и едноличните търговци в размер на неначисления
данък или на посочения данък в неотразения документ, но не по-малко от 1000
лв.”. В случая е налице първата хипотеза, предвид, че втората се отнася
единствено, ако неначисленото ДДС е размер по-малък от 1 000 лв., какъвто
случай не е налице.
Не е налице е маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. В хода на
производството не се събраха доказателства, които да сочат по-ниска степен
на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя-ЮЛ нарушение в
сравнение с обикновените случаи от този вид, поради което НП като правилно
и законосъобразно - следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 от ЗПП размер на 120 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №753191-
F748073/31.01.2024 г. на зам.-директор на ТД на НАП София, с което на
„ХХХХХХ, с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 5
600 лв. на основание чл.182 ал.1 ЗДДС за нарушение на чл. 124 ал. 2 ЗДДС.
ОСЪЖДА „ХХХХХХ, с ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП
София сума в размер на 120 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд –София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение, че решението е изготвено.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №753191-F748073/31.01.2024 г. на зам.-
директор на ТД на НАП София, на „ХХХХХ“ ЕООД, с ЕИК *********, е
наложена имуществена санкция в размер на 5 600 лв. на основание чл.182 ал.1
ЗДДС за нарушение на чл. 124 ал. 2 ЗДДС.
Срещу така постановеното наказателно постановление е подадена жалба
от дружеството, в която са релевирани доводи за неговата неправилност.
Изложени са съображения, че са налице допуснати процесуални нарушения –
непълно и неясно описнание на нарушението, като не са описани всички
доказателства от изключителна важност за настоящия случай, което
неминуемо ограничава правото на защита жалбоподателя; последният
добросъвестно, доброволно, без никаква външна принуда и намеса от страна
на органите по приходите, при изготвяне на справка-декларация за м.09.2023
г., е включил процесната фактура 1/28.07.2023 г. в дневника за продажби, респ.
в СД за м.09.2023 г. като е намалил претендирания ДДС за ефективно
възстановяване със сумата на начисления по тази фактура ДДС; ако не е
действал добросъвество, той е могъл да издаде кредитно известие към
невключената в дневника за продажби, респ. в декларацията по ЗДДС, за м.
07.2023 г. фактура №1 и в същия отчетен период (09.2023 г.) да издаде нова
фактура с друг номер, но с дата м.09.2023 г., така че да избегне данъчно
облагане и да избегне налагането на санкция; той сам е приспаднал от сумата
за възстановяване в размер на 60 047,10 лв. дължимото към държавата ДДС по
фактура №1/28.07.23 г. от 5 600 лв. и е посочил ДДС за възстановяване в
оставащ размер на 54 477,10 лв. Правят се възражения за приложението на
чл.28 ЗАНН; че наложеното наложеното наказание не съответства на тежестта
на нарушението и нарушава принципа на пропорционалност.
Редовно призовано, дружеството се представлява от адв. Т-САК, която
предлага на съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно. Претендира адвокатско възнаграждение. Представя
писмени бележки.
Процесуалният представител на въззиваемата страна юрисконсулт Й.
оспорва подадената жалба, като предлага на съда да потвърди обжалваното
НП поради неговата законосъобразност. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмени бележки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:
1

Контролните органи на въззиваемата страна на дата на 27.11.2023 г.
извършили проверка възложена с Резолюция за извършване на проверка №П-
22221023215358-0РП-001/15.11.2023 г. на дружеството-жалбоподател.
При проверката от страна на „ХХХХХ“ ЕООД, с ЕИК ********* било
представено копие продажна фактура № **********/28.07.2023 г. След
преглед на същата е констатирано, че фактура №**********/28.07.2023 г.,
издадена от „ХХХХХ" ЕООД, ЕИК ********* с ДО в размер на 28 0000 лв. и
ДДС в размер на 5 600,00 лв., не е била отразена в законоустановения срок –
07.2023 г. Сумата от 28 000 лв., представлява осъществена облагаема доставка
- с предмет „Услуга по изготвяне и съдействие при подаване на документи за
обществени поръчки". Размерът на дължимия ДДС от 5 600 лв. не е бил
включен при определянето на резултата за данъчен период месец 07.2023 г. в
справка-декларацията по чл. 125 ЗДДС с вх.№22105253810/14.08.2023 г.
Данъкът не е включен/посочен и в дневника за продажбите за горепосочения
данъчен период.
Контролните органи приели, че съгласно чл. 25 ал. 6 т. 1 ЗДДС данъкът в
размер на 5 600 лв. е станал изискуем, предвид настъпване на данъчното
събитие по доставката съгласно чл. 25 ал. 1 ЗДДС на 28.07.2023 г., с издаване
на фактура №**********/28.07.2023 г., съгласно чл. 113 ал. 4 ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 2 ЗДДС регистрираното лице е
длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи,
както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за
продажбите за данъчния период, през който са издадени. Неотразяването на
гореописаната фактура от „ХХХХХ" ЕООД за данъчен период 01.07.2023 г. -
31.07.2023 г. е довело до определяне на нулев резултат за периода. „ХХХХХ"
ЕООД е подало СД по ЗДДС с №22105253810/14.08.2023 г. за периода
01.07.2023 г. – 31.07.2023 г. с посочен нулев резултат за периода. С
отразяването на гореописаната фактура резултатът за данъчен период
01.07.2023 г. - 31.07.2023 г. би бил ДДС за внасяне в размер на 5 600 лв.
Контролните органи приели, че е налице нарушение на чл. 124 ал. 2
ЗДДС, тъй като жалбоподателят не е отразил в дневника за продажби за
данъчен период м. 07.2023 г. фактура № **********/28.07.2023 г. до
14.08.2023 г. е нарушило разпоредбите на чл. 124 ал. 2 ЗДДС. Нарушението е
извършено на 15.08.2023 г. - денят следващ крайния срок за подаване на
справка-декларация за ДДС, ведно с отчетните регистри по ЗДДС, дневник за
продажбите и дневник за покупките за данъчен период м. 07.2023 г., по
аргумент от чл. 125 ал. 5 ЗДДС. Фактурата била включена в данъчния период
месец 09.2023 г. с подаване на справка-декларация №22105312905/13.10.2023
г., т.е., с 49 дни закъснение.
На дата 12.12.2023 г. свидетелят С.Р.Ив. заемащ длъжността инспектор по
приходите при ТД на НАП-София съставил и надлежно връчил на
представляващ АУАН cep. AN №F748073/12.12.2023 г.
2
Жалбоподателят-ЮЛ не се възползвал от възможността, предоставена му
по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показания на
свидетеля С.Р.Ив., които са подробни, последователни и непротиворечиви,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на допуснатия като
свидетел по искане на жалбоподателя Иван Валентинов Михов по никакъв
начин не оборват, а допълват тези показания. В тази насока са и писмените
доказателства - справка-декларацията по чл. 125 ЗДДС за данъчен период
м.07.2023 г. с вх. №22105253810/14.08.2023 г., справка-декларацията по чл.
125 от ЗДДС за данъчен период м.09.2023 г. с вх. №22105312905/13.10.2023 г.
При извършената служебна проверка съдът счита, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство, като АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица, спазени давностните срокове по чл. 34 ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и НП, като въраженията в жалбата в тази
насока са неоснователни.
Не са допуснати и нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН,
като АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съобразно
посочените норми. С оглед на това процесният АУАН и обжалваното НП са
издадени при спазване на процесуалния закон.
В АУАН и в НП са описани всички факти и обстоятелства при
извършване на нарушението, които обуславят наличието на съставомерни
признаци от обективния състав на нарушението по чл. 124 ал. 2 ЗДДС.
Съгасно тази разпоредба, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените
от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за
извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния
период, през който са издадени. Регистрираното лице е длъжно да отрази
информацията от регистъра по чл. 123 ал. 5 в дневника за продажбите за
данъчния период, през който тази информация или промените в нея са
отразени в този регистър, включително при замяна на лицето по чл. 15а ал. 2 т.
3 и връщане на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или
транспортирани, като съдържанието на информацията и начинът на нейното
отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.182 ал.1 ЗДДС:
„Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издаден
или получен данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен
период, поради което определи резултат за периода данък за внасяне в по-
малък размер или данък за възстановяване в по-голям размер, се наказва с
глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция
– за юридическите лица и едноличните търговци в размер на неначисления
3
данък или на посочения данък в неотразения документ, но не по-малко от 1000
лв.”. В случая е налице първата хипотеза, предвид, че втората се отнася
единствено, ако неначисленото ДДС е размер по-малък от 1 000 лв., какъвто
случай не е налице.
Не е налице е маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. В хода на
производството не се събраха доказателства, които да сочат по-ниска степен
на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя-ЮЛ нарушение в
сравнение с обикновените случаи от този вид, поради което НП като правилно
и законосъобразно - следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 от ЗПП размер на 120 лв.
4