№ 999
гр. Варна, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. С.а
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. С.а Въззивно гражданско дело №
20243100501079 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. №29780/10.04.2024г. от „Групама застраховане“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе" 47а, бл.В, ет.3, представлявано от С.Е.Б. срещу решение
№697/05.03.2024г., постановено по гр.дело № 20233110107890/2023г. на
Варненския районен съд, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на
ищеца И. П. И., ЕГН: **********, с адрес: ****** сумата за разликата над
250.00лв. до пълния присъден размер от 1566.97 лв., представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди по лек автомобил
„Фиат Браво“ с рег. № ******, изразяващи се в увредени предна броня и
преден ляв калник, във връзка с настъпило ПТП на 05.12.2022 г. в гр. Варна на
паркинг в гр. Варна, ******, в близост до магазин „На близо“, по вина на
водача на л.а. „Дачия Дастър“ с рег. № ****** Л.Р.М., застрахован при
ответника със застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица № ******, валидна от 27.07.2022г. до 27.07.2023 г., за което е
образувана щета № 66002200622 пред ответника-застраховател, ведно с лихва
1
за забава върху дължимото застрахователно обезщетение от 06.01.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.432 ,ал.1 КЗ, вр. чл. 86,
ал.1 КЗ.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че ищецът не е
представил доказателства, че автомобилът е възстановен в същия вид преди
ПТП при извършен ремонт с вложени оригинални части, а с алтернативни
части. Неправилно е определено обезщетението на база оригинални части и
въз основа на изготвената експертиза. Увреденията автомобил е на 25г. към
датата на настъпване на застрахователното събитие, не е в гаранция и няма
право на ремонт в официален сервиз.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
И. П. И., в който застъпва становище, че решението е правилно и
законосъобразно. В хода на първоинстанционното производство са събрани
гласни, писмени доказателства и автотехническа експертиза, които
обосновават позитивен извод за възникнало право на обезщетение в следствие
на претърпени имуществени вреди от настъпилото ПТП. Правилно е
определено дължимото обезщетение, съобразено с нормата на чл.400 от КЗ.
По изложените съображения моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния
си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е бил сезиран с частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ от И. П. П. срещу "Групама застраховане" ЕАД за осъждане на ответника
да заплати сумата от 250.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от
2
ищеца имуществени вреди по лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ******,
изразяващи се в увредени предна броня и преден ляв калник, във връзка с
настъпило ПТП на 05.12.2022 г. в гр. Варна на паркинг в гр. Варна, ******, в
близост до магазин „На близо“, по вина на водача на л.а. „Дачия Дастър“ с рег.
№ ****** Л.Р.М., застрахован при ответника със застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица № ******, валидна от 27.07.2022г. до
27.07.2023 г., за което е образувана щета № 66002200622 пред ответника-
застраховател, ведно с лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение от 06.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба са наведени твърдения, че на 05.12.2022г. в гр. Варна,
на паркинг на ******, близост до магазин „На близо“ e възникнало ПТП, при
извършване на маневра за влизане в паркинг водачът Л.Р.М. на лек автомобил
„Дачия Дастър“ с рег. №****** отнема предимството и удря лек автомобил
„Фиат Браво“ с рег. №******, управляван от ищеца И. И..
За настъпилото ПТП бил съставен двустранен протокол, в който водачът
М. се е посочила, като виновен за неговото причиняване.
В следствие на ПТП са били причинени вреди на лек автомобил „Фиат
Браво“ с рег. №******, подробно описани опис към щета №66002200622,
съставен от ответника/застрахователя, с който виновният водач е имал
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” №******.
Ответникът с писмо от 09.12.2022г. е отказал заплащане на
застрахователно обезщетение.
Ответникът „Групама Застраховане“ ЕАД в подадения отговор е оспорил
предявения иск по размер. Не оспорва фактите досежно наличие на договор за
застраховка, настъпил застрахователен риск. Оспорват се стойността на
вредите.
С протоколно определение от 09.02.2024г., на основание чл. 214, ал.1 от
ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск посредством
неговото увеличаване от сумата 250.00лв. на 1566.97лв.
При така очертаните предмет на предявения иск и въззивен
контрол, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично
3
основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.1 от КЗ
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно
собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
При тези изброени предпоставки по фактите съдът приема, че няма спор
досежно съществуването на валидно сключен договор за застраховка по
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ №BG/06/122002209610
между ответника и собственика на автомобил „Дачия Дастър“ с рег. №******.
Предвид ограничения въззив и липсата оплаквания и възражения по
установяване на фактическия състав на чл.432 от КЗ за ангажиране
отговорността на застрахователя /настъпило застрахователно събитие, вида и
обема на вредите/, съдът пристъпва към разглеждане на единствения според
въпрос, повдигнат с въззивната жалба, касаещ размера на застрахователното
обезщетение.
За определяне на размера на застрахователното обезщетение, съдът
съобрази разпоредбата на чл. 400, ал. 1 от КЗ, която предвижда, че за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. Ал. 2 от цитираната разпоредба дава определение на
„възстановителна застрахователна стойност“, която представлява стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Размерът на застрахователното обезщетение се
4
определя към датата на събитието и в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност.
За определяне стойността на вредите са изслушани основно заключение
пред първата инстанция и допълнително заключение пред настоящата
инстанция. И двете заключения са остойностили вредите по различни
критерии, а именно сервизи, които са със сертификат на качество и такива без,
съответно с оригинални части и с алтернативни такива.
Стойността на труда и материалите за отстраняване на вредите по цени
на сервизи, притежаващи европейски сертификат на качество и при
оригинални части се равнява на 2140.31лв., съответно по цени на сервизи без
сертификат е 1566.97лв., съгласно първоначалното заключение.
Стойността на труда и материалите за отстраняване на вредите при
алтернативни части и по цени на сервизи, притежаващи европейски
сертификат на качество се равнява на 1406.88лв., съответно по цени на
сервизи без сертификат е 833.56лв., съгласно допълнителното заключение.
При тези данни стойността на труда и материалите следва да бъде
изчислена като средно пазарна между сервизи със сертификат и без
сертификат, с оригинални и с алтернативни части. Сервизите със сертификат
не могат да бъдат изключени от определяне на цената, тъй като те предлагат
същите услуги на този пазар, както и сервизите без сертификат. Същият
аргумент следва да се приложи и по отношение на оригинални и
алтернативни части. Както е посочено в чл.400, ал.2 от КЗ определянето на
възстановителната стойност включва и всички присъщи разходи.
Средно аритметичната цена се равнява на 1486.93лв., следователно
застрахователят дължи възстановителната стойност на процесния автомобил,
в този размер.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.432 от КЗ е основателен за сумата от 1486.93лв. и неоснователен
за разликата, като първоинстанционното решение подлежи на отмяна в
съответните му части.
По разноските.
5
Предвид изхода от спора на ищеца/въззиваема страна следва да му бъдат
присъдени съразмерно уважената част на предявения иск и съобразно
представените доказателства в размер на 685.73лв. на основание чл.78, ал.1 от
ГПК
На въззивникът/ответник се следват разноски за първа инстанция в
размер на 5.11лв. и 14.13лв. за въззивна инстанция, съразмерно отхвърлената
част от иск основание чл.78, ал.3 от ГПК при определено за всяка инстанция
юрисконсултско възнаграждение от 100.00лв.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №697/05.03.2024г., постановено по гр.дело №
20233110107890/2023г. на Варненския районен съд, в частта, с която „Групама
застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе" 47а, бл.В, ет.3, представлявано от С.Е.Б. е
осъден да заплати на ищеца И. П. И., ЕГН: **********, с адрес: ****** сумата
за разликата над 1486.85лв. до пълния присъден размер от 1566.97 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди по
лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ******, изразяващи се в увредени
предна броня и преден ляв калник, във връзка с настъпило ПТП на 05.12.2022
г. в гр. Варна на паркинг в гр. Варна, ******, в близост до магазин „На близо“,
по вина на водача на л.а. „Дачия Дастър“ с рег. № ****** Л.Р.М., застрахован
при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица № ******, валидна от 27.07.2022г. до 27.07.2023 г., за което е
образувана щета № 66002200622 пред ответника-застраховател, ведно с лихва
за забава върху дължимото застрахователно обезщетение от 06.01.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.432 ,ал.1 КЗ, вр. чл. 86,
ал.1 КЗ., както и в частта, в която са присъдени разноски на ищеца за
разликата над 685.73 до 722.68лв.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. И., ЕГН: **********, с адрес: ******
6
срещу „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе" 47а, бл.В, ет.3,
представлявано от С.Е.Б. иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде
осъден ответникът да заплати сумата от 80.12лв., формирана като
разликата над 1486.85лв. до пълния присъден размер от 1566.97лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди по
лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ******, изразяващи се в увредени
предна броня и преден ляв калник, във връзка с настъпило ПТП на 05.12.2022
г. в гр. Варна на паркинг в гр. Варна, ******, в близост до магазин „На близо“,
по вина на водача на л.а. „Дачия Дастър“ с рег. № ****** Л.Р.М., застрахован
при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица № ******, валидна от 27.07.2022г. до 27.07.2023 г., за което е
образувана щета № 66002200622 пред ответника-застраховател, ведно с лихва
за забава върху дължимото застрахователно обезщетение от 06.01.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.432 ,ал.1 КЗ, вр. чл. 86,
ал.1 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №697/05.03.2024г., постановено по гр.дело
№ 20233110107890/2023г. на Варненския районен съд, в частта, с която
ответникът „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе" 47а, бл.В, ет.3,
представлявано от С.Е.Б. е осъден да заплати на ищеца И. П. И., ЕГН:
**********, с адрес: ****** сумата 1486.85лв., представляващи обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди по лек автомобил „Фиат Браво“ с
рег. № ******, изразяващи се в увредени предна броня и преден ляв калник,
във връзка с настъпило ПТП на 05.12.2022 г. в гр. Варна на паркинг в гр.
Варна, ******, в близост до магазин „На близо“, по вина на водача на л.а.
„Дачия Дастър“ с рег. № ****** Л.Р.М., застрахован при ответника със
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № ******,
валидна от 27.07.2022г. до 27.07.2023 г., за което е образувана щета №
66002200622 пред ответника-застраховател, ведно с лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение от 06.01.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл.432 ,ал.1 КЗ, вр. чл. 86, ал.1 КЗ., както
и в частта, в която са присъдени разноски на ищеца в размер на 685.73лв.
ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН: **********, с адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ
на „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
7
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе" 47а, бл.В, ет.3,
представлявано от С.Е.Б. сумата от 5.11лв., представляваща разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция и сумата от 14.13лв.,
разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8