Р Е Ш Е Н И Е
№ 1105/15.6.2022г.
гр. Пловдив, 15 юни 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря
Станка Журналова,
като разгледа докладваното от съдия Стоянов адм. дело № 970 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на
Глава Десета от АПК, във връзка
с чл. 172, ал.
5 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на Ж.В.И., ЕГН **********
*** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/№22-0325-000037 от 31.03.2022 г., издадена
от началник РУ /Районно управление/ Първомай при Областна
дирекция на “МВР” (ОД на “МВР”), гр. Пловдив , с която
на основание чл.171 т.2а,б. А от
ЗДвП на жалбоподателката е наложена
принудителна административна
мярка– “Прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца.”
В жалбата са изложени съображения
за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната
му от съда. Претендира
разноски.
Ответният административен орган – Началник на РУ Първомай при ОД на “МВР”-
Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото е
прието становище с Рег.№325000-1953/19.04.2022 г. за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно
уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Жалбата, като подадена срещу подлежащ на съдебно
обжалване акт – ЗППАМ № №22-0325-000037
от 31.03.2022 г., от лице с правен интерес от обжалването, в
качеството му на адресат на акта, в законоустановения
14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149 ал.1 от АПК, приложим
съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП, е ДОПУСТИМА.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
На
29.03.2022г., около 22:30ч., е извършена проверка от служители в РУ
–Първомай при ОД на МВР- Пловдив, на
място- в гр. Първомай, на улица цар Иван Асен II до № 4. В рамките на проверката е
прието за установено, че А.И.А., ЕГН **********, управлява моторно превозно средство (МПС),
представляващо лек автомобил БМВ Х5, с Рег.№****, собственост на жалбоподателката. Прието е за установено, че А.А.е лишен от право да управлява МПС по реда на чл.171, т.1,
б.“ж“ от ЗДвП, във връзка с наложена ПАМ “временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач за срок до 1 месец,
за което е издадена ЗППАМ №22-1204-000194 от 14.03.2022г.
За
установеното в рамките на проверката А.А.П.- полицай
в РУ- Първомай при ОД на МВР- Пловдив,
съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия АД, бл.№092175
от 29.03.2022 г., с който деянието на А.А.,
изразяващо се в управление на МПС, след като е лишен от право да управлява МПС
по административен ред, се квалифицира като административно нарушение по
смисъла на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на така
съставения АУАН, е издаден обжалвания административен акт, с който на
основание чл. 171 т.2а ,б.а от ЗДвП на жалбоподателката
Ж.И., е наложена процесната ПАМ.
Видно от справка за
нарушител/водач лицето А.А.е лишен от право да управлява МПС по реда на чл.171, т.1,
б.“ж“ от ЗДвП, във връзка с наложена ПАМ “временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач за срок до 1 месец,
за което е издадена ЗППАМ №22-1204-000194 от 14.03.2022г.
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Към датата на
издаване на административният акт със Заповед № 81213-1524 от
09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание
чл.165 от ЗДвП и чл.33 т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи
структурите на МВР, които следва да осъщестяват
контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР.
Отделно със Заповед №
317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана
компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се приема за
издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена
в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а б. а от ЗДвП.
Според
посочената като основание за прилагане на процесната
ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една
година се прекратява регистрацията на ППС на собственик,
който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС,
или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171,
т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), както
и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства.
В случая,
обстоятелството, че на 29.03.2022г. А.А.е управлявал
собствения на жалбоподателя автомобил БМВ Х5, с Рег.№****, се явява несъмнено
установено, посредством съставения за целта АУАН, Серия АД, бл.№092175 от
29.03.2022 г. и което обстоятелство не е спорно между страните.
Също
така, между страните не е спорно обстоятелството, а това се потвърждава и от
приетите по делото доказателства, че спрямо А.А.е
постановено временно отнемане на СУМПС по реда на чл.171, т.1, б.”ж” от ЗДвП,
по силата на посочената по-горе ЗППАМ с № 22-1204-000194 от 14.03.2022г.
Според
разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на
приложената административна мярка, поради което следва да се приеме за
установено, че спрямо приложената по отношение на А.А.ПАМ
по смисъла на чл.171, т.1, б.”ж” от ЗДвП е налице допуснато предварително
изпълнение на силата на закона. Поради това релевираните
доводи, че издадената ЗППАМ с № 22-1204-000194 от 14.03.2022г. не е връчена на А. А., са неотносими
към настоящия спор, тъй като тази заповед подлежи на изпълнение, считано от датата на нейното издаване. Съответно,
налице е фактическо основание за издаване на оспорената по делото заповед, а
именно, управление на МПС от лице, чието СУМПС е временно отнето по реда на
чл.171, т.1 (б.”ж”) от ЗДвП.
На
следващо място, субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП е собственикът
на ППС, какъвто в случая несъмнено се явява жалбоподателката
Ж.И..
А
собственият на жалбоподателката лек автомобил, с
Рег.№****, се явява обект на оспорената по делото ПАМ по смисъла на ЗДвП.
При
това положение, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена
без противоречие с относимите материалноправни
разпоредби.
Вярно
е, че в оспорената заповед не е посочен марка и модел на управляваното от А.А.МПС и фамилията на лицето, което е управлявало МПС е
изписано грешно като „А.“ вместо „А.“, но това не представлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като тъй като единният граждански
номер посочен в оспорена заповед се отнася за лицето А.И.А., а разпоредбата на
чл. 11, ал. 1 ЗГР предвижда, че ЕГН е административен идентификатор на
подлежащите на регистрация физически лица, като същият е уникален номер, чрез
който физическите лица се определят еднозначно. Не може две лица да има едно и
също ЕГН. Същото се отнася и за МПС, което е индивидуализирано чрез своя
регистрационен номер.
Посоченото,
макар и да представлява нарушение на изискването за форма на административния
акт, не е съществено нарушение, тъй като не препятства възможността на адресата
на заповедта да разбере смисъла на обективираното в
заповедта волеизявление на издателя на акта, с което се засягат неговите права
и законни интереси, нито пък препятства съдебния контрол. Ето защо, направеното
от жалбоподателката възражение за
незаконосъобразността на оспорената заповед, предвид издаването и при допуснати
съществени нарушения на изискването за форма на акта, е неоснователно.
Оспорената
по делото ПАМ е приложена за минимално предвидения от закона срок от 6 месеца,
поради което мярката е в съответствие с принципа за съразмерност, нормативен
израз на който е разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, според която норма административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Най-сетне,
настоящият състав на съда намира заповедта за издадена и в съответствие с целта
на закона, насочена към осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения.
Следователно,
като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на
процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на
закона, оспорената заповед е законосъобразен акт, жалбата против който акт е
неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С
оглед очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Ответникът
в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в
тази насока не се дължи.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ІX състав