№ 94
Силистра, 12.10.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, в
открито заседание на втори октомври през
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова
2. Добринка Стоева
при секретаря Данаила Г., като разгледа докладваното от съдия Александрова в.гр.д. № 194 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Г.И.Г. чрез процесуален представител срещу
решение № 170/08.06.2018 г., постановено по гр.д. № 2093/2017 г. по описа на
Силистренски районен съд, в частите,
с които е прекратен брака с развод по вина на съпруга и е отхвърлен неговия
насрещен иск за развод по вина на съпругата, предоставено е упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца М. Г.Г. и С. Г.Г. на
тяхната майка К.С.Г., определено е тяхното местоживеене и режим на лични
отношения с бащата, последният е осъден е да заплаща месечна издръжка за децата
по 250 лв., считано от 01.12.2017 г., с искане за отмяна и постановяване на
друго, като вината на развода бъде на съпругата, да му бъдат предоставени
родителските права със съответните последици, а в условията на евентуалност да
му се определи минимална издръжка за всяко дете по 127,50 лв., претендира
разноски.
Ответницата по
жалбата К.С.Н.
чрез процесуален представител моли решението да бъде потвърдено в обжалваните
части, претендира разноски за въззивната инстанция.
Дирекция
„Социално подпомагане“ – Силистра не изпраща представител, депозирала е социален
доклад.
Окръжният съд, като обсъди становищата на страните в
двете инстанции, доказателствата по делото и оплакванията в жалбата, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, но по същество
неоснователна.
Обективно
съединени искове с правно основание чл.49, ал.1 и 3, чл.53, 59, 143, 146 и 149
от СК, насрещен иск с правно основание чл.49, ал.1 и 3 от СК.
Не се спори, че страните са сключили граждански брак
през 2003 г., имат две деца на 14 и 9 години, че отношенията им са се влошили
до степен на 09.12.2017 г. ответникът да извърши акт на домашно насилие и да
бъде постановено съдебно решение № 46/07.02.2018 г. по гр.д. № 2092/2017 г. на
Силистренски районен съд.
Районният съд е извършил всички поискани, допустими
и законосъобразни процесуалния действия по изясняване на спора и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Същото съдържа подробни, обосновани и
законосъобразни мотиви, които въззивният съд изцяло споделя, поради което и на
основание допустимата препратка на чл.272 от ГПК счита, че обжалваното решение
следва изцяло да се потвърди без преповтаряне на мотивите.
Във въззивната инстанция бяха изправени процесуални
пропуски в районния съд, които допълват и потвърждават обжалваното решение.
Приетият социален доклад сочи, че е налице нужния родителски капацитет на
майката, че децата се чувстват добре при нея, че са обичани и обгрижени. Същият
извод сочи и изслушването на по-голямото дете М., което твърдо заяви, че желае
да живее при майка си, заедно с малката си сестричка Симона и баба си. Без да е
питано, заяви, че баща му е груб и че е разочарована от него.
Жалбоподателят изпада в собствени противоречия. От
една страна заявява, че иска предоставянето на родителски права, от друга
страна, че може да плаща само минимална издръжка. Не е ясно и доказано как ще
се справи сам с такава отговорност в София, където заявява че ще живее и
работи. Твърди, че е наел жилище и е започнал бизнес там, но не представя
доказателства за това. Отказва да представи доказателства за доходите си от
началото на годината до настоящия момент и размера на спестяванията си, което
прави невъзможна преценката за уважаване на жалбата по отношение родителските
права, местоживеене на децата и издръжката. По последната, предвид възрастта на
децата, здравословното им състояние, потребностите и възможностите на
родителите, съдът счита, че по-голямото дете Магдалена се нуждае от повече от
250 лв. издръжка, но няма такова искане. За евентуалното намаление на
присъдените издръжки жалбоподателят с представените нови доказателства също си
противоречи, защото от една страна заявява, че трябва да помага на болните си
родители, от друга страна – да се грижи основно за децата, което предполага
по-големи физически и финансови възможности. По отношение претендираната вина
на бившата си съпруга за развода, жалбоподателят не доказа това прояви на
такава вина. Напротив, представеното съдебномедицинско свидетелство и съдебното
решение по делото за домашно насилие сочат агресия от негова страна.
Предвид изложеното въззивната жалба не налага
промяна в мотивите.
На ответницата по жалбата следва да се присъдят
разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лв. съгласно приложения и
неоспорен списък за разноските. Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 170/08.06.2018
г., постановено по гр.д. № 2093/2017 г. по описа на Силистренски районен съд.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН **********, да
заплати на К.С.Г. (след развода Н.), ЕГН **********, разноски за въззивната
инстанция в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
Силистренски окръжен съд до Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.