РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Монтана, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20211600500350 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на „ Т.Б.А.Б.„ ЕАД чрез
процесуалния представител против решение на БРС от 15.07.21г. по гр.дело № 467/ 20 г .
Жалбоподателят твърди,че съдът е постановил атакуваното решение в противоречие със
съдебната практика,като е изложил подробни мотиви в тази насока .Поддържа,че не оспорва
погасяване на задължението чрез плащане, но обстоятелството,че това е направено по реда
на принудителното изпълнение,изключва възможността на съда да отхвърли исковата
претенция с оглед т.9 от ТР № 4/13г.постановено по ТД № 4/2013г. Предвид
гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново, с което
уважи предявения иск и присъди и направените в производството разноски.
Въззиваемата страна М. Г. в законоустановения срок не е взела становище по
жалбата .
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните части съдебен акт,като по
същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение , първоинстанционният съд е приел ,че
процесната сума е заплатена изцяло от ответницата по наложения запор, поради което и
към момента на подаване на исковата молба същата е погасена .
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно като резултат, макар
и по различни съображения .
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение ,че вземането е
1
погасено по давност.Районният съд не се е занимал с това възражение, приемайки,че
задължението не се дължи като погасено чрез плащане. В случая обаче съдебната
практика/т.9 от ТР № 4/13г.постановено по ТД № 4/2013г. / е категорична,че в
производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл.235,ал. ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение,с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането
за незабавноизпълнение в образувания изпълнителен процес.
В случая обаче настоящата инстанция намира,че вземането е погасено по давност.
По делото е безспорно установена следната фактическа обстановка:
На 14.08.2014 година “Т.Б.А.Б.”, ЕАД гр. *предоставила на ответницата сума в
размер на 450 лева под формата на целеви потребителски кредит за закупуване на стока и
заплащане на услуга. Погасяването на тази сума е уговорено в погасителен план- 6 месечни
вноски, с падеж 15-то число на съответния месец- първа вноска 15.09.2014 г. и последна
вноска- 15.02.2015 г., като всяка от 6-те месечни вноски е по 81,75лева. Поради невнасяне на
всички погасителни вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем и Банката предявила
правата си в заповедно производство. На 26.06.2015 година по ч.гр.д.317 по описа на РС –
Берковица за 2015 година съдът издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
за сумите : 161,38 лева главница, 23,97 лева договорна лихва за периода 15.12.2014 г-
15.02.2015 г.; 26,27 лева лихва за същия период.Изпълнително дело № 20158410412631 е
образувано през 2015г., но от представените по делото доказателства се установява,че едва
през август 2020 г.са предприети изпълнителни действия по същото ,като с изх.номер
*/11.08.2020 година ЧСИ Н.М.– *е изпратил до ответницата покана за доброволно
изпълнение, както и запорно съобщение до работодателя.Вследствие постъпило възражение
в срок е предявен установителния иск.
В настоящата хипотеза съдът намира,че е настъпила погасителна давност по
отношение вземането на ищеца, като съображенията за това са следните:
Давността се прекъсва само със започване на производство, в което длъжникът
участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. В същия
смисъл са и мотивите към т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. Според тях, давността е правна
последица на бездействието на кредитора, поради което ако той няма правна възможност да
действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства /не предявява иск/, давността тече,
защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на
иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането
си, докато исковият процес е висящ. Когато съдебното решение влезе в сила, започва да тече
нова давност. Такава започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да
избере дали да действа /като иска нови изпълнителни способи, ако не е удовлетворен/, или
да не действа.
Преценени в цялост, тълкувателните мотиви на ТР № 2/26.06.2015 г. изтъкват бездействието
на кредитора във времето като основание за течение на погасителната давност, а
тълкувателните мотиви на ТР № 4 от 18.06.2014 г. и ТР № 8 от 21.02.2019 г. отдават
значение на факти, които могат да бъдат съобразявани в хода на производството по чл.422
ГПК след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид гореизложеното се налага следния правен извод:
Липсва бездействие на кредитора в заповедното производство при издаване на
обикновена заповед за изпълнение, т.к. препис от нея се връчва на длъжника за възражение
от заповедния съд и изпълнителен лист може да се издаде едва след влизането й в сила
2
/чл.416 ГПК/. Преди този момент кредиторът няма правна възможност да действа по
изпълнението й. При издаването на заповед за незабавно изпълнение на основанията,
посочени в чл.417 ГПК, едновременно със заповедта се издава и изпълнителен лист /чл.418
ГПК/. Заповедта за изпълнение в този случай се връчва на длъжника от съдебния
изпълнител, след образуване на изпълнително дело /чл.418 ал.5 ГПК/ по почин на
кредитора. Следователно, времето от момента на издаване на заповед за незабавно
изпълнение ведно с изпълнителен лист до предприемане на действия по връчването й на
длъжника зависи от волята на кредитора. Ето защо правилото, че погасителната давност се
прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането, но към минал момент - този
на подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл.415 ГПК, съгласно
прогласеното в чл.422 ал.1 ГПК обратно действие на исковата молба, може да важи
безусловно само за заповедите, издадени по чл.411 ал.3 ГПК. В случаите по чл.418 ГПК
бездействието на кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта чрез
съдебния изпълнител, с което да започне да тече както срокът на длъжника за възражение по
чл.414 ГПК, така и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл.415 ГПК, следва да
бъде зачетено в производството по чл.422 ГПК като факт с правно значение по смисъла на
чл.235 ал.3 ГПК. Указанията в посочените тълкувателни решения, съгласно които давността
относно вземането се прекъсва, считано от момента на подаване на заявлението, ако са
спазени условията на чл.422 ал.1 ГПК, се съотнасят към хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл.418 ГПК само когато такова изпълнение е предприето в рамките на
разумния срок, съответстващ на постановената съда незабавност на изпълнението. Ако
заявлението по чл.417 ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът бездейства ,какъвто и е
настоящия случай , по този начин препятства осъществяване в пълнота на фактическия
състав на заповедното производство и стабилизирането на заповедта, то тогава се касае
именно за бездействие по смисъла на т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г., което не може да има
за последица прекъсването на давността.
Предвид гореизложените съображения съдът намира,че атакуваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд-Берковица от 15.07.21г. ,постановено
по гр.дело № 467/ 20 г .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3