РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. ХАСКОВО, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
в присъствието на прокурора Е. П. И.
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225600600242 по описа за
2022 година
Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 11/08.03.2022 г., постановена по НОХД № 867 по
описа за 2021 година, Районен съд – Хасково е признал подсъдимия С. М. К.
със снета по делото самоличност за виновен в това, че на 14.02.2020 г. в гр.
Х., на ул. „С. п.“, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с peг. № ********, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
„Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“, като предизвикал ПТП, вследствие на
което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г. Х. Г. от с.
Г., общ. Х., изразяваща се в трайно (за повече от тридесет дни) затруднение в
движението на десния крак, дължащо се на счупване на костите на
1
подбедрицата, като деецът след деянието е направил всичко, зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.
„а“, вр. чл. 343, ал. 1, б „б“, предл. 2, във вр. чл. 342 ал. 1 от Наказателния
кодекс, като на основание чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б „б“, предл.
2, във вр. чл. 342 ал. 1, вр. чл. 78а от НК го освободил от наказателна
отговорност и му наложил административно наказание „Глоба” в размер на
1000 лева. Признал е подсъдимия С. М. К. за невинен в това, че деянието
е извършено на пешеходна пътека и при управление на МПС в нарушение на
правилата за движение по чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата:
„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ и на
осн. чл. 304 от НПК го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение
за престъпление по престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл.2, вр. ал. 1, б.
„б“, предл. 2, вр. чл.342, ал.1 от Наказателния кодекс. С цитирания съдебен
акт в тежест на подсъдимия К. са възложени разноските за наказателното
производство в общ размер 1 508 лв.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на
подсъдимия – адв. Т. Н., който в законоустановения срок я обжалва в
осъдителната й част като неправилна и незаконосъобразна. В жалбата се
навеждат доводи за нарушение на процесуалните правила. Според защитата
подсъдимият е бил осъден в извършването на престъпление, за което не му е
повдигнато обвинение, като това довело до накърняване на правото му на
защита в наказателния процес, гарантирано от основните принципи,
разписани в НПК. Сочи се, че присъдената е постановена в разрез с чл. 303 от
НПК, доколкото фактическата обстановка останала неизяснена, а оттук
обвинението – недоказано по несъмнен начин. Излагат се подробни
съображения в тази насока. Процесуалният представител твърди още, че
протоколът за оглед на местопроизшествие е опорочен, тъй като посочените в
него измервания, поради липсата на определени базова линия и мерна линия
спрямо избрания ориентир, били неверни, с което се обосновава основание за
изключване на протокола от доказателствената съвкупност. Така
аргументирано, се иска въззивният съд да отмени присъдата в частта, с която
подс. С. К. е признат за виновен и да постанови нов съдебен акт, с който да го
оправдае.
Районна прокуратура - Хасково не е депозирала възражение по
жалбата на защитника.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
държавното обвинение – прокурор от ОП - Хасково, заема становище за
неоснователност и необоснованост на жалбата. Сочи, че не е налице
твърдяното грубо нарушение на правото на защита на подсъдимия,
обосновано с обстоятелството, че не бил осъден за престъплението, за което
му е повдигнато обвинение от прокуратурата. Тази позиция се аргументира с
факта, че съдът приложил по-благоприятната за подсъдимия разпоредба. От
2
друга страна дали деянието е било извършено на пешеходна пътека или не,
бил безспорно изяснен в хода на съдебното следствие от първоинстанционния
съд. Представителят на ОП- Хасково изразява несъгласие и с възражението
по отношение на протокола за оглед на местопроизшествие, доколкото
същият бил изготвен по правилата на НПК и в него ясно били описани и
фиксирани положената пътна маркировка, пътните знаци, както и къде се е
намирал автомобилът при извършването на огледа. Допълва се, че в
конкретния случай следвало да се има предвид, че местопроизшествието не
било запазено, тъй като подсъдимият откарал пострадалия в болница, след
което се върнал на мястото на инцидента. Сочи се, че извършването на
престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен, е доказано по
безспорен начин със заключенията по съдебно-медицинска и автотехническа
експертизи, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Предлага присъдата да бъде потвърдена.
За съдебно заседание пред въззивния съд се явява упълномощеният
защитник на подсъдимия - адв. Н., който поддържа депозираната жалба.
Сочи, че основният факт от предмета на доказване е дали е имало
съприкосновение между управлявания от подс. К. лек автомобил и частния
обвинител Г.. От разпита на свидетелите Д. и С., които били обективни и
безпристрастни, се установило, че няма такова съприкосновение. Въпреки
това първоинстанционният съд неправилно приел, че водачът К. привел МПС
в движение, в резултат на което последвал удар с частния обвинител Г..
Защитникът намира, че този основен факт (липсата на контакт), на който се
базирали цялото обвинение и присъдата, е установен по категоричен начин.
Пред настоящата инстанция подсъдимият С. К., редовно призован, се
явява лично. Подсъдимият се придържа към казаното от защитника му, че
управлявания от него автомобил е бил в покой. Акцентира, че след инцидента
е оказал помощ и съдействие на пострадалия.
Пред въззивната инстанция липсват направени доказателствени
искания и нови доказателства не са събирани.
Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, по посочените
оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:
Подсъдимият С. М. К. е роден на **.**.**** г. в гр. Х., ******, ******
гражданин, с ***** образование, ******, *******, живущ в гр. Х., ул. „Г. К.“
№ **. Същият е правоспособен водач на МПС. Подсъдимият К. е с чисто
съдебно минало и с положителни характеристични данни.
На 14.02.2020 година, сутринта, в град Х., подсъдимият С. М. К.
управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с peг. № *******.
Около 08:45 часа при дневна светлина и ясно време, подсъдимият се движел
по ул. „С. п.“, в град Х. в посока от запад на изток - към пл. „С.“. Тази улица
била с направление запад – изток, с широчина 6.80 м, разделена с надлъжна
пътна маркировка M 1 „Единична непрекъсната линия“, на две
3
противоположни платна за движение, всяко с широчина по 3.40 м. Пътният
участък бил с наклон, низходящ в посока изток. Северно от ул. „С. п.“,
перпендикулярно на нея в посока юг - север се намирала ул. „С. С. К. и М.“ с
широчина 9.0 м. Този район обичайно бил с висока интензивност на
движението особено в сутрешните часове, предвид обстоятелството, че
северно от ул. „С. п.“ се намирало СУ „В. Л.“ гр. Х. Непосредствено преди
зоната на Т - образното кръстовище на ул. „С. п.“ с ул. „С. С. К. и М.“ по
пътното платно, по което се движел подс. К., имало разположена указателна
табела „Пази детето!“ /“Save The Child!“/ тип „пътен знак“, а малко след нея
се намирала и изкуствена гърбица с широчина 4.20 м.
В пътния участък по посоката на движение на управляваното от подс.
С. К. МПС, на ул. „С. п.“ имало последователно разположени две пешеходни
пътеки. Първата пешеходна пътека в посока към центъра на град Х. била
обозначена с напречна пътна маркировка М8, а непосредствено преди нея
имало и поставен пътен знак Д17 „Пешеходна пътека‘‘. В зоната на Т -
образното кръстовище на ул. „С. п.“ с ул. „С. С. К. и М.“, до източната стена
на дом № * на ул. „С. п.“ имало разположена циментова площадка, а източно
от нея - стълбище, което водело от ул. „С. п.“ към бул. „Б." гр. Х. /*******
пазар/. На 6.60 м източно от североизточния ръб/ъгъл на дом № * на ул. „С.
п.“ била разположена и втората пешеходна пътека, обозначена с напречната
пътна маркировка М8 с широчина 4.0 м. Т - образното кръстовище на ул. „С.
п.“ с ул. „С. С. К. и М.“ било регулирано с пътни знаци. На 9.70 м източно от
североизточния ръб/ъгъл на дом № * на ул. „С. п.“ били разположени два
пътни знака, сочещи на запад и указващи първият - В24„Забранено е
изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“, а вторият - В26
„Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“, в случая по -
висока от 40 км/ч.
Подсъдимият С. К., управлявайки собствения си лек автомобил марка
„Опел“, модел „Зафира“ с peг. № ******* по ул. „С. п.“ около средата на
дясната лента за движение, в посока от запад на изток преминал през
указателната табела „Пази детето!“ и намиращата се след нея изкуствена
гърбица и продължил. Когато достигнал първата, т.е. западната пешеходна
пътека на Т - образното кръстовище с ул. „С. С. К. и М.“, спрял и пропуснал
движещите се по тази пешеходна пътека пешеходци. След това навлязъл в
кръстовището и спрял на около 2.0 м от втората пешеходна пътека на ул. „С.
