О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 20.01.2020г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, четвърти въззивен състав, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
РОСЕНОВА
АДЕЛИНА ИВАНОВА
след
като се запозна с ВНЧД №11 по описа на АСпНС за 2020г., докладвано от съдия
Емилия Петкова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 22-ра от НПК.
С протоколно определение, произнесено в
разпоредително съдебно заседание от 18.12.2019г. по НОХД №3455/2019г.,
Специализираният наказателен съд, 12-ти състав, произнасяйки се по
обстоятелствата по чл. 248 ал.1 т.1 – т.8 от НПК, е СПРЯЛ наказателното
производство (на осн. чл. 248 ал.1 т.2 от НПК) само по отношение на подсъдимия Д.Ж.Ж.,
и само за престъпленията по пунктове 2-ри,
3-ти, 4-ти , 5-ти, 6-ти и 9-ти от обвинителния акт (позовавайки се на нормата
на чл. 31 ал.3 от ЗЕЕЗА); приел е, че не са налице допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 249 ал.4 т.1 и т.2 от НПК и
е ОТКАЗАЛ да прекрати съдебното
производство по реда и на осн. чл. 248 ал.5 т.1 вр. с ал.1 т.3 от НПК;
ПОТВЪРДИЛ е мерките за неотклонение,
изпълнявани до момента спрямо всички тринадесет подсъдими лица, както следва:
спрямо подсъдимите Д.Ж.Ж., Ю.К.М., Р.Я.Н., В.И.Х., И.Б.П., К.Г.К. и И.К.Н. – „Задържане под стража“, спрямо
подсъдимия Й.В.В. – „Домашен арест“, спрямо подсъдимите П.Д.Я., П.М.П., К. О. и С. Д.
Ж. – „Парична гаранция“ в размер съответно 100 000 лв. (за подс. Я.),
5 000 лв. (за подс. П.), 1 000 лв. (за подс. О.) и 10 000 лв.
(за подс. Ж.) и спрямо подсъдимия А. Х. А. – „Подписка“. С протоколното
определение СНС се е произнесъл и по останалите въпроси, визирани в разпоредбите
на чл. 248 ал.1 т.1, 4, 5, 7 и 8 от НПК (в която част определението на
първостепенния съд не подлежи на обжалване). В разпоредителното с.з. от
18.12.2019г. са били конституирани две лица в качеството им на частни
обвинители (Й. Й. и А. С.).
Против определението, в
законоустановения 7-дневен срок (изтичащ
към 27.12.2019г. предвид на това, че датите 24, 25 и 26.12.2019г. са неработни
дни), са постъпили частни жалби от адв. С.М. (служебен защитник на подс. Ю.М.),
от адв. Р.К. (упълномощен защитник на подс. П.Я.), от подс. Й.В. – чрез
упълномощения му защитник адв. М. Т., от адв. И. В. (упълномощен защитник на
подс. Д.Ж.), от подс. В.Х. – чрез упълномощения му защитник адв. В.Б., от адв. Й.Н.
(упълномощен защитник на подс. Р.Н.), от адв. И.Н. (упълномощен защитник на
подсъдимите П.Я. и Р.Н.), от адв. Е.М.
(упълномощен защитник на подс. И.П.), от адв. М.А. (упълномощен защитник на
подсъдимите И.Н. и П.П.) и от адвокати П.Д. и М.Х. (упълномощени защитници
на подс. К.К.).
С молба от 06.01.2020г. адв. Й.Н., от
името на подзащитния й – подс. Р.Н., е
оттеглила молбата си с правно основание чл. 270 ал.1 от НПК, подадена на
27.12.2019г., съдържаща искане до СНС за
изменение на мярката за неотклонение на това подсъдимо лице. Въззивният съд
намира оттеглянето на молбата за годно да предизвика целения процесуален ефект,
предвид обстоятелството, че самата молба от 27.12.2019г. е била подадена именно
от адв. Н.. Освен това, въззивният съд не третира тази молба като жалба срещу
частта от определението на първостепенния съд от 18.12.2019г., в което е
отказано изменението на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на подс.
Р. Н., тъй като тя е адресирана до първоинстанционния Специализиран наказателен
съд, в нея изрично е посочено, че се подава по реда и на основание чл. 270 ал.1
от НПК, според която разпоредба подсъдимият има право по всяко време на
съдебното производство да прави искане за изменение на мярката му за
неотклонение (ако няма наложена и влязла в сила забрана да прави това в рамките
на определен срок по см. на чл. 65 ал.6 от НПК).
С частните жалби на защитниците на
подсъдимите Д.Ж., В.Х., К.К. и И.Н. е
обжалвано първоинстанционното определение в следните негови части – относно отказа за спиране на
наказателното производство по отношение на всички подсъдими и за всички
престъпления-предмет на обвинението (освен по отношениена подс. Д.Ж.Ж. за
престъпленията по 2-ри, 3-ти, 4-ти ,
5-ти, 6-ти и 9-ти от обвинителния акт); в частта от определението по чл. 248 ал.1
т.3 от НПК (относно отказа на съда да прекрати съдебното производство и да
върне делото на СП заради допуснати на ДП и в обвинителния акт съществени
процесуални нарушения), както и в частта му по чл. 248 ал.1 т.6 от НПК (относно
потвърдените мерки за неотклонение на горепосочените четирима подсъдими). В
частните жалби са изложени съображения по посочените въпроси, които ще бъдат
обсъдени в конкретика по-долу в настоящото определение.
С частните жалби на защитниците на
подсъдимите Р.Я.Н., П.Д.Я. и П.М.П., определението на СНС от 18.12.2019г.
е обжалвано в частите му относно
частичното спиране на нак. производство спрямо подс. Ж. (поискано е пълно
спиране по отношение на всички подсъдими лица и за всички престъпления по ОА),
както и относно отказа на първостепенния съд да прекрати съдебното производство
заради допуснати на ДП и в обвинителния акт съществени процесуални нарушения,
като в жалбите са изложени подробни аргументи във връзка с обжалваните
обстоятелства. Същите ще бъдат обстойно обсъдени по-долу в обстоятелствената
част на настоящия съдебен акт.
С частните жалби на защитниците на
подсъдимите И.П. и Й.В.,
първоинстанционното определение е обжалвано само в частите му по чл. 248 ал.1
т.3 от НПК (относно отказа да се прекрати съдебното производство заради допуснати
на ДП и в обвинителния акт съществени процесуални нарушения), както и по чл.
248 ал.1 т.6 от НПК (относно потвърдените мерки за неотклонение на
горепосочените подсъдими). В тези две
частни жалби (на адв. Т. и на адв. М.), са изложени в най-общ вид, без
конкретика, съображения във връзка с обжалваната част от определението по чл.
248 ал.1 т.3 от НПК (относно допуснати на ДП и в обвинителния акт съществени
процесуални нарушения), а в частите по
чл. 248 ал.1 т.6 от НПК (относно потвърдените мерки за неотклонение на
горепосочените четирима подсъдими), в двете посочени по-горе жалби са развити
по-конкретни съображения за необходимостта от изменението им.
С частната жалба на служебния защитник
на подсъдимия Ю.М., определението на СНС от 18.12.2019г. е обжалвано само в
частта му по чл. 248 ал.1 т.6 от НПК - досежно потвърдената мярка за
неотклонение „Задържане под стража на този подсъдим. Изложени са аргументи за
намалял интензитет на опасностите от укриване и от извършване на престъпление
предвид изтеклия срок на задържане, както и съображения, че тежестта на
обвиненията не може на този етап да обоснове риск от извършване на
престъпление.
Изпълнена е процедурата по чл. 342 от НПК, като преписи от частните жалби са били изпратени на заинтересованите
страни. Не са постъпили писмени възражения.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, СЛЕД КАТО се запозна с
атакуваното определение и с доводите на страните, изразени в разпоредителното
заседание по НОХД №3455/2019г. от 18.12.2019г. и в частните жалби, намери
следното:
ОТНОСНО СПИРАНЕТО на наказателното
производство:
Както беше посочено по-горе, частта от
първоинстанционния съдебен акт, в която е извършено спиране на наказателното
производство спрямо подс. Д.Ж.Ж. за престъпленията, с възведени срещу него обвинения по пунктове 2-ри,
3-ти, 4-ти , 5-ти, 6-ти и 9-ти от обвинителния акт, е обжалвано от седем
подсъдими лица, респ. – техните защитници. (Това са защитниците на подсъдимите Д.Ж.,
В.Х., К.К., И.Н., Р.Н., П.Я. и П. П.).
От изложените в частните жалби аргументи
става ясно, че всъщност не се обжалва
самото частично спиране на производството по делото във визираните по-горе
негови части, а се иска пълно спиране на наказателното производство – по
отношение на всички подсъдими и за всички престъпления по повдигнатите им в ОА
обвинения.
Въззивната инстанция счита, че жалбите в
тези им части са НЕДОПУСТИМИ. На обжалване, съобразно нормата на чл. 251 от НПК, подлежи самото спиране на наказателното производство, а не ОТКАЗЪТ
същото да бъде спряно, каквато всъщност е насоката и аргументите в частните
жалби. Поради това частните жалби на подсъдимите Ж., Х., К., Н., Н., Я. и П. и
техните защитници, в тези им части следва да бъдат оставени без разглеждане. В
този случай, съобразно константната съдебна практика, липсва правен интерес от
обжалването.
За пълнота на изложението, втората
съдебна инстанция държи да отбележи, че спирането на наказателното производство
с определението на СНС от 18.12.2019г., е законосъобразно и е извършено при стриктно
прилагане на чл. 31 ал.3 от ЗЕЕЗА.
Посочената правна норма предвижда, че до получаване на отговор по поискано
съгласие по см. на чл. 31 ал.1 т.1 от ЗЕЕЗА от замолената държава, допуснала
екстрадиция (в случая – Р.Т., чиито съдебни органи са допуснали екстрадицията
на подс. Д.Ж.), наказателното производство се спира, и то само за
престъпленията, за които е поискано такова съгласие. Точно така е процедирал
първоинстанционния съд в частта от определението от 18.12.2019г. за спиране на
наказателното производство по НОХД №3455/2019г., което е спряно само по
отношение на подсъдимото лице, за което се отнася правната норма (тъй като само
и единствено подс. Ж. е бил екстрадиран за нуждите на настоящото производство
от държава извън ЕС – Р.Т.), както и спирането обхваща само престъпленията, за
които са му повдигнати обвинения след предаването му в Р.Б. – извън обхвата на
решението за екстрадиция на турския съд. Съдът се е съобразил, че през м. юли
2019г. от страна на националния компетентен орган – Главния прокурор на РБ, е
била отправена молба до съответния оправомощен турски правосъден орган, за
даване на съгласие подс. Д. Ж. да бъде съден и за другите престъпления, вероятно извършени от него преди
екстрадирането му, включени в обема на обвиненията срещу него в обвинителния
акт на СП. Молбата е подадена по дипломатически канали, при спазване
изискванията на чл. 9 ал.3 от ЗЕЕЗА, но по нея, до момента на спирането на
наказателното производство с обжалваното определение, не е постъпил отговор от
турската страна.
В този смисъл, частта от определението
на първостепенния съд е правилна, като съответствуваща на законовата норма (чл.
31 ал.3 от ЗЕЕЗА). Наказателният закон следва да се тълкува и прилага буквално,
а не разширително , поради което
няма никакви законови основания тази разпоредба да бъде приложена (както иска
защитата на подсъдимите Х., К., Н., Н., Я. и П.) и по отношение на тези подсъдими лица, които не
са били екстрадирани и спрямо които чл. 31 ЗЕЕЗА не може да намери приложение.
От друга страна, в случая
приложно поле намира нормата на чл. 25 ал.2 от НПК, която също представлява
основание за спиране на производството, визирано в чл. 251 ал.1 НПК, тъй като
отговорът по чл. 31 ал.3 от ЗЕЕЗА представлява един вид отговор на молба за
правна помощ (доколкото е свързан с международното правно сътрудничество), и
представлява самостоятелно основание за спиране. Освен това, разпоредбата на
чл. 31 ал.3 от ЗЕЕЗА, предвиждаща спиране именно при гореописаната хипотеза, се
явява специална спрямо нормите на НПК и следва да намери приложение в случаи
като настоящия, по силата на правния принцип за приоритет на специалните норми
спрямо общите („Lex specialis derogat legi
generali“).
По частите от жалбите ОТНОСНО твърденията ЗА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ
НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА, накърняващи правата на защита на
подсъдимите и налагащи прекратяване на съдебното производство и връщането му на
СП за доразследване (обстоятелствата по чл. 248 ал.1 т.3 от НПК):
Както
беше посочено по-горе, първоинстанционният СНС, в определението си, произнесено
в разпоредително заседание на 18.12.2019г., е приел, че по делото не са налице
отстраними съществени процесуални нарушения от вида на посочените в чл. 249
ал.4 т.1 и т.2 от НПК, и е ОТКАЗАЛ да
прекрати съдебното производство по реда и на осн. чл. 248 ал.5 т.1 вр. с ал.1
т.3 от НПК, както и да върне делото на
прокурора за допълнително разследване с цел отстраняването им.
След запознаване с доводите на страните
в тази насока, изразени в самото разпоредително заседание и в частните жалби, и
след внимателен преглед на материалите по досъдебното производство и на
обвинителния акт, въззивният съд намира, че действително, при новото внасяне на
ОА на 18.09.2019г. (въз основа на който е образувано настоящото НОХД
№3455/2019г.), по-голямата част от процесуалните нарушения, визирани в
предходното определение на СНС от разпоредително заседание по НОХД
№1064/2019г., проведено на 04.07.2019г., са били отстранени, друга част, визирани
в същото определение, са несъществени (за такива са били приети и в
определението на АСНС от 04.09.2019г. по ВНЧД №409/2019г.), а трета част от
посочените от защитниците пропуски, са отстраними с крайния съдебен акт, поради
което не се преценяват като основания за връщане на делото на СП (респ. – за
прекратяване на съдебното производство).
Въззивният съд ще разгледа конкретно,
поотделно частните жалби (в хронологичен ред на тяхното постъпване), както и всяко
от възраженията на защитниците на подсъдимите (които са обжалвали определението
от 18.12.2019г.), за допуснати процесуални нарушения, за които се твърди, че
накърняват правата на защита на подсъдимите.
По
частната жалба на адв. Р.К. – защитник на подс. П.Д.Я.:
-По възражението,
че, във връзка с повдигнатите спрямо Я. (в качеството му на обвиняем) обвинения
по пунктове 2. и 3. от обвинителния акт, липсва описание за вземането на
решение от ОПГ за извършване на престъпленията по тези пунктове:
Въззивният съд не приема за основателно
това възражение, тъй като на страници от 43 до 47 от ОА (съответно листове
26-28 от част 1-ва от НОХД №3455/2019г.), както и на страници от 47 до 52 от ОА
(съответно листове 28-30 от част 1-ва от НОХД №3455/2019г.), такава фактология
е изнесена, и тя касае именно квалифициращия признак „деянието е извършено в
изпълнение на решение на ОПГ“, по отношение на повдигнатите на подс. П.Я.
обвинения по пунктове 2. и 3. от акта на Специализираната прокуратура.
-По възражението, че едва с обвинителния
акт е извършено изменение на обвиненията спрямо П.Я. (в частите им относно
формите на съучастие в престъпленията, за които са му повдигнати съответните
обвинения), докато при привличанията му от разследващ орган в хода на
досъдебното производство, са били посочени други форми на съучастие на това
обвиняемо лице:
Тук следва да се посочи, че още в
предходното свое определение – това от 04.09.2019г. на друг състав на АСНС
(2-ри възз. състав, по ВНЧД №409/2019г.), втората съдебна инстанция е възприела
становище (споделено и от настоящия въззивен състав), че визираните несъответствия
не представляват съществени процесуални нарушения по см. на чл. 249 ал.4 т.1 от НПК. Това е така, защото, на първо място, меродавна е словесната формулировка
на обвиненията (която, в частта относно формите на съучастие на подс. Я.,
съответствува, така, както е посочена в постановленията му за привличане, с
тази в текстови и в цифров вид, фиксирана в обвинителния акт), а на второ
място, доколкото извършителството е по-тежко наказуемо от останалите форми на
съучастие по чл. 20 ал. 3 и ал.4 от НК (подбудителство, респ. помагачество),
няма пречка допуснатите несъответствия да бъдат преодолени с крайния акт на
решаващия съд.
-По отношение на възражението за липса
на конкретика в обстоятелствената част на обвинителния акт относно създаването
на предполагаемата по делото ОПГ и за приобщаването на подс. П.Я. към нея,
въззивният съд отчита това възражение за неоснователно, тъй като на страница
7-ма, абз. 3-ти и 4-ти от ОА, както и на стр. 12 от ОА, е изложена конкретна
фактология по тези, посочени от защитата въпроси.
-Възраженията на защитата, че по
пунктове 3.1, 3.3., 3.5. и 3.6 от повдигнатите спрямо П.Я. обвинения, от
изложената в обвинителния акт фактология не става ясно какви конкретни действия
е извършил соченият като съучастник на Я.
(под формата на съизвършителство) обвиняем Д.Ж., въззивният съд счита, че пропускът не
представлява съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на
Я.. Този пропуск, освен това, би могъл да бъде преодолян с крайния съдебен акт,
който, в принципен аспект, може да бъде осъдителен или оправдателен спрямо
определен подсъдим, включително и в засегнатите от защитата в това възражение
части.
В
чисто принципен теоретичен и практически аспект, в правната доктрина и
съдебната практика се застъпва становището, че застрашаването на пострадало от
деяния по чл. 213а – чл. 214 от НК лице може да бъде предизвикано и от самото
присъствие на определен извършител на местопрестъплението (с оглед неговите
физически, личностни и други характеристики). Дали това е така и дали ще бъде
доказателствено подкрепено, се решава със съдебния акт по съществото на делото.
-По възраженията на защитата, че по
пунктове 3.2. и 3.4 от обвинителния акт, подсъдимият П.Я. бил посочен като
подбудител и помагач, а в словесно формулираното обвинение били посочени форми
на изпълнително деяние „заплашил с насилие“ (по пункт 3.2.), съответно
„заплашил с увреждане на имущество“ пострадалото лице (по пункт 3.4.), следва
да се посочи, че не е възможно обвинението да бъде повдигнато по друг начин,
освен чрез включването в него (от обективна страна) на самото изпълнително
деяние, визирано в състава на престъплението в съответната правна норма от НК,
а формите на съучастие (подбудител и помагач към деянието по основния състав), са
коректно посочени в акта на прокурора.
По
частната жалба на адв. М. Т. – защитник на подс. Й.В.В.:
В тази частна жалба не са направени никакви
конкретни възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи
правото на защита на подс. В., като е посочено, че протоколът от
разпоредителното заседание, проведено на 18.12.2019г., не бил изготвен до
нейното написване и депозиране. Въпреки, че това не може да бъде прието за
основателно, тъй като определението в РЗ (ведно с мотивите), се обявява в
самото разпоредително заседание и страните са били запознати и са чули
аргументите на първостепенния съд, въззивната инстанция ще коментира
възраженията на адв. Т. относно тврърдяни съществени процесуални нарушения,
довели (според защитата) до накърняване правата на подс. В., които са били
изложени от нея в самото разпоредително заседание от 18.12.2019г.
-Така, в РЗ от посочената дата, адв. Т.
е направила възражение, че в обвинителния акт липсва фактология относно ролята
и функциите на подзащитния й в твърдяната от държавното обвинение ОПГ.
Въззивният съд не може да приеме за
основателно това възражение, тъй като констатира, че на стр. 8 от ОА (съответно
– л. 8-гръб от част 1-ва от НОХД №3455/2019г.), както и на стр. 12 от
обвинителния акт, такава фактология е изложена с необходимата конкретика за
това обвиняемо лице.
-По възражението, че фактология липсвала
в обстоятелствената част на обвинителния акт и относно престъпления по обвиненията
по пунктове 2.1., 2.2., 3., 4. и 5., възведени спрямо подс. Й.В., въззивният
съд констатира, че такава е изложена на страници от 24 до 31 от ОА (съответно –
листове от 16 гръб до 20 от част 1-ва от НОХД №3455/2019г. на СНС). Предвид на
това, възраженията на защитата в горепосочения смисъл, се явяват лишени от
основание.
По
частната жалба на адв. И. В. – защитник на подс. Д.Ж.Ж.:
И в тази частна жалба, подобно на
предходно обсъдената в настоящия съдебен акт (тази на адв. Т.), защитникът не
сочи конкретни допуснати според него съществени процесуални нарушения,
накърняващи правата на подзащитния му, но в нея се твърди за наличието на
такива и се иска прекратяване на съдебното производство по реда и на осн. чл.
248 ал.5 т.1 вр. с ал.1 т.3 от НПК. Всъщност, в частната жалба до АСНС, както,
впрочем, и в самото рапоредително заседание от 18.12.2019г. пред
първоинстанционния съд, адв. В. застъпва становището, че констатираните от
двете по степен съдилища процесуални нарушения в предишното разпоредително
заседание – това от 04.07.2019г. по НОХД №1064/2019г., не са били отстранени
спрямо подс. Д.Ж. и в новия обвинителен акт.
Настоящият въззивен състав констатира,
че нарушенията, допуснати при повдигането на обвиненията спрямо Д.Ж.,
констатациите относно които в определението на СНС от РЗ от 04.07.2019г., са
били потвърдени от друг състав (2-ри възз. с.в) на АСНС в определението
му от 04.09.2019г. по ВНЧД №409/2019г., всъщност са отстранени в новия
обвинителен акт СП, внесен на 18.09.2019г.
-Относно несъответствията
(разминаванията) в посочените суми в обстоятелствената част на предходния
обвинителен акт (от 19.03.2019г.), представляващи имуществените вреди,
причинени на св. С. А. по пунктове 5.2 и 5.3 от ОА, тези неточности са
отстранени в новия акт на прокурора, така, че в него е постигнато съответствие
между обстоятелствената част и диспозитива му във връзка с разискваното
обстоятелство.
-Относно липсата на мотивировка в
обстоятелствената част на предходния обвинителен акт на законовото понятие
„значителни имуществени вреди“, включено като квалифициращо обстоятелство в
обема на обвиненията спрямо Д.Ж. по
пунктове 2.1,.2.2., 3.1., 3.2, 3.3.,3.4, 3.5., 4.1., 4.2., 5.1., 5.4., 5.5.,
5.6., 5.7., 6. и 7. от ОА, и това нарушение е било преодоляно, като навсякъде в
обстоятелствената част от новия обвинителен акт, досежно този квалифициран елемент,
е посочено, че имуществените вреди надхвърлят в стойностно изражение 14 пъти
минималната работна заплата за страната към моментите (периодите) на
инкриминация, поради което са приети от прокуратурата за „значителни“.
-Що се отнася до инкриминираните периоди
по деянията по отделни пунктове от обвинението спрямо Ж., за които в
предходното РЗ (от 04.07.2019г. по НОХД №1064/2019г.), са били констатирани
несъответствия между периодите, посочени в обстоятелствената част от „стария“
обвинителен акт и тези, посочени в заключителната му (диспозитивна) част, тези
несъответствия също са били преодолени чрез коригирането им в новия ОА, внесен
на 18.09.2019г. Такива са били предходно констатирани при обвиненията по
пунктове 5.4., 5.5., 5.6. и 5.7. от ОА, като в новия обвинителен акт е налице
съответствие в инкриминираните периоди, фиксирани в обстоятелствената част и в
диспозитива му.
-Относно констатираната в предходното РЗ
от 04.07.2019г. (и приета като съществено процесуално нарушение и от въззивния
съд в потвърдителното му определение от 04.09.2019г.) липса на надлежна
фактология в обстоятелствената част на „стария“ обвинителен акт във връзка с
възведеното спрямо Ж. обвинение по пункт 6.4. от диспозитива, и това
процесуално нарушение е било отстранено в изготвения нов обвинителен акт,
внесен на 18.09.2019г. В него, на страници 45 и 46 от ОА (съответно – л.
27-гръб от част 1-ва от НОХД №3455/2019г.), е изнесена необходимата за
очертаване на доказателствената рамка фактология във връзка с претендираното престъпно
деяние по това обвинение.
Следва да се посочи, че останалите,
приети за отстраними съществени
процесуални нарушения в определението на СНС от 04.07.2019г. по НОХД
№1064/2019г. по отношение на обвиненията, повдигнати спрямо Ж., не са били преценени
като такива от въззивният състав по ВНЧД №409/2019г. в определението му от
04.09.2019г., респ. – предходното първоинстанционно определение не е било
потвърдено във всички негови части. Настоящият въззивен състав се солидаризира
с мотивите на предходния такъв в определението му от 04.09.2019г. по тези
въпроси, като не намира смисъл да преповтаря същите аргументи.
По
частната жалба на адв. В.Б. – защитник на подс. В.И.Х.:
-Относно
твърдяното нарушение за неяснота в изложената фактическа обстановка в
обстоятелствената част на обвинителния акт (внесен в СНС на 18.09.2019г.)
относно това – колко подбудители имало на извършителя – подс. А. А., на
деянието по пункт 2. от ОА, възведено като обвинение спрямо В.Х., както и кое
от посочените в обстоятелствената част като извършители на палежа по този
пункт лица – С. М. или подс. А. А.,
защитата и подсъдимият следва да възприемат като подбудено и/или подпомогнато лице
от подсъдимия Х., за да организират защитата си, въззивният съд намира
следното:
Обстоятелствата, изложени на страници 55
и 56 от обвинителния акт съдържат изискуемата фактология, която е достатъчно
ясна да очертае доказателствената рамка на обвинението по пункт 2. срещу Х.. В
принципно-теоретичен аспект, към извършителя на дадено престъпление може да има
повече от един подбудители/помагачи. По втория въпрос – ясно е както от
обстоятелствената част, така и от
диспозитива на обвинителния акт, кое подсъдимо лице прокуратурата счита за
извършител на престъплението по чл. 330 от НК (по пункт 2. от обвиненията
спрямо В.Х.), и това не е свидетелят М., а е подсъдимият А. А., ясно посочен като
такъв в диспозитивите на обвиненията за това инкриминирано деяние, повдигнати
както спрямо Х. и Ж., така и спрямо самия А..
-Относно възражението на защитата, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт липсва фактология за осъществен
контакт между подс. В.Х. и подс. А. А., въззивният съд намира същото за лишено
от основание, доколкото на стр. 56 от ОА (съответно л. 32-гръб от част 1-ва от
НОХД №3455/2019г.), са изложени конкретни факти за опосредена чрез св. С. М. комуникация
между двамата подсъдими. Дали и доколко така изложените факти биха могли да
бъдат квалифицирани като „подбуждане“ и „подпомагане“, е въпрос по същество на
делото, отговор на който следва да бъде даден в крайния акт на решаващия съд.
-Възражението за несъотвествие на
посочената в обвинителния акт стойност на запаленото имущество –обект на
престъплението по чл. 330 от НК (по пункт 2. от ОА по повдигнатото спрямо подс.
Х. обвинение), с изискуемия елемент от обективната страна на това престъпление
„запаленото имущество да е на значителна стойност“, това също подлежи на
преценка с крайния съдебен акт, тъй като
е въпрос по същество относно съставомерността на деянието, но не представлява
основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокуратурата.
По
частната жалба на адв. И.Н. – защитник на подсъдимите П.Д.Я. и Р.Я.Н.:
-По първото от възраженията на защитника
на подс. Р.Н. за несъответствия в текстовото изписване на формите на съучастие
на този подсъдим в деянията по пунктове 2.1., 2.2., 2.3. и 2.4. от обвинителния
акт, въззивният съд не намира за допуснати такива съществени несъответствия,
налагащи връщането на делото на прокуратурата за отстраняването им. Има
допуснато едно-единствено несъответствие, и то е в началната част
(„шапката“) от текстовата формулировка на обвинението спрямо Н. по пункт 2. от
ОА, където не той, а останалите съучастници – Д.Ж., П.Я., К.К. и И.Н., са
посочени само като извършители на продължаваното престъпление. Непосредствено
след това обаче, при текстовата формулировка на формите на съучастие в
диспозитивите по отделните четири деяния, включени в състава на продължаваното
престъпление, ясно са индивидуализирани формите на съучастие на подсъдимите Ж.,
Я., К. и Н. при всяко едно от четирите инкриминирани деяния. Т.е. –
обвинителният акт съдържа фискиране на формите на съучастническа дейност, с
което се очертава доказателствената рамка на обвиненията, и горепосоченият
пропуск не представлява процесуално нарушение от вида на съществените,
непозволяващи на всеки от обвиняемите да разбере в какво е обвинен. Още повече,
че в обстоятелствената част от акта на прокурора е описана фактология по този
пункт от обвинението, допълнително създаваща ясна представа за параметрите на
повдигнатите обвинения спрямо Р.Н., Д.Ж., П.Я.К.К. и И.Н. по същото обвинение,
в това число – във връзка с формите им на съучастие, претендирани от
прокуратурата.
-По второто от съдържащите се в частната жалба на
адв. Н. възражения, касаещо подсъдимия П.Я. – относно разликата между цифровото
изписване на обвиненията в постановленията за привличане на Я. на досъдебното
производство и измененията им в обвинителния акт, отговор беше даден по-горе,
при обсъждане на същите несъответствия, релевирани като процесуални нарушения в
жалбата на адв. Р.К. (защитник на същото подсъдимо лице).
Още в предходното свое определение –
това от 04.09.2019г., друг състав на АСНС (2-ри възз. състав, по ВНЧД
№409/2019г.), е възприел становище
(споделено и от настоящия въззивен състав), че визираните несъответствия не
представляват съществени процесуални нарушения по см. на чл. 249 ал.4 т.1 от НПК. Това е така, защото, на първо място, меродавна е словесната формулировка
на обвиненията (която, в частта относно формите на съучастие на подс. Я. съответствува, така, както е посочена в
постановленията му за привличане, с тази в текстови и цифров вид, фиксирана в
обвинителния акт), а на второ място, доколкото извършителството е по-тежко
наказуемо от останалите форми на съучастие по чл. 20 ал. 3 и ал.4 от НК
(подбудителство, респ. помагачество), няма пречка допуснатите несъответствия да
бъдат преодолени с крайния акт на решаващия съд.
По
частната жалба на адв. Е.М. – защитник на подсъдимия И.Б.П.:
Подобно на частните жалби на адв. Т.
(защитник на подс. Й.В.) и на адв. И. В. (защитник на подс. Д.Ж.), и в жалбата
на адв. Е.М. до АСНС в настоящото производство, не са посочени и коментирани
конкретни процесуални нарушения, допуснати във връзка с повдигнатите обвинения
спрямо подзащитния му И. П. (освен
непредявяването по реда на чл. 227 и сл. от НПК на досъдебното производство в
пълен обем на ВДС от прилаганите по делото СРС). В частната си жалба адв. М. сочи,
че констатираните в предходното разпоредително заседание по НОХД №1064/2019г.
от 04.07.2019г. процесуални нарушения спрямо подзащитния му, не били
отнстранени с новия обвинителен акт.
Настоящият състав установи, че
процесуалното нарушение, констатирано в предходното РЗ от 04.07.2019г. от СНС,
относимо към пункт 2. от обвинението спрямо И.П., потвърдено с определението от
04.09.2019г. на АСНС, 2-ри възз. с-в, се изразява в липса на фактология във
връзка с обстоятелствата относно петте деяния, всключени в състава на
продължаваното престъпление по пунктове 2.1, 2.2., 2.3., 2.4. и 2.5. по обвинението
за престъпление по чл. 214 от НК. Това нарушение е било отстранено в новия
обвинителен акт на СП (внесен на 18.09.2019г.), като на страници 27 - 29 от
него (съответно – листове 18 и 19 от част 1-ва от НОХД №3455/2019г.), е изложена
необходимата за очертаване на доказателствената рамка фактология. От нея става
ясно, че упражнената първоначално (при първото деяние – това по пункт 2.1. от
ОА) заплаха от П. към посочената като пострадала свидетелка Р. Ч., се приема от
прокуратурата като такава, представляваща предполагаем мотив за престиране на
посочените парични суми от Ч. и по останалите четири деяния от евентуалното
продължавано престъпление (по пунктове 2.2., 2.3.,2.4. и 2.5. от ОА спрямо този
подсъдим). Въпросът за съставомерността и доказаността на инкриминираното
деяние, формулирано по този начин от прокуратурата като обвинение по отношение
на П., следва да бъде решен с крайния акт на решаващия съд, но не представлява
съществено процесуално нарушение, което да налага прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на органите на държавното обвинение.
-Относно възражението на адв. М., че той
и подзащитният му не са се запознали в пълен обем (при предявяване на
разследването по реда на чл. 227 и сл. от НПК), с ВДС от експлоатираните на
досъдебното производство СРС, правилно първоинстанционният съд е счел, че това
не представлява съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на
защита, доколкото може да бъде отстранено и в съдебната фаза, в т.ч. преди започването й, тъй като делото от
18.09.2019г. се намира в деловодството на СНС (а секретните материали – в
секретното деловодство) и може да бъде проучвано от страните без ограничение,
стига те да имат желание за това. Адвокатът-защитник,
както и подсъдимият, предвид тяхното процесуално качество, имат пълно право на достъп до класифицираните
материали по съответния законоустановен ред.
По
частната жалба на адв. М.А. – защитник на подсъдимите И.К.Н. и П.М.П.:
-Първото възражение на адв. А. (което тя
отнася към обвиненията и на двамата й подзащитни Н. и П.), е за липса на
надлежна фактология в обстоятелствената част на обвинителния акт относно ролите
и функциите на участниците в претендираната от СП организираната престъпна
група, в т.ч. – ролите и функциите в нея на подсъдимите И.Н. и П.П..
Още с предходното определение на друг
състав на АСНС (това от 04.09.2019г. по ВНЧД №490/2019г. на 2-ри възз. с-в), е
прието, че не е налице констатираното от първоинстанционния съд в определението
му от 04.07.2019г. процесуално нарушение в тази насока. Както в предходния,
така и в новия обвинителен акт по делото (внесен на 18.09.2019г.), такава
фактология, която да рамкира предмета на доказване относно престъплението по
чл. 321 от НК, е изложена, и то по отношение на всички лица, за които има
възведено такова обвинение. В обвинителния акт, въз основа на който е
образувано НОХД №3455/2019г. на СНС, описание на фактически обстоятелства по
това обвинение, в това число и за обвиняемите Н. и П., се съдържа на страници
6-11 от ОА (съответно – на листове 5-гръб - 9-гръб от част 1-ва от НОХД
№3455/2019г.), както и на страници 11 и 12 от ОА (съответно – л. 10-гръб от
част 1-ва от същото НОХД).
-Относно възражението, че продължава да
е налична и в нововнесения обвинителен акт, липса на конкретизация на
пострадалите търговски дружества по обвинението по пункт 2. от ОА спрямо подс. П.П.,
както и липса на разграничение кое дружество се явява пострадало от отделните
деяния от състава на продължаваното престъпление по този пункт, въззивният съд
намира това възражение за неоснователно. Конкретизирани са (както в
обстоятелствената, така и в диспозитивната част от акт на прокурора)
пострадалите търговски дружества, собственост и/или управлявани от св. С. А.,
както и размерът на претендираните от държавното обвинение имуществени вреди на
всяко от тях.
-По третото възражение на адв. А. в
частната жалба, касаещо липса на яснота относно времевите периоди на седемте
деяния, включени в състава на предполагаемото продължавано престъпление по чл.
214 от НК по пункт 2. от обвинението на П.П., въззивният съд констатира, че
несъответствията при посочването на инкриминираните периоди, констатирани от
първостепенния и от въззивния съд при предходните им произнасяния (от
04.07.2019г. по НОХД №1064/2019г. и от 04.09.2019г. по ВНЧД №409/2019г.), са
преодолени в новия обвинителен акт. Извършени са необходимите корекции, по
начин, по който е постигнато съответствие между обстоятелствената част и
диспозитива на ОА в тази насока за всичките седем деяния, включени в състава на
продължаваното престъпление.
Във връзка с последните две, коментирани
по-горе възражения, следва да се отбележи, че в мотивната част на обвинителния
акт е изложена фактическа обстановка по пункт 2. от обвинението на П. (на
страници от 32 до 43 от ОА, съответно – листове от 21 до 26 от част 1-ва от
НОХД №3455/2019г. на СНС), годна да очертае предмета на доказване по делото във
връзка с това обвинение.
По
частната жалба на адвокати П.Д.Д. и М.Х. – защитници на подсъдимия К.Г.К.:
-Неоснователно се
явява възражението в частната жалба относно допуснато процесуално нарушение,
изразяващо се в несъответствие между посочения в обстоятелствената част и в
диспозитива на обвинителния акт инкриминиран период по обвинението по пункт 2.6.,
възведено спрямо К.К.. Напротив, както в обстоятелствената част, така и в
заключителната (диспозитивна) част от ОА, е посочено, че това отделно деяние,
включено в състава на претендираното от прокуратурата продължавано престъпление
по чл. 214 ал.2 от НК, според държавното обвинение е било извършено през м.
декември 2017г. В тази насока е изложена и фактология на стр. 41 от
обвинителния акт (съответно-л. 25 от част 1-ва т НОХД №3455/2019г.). Посоченият
в частната жалба във връзка с това възражение времеви период (м. октомври-м.
ноември 2017г.), се отнася до деянието по пункт 2.5. от ОА (също от състава на
горепосоченото продължавано престъпление), за който инкриминиран период също е
налице съвпадение между обстоятелствената и диспозитивната на акта на СП.
Фактология относно деянието по пункт 2.5. е изложена на стр. 40 от ОА
(съответно - л.24-гръб от част 1-ва от НОХД №3455/2019г. на СНС).
-Не е основателно и възражението за
неяснота относно размера на паричната престация, твърдяна от прокуратурата като
предоставена като „такса-рекет“ от св. С. А. на предполагаемите извършители на
деянието по пункт 5. от обвинението на К.К.. Както в диспозитива на
обвинението, така и в обстоятелствената част на ОА (в абз. 3-ти на стр.
37 от обвинителния акт)., изрично е посочен общият размер на евентуално
престираните от св. А. чрез твърдяното продължавано престъпление парични
средства, а именно 105 000 лв.
-Твърдяното от защитата допуснато
съществено процесуално нарушение в текстовата формулировка на деянието по пункт
3. от обвинението спрямо К., не е налично. Изписването в състава на
престъплението по чл. 213а ал.2 т.4 и
т.5 вр. с ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК на формулировка, относима към
квалифициращия признак по чл. 213а ал.3 т.4 от НК („деянието е придружено с
палеж“, при което палежът е описан съобразно текста на чл. 330 ал.1 от НК), не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е отстранимо със
съдебния акт по съществото на делото.
-Същото (отстранимост на твърдения
пропуск с крайния съдебен акт) се отнася и до посоченото в частната жалба
възражение на защитата на подс. К. за несъставомерност на посочения в пункт
2.1. от обвинителния акт квалифициращ признак „значителни имуществени вреди“ с
оглед стойността на причинените вреди. Дали е допуснато такова несъответствие
и дали е налице или не този по-тежко
квалифициран елемент от състава на престъплението, ще бъде решено с крайния
съдебен акт, предвид и на доказателствата, които ще бъдат събрани в хода на
съдебното следствие.
ОТНОСНО МЕРКИТЕ ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ на
подсъдимите:
Както беше посочено по-горе, частта от
определението на СНС от 18.12.2019г. по чл. 248 ал.1 т.6 от НПК, е била
обжалвана с частните жалби на защитниците на подсъдимите Д.Ж., В.Х., К.К., И.Н.,
И.П., Й.В. и Ю.М..
Аргументите на всички защитници
включват срока на изтърпяване на мерките за неотклонение, свързани с
възпрепятствуване на свободното придвижване (спрямо подсъдимите Ж., Х., К., Н., П. и
М. – „Задържане под стража“, а спрямо подс. В. – „Домашен арест), който
срок се преценява от защитата като неразумно продължителен; липсата на
опасности от укриване и/или извършване на престъпление от страна на
подсъдимите; здравословното състояние –
за подсъдимите Д. Ж., Й. В. и К. К., семейното положение на подсъдимия К.К..
На първо място следва да се посочи, че
исканията в разпоредителното заседание от 18.12.2019г. по НОХД №3455/2019г. за
изменение на мерките за неотклонение, прилагани спрямо подсъдимите лица, са
направени от защитата на следващия ден след предходно произнасяне с влязъл в сила
на 17.12.2019г. съдебен акт (определение на АСНС, 5-ти въззивен състав, по ВНЧД
№597/2019г.), с което е било потвърдено определение на СНС по чл. 270 ал.1 от НПК от 14.11.2019г. С последното са били оставени без уважение исканията на
подсъдимите Д.Ж., Р.Н., В.Х., И.П., К.К., И.Н. и Й.В., за изменение на
прилаганите спрямо тях до посочената дата мерки за неотклонение.
В този аспект, настоящият въззивен
състав намира, че не са настъпили нови обстоятелства от предходното произнасяне
до настоящото такова, свързано с мерките за неотклонение на понастоящем
обжалващите протоколното определение от 18.12.2019г. подсъдими Ж., Х., К., Н., П. и В.. Такива нови обстоятелства не се и
сочат в частните жалби, с изключение на срока на задържане, който, съобразно
трайно установената съдебна практика, действително се приема за новонастъпило
обстоятелство, което винаги подлежи на преценка с оглед на неговата
продължителност.
Следва да се подчертае, че от влизането
в сила на предходния съдебен акт, представляващ отказ да бъдат изменени мерките
за неотклонение на посочените в предходния абзац подсъдими лица, до настоящото
произнасяне на този състав на въззивния
съд, е изтекъл срок от около 1 (един) месец.
Настоящият въззивен състав счита, че
срокът на задържане под стража на подсъдимите
Ж., Х., К., Н., П. и М., респ. – на прилагане на мярка за
неотклонение „Домашен арест“ спрямо подсъдимия В., не се явява неразумен, нито
незаконосъобразно продължителен.
При преценката относно разумността на
сроковете за изпълнение на мерки за неотклонение, свързани с възпрепятствуване
на свободното придвижване („Задържане под стража“ и „Домашен арест“), следва да
се преценява не само абсолютната продължителност на срока, но и редица други
обстоятелства – фактическата и правна сложност на делото, както и усърдието на
националните правосъдни власти при воденето на наказателния процес.
Несъмнено, конкретното наказателно
производство се характеризира с изключителна фактическа и правна сложност. То е
с 13 (тринадесет) подсъдими лица, с обвинения за усложнена престъпна дейност
(множество престъпления), с голям брой свидетели (над 100), вещи лица по
експертизи (над 40) и пр. От друга страна, националните правосъдни органи
(прокуратурата и съдът) не могат да бъдат упрекнати в бездействие и забавяне на
разследването. Досъдебното производство е приключило в рамките на 8-месечен
срок от задържането на обвиняемите до внасянето на делото в съда.
(Безспорно, самото досъдебно производство е продължило повече от 8 месеца, но
срокът на задържането по чл. 63 ал.4 от НПК на задържаните под стража лица, е
бил спазен).
В тази връзка, въззивният съд не може да
съгласи с отразеното в частната жалба на адв. А., че „защитата не се интересува
от сроковете по чл. 249 ал.2 предл. 2-ро
вр. с чл. 242 от НПК“, които протичали за прокуратурата, но не били относими
към сроковете на задържане на обвиняемите. Напротив, тази правна норма отчита
броенето на сроковете за цялото досъдебно производство и за всички, свързани с
него обстоятелства, поради което не могат и не следва да бъдат игнорирани.
От друга страна, делото е в съдебната си
фаза още от 19.03.2019г. (когато е внесен първият обвинителен акт, въз основа
на който е било образувано НОХД №1064/0219г. на СНС). Прекъсването на съдебната
фаза на наказателния процес е било в рамките на допустимите 2 (два) месеца по
визираните по-горе законови разпоредби – за отстраняване на процесуалните
нарушения, допуснати в първия обвинителен акт. От датата на внасяне в СНС на
новия обвинителен акт – 18.09.2019г., делото отново се намира на етап съдебно
производство.
За разлика от времетраенето във фазата
на досъдебното производство на мерките за неотклонение, свързани с
възпрепятствуване на свободното придвижване (с регламентирана максимална
продължителност 8 месеца), в съдебната фаза на наказателния процес такава
максимална продължителност не е законово регламентирана. Тя трябва да се
преценява с оглед на посочените по-горе критерии и обстоятелства (фактическа и
правна сложност на делото и усърдие при провеждане на наказателното
производство от страна на правораздавателните органи), които, както беше споменато,
са налице в конкретния казус.
Относно останалите обстоятелства,
подлежащи на преценка от съда при вземане на решение относно мерките за
неотклонение на подсъдимите, предвидени в НПК, настоящият въззивен състав
намира следното:
Без да е необходимо подробно произнасяне
по обоснованото предположение (с анализ и обстоятелствен коментар на
доказателствата по делото), съдът намира, че е налице обосновано предположение
за авторство на всеки от обжалвалите мерките за неотклонение подсъдими в
престъплението, за което е обвинен. Тук следва да се направи уточнението, че се
касае само за обосновано предположение,
а не и за вземане на отношение по вината на подсъдимите, което би било в разрез
с презумпцията за невинност.
Що се отнася до опасността от извършване
на престъпление, настоящият въззивен състав счита, че тя е налична за всеки от
обжалвалите мерките за неотклонение подсъдими Ж., Х., К., Н., П.,
М. и В.. Тя се извежда не от тежестта на повдигнатите им обвинения, а от
следните фактори: естеството и спецификите на предполагаемата престъпна
деятелност на всеки от тях, включена в обема на обвиненията им по обвинителния
акт, броят на инкриминираните според прокуратурата престъпни деяния,
продължителните периоди на тяхното евентуално осъществяване. Не без значение е
обстоятелството, че за част от подсъдимите, в едно обвинение са включени по няколко
отделни деяния – част от продължавана престъпна дейност. Всички тези
обстоятелства се отразяват на преценката за личностната обществена опасност на
всеки от подсъдимите, която съдът оценява като завишена. Те кореспондират и с
извода на съдебния състав, че при евентуално смекчаване на процесуалната
принуда, от страна на подсъдимите ще бъда възобновена евентуалната
противоправна деятелност.
От друга страна, обвиняемите Д.Ж. и И.Н.
са осъждани, като част от деянията по обвиненията, повдигнати срещу всеки един
от тях, са квалифицирани като „извършени при условията на опасен рецидив“ по
см. на чл. 29 ал.1 б.а“ и б.“б“ от НК. При тази хипотеза опасностите от
укриване и от извършване на престъпление се презумират от законодателя.
Не следва да се остави без внимание
обстоятелството, че подс. Д.Ж. е бил предаден за нуждите на наказателното му
преследване в Р.Б., чрез екстрадиция от компетентните власти на Р.Т., където се
е намирал преди предаването му, със знанието, че срещу него в Б.е започнало
наказателно (досъдебно) производство.
Мярката за неотклонение на подсъдимия Ю.М.
пък е била изменена от „Парична гаранция“ в „Задържане под стража“ с
определение на СНС от 21.05.2019г. по НОХД №1064/2019г. по реда и на основание
чл. 66 ал.1 от НПК – поради ненамирането му на заявения и известен по делото
негов адрес.
Обстоятелствата по горните два абзаца дават
основание на съда да счете, че за тези двама подсъдими (Ж. и М.), е налице и
реална опасност от укриване (освен от извършване на престъпление), в случай,че
мерките им за неотклонение бъдат изменени в по-леки.
Здравословното състояние на подсъдимите
Д. Ж., Й. В. и К. К., за което по делото са налични необходимите медицински
данни, не е животозастрашаващо, нито несъвместимо с условията на арест. Няма
пречка, при влошаване на същото, спрямо задържаните под стража лица да бъдат
оказани необходимите медицински грижи, както и да бъде давано адекватно
разрешение за напускане на местоизпълнението на мярката „Домашен арест“ (на
подс. В.) за по-продължителен период от време, при доказана нужда от по-дълго
лечение.
Семейното положение на подс. К.К.,
изтъкнато от защитата, също не е от естество да надделее над обществения
интерес от необходимостта за продължаване на задържането.
Поради изложеното, на основание чл. 249
ал.3 вр. с чл. 248 ал.1 т.3 и т.6 от НПК и по аргумент на противното от чл. 251
ал.5 от НПК, Апелативният специализиран наказателен съд, 4-ти въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,
като недопустими, жалбите на адв. Р.К.
(упълномощен защитник на подс. П.Я.), на адв. И. В. (упълномощен защитник на
подс. Д.Ж.), на подс. В.Х. – чрез упълномощения му защитник адв. В.Б., на адв. И.Н.
(упълномощен защитник на подсъдимите П.Я. и Р.Н.), на адв. М.А. (упълномощен защитник на
подсъдимите И.Н. и П.П.) и на адвокати П.Д. и М.Х. (упълномощени защитници
на подс. К.К.), против частта от
протоколно определение на СНС, 12-ти състав, произнесено в разпоредително
заседание от 18.12.2019г. по НОХД №344/2019г., с която Е ОТКАЗАНО СПИРАНЕ на
наказателното производство по делото спрямо всички подсъдими лица и за всички
престъпления по повдигнатите им обвинения.
ПОТВЪРЖДАВА определението в
останалите му части.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.