Определение по дело №458/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.463, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.278 от ГПК.

С постановление за поправка на разпределение на постъпили суми от 31.05.2011 г. по изп. д. № 195/2007 г. по описа на СИС при РС - К., Държавният съдебен изпълнител е извършил разпределение на постъпила сума. Недоволен от постановлението е останал жалбодателят „. – Г.К., представляван от изпълнителния директор, който го обжалва в частта му относно държавните такси и разноски. Твърди се, че същите били посочени по размер, без да е мотивирано събирането им и присъждането в полза на взискателя. Излагат се доводи, че за посочените суми по делото нямало представен изпълнителен титул по смисъла на чл.404 от ГПК, за тях не бил издаден изпълнителен лист като съдебният изпълнител бил обвързан с размера на изпълнителното основание. Всички действия на изпълнителния орган извън пределите, определени от изпълнителния титул били процесуално недопустими и следвало да бъдат отменени. Сочи се, че не било посочено в полза на кои от взискателите била разпределена сумата от 2 963.48 лв. за дължими Д. такси, които на основание чл.58 от Тарифата за държавните такси следвало да бъдат внесени авансово. За сумата от 4 824.50 лв. не били представени доказателства, доказващи направените разходи до размера на тази сума, кой от взискателите бил направил разноските, в какъв размер и по кое изпълнително дело, подлежат ли на възстановяване от длъжника и на какво основание били за РС – К.. Получавало се дублиране при събиране на една и съща такса по т.1 и т.2 от Раздел І на разпределението. По делото нямало доказателства за заплатени такси от присъединените взискатели с вземания на основание чл.200 от КТ, които не следвало да се ползуват от текста на чл.83, ал.1, т.1 от ГПК. Съдебният изпълнител следвало да извършва всякакви действия само след авансово плащане на всички такси и разноски. При разпределението на постъпилата сума не били отделени суми за изплащане на вземанията с право на предпочтително удовлетворение. Моли съда да отмени постановлението на съдебния изпълнител от 30.05.2011 г., с което бил предявен протокол за разпределение на постъпили суми, като се разпореди разпределението на постъпилите суми да бъде извършено от ДСИ въз основа на доказателствата за събрани такси и разноски от взискателите.

Ответникът по жалбата Н. А. по приходите - С. оспорва жалбата в представено писмено възражение. Твърди, че за събирането на Д. такси и разноски по изпълнителното дело не било нужно са се издава изпълнителен лист, а същите се дължали по силата на закона – чл.79, ал.1 от ГПК. Произнасянето по разноските не било изпълнително действие, насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди. За всички заплатени от Н. Д. такси и други разноски своевременно били представени платежни нареждания, поради което възстановяването на същите било правилно предвидено с протокола за разпределение. Моли съда да отхвърли жалбата и да остави в сила постановлението на държавния съдебен изпълнител. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците М. А. М., Х. Ж. Т., С. Т. П., Н. Б. А., Ш. Х. Р., Л. Х. У., С. М. Ч., З. А.Т., М. М. Ф., А. М. Б., Н. Р. С., Р.И. С. и В. И. С., не са представили отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК и не вземат становище по жалбата.

Държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви, в които сочи, че взискателят представял своевременно по делото платежни нареждания за всички, внесени от него Д. такси, възнаграждение на вещо лице и за оценка на описани недвижим имоти. Останалата невнесена част от дължимите разноски подлежала на събиране от длъжника, съгласно чл.79, ал.1 от ГПК. Сумата, посочена в т.2 на разпределението “за районен съд – 4824.50 лв.” представлявала остатък от частично платена такса за опис на недвижими имоти по чл.47, ал.1 от ТДТКССГПК. Цялата такса била в размер на 6634.50 лв., като взискателят платил 2000 лв. и останала сума в размер на 4634.50 лв., като разликата до 4824.50 в размер на 190 лв. представлявала сбор от такси за справки, за наложени запори и възбрана, такса за предявяване на разпределение в размер на 30 лв. Пропорционалната държавна такса по чл.53, ал.1, т.6 от Тарифата се изчислявала върху общия размер на вземанията на всички присъединени взискатели, а не се посочвала отделна такса по всяко изпълнително дело. Вземанията на взискателите по чл.200 от КТ били освободени от внасяне на Д. такси по изпълнителното производство на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК. В такива случаи не съществувала практика дължимите такси да се заплащат от бюджета на съда, тъй като съгласно чл.79, ал.2 от ГПК те се събирали от длъжника и се начислявали към задължението му. Субсидирането на дължимите авансови такси по изпълнителни дела от бюджета на съда било предвидено за частните съдебни изпълнители, съгласно чл.81 от ЗЧСИ, но не и за държавните съдебни изпълнители. Неоснователно било твърдението на жалбодателя, че разпределянето на постъпилите суми незаконосъобразно започнало с отделянето на дължимите по съдебното изпълнение такси и разноски. Съгласно чл.136 от ЗЗД вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение били поставени в т.1 по реда на привилегиите.

Окръжният съд, след като обсъди доказателствата по делото, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, поради което не е необходимо да има изпълнителен лист или друго изпълнително основание за събирането им, каквито неоснователни доводи се излагат в жалбата. Принципът за дължимост на разноските е основен в българското законодателство и той не се нуждае от разяснения.

С протокол за разпределение на постъпилата сума в Раздел І, т.2, в полза на взискателя Н. Д. „. Д. В. – Г.С. са присъдени разноски по изп. дело № 195/2007 г. и присъединеното към него изп. дело № 79/2010 г. в размер на 2795 лв. За част от тази сума в размер на 2690 лв. по делото са представени платежни нареждания за заплатени от този взискател разноски по делото, а за разликата до 2975 лв. в размер на 105 лв. не са представени доказателства. С оглед на това постановлението следва да бъде отменено в тази му част, като незаконосъобразно. В останалата му част постановлението на държавния съдебен изпълнител е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Сумата от 2 963.48 лв. представлява държавна такса върху частично внесената сума от 162 864.59 лв. и същата се начислява и събира при всяко извършено частично плащане съгласно чл.53, ал.3, във вр. с ал.1 от ТДТКССГПК. Ето защо, тази държавна такса не се внася авансово и респ. не се възстановява на взискателя. В тази връзка неоснователни са доводите на жалбодателя за дублиране на една и съща такса по т.1 и т.2 от Раздел І на Постановлението на ДСИ.

В обясненията си държавният съдебен изпълнител е посочил, че сумата в размер на 4824.50 лв. представлявал остатък от частично платена такса за опис на недвижими имоти по чл.47, ал.1 от ТДТКССГПК, като цялата такса е в размер на 6634.50 лв. от които взискателят платил 2000 лв. и останала сума в размер на 4634.50 лв. Разликата до 4824.50 в размер на 190 лв. представлява сбор от такси за справки, за наложени запори и възбрана и такса за предявяване на разпределение в размер на 30 лв. Т.е., в случая взискателят не е платил цялата дължима сума, поради което и на основание чл.79, ал.2 от ГПК същата следва да бъде събрана от длъжника.

Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че взискателите със вземания на основание чл.200 от КТ следва да внасят авансово Д. такси по изпълнението. Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 от ГПК ищците – работници и служители са освободени от заплащането на Д. такси по искове, произтичащи от трудови възнаграждения. Посочената разпоредба е обща и се отнася за всички производства, включително и за изпълнителното производство. А, що се отнася до разноските по делото, то те са платени от взискателя, който не е освободен от заплащането им.

Имайки предвид изложеното следва да бъде постановено определение, с което да бъде отменено постановление за поправка на разпределение на постъпили суми от 31.05.2011 г. по изп. д. № 195/2007 г. по описа на ДСИ при РС – К., в частта му относно Раздел І, т.2 от протокол за разпределение на постъпила сума, касаеща разпределената в полза на взискателя Н. Д. „. Д. В. – Г.С. сума в размер на 2 795 лв., за разликата от 2 690 лв. до 2 795 лв. В останалата му част постановлението следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на ответника Н. Д. „. Д. В. – Г.С. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл.11 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 100 лв.

Ето защо и на основание чл.463, ал.1, във вр. с чл.278 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановление за поправка на разпределение на постъпили суми от 31.05.2011 г. по изп. д. № 195/2007 г. по описа на ДСИ при РС – К., В ЧАСТТА относно Раздел І, т.2 от протокол за разпределение на постъпила сума, касаеща разпределената в полза на взискателя Н. Д. „. Д. В. – Г.С. сума в размер на 2 795 лв., за разликата от 2 690 лв. до 2 795 лв.

ПОТВЪРЖДАВА постановлението в останалата му част.

ОСЪЖДА „. – Г.К. да заплати на Н. Д. „. Д. В. – Г.С. направените по делото разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.