п.“ и пропуснал преминаващия пешеходец - свид. Т. К. Д. В същото време с
бърз ход, по пешеходната пътека по диагонал в посока стълбището, намиращо
се след южния тротоар на улица „С. п.“, водещо към бул.“Б.“, започнал да
пресича, движейки се със скорост 6.0 км/час, частният обвинител Г. Х. Г. от с.
Г., общ. Х. Той бил облечен с тъмно яке с качулка, поставена върху главата
му и носел със себе си две чанти с хранителни продукти. Г. първоначално се
движел по пешеходната пътека, а след средата й - западно от нея, в посока
стълбището, намиращо се южно от южния тротоар.
В същото време С. К. като водач на лек автомобил, след като
4
пропуснал движещата се по пешеходната пътека Т. Д., потеглил без да
съобрази навлизането на частния обвинител Г. Г. на пешеходната пътека и
след потегляне не съобразил продължаващото пресичане на пътното платно
на вече напусналия маркировката на пешеходната пътека Г. Г. и въпреки
възникналата опасност за движението потеглил, при което с предната лява
част на бронята на МПС ударил пешеходеца Г. Г. в областта на горната част
на десния крак, т.е. в горния край на дясната подбедрица. В това време, свид.
Т. К. Д. вече била пресякла ул. „С. п.“ и се намирала на южния тротоар.
Обърнала се и видяла, че встрани от лекия автомобил „Опел Зафира“ до
предния му ляв калник имало повален на земята пешеходец с качулка на
главата, а именно пострадалия Г. Г.. При удара, продуктите, поставени в две
торби, които носел пострадалият се били разпилели по земята. Подсъдимият
С. К. слязъл от управлявания от него автомобил, отишъл до падналия на
земята пешеходец и го попитал какво му има. През това време свид. Т. Д.
също се приближила към пострадалия, като му направила забележка за
качулката, която поставил на главата си, понеже според нея тя закривала
видимостта му и помогнала да събере разпилените вещи, а подс. С. К.
помогнал на падналия Г. Г. да се изправи и го качил в автомобила си, заедно с
торбите му, след като разпилените продукти с помощта на свид. Д. вече били
събрали обратно в тях и го откарал в „Спешно отделение“ на „МБАЛ
Хасково“ АД - гр. Х.
От проведеното рентгеново изследване се установило, че частният
обвинител Г. Г. имал счупване на горния край на дясната подбедрица, като се
наложила и оперативна интервенция (открито наместване с вътрешна
фиксация на кости на подбедрицата). Затова той бил настанен в „Ортопедо -
травматологично отделение“ към „МБАЛ Хасково“ АД - гр. Х., като през
цялото време бил подпомаган от подсъдимия К. да се придвижва. В
следващите дни, подсъдимият посещавал св. Г. и се интересувал от
здравословното му съС.ие.
Междувременно след инцидента на място в „Спешно отделение“ на
„МБАЛ Хасково“ АД - гр. Х. пристигнали св. К. К. и св. И. К., двамата на
длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Х. Те тествали подс. С. К. и частния обвинител Г. Г. с техническо средство за
наличие на алкохол в кръвта им, каквото и при двамата участници в ПТП, не
било отчетено. За установеното, органите на реда уведомили ОДЧ при РУ на
МВР - Х., след което заедно с подс. К. се насочили от лечебното заведение
към мястото на настъпване на транспортното произшествие. Там органите на
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Х. оказали съдействие на дежурната
оперативна група от ОД на МВР - Хасково при извършване на огледа на
местопроизшествието, което не било запазено. За инцидента бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 14/14.02.2020 г.
Срещу подсъдимия С. М. К. е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия GA с бл. № 38284/14.02.2020 г. за
нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
5
В хода на производството по делото са назначени съдебно-медицинска
и съдебна автотехническа експертизи, заключенията по които ще бъдат
обсъдени на съответните места в изложението по-долу.
Гореописаната фактическа обстановка е установена от обясненията на
подсъдимия С. К., показанията на свидетелите Т. Д., вкл. прочетените по реда
на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 1, т. 1 и т. 2 НПК, И. К., К. К., частично тези на св. Г.
Г., заключенията по съдебно-медицинската и съдебно-автотехническа
експертизи, както и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени материали
по ДП № 198/2020г., по описа на РУ на МВР – Х.
Въззивният съд, след като извърши и собствена преценка на събрания
доказателствен материал, намира, че не се налагат различни изводи по
фактите.
Очертаната доказателствена съвкупност е хомогенна и изцяло
непротиворечива, отделните доказателствени източници взаимно се допълват,
а извършеният от първостепенния съд доказателствен анализ съответства на
изискванията на закона – осъществен е при спазване правилата на формалната
логика, доказателствените източници са изследвани обстойно, поотделно и
във връзка помежду си, като съдържанието им е установено и тълкувано
коректно.
Районният съд правилно е кредитирал като надеждни и достоверни
показанията на свидетелката Т. Д., защото са непротиворечиви,
последователни, логични и напълно кореспондират с останалите събрани и
проверени по делото писмени доказателства и доказателствени средства. При
разпита си в хода на съдебното следствие тя е изложила в хронологична
последователност обстоятелствата преди, по време и след деянието, чрез
което се проследяват действията на пострадалия и подсъдимия. Резонно са
били приети като достоверни и обясненията на подсъдимия в частта относно
факта, че на инкриминираната дата е управлявал лек автомобил марка „Опел“
модел „Зафира“ с peг. номер ******** и относно фактите, осъществили се по
време на движението му по ул. „С. п.“ в град Х. непосредствено преди
настъпване на инкриминираното събитие. Все в този аспект правилно като
вътрешно безпротиворечиви и подкрепени от експертните заключения и
останалите доказателства по делото са кредитирани и показанията на
пострадалия от деянието – частният обвинител Г., отнасящи се до
разположението и поведението на участниците в движението преди
причиняването му, мястото на удара и конкретно за факта, че след инцидента,
подсъдимият го е качил в автомобила и откарал до болнично заведение,
където също му е оказал помощ за придвижване по кабинети и отделения.
Изцяло обосновано е било и решението на съда да не се довери на
показанията на този свидетел касателно твърденията му за мястото на
инцидента, и по-конкретно, че не се е отклонявал от зоната на пешеходната
пътека при пресичането си на ул. „С. п.“. Това е така, тъй като в тази им част
същите не съответстват на останалите, кредитирани с доверие,
6
доказателствени източници.
Неправдивост и заинтересованост се съзира и в изнесените от св. С.
данни, а от тук и неоснователност на доводите на жалбоподателя, че същите
установяват твърденията за несъставомерност на престъплението, в което
подсъдимият е признат за виновен. Районният съд правилно е отчел
дългогодишното познанство и близките приятелски отношения между
посочения свидетел и подсъдимия, а също и житейската нелогичност на
твърденията му относно начина на придвижване по тротоара на ул. „С. С. К. и
М.“ и пространственото положение на пострадалия, задминаването от
последния на св. С. С.ов и разС.ието на което се е бил отдалечил преди
пресичането, предвид липсата на достатъчно пространство и време за
осъществяване на тези обстоятелства. Показанията му се разколебават още и
по причина, че лицата, непосредствено възприели разглеждания инцидент,
отричат С. да е бил сред присъстващите. Изложеното обосновава извод, че
показанията му по-скоро представляват опит за обрисуване на ситуация,
съответстваща на защитната теза, отколкото достоверен доказателствен
източник.
По делото безспорно е установен механизмът на деянието, както и
авторството на същото. На инкриминираната дата около 08:45 часа в град Х.
подсъдимият след като спрял и пропуснал движещите се по първата
пешеходна пътека пешеходци, навлязъл в кръстовището на ул. „С. п.“. Тогава
подс. К. спрял на около 2.0м западно от втората пешеходна пътека и
пропуснал преминаващ пешеходец - св. Т. К. Д., след което, без да съобрази
навлизането на частния обвинител Г. Г. на пешеходната пътека и неговото
продължаващо пресичане на пътното платно след напускане маркировката на
пешеходната пътека, не реагирал на възникналата опасност за движението и
потеглил. Така с предната лява част на бронята на моторното превозно
средство ударил пострадалия пешеходец в областта на горната част на десния
крак, т.е. в горния край на дясната подбедрица. Изложените фактически
обстоятелства са категорично доказани посредством назначената в хода на
съдебното следствие автотехническа експертиза, както и кредитираните
гласни доказателствени средства, посочени по-горе. Съгласно заключението
на вещото лице по САТЕ, което съдът възприе като изготвено от
безпристрастен специалист в областта, и отговарящо пълно и обосновано на
поставените въпроси, опасната зона за спиране на въпросното МПС при
скоростта, с която се е движил непосредствено преди произшествието е
определена на 1.08 м., като при конкретната пътна обстановка, водачът на
посоченото МПС е имал техническа възможност да види пешеходеца в
момента на навлизане му върху пешеходната пътека за пресичане на улица
„С. п.“ и да предотврати настъпилото ПТП, като остане в изчакваща позиция
до преминаването му пред автомобила. Мястото на контакта от повърхността
на лекия автомобил марка „Опел“ модел „Зафира“ с peг. номер ******** с
тялото на пешеходеца е било предна лява част на автомобила в зоната на лява
част на предната броня.
