Р Е Ш Е Н И Е
№ 210 / 14.10.2019г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
……………………ДАРИНА ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер......350....по описа за............2019…...............година
Производството по настоящото
дело е образувано по повод подадената искова молба от Теленор България ЕАД гр. София с която това дружество чрез
процесуалният му представител е предявило срещу М.Т.Х. установителен иск с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК .Със същият иск горепосочения ищец моли съда да постанови решение с което да приеме за
установено по отношение на ответника М.Х. , че
същият дължи на ищцовото дружество сумата от 337 лв. представляваща незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер № ********* дължими се за периода от 15.06.2016 г. до
14.11.2016 г. , както и законната лихва върху
главницата считано от датата на
подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на
парично задължение до окончателното
изплащане на вземането. Освен това същото дружество е предявило срещу ответника М.Т.Х. и осъдителен иск с
правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл. 205 от ЗЗД с който моли съда да постанови решение с което да осъди горепосочения ответник да му заплати общата сума от 146, 11 лв. представляваща незаплатени лизингови
вноски от които : 1. Сумата от 72, 67
лв. по договор за лизинг от 08.12.2015
г. за мобилен номер ********** за мобилно устройство LENOVO модел А 1000 Dual дължими се за периода от месец ноември
2016 година до месец ноември 2017 г. и 2. Сумата от 73, 44 лв. представляваща незаплатени вноски по договор за лизинг от 17.02.2016 г. за
мобилен номер ********** за мобилно устройство HUAWEI МОДЕЛ Y5 Black за периода отмесец ноември 2016 година
до месец януари 2018 година ,
всички за абонатен номер ********* . Освен това ищецът по- горе моли
да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни
разноски в съдебното производство на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание въпреки редовното му призоваване не се явява съответния процесуален представител на ищцовото търговско
дружество , като същото поддържа така
предявения иск чрез процесуалният си представител чрез подадената
молба и иска , ако ответника не е подал в срок отговор на исковата молба и
ако не се яви в първото по делото съдебно заседание , съдът да приеме , че са
налице предпоставките по чл. 238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по настоящото дело и моли съдът да прекрати съдебното дирене по
настоящото дело и да се произнесе с неприсъствено решение , като освен това
понеже ответника с поведението си е дал повод за завеждането на иска моли съдът
да го осъди да му заплати всички
направени от него съдебни разноски по настоящото дело. Освен това моли съдът да
му присъди и направените от него съдебни
разноски по горепосоченото заповедно производство.Представя списък за
разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът М.Т.Х.
в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК не е подал отговор по исковата молба
с която е предявен горепосочения установителен иск срещу него . Същият ответник редовно призован
не се явява лично в съдебно заседание и не взема по този начин становище по
повод на предявените срещу него искове .
Горепосоченият първи предявен от ищеца иск се
явява по своята същност положителен установителен иск с правно основание чл.
422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника съществуването в полза на ищеца на твърдяното от него
вземане за посочената от него сума, респ. суми , а втория иск по своята същност
е осъдителен иск с правно основание
чл. 79
ал.1 във връзка с чл. 205 от ГПК с който претендира ответникът да бъде
осъден да му заплати посочените от него суми. За да бъде уважена тази претенция
, установителна такава, както и осъдителната съдът намира, че следва да бъдат доказани от
ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно :
между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е била налице
валидно правоотношение, ищецът като страна по това валидно правоотношение да е
изпълнил поетите от него задължения – да предоставил на ответника процесните
далекосъобщителни услуги и респ. да му е дал на лизинг посочените мобилни
апарати , ответникът също като страна в
това правоотношение да не е изпълнил дължимата се в твърдяния от ищеца
размер насрещна престация и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение , последната от
които се отнася само за предявения установителен иск . Същите императивни
предпоставки се доказаха от ищеца , чрез представените по делото писмени
доказателства .
