РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Кюстендил, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500231 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от ***, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: **** срещу решение №260005/23.02.2022 г. на Районен съд –
Дупница, постановено по гр.д. №721/2021 г. по описа на същия съд.
Постановеният от РС- Дупница съдебен акт се обжалва в частта, с която са
отхвърлени исковите претенции за признаване за установено спрямо ответника, че
дължи на ищцовата банка вземане за главница по Договор за потребителски кредит
№**********/08.03.2019 г. за разликата от уважените ** лева до претендираните **
лева, както и за сумите ** лева – договорна лихва за периода от 15.11.2019 г. до
30.10.2020 г. и ** лева – обезщетение за забава за периода от 08.03.2019 г. до
16.11.2020 г.
Въззивната банка чрез пълномощника си излага съображения за неправилност
на постановения съдебен акт в обжалваните части, произтичаща от неговата
незаконосъобразност. Акцентира на установеното в процеса и неоспорено договорно
правоотношение, възникнало между страните. Сочи, че последното валидно обвързва
страните по него, не страда от никакви пороци – както във волята, така и във формата и
съдържанието. Анализирайки съдържанието на процесния договор за потребителски
кредит заключава, че той е в пълно съответствие с изискването на чл.10, ал.1 ЗПК и на
чл.11, ал.1, т.7 – т.12 от ЗПК. Не споделя мотивите на районния съд, че отделното
облигационно отношение, материализирано в договор за застраховка, има характер на
1
приложение (елемент) към договора и като такъв следва също да отговаря на
изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК за размер на шрифта. Позовава се на §1, т.1 от ДР на
ЗПК, приемайки че допълнителните услуги се предоставят с отделен договор за услуга
и често от лице, различно от кредитора. Обстоятелството, че стойността на
допълнителната финансова услуга се инкорпорирала в главницата по кредита, не
променяло самостоятелния характер на договора за застраховка. Същият се
разграничавал от предметния обхват на договора за кредит, тъй като страна по него
били застрахователя и ползвателя на застрахователната услуга, излага съображения, с
които обосновава тезата си за самостоятелния характер на договора за застраховка. По
изложените съображения въззивната банка поддържа искане за отмяна на решението
на районния съд в обжалваните части и за уважаване в цялост на исковата претенция, с
последица ревизиране решението на районния съд в т.ч. и в частта на присъдените
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна – Г. Д. Р., не е депозирала
отговор по въззивната жалба, както не се е явила и не е изпратила представител за
изразяване на становище.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от *** обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК за
признаване за установено по отношение на Г. Д. Р., че дължи на банката по договор за
потребителски кредит № **********/08.03.2019 г. сума в общ размер на ** лв., от
която: неизплатена главница в размер на ** лв., договорна лихва в размер на ** лв. за
периода от 15.11.2019 г. до 30.10.2020 г., обезщетение за забава в размер на ** лв. за
периода 08.03.2019 г. - 16.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (01.12.2020 г.) до окончателното изплащане
на задължението.
С обжалваното решение съдът е признал за установено, че Г.Р. дължи на ***,
ЕИК **, вземане, възникнало на основание договор за потребителски кредит №
**********/08.03.2019 г., в размер на ** лв. – главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (01.12.2020 г.) до окончателно
изплащане на сумата и е отхвърлил исковете за признаване за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца вземане за главница по договора за
разликата до претендираните ** лв., както и за сумите ** лв. - договорна лихва за
периода от 15.11.2019 г. до 30.10.2020 г., и ** лв. - обезщетение за забава за периода
08.03.2019 г. - 16.11.2020 г.
Решенето в уважената част е влязло в сила като необжалвано.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията по
чл.269 от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното
следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи
и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, каквито са и нормите, уреждащи материята за
неравноправния характер на потребителския договор, поради което по отношение на
тях намират приложение указанията в ТР № 1/ 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и
въззивният съд следва да ги приложи при произнасяне по правния спор между
страните, независимо дали тяхното нарушение е въведено като основание за
обжалване.
2
В случая по делото няма спор, че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит **********/08.03.2019 г., по силата на който *** е
предоставило на Г. Д. Р. сумата от ** лв. В чл. 7. 1. от договора, след размера на
кредита са посочени и **- ** лв. и ***- ** лв. Посочен е общ размер на кредита ** лв.,
в който е включена и еднократна такса за оценка на риска в размер на ** лв., дължима в
деня на подписване на договора за кредит. Според договора тази такса се възстановява
от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план, а в
случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, или да се
присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора,
дължимата част от кредита за съответната застраховка се превежда директно на
застрахователя или застрахователния посредник, като съгласието си
кредитополучателят декларира с подписване на договора (чл. 7.2.2) В чл. 9 от договора
за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 31,84 %, като лихвата
се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на
главницата по кредита, на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а в чл. 10 е
посочен годишният процент на разходите- 46,19 % и обща сума, дължима от
потребителя- ** лв. В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен
план с посочване на падежа на всяка вноска и нейният размер, като падежът на първата
дължима вноска е на 15.04.2019 г., а на последната на 15.03.2023 г. Размерът на
първите погасителни вноски е от ** лв., а на последната – ** лв.
Основният довод във въззивната жалба е, че е неправилен изводът на районния
съд, че отделното облигационно отношение, материализирано в договор за
застраховка, има характер на приложение (елемент) към договора и като такъв следва
също да отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК за размер на шрифта. Според
въззивната банка обстоятелството, че стойността на допълнителната финансова услуга
се инкорпорира в главницата по кредита, не променял самостоятелния характер на
договора за застраховка. В тази връзка следва да се посочи следното:
Договорът за потребителски кредит, сключен между страните се подчинява на
специалната уредба в Закона за потребителския кредит. В чл.10, ал.1 от закона е
посочено, че договорът се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора. В настоящия случай безспорно се установява, че
банката е предоставила на ответника потребителски кредит за общо ползване в размер
на ** лева. Безспорно се установява и че последният е поел насрещното задължение да
върне предоставената сума по начин и срокове, определени в договора. Договорът за
кредит е изписан с шрифт с големина 12 пункта и отговаря на изискванията на закона в
този смисъл /чл.10, ал.1 от ЗПК/. В същия, като общ размер на кредита е посочена
сумата ** лв. В нея са включени и застрахователните премии по сключените
застраховки ** и ***- общо в размер на ** лв. За изплащането им банката е отпуснала
кредит на ответника, но по силата на т.7.2.2. от договора сумата не е реално
предоставена, а е преведена директно по банковата сметка на застрахователя. По този
начин, доколкото застрахователните премии са част от главницата, то и върху тях е
начислявана възнаградителна лихва. Следователно след като са сумите са включени в
главницата и по този начин в договора за кредит, то те са станали един от неговите
елементи, поради което и всички уговорки на страните по отношение на застраховките
следва да са в писмен вид и размер шрифт – не по-малък от 12 по силата на чл. 10, ал.1
от ЗПК. В случая от обикновен поглед на текста на приложените по делото договорна
3
информация за програма „Защита живот/ безработица/хоспитализация“ и
Застрахователна програма „Защита живот/ безработица/хоспитализация“ е видно, че
шрифтът е с големина доста по- малък от 12. С оглед на горното, съдът стига до
извода, че процесният договор за кредит е недействителен. Според разпоредбата на чл.
23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. В този смисъл са и мотивите на районен съд.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че решението на
районен съд в обжалваните части е правилно, поради което и ще го потвърди.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.02.2022 г., постановено по гр. д. № 721/2021 г.
по описа на Дупнишкия районен съд в частите в които са отхвърлени исковите
претенции на ***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **** срещу Г. Д. Р.,
ЕГН ********** за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищцовата
банка вземане за главница по Договор за потребителски кредит
№**********/08.03.2019 г. за разликата от уважените ** лева до претендираните **
лева, както и за сумите ** лева – договорна лихва за периода от 15.11.2019 г. до
30.10.2020 г. и ** лева – обезщетение за забава за периода от 08.03.2019 г. до
16.11.2020 г.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4