7
Изложеното до момента в голяма степен дава отговор на възраженията
на защитата. В допълнение следва да се посочи, че няма никакво основание
да се приеме, че протоколът за оглед на местопроизшествие е опорочен.
Видно от съдържанието му същия е изготвен от компетентен орган, в
присъствието на поемни лица и притежава необходимите реквизити и
следователно е съставен в съответствие с процесуалните правила на чл. 155 -
чл. 156 и чл. 128 – чл.129 НПК. От друга страна, крайно алогични и
изолирани от цялата доказателствена съвкупност остават твърденията, че
инкриминираното увреждане е получено при удар на пострадалия в лекия
автомобил, който е бил в покой. Така изтъкнатото изцяло противоречи на
категорично установения факт относно скоростта на движение на въпросното
МПС, която в момента на удара е била 3,6 км/ч.
При горната фактология правният извод на първоинстанционния съд,
че на посочената дата и място подсъдимият К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. "а", вр. чл.
343, ал. 1, б. "Б", предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК е законосъобразен и се
споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Безспорно от обективна страна
на инкриминираната дата подсъдимият при управление на моторно превозно
средство нарушил правилата за движение, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г., като след деянието
е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
Деянието е осъществено от подсъдимия при нарушаване на правилата
за движение по пътищата, регламентирани в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, която предвижда задължение за водачите на пътни превозни средства
да намалят скоростта и при необходимост, когато възникне опасност за
движението, да спрат. В случая въпреки, че скоростта на управление е била в
рамките на ограничението за участъка, т същата не е била съобразена с
условията, определящи потенциалната опасност в зоната на кръстовище и
около пешеходна пътека. Подсъдимият в предходен момент е изпълнил
задължението си по чл. 119 от ЗДвП да осигури предимството на пресичащия
пешеходец, но пък при последващото потегляне е следвало да съобрази
липсата и на други предвидими опасности, каквато несъмнено се оказало
поведението на отклонилия се от маркировката на пешеходната пътека Г. Х.
Г.. Нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП се обосновава с това, че
подсъдимият се е движел с несъобразена с възникналата опасност скорост,
поради което се е поставил в невъзможност да възприеме на време
пешеходеца и да предприеме своевременно спиране и предотвратяване на
инцидента.
Пряката причинно-следствената връзка между настъпилото
пътнотранспортно произшествие – ударът на управлявания от подсъдимия К.
лек автомобил в крайника на пострадалия и нанесените на последния увреди,
е безспорно и категорично установена, посредством заключенията по
изпълнените по делото съдебномедицинска и автотехнически експертизи, в
чиято обективност, компетентност и правилност настоящият състав вече
8
посочи, че не намира основания да се съмнява. Вещото лице – съдебен лекар,
с положителност е установило, че нараняването на Г. - счупване на горния
край на дясната подбедрица, отговаря да е причинено по приетия за
безспорно доказан по настоящото дело начин. Причинено е трайно /за повече
от 30 дни/ затруднение в движението на десния крак по смисъла на чл.129 от
НК, което се дължи на счупването на костите на подбедрицата.
Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд за липсата на
нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗдвП. В този смисъл мотивите за
неприложимост на разпоредбата на чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. "а",
предл. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК напълно се
споделят от настоящия съд. Поведението на подсъдимия, който е направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, като е извършил
навременни грижи и привел същия в съответното лечебно заведение също
правилно е отчетено при квалификацията на престъплението. При тези
правилно установени фактически положения съдът е стигнал до правното
заключение, че отговорността на подсъдимия следва да бъде смекчена чрез
преквалификация на извършеното с оглед поведението, което той е предприел
непосредствено след произшествието, а също и в следващите инцидента дни.
По делото не е спорно проявеното последващо благоприятстващо поведение
на подсъдимия, свързано с оказване на необходимата и възможна помощ на
пострадалия, който е бил откаран именно от подс. С. М. К. в болнично
заведение, а там през цялото време последният е подпомагал пострадалия за
придвижването му при извършване на прегледи и манипулации. След деня на
настъпилото ПТП подсъдимият е продължил да се интересува от съС.ието на
пострадалия, като го е посещавал в болничното заведение.
Тези положения налагат извода, че деянието на подсъдимия К. се
обхваща от хипотезата на чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б „б“, предл.
2, във вр. чл. 342 ал. 1 НК и като го е признал за виновен по тази правна
квалификация, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния
закон. В тази връзка напълно несъстоятелни се явяват възраженията на
защитата, че с извършената преквалификация е нарушено правото на защита
на подсъдимия. Това е така, тъй като, първо, престъплението в извършването,
на което подсъдимият е признат за виновен е по-леко наказуемо в съпоставка
с този престъпен състав, по който му е повдигнато обвинение, а от друга
страна подсъдимият във всички фази на процеса се е защитавал по
съставомерните фактически обстоятелства на привилигирования състав на чл.
343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б „б“, предл. 2, във вр. чл. 342 ал. 1 НК,
като осъществяването на всички обективни и субективни признаци именно на
това престъпление е безспорно и несъмнено доказано по делото.
Първоинстанционният съд коректно е извел и субективната страна на
престъплението. Подсъдимият К. е действал в условията на несъзнаваната
непредпазливост като форма на непредпазлива вина по смисъла на чл. 11, ал.
3, предл. I от НК, тъй като не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да го стори. Като
9
водач на МПС със сравнително дългогодишен стаж – около 17 години към
инкриминирания период (от датата на първоначалното издаване на СУМПС),
несъмнено е бил запознат със съдържащите се в ЗДвП и правилника за
неговото прилагане правила за движение по пътищата. В този смисъл, за
настоящия състав е безспорно, че подсъдимият напълно е съзнавал
задълженията си при навлизане в кръстовище да управлява автомобила с
повишено внимание. Обективно извършените от него действия потвърждават
казания извод. Непосредствено след като установил случилото се той
незабавно е отишъл при пострадалия, отвел го до лечебно заведение, за да
окажат съответната медицинска помощ, останал при него за съдействие, а
впоследстивие и го е посещавал при престоя му там. Горното идва да покаже,
че в действителност подсъдимият не е предвиждал и целял настъпването на
съставомерния резултат, но е бил длъжен предвид установените в ЗДвП
правила.
По вида и размера на наказанието:
По отношение реализирането на наказателната отговорност на
подсъдимия К. за извършеното от него престъпление безспорно са налице
предпоставките за приложение на института на чл. 78а от НК за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Това е така, тъй като за престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „а“,
вр. чл. 343, ал. 1, б „б“, предл. 2, във вр. чл. 342 ал. 1 НК е предвидена
наказуемост лишаване от свобода до две години или пробация /което е по-
леко по вид/, деецът е неосъждан, към момента на престъплението не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, а от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
Предвид кумулативната даденост на изложените по-горе предпоставки и
липсата на отрицателната такава, визирана в чл. 78а, ал. 7 от НК, подсъдимият
законосъобразно е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Дейността по индивидуализация на наказанието, проведена от
първоинстанционния съд също е законосъобразна. Наложеното на подс. К.
административно наказание глоба в най-ниския предвиден размер от 1 000 лв.
съответства на индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства -
****** съдебно минало, ****** характеристични данни, ****** процесуално
поведение, обстоятелството, че е ***** и ********, както и отношението му
към пострадалия, след като вече му е била оказана медицинска помощ,
посещавайки го в болничното заведение, което не е включено в обективните
признаци на престъплението. В минималния размер от 1 000лв.
несправедливост на наказанието не може да се обсъжда и такава не е налице.
Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд аргументирано е
отказал да наложи на подс. К. кумулативното наказание предвидено в чл.
343г от НК – "лишаване от права", а въззивната инстанция не може да влоши
положението на осъденото лице, при липса на съответен протест.
10
В съответствие с императива на чл. 189, ал. 3 от НПК е разрешен и
въпросът с разноските.
В обобщение, първоинстанционният съд е изпълнил в пълен обем
процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване
на обстоятелствата по делото, в резултат на което е направил правилни и
обосновани фактически и правни изводи, напълно споделени от въззивната
инстанция.
Поради изложените съображения се прие, че атакуваната присъда е
правилна – нестрадаща от процесуални пороци или нарушения на
материалния закон. Затова тя следва да бъде потвърдена, поради което и на
основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 11 от 08.03.2022 г., постановена по
НОХД № 867/2021 година, по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11