С оглед на така
направеното искане от страна на ищцовото дружество за постановяване от съда на неприсъствено
решение по исковете на основание чл. 238 от ГПК съдът намира, че
така направеното искане се явява напълно основателно поради следните
съображения: ответникът не е подал в
срока по чл. 131 ал.1 от ГПК отговор на исковата молба и не се явява в първото
и единствено по делото съдебно заседание , без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие . Освен това на страните по делото са
указани последиците по чл. 239 ал.1 т.1
от ГПК за неспазване на процесуалните срокове
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Освен това
съдът намира, че исковете се явяват
основателни с оглед на представените с
исковата молба писмени доказателства , като затова съдът прие, че в случая е
налице е предпоставката на чл. 239 ал.1 т.2 от ГПК. Затова съдът намира, че
следва да се произнесе с неприсъствено решение по иска респективно исковете по
смисъла на чл. 238 ал.1 от ГПК. Следва да се осъди ответника да заплати на
ищцовата страна всички направени от него съдебни разноски по настоящото
производство в размер на сумата от 213, 87 лв. на основание чл. 78 ал.1 от ГПК съобразно
посочения му размер по приложения списък за разноски по чл. 80 от ГПК , тъй като ответника с поведението си е дал
повод за завеждането на настоящия иск , както и ответника да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество и направените от него съдебни разноски по
заповедното производство в размер на сумата от 205 лв. пак съобразно приложения списък за
разноски .
С оглед на
гореизложеното , съдът намира, че искът респ. исковете на ищеца се явява
напълно основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло , като
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 213, 87 лв. представляваща направените от него съдебни разноски по настоящото дело, както и
сумата от 205 лв. представляваща направените по заповедното производство
разноски.
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Т.Х. с ЕГН **********
с адрес *** , че същата дължи на Теленор България ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София ж.к.Младост 4
Бизнес Парк София сграда 6 , същото дружество със съдебен адрес *** чрез пълномощника му В.П.Г. – САК , сумата от 337 лв. представляваща незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер № ********* дължими се за периода от 15.06.2016 г. до
14.11.2016 г. , както и законната лихва върху
главницата считано от датата на
подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 34 от 23.01.2019 г. по ч.гр. д № 59 /
2019 г. по описа на Районен съд Карнобат – 22.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането .
ОСЪЖДА М.Т.Х. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Теленор България ЕАД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София ж.к.Младост
4 Бизнес Парк София сграда 6 , същото
дружество със съдебен адрес *** чрез
пълномощника му В.П.Г. – САК сумата от 213,87 лв. представляваща
направените съдебни разноски по настоящото гр.д. № 350 / 2019 г. по описа на
КРС на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Т.Х. с ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на Теленор България
ЕАД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София ж.к.Младост 4
Бизнес Парк София сграда 6 , същото дружество със съдебен адрес *** чрез пълномощника му В.П.Г. –
САК общата сума от 146, 11 лв. представляваща незаплатени лизингови
вноски от които : 1. Сумата от 72, 67
лв. по договор за лизинг от 08.12.2015
г. за мобилен номер ********** за мобилно устройство LENOVO модел А 1000 Dual дължими се за периода от месец ноември
2016 година до месец ноември 2017 г. и 2. Сумата от 73, 44 лв. представляваща незаплатени вноски по договор за лизинг от 17.02.2016 г. за
мобилен номер ********** за мобилно устройство HUAWEI МОДЕЛ Y5 Black за периода от месец ноември 2016 година
до месец януари 2018 година ,
всички за абонатен номер ********* .
ОСЪЖДА М.Т.Х. с ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на Теленор
България ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София ж.к.Младост 4
Бизнес Парк София сграда 6 , същото дружество със съдебен адрес *** чрез пълномощника му В.П.Г. –
САК сумата от 205 лв. представляваща направените
съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 59 / 2019 г. по описа на КРС на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Ищецът може
да обжалва решението в частта му на разноските .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: