Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  262657       21.12.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 15237 по описа за 2020 година.

 

Предявени са обективно съединени искове с правно осн. чл.22, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД.

Ищцата В.К.К. твърди, че кредитополучател по договор сключен с ответника на ********, по силата на който бил предоставен заем в размер на 4000 лв. Поддържа, че изпълнението на договора е било обезпечено чрез поръчителство, предоставено от „********“, във връзка с което се дължало на дружеството гарант възнаграждение в размер на 3080 лв. Развива подробни доводи, относно това че договорът за кредит е нищожен, като неравноправен и неотговарящ разпоредбите на чл.10 ал.2, чл.10А ал.4 и чл.19 от Закона за потребителския кредит. Искането е да бъде прогласен за нищожен целия договор. Евентуално в случай, че това искане не бъде уважено се иска да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл.5 от договора, досежно възнаграждение по договор за гаранция.

Ответникът „Фератум България“ ООД излага подробни доводи за това, че договорът е действителен, като моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

            На ********* между ищцата и ответното дружество бил сключен договор за заем № *******, по силата на който на К. била предоставена сумата 4000 лв. със срок на погасяване ******* / лист 40/. Определен бил лихвен процент от 40,61 пункта и годишен процент на разходите –49,11 пункта. Общите плащания по кредита възлизали на 4920 лв. Съгласно чл.5.3 от приложимите  към кредита общи условия за да повиши кедитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът кредитоискателят можел да предложи едно от следните обезпечения: а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство; б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от поръчител – предложеното кредитополучателя и одобрено от кредитодателя физическо лице

 / лист 8 и 32/. Във връзка с това задължение бил сключен договор за гаранция, между гаранта „********“, ищцата и кредитора „Фератум България“ ЕООД в който било уговорено, че замополучателката следва да заплати такса за предоставяне на гаранция в размер на 3080 лв. / лист 10/.

            Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза,  посоченият в договора годишен процент на разходите по кредите включва единствено възнаградителната лихва от 920 лв., като няма други разходи които са включени в ГПР. Таксата гарант, която се предоставя от „*********“, не е включена в ГПР. При включване на тази такса, възлизаща на 3080 лв., общият размер на ГПР ще е 100% /лист 69/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена.

Съдът намира, че договорът за заем е сключен в нарушение на чл.11, ал.1 т. 10 ЗПК. Съгласно него договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая в общия разход по кредита не е включена сумата дължима като възнаграждение за гаранта по кредита, но задължението за заплащането му значително / почти двойно / увеличава размера на задължението, поради което е съществено обременително за длъжника. По този начин се стига до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Изискването за заплащане на таксата гаранция е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, което я прави неравноправна.

Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Поради това съдът намира, че първият от предявените искове – този за прогласяване на нищожността на договора за заем е основателен и следва да се уважи.

            По разноските:

            Ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 154,80 лв. представляващи държавна такса и депозит за експертиза. 

Процесуалният представител на ищцата е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищцата сумата 574,40 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн. чл.22 ЗПК, вр. чл.26, ал. ЗЗД, по иска предявен от В.К.К.  ЕГН ********** с адрес *** против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“ ж.к. „Младост - 3“, бул. Александър Малинов №51, вх.А, ет.9, офис 20 договор за заем № ************

 

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“ ж.к. „Младост - 3“, бул. Александър Малинов №51, вх.А, ет.9, офис 20 да заплати на В.К.К.  ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 154,80 лв./сто петдесет и четири лева и 80ст./ деловодни разноски.

 

 ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“ ж.к. „Младост - 3“, бул. Александър Малинов №51, вх.А, ет.9, офис 20 да заплати на адвокат Е.И. с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 574,40 лв./петстотин седемдесет и четири лева и 40 ст./ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/    

 

Вярно с оригинала.

С.Г.