РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. ***, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на пети април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Гражданско дело №
20223300100305 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от „Юробанк България“ АД, гр. ***, представлявано
от изп. директори П. Д.а и Д. Ш., чрез адв. С. З. от АК - *** против ответника А. И. Г. от гр. ***,
ул. „*****, с която са предявени обектвино съединени искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД
във вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 124 от ГПК, за осъждане на същата да заплати на банката свое
задължение произтичащо от от Договор за потребителски кредит № ****** от ****г., обявен от
банката за предсрочно изискуем в общ размер на 30 415,58 лева, от които: сумата в размер на 27
164,06 лв. – непогасена главница по договора за кредит; сумата в размер на 1 077,72 лева –
възнаградителна лихва за периода от 06.01.2022 година до 05.10.2022 година; сумата в размер на
2064,80 лева – мораторна лихва за забА. за посочения по-горе период; сумата в размер на 61 лв. –
такси отново за периода 06.01.2022г.- 05.10.2022г.; сумата в размер на 48 лв. – такси, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подА.не на исковата молба /04.11.2022
година/ до окончателно изплащане на задължението, както и сторените в производството съдебни
и деловодни разноски.
Ищецът излага следните факти и обстоятелства в исковата молба:
Сключен е между страните договор за потребителски кредит № ********от **** г., по
силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 28 000,00 лв. ,
като той се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при
условията на договора. Предоставената от банката сума е била усвоена от ответницата-
кредитополучател по разкритата на нейно име разплащателна сметка с бордеро № ******* година.
Посочва, че плащанията по получения потребителски кредит били преустановени от
ответника, като по силата на сключения между страните договор, и поради неплащане на вноска №
6 с падеж 06.01.2022 г. и № 7 с падеж 06.02.2022 г., банката-кредитор обявила кредита за
предсрочно изискуем.
Банката е изпратила покана до кредитополучателя на адреса посочен в началото на
Договора, чрез ЧСИ Д. Д., с peг. № ***, за обявяване на задължението по Договор за
потребителски кредит № ******* от **** г. за изцяло предсрочно изискуемо и дължимо, връчена
на кредитополучателя на 05.07.2022 г., по реда на чл. 47 ГПК.
1
Ответницата А. И. Г. е подала писмен отговор в срок, чрез назначения й особен
представител адв. Р. В. от АК – ***, който е счел исковете за процесуално допустими. В отговора
на исковата молба особеният представител е заявил, че поради липсата на контакт с ответника не е
в състояние да изрази конкретно становище по обстоятелствата, на които се основА. искът, както и
да направи конкретни възражения срещу тях. С депозирания отговор на исковата молба, особеният
представител развива само и единствено теоретични постановки и изразява становище какво
следва да бъде установено от съда, за да бъде постановен крайният съдебен акт, без да навежда
каквито и да е конкретни оплаквания. Сочи, че съдът служебно следва да се произнесе относно
наличието на неравноправни клаузи, без да се сочат конкретни такива в сключения между страните
договор. Сочи, че ищецът е легитимиран да предяви настоящия иск само, според него, ако е
депозирал заявление по реда на чл. 410 и чл. 417 от ГПК.
В съд.заседание ищецът не се явява и не се представлява. Депозирана е молба с вх. №
1462/04.04.2023 г., в която ищецът чрез пълномощника си адвокат З. от САК сочи, че няма да
изпраща представител, поради служебна ангажираност. Прави искане за провеждане на
заседанието в негово отсъствие. Заявява, че поддържа исковата молба. Моли за приемане на
представените с нея писмените доказателства. Заявява, че оспорва изцяло депозирания отговор на
исковата молба, като счита наведените твърдения на ответната страна за необосновани и
недоказани. Сочи, че няма да прави допълнителни доказателствени искания. При направени такива
допълнително от ответната страна моли за срок за становище. Поддържа искането за допуснатата
и изготвена ССчЕ, като е запознат с депозираната такА. и заявява, че няма въпроси към вещото
лице, с искане за приемането й. В случай, че съдът даде ход на делото по същество, моли да бъде
постановено решение, с което предявения иск да бъде уважен така, както е предявен, като
ответницата бъде осъдена да заплати исковите суми така, както са посочени в исковата молба.
Претендира разноски, за които представя списък.
В съд. заседание, ответницата чрез назначения й особен представител поддържа писмения
отговор с наведените възражения. Особеният представител, поради липсата на контакт с
ответницата не оспорва, че същата е преустановила плащанията по кредита. Не оспорва сключения
между страните договор за кредит. Не оспорва, че отпуснатата в заем сума е била усвоена.
Навежда възражение за неравноправни клаузи в договора за кредит, без да конкретизира в какво се
изразяват те. Прави възражение за размера на мораторната лихва и момента от който същата е
дължима.
Съдът след като съобрази доводите на страните, както и прецени приетите по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните в процеса не спорят за наличието на валидно сключен между тях Договор за
потребителски кредит № ******* от **** г. От същият се установява, че ответницата, като
кредитополучател е получила потребителски кредит в размер на 28 000 лв. за текущи нужди, който
кредит кредитополучателят се е задължил да върне заедно с дължимите лихви в сроковете и при
условията на договора.
В чл. 2, ал. 1 от договора е уговорено разрешеният кредит да се отпусне по разплащателна
сметка със съответен IBAN на името на кредитополучателя А. Г., за което същият дължи
заплащането на отделни такси и комисионни (чл. 2, ал. 2).
Постигната е договорка, че кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва, както
следва:
1. За първите дванадесет месеца от срока на издължА.не на кредита ( Пepuoд на прилагане на
фиксирана лихва"), Кредитополучателят дължи на Банката лихва, изчислена при прилагане
на фиксиран годишен лихвен процент, в размер на 6.600% (шест цяло и шестстотин)
процента;
2. от тринадесетия месец до крайния срок на издължА.не на кредита GtПериод на прилагане на
променлива лихва"), Кредитополучателят дължи на Банката лихва, изчислена при прилагане
на променлив годишен лихвен процент, в размер на 6.600% (шест цяло и шестстотин)
процента, който представлява сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана
2
договорна надбавка. За референтен лихвен процент по настоящия договор се ползва
референтният лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени
кредити, в съответната валута лева или евро (наричан за краткост само „ПРАЙМ“),
приложим за съответния период на начисляване на лихвата, съгласно ал. 2 и следващите по-
долу. В чл. 4 във вр. с чл. 7 от договора страните са договорили , че кредитът ще се погасява
на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и
падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит,
общо 120 на брой.
Съгласно чл. 5 от договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят ще
заплати еднократно такса в размер на 400 лева за разглеждане на искането за кредит, както и ще
заплаща месечна такса в размер на 3, 50 лева за обслужване откритата разплащателна сметка.
Страните са се съгласили, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита - чл. 9 от договора, кредитополучателят дължи обезщетение за
времето на забА.та върху просрочените суми в размер на законната лихва за забА., чийто размер се
определя от Министерски съвет.
Уговорено е в чл. 14 от договора, че при непогасяване в срок на една или повече вноски,
Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.
С разпоредбата на чл. 19 от договора е установено, че всички уведомления и изявления във
връзка със сключения договор трябва да са направени в писмена форма и ще се считат получени,
ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана
поща, с куриер или по електронна поща, достигнат до адресите на страните, посочени в същия
договор. Прието е, че ако някоя от страните промени последно заявения си адрес за
кореспонденция е длъжна да уведоми писмено другата страна и да посочи новия си адрес, а до
получА.нето на такова уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за
получени.
С разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от договора страните са се договорили, че при настъпване на
обстоятелството по чл. 20, ал. 1, т. 3 от договора, приложимата при изчисляване на годишната
лихва по кредита към този момент договорна надбавка ще се увеличи автоматично със 1.5%.
По делото като писмено доказателство е представено банково бордеро № *******/**** г., от
което се установява, че сумата по договора за кредит в размер на 28 000 лв. е преведена на **** г.
по банкова сметка, разкрита на името на кредитополучателя А. Г.. Това обстоятелство се
установява и от приетата по делото ССЕ, която като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдът изцяло кредитира. Пак от експертизата се установява, че кредитополучателят е
погасил общо 5 месечни погасителни вноски по главницата в общ размер на 835,94
лева.Установява също така, че размерът на неизплатеното задължение за главница е в размер на
27 164,06 лева. Дължимата договорна лихва е разделена на два периода, като същата е дължима в
общ размер на 1071.17 лева, образувана от сбора на сумата от 153,38 лева, изчислена при годишен
лихвен процент 6.600% за периода от 06.01.2022 до 05.02.2022 г., включително и сумата 916,79
лева, изчислена при годишен лихвен процент от 8.100% за периода от 06.02.2022 г. до 05.07.2022
г., съгласно чл.20, ал. 3 от договора. Това е така, тъй като договорът за кредит е сключен при
първоначално преференциални условия с годишен лихвен процент от 6.600%, при условие, че
кредитополучателят получА. трудовото си възнаграждение по разкритата в банката разплащателна
сметка, като тези преференциални условия са били приложими от 06.01.2022 г. до 05.02.2022 г.
След изтичане на един месец от непогасена вноска по кредита, съгласно договореното в чл. 20, ал.
3 от договора, преференциалните условия отпадат и годишният лихвен процент се увеличА.
автоматично с 1.5%, съответно приложимата лихвена ставка за периода от 06.02.2022 г до
05.07.2022 година е в размер на 8.100%. Размерът на дължимата мораторна лихва за забА. за
периода от 06.01.2022 г. до 05.10.2022 година е в размер на 2060,11 лева. Общият размер на
дължимите такси по кредита е в размер на 61 лева. В проведеното съдебно заседание вещото лице
прави уточнение и допълнение към експертизата, като извърши изчисление на размера на
мораторната лихва 694,25 лева за периода от 05.07.2022 г. до 05.10.2022 година.
По отношение настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в процеса са приети
3
писмени доказателства, като се установява, че длъжникът е уведомен за същата по реда на чл.47,
ал. 5 от ГПК, чрез връчване на изпратената от банката покана на адреса посочен в началото на
Договора, чрез ЧСИ Д. Д., с peг. №***, като се заявява, че на основание чл. 14 от Договора и чл.
60, ал. 2 от ЗКИ, кредиторът е обявил цялото задължение за предсрочно изискуемо и дължимо.
При така установеното по делото от фактическа страна съдът приема предявеният иск по
чл.240 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за частично основателен по следните
съображения:
В тежест на ищцовата страна е да докаже наличието на правопораждащите факти - валиден
договор за банков кредит, изпълнение на задълженията по него от страна на кредитодателя,
неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и наличието на предпоставките за
настъпване на предсрочна изискуемост, а ответникът – своите възражения за наличие на
неравноправни клаузи в договора, които в случая не са и посочени с отговора на исковата молба.
Съдът следва да посочи,че в случая и с оглед предмета на иска, приложение намират
нормите на ЗЗП и затова в тежест на ищцовата банка е да установи, че клаузите на чл. 14 във вр. с
чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит са били уговорени индивидуално с оглед
разпореденото в чл. 145 и сл. от ЗЗП.
Няма спор по делото, че между банката-ищец и ответника е възникнало валидно
правоотношение по сключен между тях договор за потребителски кредит. Доказано е и че
кредитът е усвоен изцяло от кредитополучателя, както и че в съответствие с подписания
погасителен план са били заплатени общо 5 броя такива вноски. Безспорно е, че
кредитополучателят е спрял плащането на вноска № 6 с падеж 06.01.2022 г. и вноска № 7 с падеж
06.02.2022 г. и в този смисъл се налага изводът, че за ищеца са били налице обективните
предпоставки да упражни правомощието си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което право
е надлежно упражнено, предвид представените в тази насока писмени доказателства, като за дата
на връчване на поканата за предсрочна изискуемост съдът приема тази посочена от ЧСИ Д. Д. в
Разписка от 19.06.2022г. /лист № 50 от делото/, а именно 05.07.2022г., при спазване на
изискванията за връчване, свързани с посещение на адреса, справка в НБДН и залепване на
уведомление.
По отношение размера на претенциите на ищеца, съдът приема следното:
При уговорена в договора за потребителски кредит предсрочна изискуемост на задължението
за връщане на предоставената парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на
непадежиралите към този момент погасителни вноски, включително в частта им за
възнаградителни и санкционни лихви и такси, както е възприето от съдебната практика.
При съобразяване на релевантните за спора факти и установените извършени погашения по
кредита, съобразно изложеното в исковата молба и заключението на вещото лице по ССЕ, както и
датата на предсрочна изискуемост /05.07.2022 година/, съдът намира за изискуеми следните суми:
сумата в размер на 27 164,06 лв. - непогасена главница по договор за кредит, ведно със законната
лихва от подА.не на исковата молба /04.11.2022 г./ до окончателно изплащане на задължението;
сумата в размер на 1071,17 лева - възнаградителна лихва за периода от 06.01.2022 година до
05.07.2022 година; сумата в размер на 694,25 лева - мораторна лихва за забА. за периода от
05.07.2022 година до 05.10.2022 година; сумата в размер на 61 лв. – такси по договора за периода
от 06.01.2022 година до 05.10.2022 година; сумата в размер на 48 лв. – такси за нотариални покани
за периода от 06.01.2022 г. до 05.10.2022 година.
Съдът намира наведеното възражение от страна на особения представител на ответницата за
размера и момента, от който се дължи мораторната лихва за забА. за основателно по следните
съображения:
Санкциониращата лихва, т.е. уговорената лихва за забА. се дължи за периода от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на предявяване на исковете и се изчислява
върху непогасените главница и възнаградителна лихва за периода от падежа на всяка една
закъсняла вноска до датата на предсрочната изискуемост. В тази връзка ищецът - кредитор може
да претендира невърнатата част от главницата и от възнаградителната лихва за периода от
последната платена вноска до датата на предявяване на исковата молба, санкциониращата лихва
4
върху неиздължената част от кредита за периода от момента на предсрочната изискуемост до
датата на предявяване на исковата молба. Доколкото съдът приема за дата на връчване на поканата
за предсрочна изискуемост, тази посочена от ЧСИ Д. Д. в Разписка от 19.06.2022г., а именно
05.07.2022г., то мораторна лихва се дължи за периода от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост /05.07.2022 г./ до предявяване на исковата молба /04.11.2022 година/, но предвид
обстоятелството, че ищецът претендира със своя петитум мораторна лихва за забА. до 05.10.2022
година, настоящият съдебен състав следва да присъди дължимата мораторна лихва за периода от
05.07.2022 година до заявената с петитума дата 05.10.2022 година. Вещото лице в проведеното
открито съдебно заседание на 05.04.2023 година е допълнило своето заключение, като е
извършило изчисление на дължимата мораторна лихва за периода от 05.07.2022 година до
05.10.2022 година, която е в размер на 694,25 лева.
Относно възраженията, макар и неясно формулирани от особения представител за
неравноправни клаузи в договора за кредит, който безспорно е такъв попадащ в приложното поле
на потребителската защита, съдът при съобразяване разпоредбите на чл. 143 от ЗЗП приема, че
същият не съдържа неравноправни клаузи, които по своята същност да представляват уговорки във
вреда на потребителя, да не отговарят на изискванията за добросъвестност и да водят до
значително неравновесие между прА.та и задълженията на търговеца и потребителя, освен ако не
са уговорени индивидуално, както повелява чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. В ал. 2 - ра на посочената
законова норма дефинитивно е разпоредено, че не са индивидуално уговорени онези клаузи, които
са били изготвени предварително и поради това потребителя не е могъл да повлияе върху тяхното
съдържание, особено в случаите на договори при общи условия.
Така, съдът приема, че процесният договор е изготвен на разбираем език, каквито са
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за формата на договора за потребителски кредит. Относно
въведените доводи за нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9-11 от ЗПК, е необходимо да се отбележи, че
съдържанието на процесния договор отговаря на изискванията на сочената законова разпоредба,
тъй като в него се съдържат необходимите данните относно общия размер на кредита и условията
за усвояването му; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит; условията за издължА.не на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; в т. ч. и
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата; реда и начина за връчване
на покани за предсрочна изискуемост на кредита. Безспорно е, че със същите договарящите страни
са били запознати съобразно изискванията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, което е удостоверено с
полагането на подписа под тях и следователно са приложими в отношенията между тях. Ето защо
и на посоченото основание не е налице недействителност на процесния договор по смисъла на чл.
22 от ЗПК.
Не са налице и предпоставките по чл. 143, т. 10 от ЗЗП, водещи до неравноправност на
клаузите, с които е предвидена възможността на Банката едностранно да променя лихвения
процент. В този смисъл следва да се съобрази разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, която
предвижда изключение от правилата на чл. 143, т. 10 от ЗЗП. Според посоченото изключение,
разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП не се прилагат по отношение на сделките с ценни
книжа, финансови инстР.ти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на
финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
Основният критерий за приложимостта на изключението е изменението да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатори поради това не зависят от
неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерии за изключение от общия
принцип, те трябва да са формулирани по ясен и недвусмислен начин, като в тях следва да се
посочени външни причини, независещи от банката, които биха могли да доведат до въведената
5
едностранна промяна. В конкретният случай това е така предвид уговорките съдържащи се в чл. 3
от Договора, в които са предвидени условията за олихвяване и изменение на възнаградителната
лихва при настъпването на съответните условия, като стойността й се формира от два компонента-
референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка, както и размерите на ГПР. Още
повече, че в настоящият случай за първите дванадесет месеца от срока на издължА.не на кредита
се прилага фиксиран лихвен процент в размер на 6.600%. Следователно клаузите от договора,
определящи методиката за формиране на ГЛП и ГПР, не са неравноправни.Ясни и конкретни са
постигнатите договорки, изготвения подробен погасителен план,посочени са отделните
компоненти на договора - главница и възнаградителна лихва, а също и таксите и разноските, в
конкретни размери, като е видно, че още при подписване на договора, кредитополучателя е бил
наясно и е могъл да прецени икономическите последици от този договор, поради което и не са
налице условията за неравноправност на Договора или на отделни клаузи, от него.Съдът счита ,че
не се установява нищожност и на клаузата от договора определяща размера на дължимата
възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави. Това е така защото
икономическата цел на отпуснатия кредит е придобиване на парични средства и за двете страни. В
случая за кредитополучателя, тя е покриване на текущи нужди, за банката е да получи реализиране
на целта на кредита, плюс печалба чрез получА.не на възнаградителна лихва.Извън тази цел, всеки
получен доход излиза извън присъщата функция. В този смисъл съдът съобрази уговореното
между страните в чл. 3, т. 10 от договора, а именно, че кредитополучателят по същия се ползва с
преференциални лихвени условия спрямо стандартните лихвени условия на банката приложими
към момента на сключването му. Следователно при тези обстоятелства не са налице основания да
се приеме, че с посочената клауза от договора страните са нарушили принципа на справедливост и
се явява нарушение на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.
Поради изложеното до тук съдът приема предявеният иск по чл. 240 от ЗЗД във връзка с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД, както и акцесорната претенция за лихви за частично основателни и доказани.
Размерът на задължението за главница, такса по договора за кредит за периода от 06.01.2022
година до 05.10.2022 година и таксите за нотариални покани за периода от 06.01.2022 година до
05.10 2022 година е установен и съответства на предявените с исковата молба претенции. С
исковата молба ищецът е претендирал договорна лихва в размер на 1077,72 лева за периода от
06.01.2022 година до 05.07.2022 година. За този период договорната лихва е в размер на 1071,17
лв. С оглед на това, предявеният осъдителен иск за договорна лихва за периода от 06.01.2022
година до 05.07.2022 година следва да бъде уважен до размера на 1071,17 лева, а за разликата до
предявения размер от 1077,72 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. С
исковата молба ищецът е претендирал присъждане на мораторна лихва за забА. в размер на
2064.80 лева за периода от 06.01.2022 година до 05.10.2022 година. Доколкото периодът за който
се дължи мораторна лихва за забА. е от момента на завършване на състА. на обявяване на
предсрочната изискуемост – 05.07.2022 година до 05.10.2022 година, то дължимата мораторна
лихва е в размер на 694,25 лева. С оглед на това, предявеният осъдителен иск за мораторна лихва
за забА. следва да бъде уважен до размера на 694,25 лева за периода от 05.07.2022 година до
05.10.2022 година, а за разликата до предявения размер от 2064,80 лева, както и за периода от
06.01.2022 година до 05.07.2022 година следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Поради основателността на осъдителния иск за главницата, основателна е и акцесорната
претенция за дължимостта на законна лихва върху главницата, считано от датата на подА.не на
исковата молба - 04.11.2022 г . до окончателното изплащане на задължението, както и другите
акцесорни задължения.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските, сторени в настоящото исково производство, които са в общ размер на 6 043,98 лева
съразмерно с уважената част от исковете, от които 1161,56 лева за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице – 286,42 лева, възнаграждение на особен представител - 2943,41 лева
и адвокатско възнаграждение – 1652,59 лева.
Воден от горното, ***ският окръжен съд
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА А. И. Г., ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***** ДА ЗАПЛАТИ на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
"Околовръстен път" № 260, следните суми, дължими на осн.чл.240 от ЗЗД, чл.79 ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД и Договор за потребителски кредит № ******* от **** година - общо 29 038,48 лева,
от които: сумата в размер на 27 164,06 лв. - непогасена главница по договор за кредит; сумата в
размер на 1071,17 лева - възнаградителна лихва за периода от 06.01.2022 година до 05.07.2022
година; сумата в размер на 694,25 лева - мораторна лихва за забА. за периода от 05.07.2022 година
до 05.10.2022 година; сумата в размер на 61 лв. – такси по договора за периода от 06.01.2022
година до 05.10.2022 година; сумата в размер на 48 лв. – такси за нотариални покани за периода от
06.01.2022 г. до 05.10.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подА.не на исковата молба /04.11.2022 г./ до окончателно изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, бул. "Околовръстен път" № 260 за осъждане на А. И. Г., ЕГН
********** от гр. ***, ул. „***** да заплати договорна лихва за париода 06.01.2022 година –
05.07.2022 година за разликата над размера от 1071,17 лева до първоначално предявения размер
1077,72 лв. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, бул. "Околовръстен път" № 260 за осъждане на А. И. Г., ЕГН
********** от гр. ***, ул. „***** да заплати мораторна лихва за забА. за разликата над размера от
694,25 лева за периода от 05.07.2022 година до 05.10.2022 година до първоначално предявения
размер 2064,80 лв. за периода от 06.01.2022 година до 05.10.2022 година като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА А. И. Г., ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***** ДА ЗАПЛАТИ на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
"Околовръстен път" № 260, сторените от тях съдебно деловодни разноски съразмерно с уважената
част от иска в общ размер на 6 043,98 лева съразмерно с уважената част от исковете, от които
1161,56 лева за държавна такса, възнаграждение за вещо лице – 286,42 лева, възнаграждение на
особен представител - 2943,41 лева и адвокатско възнаграждение – 1652,59 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВнАС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Окръжен съд – ***: _______________________
7