РЕШЕНИЕ

 

  №

гр.София, 02.06.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на втори март през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Йоана Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11560 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Ищцата Р. п.К. твърди, че на 11.02.2016 г., в гр. Варна, на кръстовището между ул. „Тодор Икономов“ и ул. „Р. Попович“ е настъпило ПТП, причинено от водач на неизвестен автомобил, който при потегляне назад е ударил ищцата. Вследствие на това ищцата е паднала на пътното платно и е получила телесни увреждания, изразяващи се в счупване на бедрена шийка. Травмата е наложила лечение и рехабилитация, като инцидентът е довел и до отрицателно отражение върху емоционалното състояние на пострадалата и върху начина й на живот. Ищцата твърди, че е направила и разходи за лечението си в размер общо на 2091,50 лв.

Поддържа се, че шофьорът, причинил ПТП, е транспортирал и оставил ищцата пред дома й, след което си е тръгнал без да остави никаква информация за себе си. Предвид изложеното счита, че налице хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ и моли ответника да бъде осъден да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на       2091,50 лв., представляващи разходи за консумативи, лекарства и услуги. В о.с.з. от 27.05.2019 г. ищецът уточнява, че претендираната с исковата молба законна лихва върху горепосочените обезщетения се иска да бъде присъдена от датата на ПТП - 11.02.2016 г.

Ответникът Г.ф.оспорва исковете. Посочва, че процесното ПТП не е настъпило по сочения от ищцата начин, като счита, че конкретният механизъм на настъпването му не е установен по делото. Оспорва и наличието на причинна връзка между сочените от ищцата увреждания и процесното събитие, включително и това че уврежданията са причинени от удар от автомобил. Възразява, че размерът на претендираното обезщетение е завишен.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Г. фонд изплаща обезщетения на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).

По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на неидентифицирано МПС, фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди.

Съдът намира, че с оглед ангажираните от ищцата доказателства, при условията на пълно и главно доказване не е установила твърденията си, че посочените в исковата молба травматични увреждания са настъпили в резултат от противоправно и виновно поведение на водач на неидентифицирано моторно превозно средство.

В изискания служебно от съда и приложен по делото Констативен протокол за ПТП № 399 от 12.02.2016 г., изготвен от служител на ОДМВР – Варна, е посочено, че неизвестно МПС е извършило маневра движение назад и блъска, намиращата се зад него Р.К.. С оглед твърденията в исковата молба, че ищцата е била откарана от водача на неидентифицирания лек автомобил до дома й, то и констативният протокол не отразява констатации на длъжностното лице, изградени въз основа на непосредствените му впечатления от самото местопроизшествие, доколкото то не е било запазено. В този смисъл констативният протокол се основава единствено на твърденията на пострадала и не може да се възприеме като доказателство, установяващо по категоричен начин механизма на ПТП и причините за неговото настъпване.

Приетите по делото първоначална и повторна съдебномедицински експертизи установяват, че на 11.02.2016 г. ищцата е получила счупване на шийката на дясната бедрена кост. Заключенията и на двете вещи лица, че този вид травматично увреждане може да настъпи чрез директно падане на дясната страна на седалището, кореспондира с твърденията в исковата молба, че ищцата е получила счупването вследствие на падане на земята. Нито от медицинските експертизи, нито от свидетелските показания, както и от приложените писмени доказателства, не се установява падането да е предизвикано от удар на лек автомобил, а още по-малко водачът на този автомобил да е имал противоправно поведение.

Двете съдебномедицински експертизи дават заключение, че не може да се определи причината, поради която ищцата е паднала на земята и в резултат на което е получила процесната травма. Липсват и медицински данни за инициален контакт между тялото на пострадалата и моторното превозно средство, които да индицират за настъпване на твърдяното ПТП. Действително вещото лице Г. в съдебно заседание пояснява, че ако е имало удар с малка травмираща сила, той може да не остави видими травматични увреждания върху засегнатите от контакта части на тялото, но при липсата на други доказателства, само въз основа на това предположение, не може да се приеме, че ищцата е била блъсната от автомобил.

Свидетелят п.к., син на ищцата, не е пряк очевидец на инцидента, поради което показанията му не съдържат информация, от която да се направи извод за наличието на ПТП и за механизма му. В този смисъл, дори да се приемат за достоверни твърденията му, че е намерил майка си на входа пред къщата в безпомощно състояние, съдът не кредитира показанията му в частта, в която сочи, че тя е била оставена от шофьор на автомобил, който е избягал, тъй като подобни факти свидетелят не е възприел непосредствено, а по разказ на самата пострадала. Предвид характера на травмата и невъзможността на възрастната жена да се придвижва сама, житейски логично е да се предположи, че същата е била транспортирана с МПС от друго лице до нейната къща, но сам по себе си този факт не доказва, че това лице противоправно е блъснало с автомобила си ищцата.

С оглед проведеното от ищцата доказване, основаващо се единствено на косвени доказателства, които в своята съвкупност не водят до еднозначен и безпротиворечив извод, че травматичните увреждания са получени в резултат от удар на моторно превозно средство, чийто водач е избягал от местопроизшествието, съдът намира, че в настоящото производство не е установен фактическия състав на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ. Предвид изложеното, безпредметно се явява обсъждането на съдебномедицинските експертизи и свидетелските показания в частта им, установяващи интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди и възстановителния период, както и направените разходи за лечение.

Претенциите за заплащане на имуществени и неимуществени вреди съдът намира за недоказани по основание, поради което следва да бъдат изцяло отхвърлени. При неоснователност на главните искове, на отхвърляне подлежи и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава върху главниците.

Относно разноските:

При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, в общ размер от 330 лв., от които 100 лв. за възнаграждение за юрисконсулт, определен съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ от 06.01.2006 г. в минимален размер, предвид липсата на фактическа и правна сложност по делото, 225 лв. – депозит за СМЕ и 5 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение.

 Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. п.К., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, р-н „Триадица“, ул. „********, чрез адв. Н., срещу Г. ф., ***, искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания, настъпили от ПТП от 11.02.2016 г., в гр. Варна, на кръстовището между ул. „Тодор Икономов“ и ул. „Р. Попович“, в резултат от противоправно и виновно поведение на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, както и за сумата от 2091,50 лв., представляващи причинени от процесното ПТП имуществени вреди, изразяващи се в разходи за консумативи, лекарства и услуги, ведно с претендираната върху двете обезщетения законната лихва, считано от 11.02.2016 г. до окончателното им изплащане.

 

ОСЪЖДА Р. п.К., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, р-н „*******, чрез адв. Н., да заплати на Г. ф., ***, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, разноски за настоящото производство в общ размер на 330 лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: