Р Е Ш Е Н И Е №260239
Град Несебър, 22.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
при
секретаря М. Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№
219 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.410, ал.1,
т.1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът „*********“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.М.Ч. – Главен
изпълнителен директор, и Б.А.В.– изпълнителен директор, твърди в исковата
молба, че на 29.07.2017г. в град О., на улица М., при управление на пътно
превозно средство с животинска тяга, ответникът И.С.З. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, е предизвиал ПТП с
виновното си поведение, при което са нанесени щети на лек автомобил с рег.№ ****,
собственост на „А. – клон България“ КЧТ, като е образувана щета № ****** по
която „*********“ ЕАД е изплатило обезщетение в размер на 1 409,11 лева за
отстраняване щетите по автомобила в доверен сервиз по силата на застраховка
„Каско+“ (застрахователна полица № ******), действащ през периода от
22.11.2016г. до 21.11.2017г. С плащането на това застрахователно обезщетение в
полза на собственика на увредения автомобил, застрахователят е встъпил в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата – ответника, до размера
на платеното обезщетение, като за управляваното от последния превозно средство
не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът е изпратил до
ответника покана от 25.01.2018г. за възстановяване на платеното от
застрахователя застрахователно обезщетение, но плащане не е постъпило. Поради
това ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1185/2020г. по описа на
Несебърския районен съд, за дължимите суми, който е уважил искането и е издал
заповед за изпълнение, срещу която ответникат – длъжника по заповедта, е подал
възражение по чл.414 от ГПК. Моли да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 1 409,11 лева – задължение по щета № ******
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
до изплащане на вземането. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати
разноските в заповедното производство, както и тези, направени в настоящото
исково производство.
Ответникът не е подал отговор на
исковата молба, не е взел становище по иска, не е направил възражения и
оспорвания.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа предявения иск
и моли за уважаването му. Претендира разноски, за които представя списък на
разноските.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание и не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 14.11.2016г. е сключен застрахователен
договор Автомобилна застраховка "Каско+“, обективирана в комбинирана
застрахователна полица № ******, с който е застрахован лек автомобил марка
„Шевролет“, модел „Cruse“,
рег.№ ****, цвят черен, рама ******,
година на производство 2012, дата нна първа регистрация 22.03.2012г.,
собственост на „А. – клон България“ КЧТ, ЕИК ******, град София, със
застраховател ищцовото дружество „*********“ ЕАД.
Застрахователната сума е 18 000 лева, а срокът на валидност на
застраховката е от 22.11.2016г. до 21.11.2017г. Застрахователното покритие е
„Пълно каско“ с допълнителна договореност „Доверен сервиз“, като дължимата
застрахователна премия е сума в размер на 984,70 лева, а уговорката е
собственикът на застрахования автомобил да заплати
същата на четири вноски, всяка от които в размер на 251,10 лева.
През лятото на 2017г. свид. Я.К.С.
– „мениджър продажби“ в „А. – клон България“ КЧТ, е бил на почивка в град О.,
където пристигнал със служебния автомобил. На 29.07.2017г. около 22:30 часа
автомобилът „******“ с рег.№ ****, е бил паркиран пред къщата, в която свид. С.
е отседнал, и в която къща той се е намирал, когато чул шум и викове навън, а
когато излязал на улицата, видял, че автомобилът е бил ударен в лявата му
страна. В близост до автомобила се е намирал ответника И.С.З. с файтона, с
който превозвал туристи, и който му обяснил, без да има каквито и да е спорове
между двамата, че конят се е подплашил и е тръгнал назад с файтона, при което
се е ударил в автомобила. Свид. С. се е обадил на телефон 112, а единият от
пристигналите на място полицейски служители – свид. О.М.И., е съставил Протокол
за ПТП, в който като причини и условия за настъпването му е посочено
извършваната от страна на И.З. маневра на заден ход с ППС с животинска тяга и
удря спрелия автомобил, по който начин допуска ПТП с материални щети. Като щети
по автомобила в протокола са описани: счупено ляво огледало за задно виждане,
охлузена лява част на автомобила. Другият полицейски служител – Тихомир Динков
Тенев – младши автоконтрольор при РУ Несебър, е съставил акт за установяване на
административно нарушение серия Д, бл. № 209256 / 29.07.2017г. за това, че на 29.07.2017г.
около 22:30 часа в град О., на улица М., пред дом № 12, И.С.З. управлява ППС
файтон и поради извършвана неубедителна маневра движение на заден ход, допуска
ПТП с паркиралия лек автомобил „Шевролетт“ с рег.№ ****; от ПТП са причинени
материални щети по автомобила. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по
чл.40, ал.2 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН е издадено Наказателно
постановление № 17-0304-002708 от 08.08.2017г. от ******на длъжност Началник
Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на И.С.З. за извършеното от него
административно нарушение му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП. НП е влязло в
законна сила на 12.09.2017г.
За настъпилото ПТП, в резултат
на което са причинени щети по автомобила, свид. С., като представител на
собственика на автомобила, е подал уведомление за застрахователното събитие, а
пред застрахователя „*********“ ЕАД е образувана щета № ****** / 08.08.2017г., като застрахователят е изготвил Опис-заключение
по щета, както и документи по претенция. На 18.08.2017г. застрахователят е
изготвил друг Опис-заключение по щета № ****** / 08.08.2017г.,
след което автомобилът е бил предаден в сервиз за ремонт, което е удостоверено
с Приемно-предавателен протокол от 31.08.2017г.
С фактура № ********** /
04.09.2017г., със задължено по нея лице „Д.– О.з.“ ЕАД, „С. Ауто България“ ЕАД,
ЕИК ******, е определелил стойността на материалите и
труда за извършения ремонт на автомобила на стойност 1 174,26 лева без
ДДС, или 1 409,11 лева с включен ДДС.
След получаване на фактурата,
задълженото лице за сумата по нея – „Д.– О.з.“ ЕАД, е извършил калкулация на
претенцията и на 02.10.2017г. е изготвил възлагателно писмо до Автосервиз:
София Ауто“ АД, с което е признал ремонт на стойност 1 409,11 лева с
включен ДДС. Впоследствие на 10.10.2017г. „*********“ ЕАД е изготвил
Ликвидационен акт по щета № 20701074878 по преписка ****** от 08.08.2017г.,
според който на „София Ауто България“ ЕАД да се изплати сумата в размер на
1 409,11 лева, и която сума е била преведена с платежно нареждане от
10.10.2017г.
С регресна покана изх.№
92-850/25.01.2018г. „*********“ ЕАД е уведомил И.С.З., че във връзка с
причиненото събитие от 30.07.2017г. застрахователят е изплатил обезщетение по
застраховка „Каско+“ в размер на 1 409,11 лева, и че той има право на
регресно вземане срещу причинителя на събитието, поради което следва да му
възстанови в 15-дневен срок горепосочената сума заедно с 15 лева ликвидационни
разходи.
Тъй като ответникът не е
изплатил на ищеца платеното от последния застрахователно обезщетение в
предоставения му срок и по посочената банкова сметка, ***.12.2020г. „*********“
ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1185/2020г. по описа на Несебърския
районен съд, който е уважил искането и е издал Заповед № 260196 от 18.12.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която
длъжникът И.С.З. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, следва да
заплати на кредитора „*********“ ЕАД, ЕИК *********, град София, улица Георги
Бенковски № 3, представлявано от изпълнителните директори К.Ч.и Б.В., сумата в
размер на 1 409,11 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от
18.12.2020г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 29 лева държавна
такса и сумата в размер на 196,13 лева адвокатско възнаграждение. В заповедта
за изпълнение е посочено, че вземането произтича от суброгационен иск на
основание чл.410 от КЗ в размер на 1 409,11 лева, изплатено обезщетение по
щета № ****** както и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането. На 29.07.2017г. длъжникът при управление на ППС с
животинска тяга (файтон) предизвиква ПТП. Нанесени са щети по МПС лек автомобил
с рег.№ ****, собственост на „А. – клон България“ КЧТ. Увреденото лице е имало
сключен договор за застраховка „Каско+“ за срок от 22.11.2016г. до 21.11.2017г.
в „*********“ ЕАД. За причинените вреди е образувана преписка, по която е
отстранена щета в размер на 1 409,11 лева. След изплащане на обезщетението
застрахователят има право да получи платеното обезщетение на основание чл.410
от КЗ. С покана от 25.01.2018г. длъжникът е бил поканен да възстанови сумата,
но това не е било сторено.
След получаване на заповедта за
изпълнение, в срока по чл.414 от ГПК длъжникът по нея е подал възражение, че не
дължи изпълнение на вземането по нея, поради което на основание чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК съдът в заповедното производство е уведомил заявителя за подаденото
възражение и му е указал, че може да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок от съобщаването. Съобщението с указанията е получено от
заявителя на 08.02.2021г.
Установителният иск, въз
основа на който е образувано настоящото исково производство, е предявен на
11.02.2021г.
Въз основа на така приетото за
уставновено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования по договор за имуществено застраховане срещу
причинителя на вредата, до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. За да бъде уважен регресният иск на
платилия обезщетение застраховател на трето увредено лице срещу причинителя вна
вредата, ищецът следва да докаже следните обстоятелства: наличието на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения, настъпило застрахователно
събитие в рамките на покритите рискове, извършено от ответника неправомерно
деяние, в резултат на което са причинени вредите, а именно причинна връзка
между поведението на ответника и претърпените вреди от застрахованото лице, и
извършено плащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца –
застраховател на пострадалото (застрахованото) лице.
Ищцовото дружество и
собственикът на увредения автомобил марка
„Шевролет“, модел „Cruse“,
рег.№ ****, са имали договор за застраховка
„Каско +“ със срок на
валидност на застраховката от 22.11.2016г. до 21.11.2017г. В срока на действие
на договора и в рамките на покритите от застраховката рискове, застрахованият
автомобил е бил увреден вследствие на ПТП на 29.07.2017г., настъпило по вина на
ответника по делото и по описания по-горе механизъм на настъпването. Между
неправомерното поведение на ответника и настъпилите вредни последици за
застрахования автомобил марка „Шевролет“, модел „Cruse“, рег.№ **** е налице пряка и
непосредствена причинна връзка, съгласно събраните по делото писмени и гласни
доказателства, неоспорени от страните. От ответника е исъществен фактическият
състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, като съгласно ал.2 от същия
вината в тези случаи се предполага до доказване на противното.
Установи се на следващо място, че
застрахователят е изплатил на доверен сервиз стойността на ремонта на
застрахования автомобил за причинените от застрахователното събитие щети по
същия на обща стойност 1 409,11 лева, който е и действителния размер на
вредите. С оглед извършеното плащане и встъпването на застрахователя в правата
на застрахованото лице срещу причинителя на вредата – ответника, са налице
условията за ангажиране на регресната отговорност на последния по реда на
чл.410, ал.1, т.1 от КЗ до размера на платеното обезщетение, като в случая не
се претенират обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регресното
право на застрахователя срещу причинителя на вредата възниква в момента, в
който той е удовлетворил застрахования и тогава същото става изискуемо. Няма
твърдения и данни ответникът да е възстановил тази сума на застрахователя-ищец.
Предвид на това предявеният иск
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед правилата на процеса в полза на
ищеца на основание члч.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят направените по
делото разноски, включващи платена държавна такса в размер на 27,36 лева,
платен депозит за призоваване на свидетели в размер на 20 лева, както и сумата
в размер на 180 лева, представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение, или общо сума по разноските в размер на 227,36 лева, която сума
ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Предвид разясненията, дадени в ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив и по направените в заповедното производство разноски, които съдът
намира за доказани в размер на 225,13
лева, която сума ответникът също следва
да бъде осъден да заплати на ищеца.
Ответникът не е извършвал
разноски по делото, такива не му се полаган на основаниеу чл.78, ал.3 от ГПК,
не претендира заплащането на такива, поради което и съдът не следва да се
произнася по присъждането на такива разноски.
Така мотивиран, Несебърският
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на И.С.З. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „*********“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.М.Ч.
– Главен изпълнителен директор, и Б.А.В.– изпълнителен директор, сумата в
размер на 1 409,11 лв. (хиляда
четиристотин и девет лева и 11 ст.), представляваща заплатено застрахователно
обезщетение въз основа на застрахователяен договор - Автомобилна застраховка
„Каско +“, обективирана в Комбинирана застрахователня
полица № ****** със срок на валидност от 22.11.2016г. до 21.11.2017г., и по
щета № ****** / 08.8.2017г., за причинени на лек автомобил марка „Шевролет“,
модел „Cruze“
с рег.№ ****, щети в резултат на ПТп, настъпило на 29.07.2017г. в град О. на
улица М. пред дом № 12, ведно със законната
лихва, считано от 18.12.2020г., до оконмчателното изплащане на главницата,
за която сума е издадена Заповед № 260196 от 18.12.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство, развило се по
ч.гр.д.№ 1185/2020г. по описа на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА И.С.З. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „*********“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.М.Ч. – Главен
изпълнителен директор, и Б.А.В.– изпълнителен директор, сумата в размер на 227,36 лв. (двеста двадесет и седем
лева и 26 ст.), представляваща направени по настоящото дело разноски, както и
сумата в размер на 225,13 лв.
(двеста двадесет и пет лева и 13 ст.), представляваща разноски по заповедното
приозводство.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: