РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI състав в открито
съдебно заседание на първи октомври , през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията ДИМИТРОВА
административно дело № 325 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.214 т.3вр. чл.
225а от ЗУТ (Закон
за устройство на територията), вр. с чл. 145
и сл. по глава
X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от Д.З.Д. ***,
против Заповед № РД 01-1050/11.04.2019 г. на кмета на Община Русе, с която е
разпоредено на жалбоподателката в качеството й на собственик, да премахне
незаконен строеж V (пета) категория: "Тераса с навес, долепени до североизточната фасада на
съществуваща жилищна сграда”, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ)
ІХ-274, кв. 32, по регулационния план на с. **, общ. Русе, с адрес: с. **, общ.
Русе, ул. "**" № 8.
Наведени са доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати
съществени процесуални нарушения и несъответствието му с материалния закон и
целта на закона. Твърди се, че процесният строеж е търпим и не подлежи на
премахване.
Иска се от съда да отмени
заповедта и да присъди направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
Кметът на Община Русе, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Н.Г.,
поддържа становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че всички процесуални
правила и норми са спазени в хода на административното производство, при което
са безспорно установени всички релевантни за произнасянето на административния
орган факти. В подробни писмени бележки прави анализ на гласните доказателства
и обосновава извод, че процесните строежи не са придобили статут на търпимост
по правилата на параграф 16 и 127 от ДР на ЗУТ. Иска от съда да остави жалбата
без уважение, както и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300лв и разноски за експертиза.
След преценка на всички
събрани по делото доказателства съдът установи следното:
Жалбата е процесуално
допустима. Оспорва се индивидуален административен акт, изрично посочен в
закона – чл.
214, т.3, във вр. с чл.
225а от ЗУТ. Подадена е в предвидения законов срок видно от приложената по
преписката обратна разписка (л. 4 от делото) и извършеното входиране на жалбата
в деловодството на административния орган (л. 3 от делото). Жалбата изхожда от
лицето, адресат на акта, за което е налице правен интерес от оспорване.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Административното
производство е започнало по повод постъпил сигнал в Община Русе вх. №
94Т-3789-1/19.09.2017 г. (л. 29 от преписката), за извършено незаконно
строителство на баня с тоалетна, голяма веранда, стопански постройки и
затворена тераса от жалбоподателката в имот № ІХ-274, кв. 32 в с. **, ул.
"**" № 8.
След извършена проверка в имота
бил съставен Констативен акт № НС-3/14.02.2019 г. (л. 9-11 от преписката),
според който имот УПИ ІХ-274, кв. 32 по регулационния план на с. **, общ. Русе
е собственост на Д.З. Л. (сега Д.) съгласно нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 84, том ІІІ, дело № 423 от 2014 г. на нотариус с район на
действие РРС (л. 19-20 от преписката). Според отразеното в констативния акт, в
имота е построена „тераса с навес, долепени до североизточната фасада на
съществуваща жилищна сграда” , представляващи строеж по смисъла на § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ, от V категория. Строежът представлява стоманенобетонна
тераса, долепена до североизточната фасада на съществуваща жилищна сграда,
изпълнена стоманобетонова плоча с дебелина 10 см, с размери около 4,80/2,70м., подпряна
на четири стоманенобетонови колони и стената на съществуващата сграда.
Стоманобетоновата плоча е изпълнена на височина около 1 м.над съществуващия терен.
Върху стоманобетоновата тераса е изпълнен едноскатен дървен навес с размери
4,80/2,70м. и височина от около 2,30м. до 2,60 м., като върху дървените ребра
на навеса е положена дъсчена обшивка, а върху нея хидроизолационно покритие,
като строежът е в завършен вид, захранен с ел.енергия.
За извършител на строежа е
посочена жалбоподателката, в качеството и на собственик, според декларации от Д.Н.Д. от 15.10.2017г., З.
Т.Т. от 15.10.2017г., Т. М. И. от 18.12.2017г и от 04.05.2018г., К.С.К. от
08.08.2018г., Д.З. Л. и Р.М.Д. от 19.07.2018г./ л.13-л.23 от преписката/. С
оглед декларацията на жалбоподателката / л.23/ верандата /както тя нарича
терасата с навеса/ е завършена от нея през 2013г., като била започната през
2000г. от бившия собственик –дядо й, починал през м.май 2001г., чийто пряк
наследник - майката на жалбоподателката придобива имота при делба през 2012г. и
с който имот я дарява през 2014г./видно от н.акт л.24 от преписката и
удостоверение за наследници на л.13 от делото/.
В раздел ІІ
"Представени строителни книжа и документи" от констативния акт е
отразено, че няма представени: одобрени инвестиционни проекти в т. ч.
съгласувани и одобрени части на проекта; разрешение за строеж; протокол за
определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга на строежа. Изведен е
извод, че строежът е изпълнен без изискващите се строителни книжа и не е
допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му и
изискванията на ЗУТ. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл.
137, ал. 3, чл.
148, ал. 1, чл.
169, ал. 1, т. 1, 2,3
и 4
ЗУТ. Прието е, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, за който следва да започне производство по реда на
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Изрично в
констативния акт е посочено, че за строежа не е приложим §
127, ал. 1 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
ЗУТ, поради това, че строежът е изграден през периода 2013-2015г.на база
представените декларации.
Констативният акт бил връчен
на жалбоподателката, която подала възражение вх. № 94Д-9383-2/12.03.2019 г. (л.
5 от преписката), в което твърди, че по отношение на процесния строеж е налице
търпимост по § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗУТ, противно на доводите, изложени в
констативния акт. Посочено е, че процесната тераса е построена от дядо й преди
07.04.1987г.
Въз основа на констативния
акт ответникът издал Заповед № РД-01-1050/11-04.2019 г. (л. 2-4 от преписката),
с която наредил на жалбоподателката в качеството й на собственик да премахне
незаконен строеж V (пета) категория: "Тераса с навес ,долепени до
североизточната фасада на съществуваща жилищна сграда”, находящ се в урегулиран
поземлен имот (УПИ) ІХ-274, кв. 32, по регулационния план на с. **, общ. Русе,
с адрес: с. **, общ. Русе, ул. "**" № 8.
В заповедта
административният орган е възприел изцяло констатациите и изводите, отразени в
констативния акт. Именно тази заповед е предмет на оспорване в настоящото
производство, в което за изясняване на спорните по делото обстоятелства е
назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от приетото и неоспорено заключение
в архива и електронния регистър на Община Русе няма информация и не се
съхраняват издавани строителни снижа- одобрен проект и разрешение за строеж за
периода 2010-2014г.на името на праводателите и на жалбоподателката. От
направена справка в електронния регистър на издадените строителни разрешения за
строеж в УПИ ІХ-274, кв. 32 по регулационния план на с. **, общ. Русе за
процесния строеж не са налице издадено разрешение за строеж и строителни книжа.
Видно от заключението на вещото лице изпълнения строеж напълно съответства като
описание, дадено в КП и оспорената заповед като параметри и материали. Колоните,
върху които ляга терасата са с височина 90 см. от терена и размери 25/25 см.,
които не са измазани и върху плочата има изпълнена настилка с гранитогрес. За
преодоляване денивелацията на терена до горното ниво на терасата е изпълнена
подвижна метална стълба от арматурно желязо. Върху терасата е изграден навес от
дървена конструкция, състояща се от дървени ребра и върху тях е положено
хидроизолационно покритие, като долните колони/ 6 бр./ на навеса стъпват върху
настилката на плочата и са укрепени посредством метални планки с винтове, които
са трайно забетонирани в плочата на терасата. Връзката между металните планки и
дървените колони на навеса е посредством винтове и е разглобяема. От
състоянието на стоманобетоновите колони на терасата и от състоянието на долната
страна на плочата на терасата, вещото лице е дало заключение, че са изпълнени
преди повече от 15 години по визуална преценка. За колоните на терасата,
категорично е заключението допълнено в с.з. след изслушване на свидетелите, че
няма следи от залИ.е и измазване и са били излети след преминаване на
евентуално наводнение/ което с оглед на показанията на св.И.Т. е било през
2006-2007г., а според св. Г.Г. пред 15 години/.
Няма данни за проведена
процедура за узаконяване по реда на §
184, ал. 1 ПР ЗИД ЗУТ, както и за издаден акт за узаконяване на основание §
127, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ
По делото безспорно е
установено, че терасата, изпълнена от стоманобетонови елементи, стоманобетонови
плочи и ляга върху тях и върху стената на къщата, до която е долепена, и навеса
над нея, е строеж по смисъла на § 5,
т. 38 ДР ЗУТ, пета категория, с оглед на описанието и характеристиките му,
направени в констативния акт и в мотивите на заповедта и заключението на вещото
лице.
С оглед на начина на
закрепване на конструкцията на навеса върху терасата съдът и вещото лице
установяват, че се касае за два строежа – тераса и навес, който не е
слънцезащитно съоръжение, като и за двата строежа е необходимо разрешение за
строеж. Видно от представената извадка от застроителния план на с.**/ заповед и
графична част/и заключението на вещото лице терасата не е елемент на
застроителния план, като предвиденото входно антре/ нанесено и на скицата от
14.09.1998г./ на л.20 от преписката/ е към съседния имот УПИ VIII-275, а терасата се намира на североизточната
фасада.
По делото са разпитани като
свидетели лицата, подписали декларации в хода на административното производство/
изключение е З. Т./. Налице са две групи свидетелски показания. В първата група
са показанията на подалата сигнала св.Т. И./ която потвърждва изцяло
декларираното/, свидетелите Р.М.Д., П.И./ извършвали строителни работи по
процесната тераса/, К.К. –свидетел на излИ.ето на бетон. Всички те еднозначно
установяват, че строежа на терасата и навеса са извършени след 2013/14г. Във втората група свидетели са близките на
жалбоподателката- брат й св. И.З.Т., св.
Д.Д. и съседът Г.Г., които твърдят, че
строежа на навеса е извършен след 2013/15, а строежът на терасата преди 1987г.
При така установените
фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
По делото с оглед
заключението на вещото лице и отразеното в констативния протокол е безспорно,
че процесната тераса с навес представлява строеж по смисъла на § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ, както и досежно категорията на строежа – V категория. С
оглед на това оспорваната заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – кметът на
общината.
Заповедта е издадена в
писмена форма като съдържа фактическите и правните основания, на които се
позовава административният орган при постановяването й. Налице е мотивираност
на административния акта, която позволява извършването на съдебна проверка за
законосъобразност на административния акт.
Съдът намира че, в
конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административното производство, водещи до невъзможност да се установи дали
правилно е приложен материалния закон.
Спазено е изискването на чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ относно процедурата, която следва да бъде проведена
преди издаването на заповедта, като в хода на административното производство са
установени всички релевантни за произнасянето на административния орган факти.
В оспорената заповед, както
и в съставения преди това констативен акт се посочва, че процесният строеж е
изграден без изискващите се строителни книжа, съгласно чл.
148, ал. 1 от ЗУТ и не отговаря на изискванията на чл.
169, ал. 1, т. 1, т.
2 и т.
4 от ЗУТ, предвид липсата на одобрен инвестиционен проект. При това
позоваване очевидно се приема, че за процесния строеж от една страна липсва
разрешение за строеж (обстоятелство, което не се оспорва от страните), а от
друга страна административният орган е приел, че строежът не отговаря на
изискванията за механично съпротивление и устойчивост, безопасност в случай на
пожар и достъпност и безопасност при експлоатация на строежа, като аргумента за
този извод се състои в това, че липсва одобрен инвестиционен проект и становище
от инженер конструктор.
Тези изводи на
административния орган, съдът намира за обосновани, кореспондиращи с
материалите по делото.
На първо място следва да се
посочи, че жалбоподателката и всички разпитани свидетели сочат, че навесът е
изграден през 2013-2015г. По смисъла на ЗУТ навеса е строеж - &5 т.38 ДР
ЗУТ. Приема се за допълващо застрояване.
Не се и спори между
страните, че за обекта "навес"
- предмет на премахване с оспорената заповед няма издадени разрешение за
строеж, тъй като такива не са приобщени към делото, а този извод се подкрепя и
от заключението на вещото лице, както и че той е изграден след 2013г. Тази
констатация категоризира процесния обект като незаконен строеж по смисъла на чл.
225, ал. 2 от ЗУТ и той подлежи на премахване.
Изключение е предвидено в §
127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на ЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г. в сила от 26.11.2012 г.), съгласно
която норма строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
Следователно, за да се установи дали сградата е в режим на
"търпимост" и не подлежи на премахване, въпреки липсата на строителни
книжа, следва да се изяснят няколко въпроса: сградата, предмет на премахване,
да съставлява строеж; строежът да е изграден до 31.03.2001 г.; да е бил
допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен или
по действащите разпоредби съгласно ЗУТ към датата на издаване на заповедта.
Едната предпоставка - обектът на премахване да е строеж, е налице.
С оглед показанията на всички свидетели, дори
и от декларацията на жалбоподателката не е налице предпоставката - строежът да
е изграден до 31.03.2001 г. От заключението на ВЛ, в което са направени
подробни констатации се установява, че за процесният строеж "навес" не съществува пречка да бъде
отделен чрез демонтаж на отделни елементи , но този строеж не е преместваем
обект по смисъла на параграф 5 т.80 ДРЗУТ поради липсата на търговско
предназначение и не отговаря на изискванията за преместваем обект и не е
слънцезащитно съоръжение.
Съдът възприема изцяло
констатациите и заключението на вещото лице, при което счита, че заключението
му е вярно и обосновано. Към заключението на ВЛ е приложен и снимков материал,
от който е виден въпросния строеж, предмет на заповедта. Заключението на ВЛ не
е оспорено от процесуалния представител на жалбоподателя и ответника.
Законосъобразен е извода на адм.орган за неприложимост на параграф 127 ЗУТ Няма данни за деклариране, както и
за узаконяването му по реда на § 184 и § 127, ал. 2 ПР на ЗУТ, с оглед на което
не може строежа на навеса да се приеме за търпим.
Не се и спори между
страните, че за обекта "тераса " - предмет на премахване с оспорената
заповед няма издадени разрешение за строеж, тъй като такива не са приобщени към
делото. Тази констатация категоризира процесния обект като незаконен строеж по
смисъла на чл.
225, ал. 2 от ЗУТ и той подлежи на премахване.
Спорен е момента на изграждането
на терасата, от което и жалбоподателят навежда своите доводи за търпимост по
смисъла на параграф 16 и параграф 127 от ПЗР на ЗУТ.
Следователно, за да се
установи дали терасата е в режим на
"търпимост" и не подлежи на премахване, въпреки липсата на строителни
книжа, следва да се изяснят няколко въпроса: терасата / с навеса/, предмет на
премахване, да съставлява строеж; строежът да е изграден до 31.03.2001 г.; да е
бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен
или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ към датата на издаване на заповедта.
Следва да се посочи ,че
визираният в разпоредбата на §
127, ал. 1 ДР на ЗУТ режим на търпимост не обхваща всички незаконни
строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от ал.
1, 2 и 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПР на
ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.), т. е. тя е действаща, с
визираните в нея времеви периоди. От това следва, че новите условия за
търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПР на ЗИД на ЗУТ касаят
строежите, изградени през нов четвърти период, т. е. този нов период не
"поглъща" периодите по § 16, двата параграфа не се конкурират, а се
прилагат в зависимост от установения период на изграждане на строежа, затова
хипотезата на §
127, ал. 1 от ЗУТ е неприложима за случаите на незаконни строежи, извършени
преди 02.01.2001 г.
Едната предпоставка -
обектът на премахване да е строеж, е налице.
За преценката на търпимостта
на строежа от съществено значение е да бъде установен моментът на извършването
му.
Спорно по делото е дали е
налице другата предпоставка – строежът на терасата да е изграден до 31.03.2001
г./ преди 02.01.2001г./ или преди 1987г.
На първо място следва да се
посочи, че процесния строеж на терасата според показанията на втората група
свидетели / Д.Д., Г.Г., И.Т./ е извършен конкретно през 1987г., а
жалбоподателката е направила само козметичен ремонт, докато в декларациите си
пред АО жалбоподателката, св.Д. и З. Т. сочат, че верандата/терасата/ е
започната през 2000г. При данните от писмените декларации законосъобразно АО е
обсъдил само предпоставките за търпимост по параграф 127 от ДР на ЗУТ.
За да прецени момента на
извършването на строежа, съдът при анализа на гласните доказателства приема за
отправна точка и обективен критерий заключението на вещото лице по неоспорената
експертиза и показанията на вещото лице в с.з. с оглед показанията на
разпитаните свидетели. В тази връзка установеното по визуален преглед на
състоянието на колоните и видимата долната част на терасата, че терасата е
изпълнена преди 15 години или по-малко и най-вече преди наводнения и залИ.ия,
сочат на недостоверност на показанията на свидетелите от втората група гласни
доказателства. Действително роднинската връзка на далите писмени декларации
/ З. Т.-баща/ и показанията на И.Т./
брат/ и заинтересоваността от страна на св.Д.,поради близки приятелски
отношения, не е само по себе си причина да не се кредитират тези писмени
сведения и показания, но разгледани в съвкупността им и дори поединично, се опровергават
от показанията на свидетелите К.К., Р.Д., П.И. и Т.И.. Посочената година на изграждане -1987г. или
2000г. се опровергава както от вещото лице, така и от ангажираните по
изграждането на терасата П.И./ налепил плочките/, който сочи, че познава имота
и до 2013 г. в тази част на двора не е имало тераса, от показанията на св.Р.М.
/нает през 2013г. да излее бетоновата плоча и колоните върху празно място/, от
показанията на К.К. –свидетел по излИ.ето на плочата, но не през 2000г. или
преди 1987г., както и от показанията на св.Т. И.-инициатор на сигнала. За
последната независимо от обтегнатите с жалбоподателката отношения поради
множество взаимни обвинения, следва да се отчете ,че последното подобрение
извършено в имота от жалбоподателката след 2013/14г. е именно изграждането на
терасата и навеса.
При тези данни и
заключението на вещото лице, че по колоните няма данни за замазване и следи от
наводнения и залИ.ия / при отчитане на данни за такива от 2006г. и преди 15
години/, съдът намира, че процесната тераса не е изградена преди 2000г., още
по-малко през 1987г.
Всъщност нито един от
деклараторите / жалбоподателката и нейните родители, Д.Д./ не посочват за
година на изграждане на терасата преди 1987г, макар че са декларирали, че им е
известна и наказателната отговорност за невярно деклариране.
Заключението на вещото лице
и разпита му в с.з. опровергават твърденията на свидетеля И.Т., че
жалбоподателката само е „ измазвала” отстрани терасата, показанията на св.Д., че
след 2003г. терасата е била налична и след това е била залята от наводнение.
Свидетелят Г. сочи, че в
имота е имало стара тераса, но тя „гледала към комшиите”, а новата /
процесната/ „гледала към двора”. Т.е дори да е имало стара тераса, която от
наводненията и непрестанното овлажняване на почвата и залИ.ето й с вода е била компрометирана, но тя се е намирала на
друго място. Всъщност от декларациите на жалбоподателката, баща й З.Т. и Д.Д.,
както и от тази на св.Т. И. , входното антре е било открита тераса с дървен
свод, което в последствие е било зазидано, но мястото на тази тераса не е от
към двора, където е процесната. Тази тераса, ведно с други постройки, за които са
налице данни в декларациите, са предмет на друго адм.дело № 352/2019г. по описа
на АдмС-Русе.
Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите, участващи в излИ.ето на бетон на плочата,стъпките и
колоните на терасата, в поставянето на плочи през периода 2013-2015г., тъй като
се подкрепят от заключението на вещото лице, което от своя страна опровергава
показанията на свидетелите на жалбоподателката, че строежа на терасата е
извършен преди 1987г. или 2000г.
При това положение
процесният обект не може да се окачестви като търпим строеж.
Предвид всичко изложено
дотук, настоящият съдебен състав счита, че жалбата се явява неоснователна и
като такава, следва да остане без уважение.
С оглед изхода на спора и
като съобрази разпоредбата на чл.
143, ал. 4 от АПК, съдът намира искането за разноски, направено от
процесуалния представител на ответната страна за основателно. Такива следва да
се присъдят в размер на 550 лева, от които 250 лв. депозит за вещо лице и 300
лева – за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
143, ал. 4 от АПК, във вр. с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на
ВАС по т. д. № 5/2009 г., във вр. с чл. 144
от АПК, във връзка с чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ и във вр. с чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалба на Д.З.Д. ЕГН ********** *** на Заповед № РД 01-1050/11.04.2019 г. на
кмета на Община Русе, с която е разпоредено на Д.З.Д. в качеството й на
собственик, да премахне незаконен строеж V (пета) категория: "Тераса с
навес ,долепени до североизточната фасада на съществуваща жилищна сграда”,
находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) ІХ-274, кв. 32, по регулационния
план на с. **, общ. Русе, с адрес: с. **, общ. Русе, ул. "**" № 8.
ОСЪЖДА Д.З.Д. *** ЕГН**********
*** направените в съдебното производство разноски общо в размер на 550 (петстотин
и петдесет) лева.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
Съдия: