РАЗПОРЕЖДАНЕ  № 144

 

 

гр. Пловдив, 05.02. 2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Пловдивският апелативен съд, 2-ри граждански състав, в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година  в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                              ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                  МАРИЯ ПЕТРОВА

 

 

                                                                   

разгледа докладваното от съдията въззивно гражданско дело № 30 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.267 ГПК .

Постъпила е въззивна жалба от П.Й.С.,намиращ се в затвора в гр. Стара Загора против решение № 552/05.08.2019г. постановено по гр.д.№ 69/18г. по описа на Старозагорския окръжен съд в частта с която е отхвърлен предявения от него иск против П Р Б да му заплати сумата 50 000 лв.,затова че въз основа на виновните и бездействия,за периода от 01.06.13г. до 01.06.18г. не са предприети действия за отмяна на присъдата му „Доживотен затвор“,представляваща нечовешко наказание,с което последната  третирала ищеца в нарушение на чл.3 от Конвенцията,като по този начин му е причинила описаните в пар.47 неимуществени вреди и заболяването „остеохондроза“,които са пряка и непосредствена последица от бездействието на тази институция своевременно да поправи нарушението,ведно със законната лихва,считано от датата на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. По изложените в жалбата съображения, иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново с което като се уважи иска  да му бъде присъдено исканото обезщетение от 50 000 лв.

Иска съдът да приеме ,че квалификацията на предявения иск е по ЗОДОВ.

Твърди,че са допуснати процесуални нарушения от съда,като не е уважено искането му за назначаване на друго вещо лице,тъй като даденото заключение не почивало на обективни данни. Съдът не уважил и искането му в протокола да бъдат вписвани задаваните от него въпроси.Във връзка с това прави следните ДОКАЗАТЕЛСТВНИ ИСКАНИЯ:

Да му се назначи изследване с магнитно-резонансна томография на целия гръбначен стълб,тъй като това изследване е от значение за установяване на причинно следствената връзка с действията на прокуратурата и появяването на заболяването му-остеохондроза.С него ще опровергае становището на вещото лице,че заболяването му е в резултат на възрастта и предразположението към него.

Да се назначи друго вещо лице,което да отговори на въпроса за причината за заболяването му остеохондроза,като се запознае с всички относими материали по делото,включително и изследванията пред въззивнта инстанция.

Да се изискат от ВКП молбите с които я е сезирал през годините за възобновяване на делото.

С отговора на въззиваемата страна П Р Бвзема становище,че жалбата е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е и частна жалба от П.С. против определение №869/08.11.19г.с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено постановеното решение в частта за разноските,като П.С. е осъден да заплати на П на РБ 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.Твърди се,че тъй като иска е за отговорност на държавата и се разглежда по реда на ЗОДОВ ,не се дължат разноски.

Ответникът по жалбата взема становище за неоснователност на същата.

 

Жалбите са  редовни,подадени в срок от лице имащо право на жалба и са процесуално допустими.

Заявените с въззивната жалба доказателствени искания са неоснователни.

Не са налице предпоставките на чл. 266 ал.3 ГПК за събиране на доказателства във въззивното производство.Първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение,като с определение № 220/21.03.19г. постановено в з.з. е оставил без уважени искането на ищеца за възлагане на повторно или допълнително заключени  на вещо лице със задача:“Ако съответното лице през въпросния период е било обездвижено 24 часа в денонощието-16 часа в поза „седнало положение“, а останалото време-„легнало положение“ ще настъпи ли заболяването „Остеохондроза“ и е оставил без уважоение и искането за назначаване на  магнитно-резонансна томография, за установяване наличие на „остеохондроза“ в шийните прешлени“

Ищецът в исковата молба е твърдял,че търпи болки и страдания от заболяването „остеохондроза“настъпило вследствие обездвижването му от изолацията на която е подложен.Поискал е назначаване на СМЕ със задача:“ вещото лице след като се запознае с материалите по делото,вземе предвид продължителната изолация,която търпи вследствие наложеното наказание „доживотен затвор“ до настоящия момент,като се запознае със специфичните обстоятелства на тази на тази изолация/по 23 до 22 часа в постоянно заключено помещение/ да даде становище,дали вследствие от обездвижването от тази продължителна изолация е настъпило заболяването остеохондроза“

Експертиза с тази задача е назначена,изготвена и изслушана на 13.11.18г. Ищецът не е задал въпроси на вещото лице,поради това че даденото му от съда време за запознаване с експертизата не му е стигнало. В съдебно заседание на 17.01.19г. е поискал да се призове отново вещото лице за да му зададе въпросите си. Това му искане е уважено от новия състав на окръжния съд и на 14.04.19г. е проведено съдебно заседание на което е било призовано вещото лице. На същата дата ищецът е представил на съда в писмен вид 15 въпроса към вещото лице, които е задал и отговорите на вещото лице са записани в протокола.

Оспорил е заключението изцяло като е твърдял е необоснованост,защото вещото лице е посочило,че заболяването се дължало на генетична предразположеност,без да е правило генетични изследвания.Необосновано било и в частта в която вещото лице е посочило,че едва ли не има остеохондроза в шийния отдел на гръбначния стълб,каквато в действителност няма.Вещото лице направило извода въз основа на медицински документ,който бил предполагаема диагноза и в последствие се установил синдром на ротаторния маншон,който има същите  признаци,като остеохондрозата. Заключението било и непълно тъй като в заключението не били взети предвид обстоятелствата относно положението в което се намира по време на изолацията,а именно седнало положение в килията на стол и по време на престой на открито на пейка.Вещото лице било длъжно да обсъди и обстоятелствата свързани с обездвижеността и позата на тялото.

Поискал е назначаване на ренгенография, компютърна томография или магнитно-резонансна томография за да с установи дали има остеохондроза на шийния отдел на гръбначния стълб.

Поискал е поставянето е и поставянето на допълнителна задача на вещото лице“Ще настъпи ли заболяването остеохондроза, ако съответното лице през въпросния период е било обездвижено 24 часа в денонощието,което обездвижване се изразява в 16 часа в поза на тялото в седнало положение и в останалото време в легнало положение.

Законосъобразно в горното определение окръжният съд  приел,че не са налице предпоставките за назначаване на повторна или допълнителна експертиза.Изложени са съображения изискващи повторна експертиза, а е поискана допълнителна задача.

Вещото лице след запознаване с медицинската документация по делото е дало пълен и изчерпателен отговор на поставените му въпроси  ,които са били свързани с твърдяно заболяване остеохондроза.Отговорило е и на допълнително поставените му в писмен вид 15 въпроса,включително и за натоварването на прешлените в седящо и легнало положение.

Законосъобразно е отказал съда и назначаване на изследвания,тъй като в предмета на делото е бил поставян въпроса дали е налице остеохондроза на шийните прешлени,респективно изследвания за заболяването в тази област,а е налице и твърдение на ищеца,че не страда от това заболяване на шийните прешлени.

Затова искането за назначаване на допълнителна експертиза,която да отговори на въпроса за причината за настъпването на заболяването е неоснователно.

Неоснователно е и искането за назначаване на изследване с магнитно-резонансна томография на целия гръбначен стълб. То би установило наличие на заболяването „Остеохондроза“,което е установено при ищеца и не се оспорва, но няма да даде отговор на въпроса има ли причинна връзка между него и действията на прокуратурата.

При липсата на спор за отправяни до П на РБ молби за възобновяване на наказателното дело,правилно съда е отказал да събере тези доказателства.Поради липсата на процесуално нарушение,не се налага и събирането им от въззивната инстанция.

С оглед изложеното съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ без уважение направените с въззивната жалба доказателствени искания от жалбоподателя П.С..

НАСРОЧВА делото за 09.03.20г. от 13.30 часа,за която дата и час да се призоват страните:П.С. и Прокуратурата на РБ.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно.

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                     ЧЛЕНОВЕ: