РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Плевен, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20224430200232 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното :
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-0938-001902 от 07.06.2021г. на ***
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Плевен, на Е. П. Т. с ЕГН:
********** от гр.Плевен на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.183 ал.7 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.6, т.1, от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят Е.Т., който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия
орган, е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени
издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично поддържат жалбата, като молят съда да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
1
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че на 30.05.2021г. в
12:30 часа в гр.Плевен на ***, като водач на лек автомобил – *** с рег.№ ***,
управлява посоченото МПС с посока на движение към ж.п. гара, навлиза и не
се съобразява с въведена временна организация на движението по *** със
Заповед № РД 12-132 на Община Плевен и обозначено с пътен знак Ж- 3 в
жълт цвят, поставени преди кръстовището и пътен знак В-2, поставен на
преносима опора в самото кръстовище, с което е нарушил въведената
временна организация.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло
от събраните по делото доказателства. Съдът приема и кредитира изцяло
показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител АС. М. Й. и
свидетел Л. ХР. Ц., с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. И актосъставителят, и свидетелят са категорични, че именно
жалбоподателят ЕМ. П. Т., като водач на лек автомобил ***, е нарушил
временната организация за движение и е преминал по ***, въпреки
поставените забранителни знаци и указателни табели, които забраняват
движението на пътни превозни средства и в двете посоки, с изключение на
преминаващите автобуси. От тях се установява, времето и мястото на
извършеното нарушение, личността на извършителя - жалбоподателя Е. П. Т..
Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на
съдебното следствие от тази, описана в АУАН. Жалбоподателят твърди, че
знакът „забранено преминаването“ не е бил поставен на пътя, а е бил поставен
отстрани, на тротоара, като жалбоподателят е приел тази обстановка, като път
отворен за движение. Според съда, тези твърдения на жалбоподателя,
представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от
2
събраните по делото доказателства, а напротив по безспорен и категоричен
начин се опровергават от показанията на разпитания актосъставител и
свидетел Л. ХР. Ц..
Жалбоподателят в съдебно заседание продължава да твърди, че
забранителният знак и указателната табела, които сигнализират водачите на
пътни превозни средства, че ул. *** е в ремонт и е забранено преминаването
по нея, не са били поставени на пътя, и по-точно на определеното за тази цел
място. Съдът счита за безспорен факт, че наличието на забранителни и
указателни табели, независимо на коя част на пътното платно са поставени,
сигнализират на водачите на пътни превозни средства, че пътят е в ремонт и
по никакъв начин не следва да се приема, като път, отворен за движение.
Свидетелят Ц. беше категорична, че забранителни знаци е имало поставени и
от двете страни на пътя и то от месеци. Не на последно място, съдът счита, че
следва да се обърне внимание на обстоятелството, че забранителният знак и
указателната табела няма как да бъдат поставени непосредствено на пътното
платно, тъй като биха затруднили движението на автобусите, на които
единствено е разрешено преминаването по този участък.
Затова съдът приема, че безспорно Е. П. Т. виновно е осъществил с
деянието си признаците на състава на административно нарушение по
смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият
орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него.
При проверката на цялото административнонаказателно производство, която
извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото
на защита на жалбоподателя. НП следва да се потвърди изцяло.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 21-0938-001902 от
07.06.2021г. на *** Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Плевен, на Е.
П. Т. с ЕГН: ********** от гр.Плевен на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.183
ал.7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.6, т.1, от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен
3
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4