Р Е
Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 30.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-
Б въззивен състав в публично съдебно
заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №12732 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
Решение от 03.04.2018 г. и решение от 23.05.2018 г. на СРС, I-во Гражданско
отделение, 88-ми състав са уважени в една част предявените от Г.П.Л. *** по
чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, като последният е осъден да заплати сумата 1000.00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от причинена травма, настъпила в резултат на инцидент от
29.01.2016г.- подхлъзнал се на заснежен и заледен бордюр, в резултат на което
паднал, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 118.85 лв.-законна лихва за забава върху
главницата за периода от 30.01.2016 г. до 31.03.2017 г., като за разликата над
сумата 1000.00 лв. до сумата 10000.00 лв. предявеният иск по чл.49 ЗЗД като
неоснователен е отхвърлен; за разликата над сумата 118.85 лв. до сумата 1188.48
лв. предявения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен; на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, С.О. е осъдена да заплати на Г.П.Л. сумата
от 129,80 лева - разноски в
производството; Г.П.Л. *** община сумата от 225 лева - разноски в производството.
Срещу постановеното решение, в частта, с
която е отхвърлен предявения иск по чл.49 ЗЗД за разликата над сумата 1000.00
лв. до сумата 5000.00 лв. е подадена въззивна жалба от ищеца, в която се
излага, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
издадено при нарушение на процесуалните правила.
Излага правни и
фактически доводи, че в първоинстанционното производство е направен неправилен
анализ и оценка на доказателствения материал, което е довело до частично
неправилно и необосновани изводи; до неправилно приложение на материалния закон
и неправилно определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Изразява
становище, че правилно СРС е приел за установено влошаване на здравословното
състояние на пострадалия в областта на нанесената травма. Въпреки това не приел
наличие на причинно-следствена връзка между инцидента и уврежданията, които са
констатирани от вещите лица към момента на прегледа. Според ищеца, това че
травмата е настъпила върху предварително болестно увреден терен води до извод
за наличие на т.нар. „комплексен каузален фактор“. Поради това травматичното
увреждане е допринесло за по-експресивно и по-ранно влошаване качеството на
живот. В случая е налице „комплексен каузален фактор“ по отношение на болките в
областта на гръбната мускулатура. Причиняване на увреждането в посочената
област е улеснило и ускорило влошаването на общото състояние на пострадалия. В
случая, при подхлъзването ищецът паднал по гръб на ръба на тротоара, като в
посочената област има предхождащо увреждането хронично заболяване на гръбначния
стълб.
Освен това, при
постановяване на решението, СРС не съобразил събраните гласни доказателства и
констатациите на приетата в производството СПЕ досежно
емоционално-психологичното състояние на ищеца след инцидента и причинените му
от него увреждания.
Отправя искане за
отмяна на постановеното решение в посочената част и постановяване на друго, с
което исковете бъдат уважени в посочената част. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.
Срещу постановеното
решение, в частта, в която са уважени предявените искове е подадена въззивна
жалба от ответника, в която се излагат доводи за неправилност на постановеното
решение. Отправя искане за отмяна на решението на СРС в посочената част и
постановяване на друго, с което исковете се отхвърлят изцяло като
неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ГПК, ответникът по жалбата е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.
Въззивните жалби са
подадени в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните
доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите
предмет, приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове по чл.49 ЗЗД.
С оглед спецификата
на конкретния случай следва да се отбележи, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД
следва да се ангажира включително и при виновно поведение, изразяващо се в
бездействие от страна на изпълнителя по договора, на което е възложено
изпълнението на определена работа, а именно - снегопочистването на бул. „Копенхаген“
в гр.София. Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от тази
отговорност, ако се установи, че служителят или работникът, на който е
възложена работата, не е причинил никаква вреда; ако неговите действия не са
виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на
възложената му работа. В този смисъл ППВС 7/58 г. и дадените в него разяснения.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивният съд
намира, че предявеният иск за главното вземане е с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, тъй като
вредите са настъпили във връзка с неизпълнение на задължения по възложена работа.
Съгласно задължителните указания в Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на
Пленума на ВС, когато вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са
настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността за този,
който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД, а когато вредите са
резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е
допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата,
е по чл. 50 ЗЗД.
Разгледано по същество,
обжалваното решение е частично неправилно
по следните съображения.
Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява,
че ищецът е претърпял инцидент на 29.01.2016 г. на
тротоара по бул. „Копенхаген“, гр.София, като поради непочистен сняг и
заледяване се подхлъзнал на бордюра и паднал и получил травми в областта на
гърба и таза. Установява се, чрез показанията на свидетеля П. Л. /баща на
ищеца/, преценени с оглед събраните в производството доказателства при съобразяване
евентуалната му заинтересованост по реда на чл.172 ГПК, че на посочената дата
рано сутринта ищецът се придвижвал към дома си в гр.София, кв.*******, от работното
му място, което се намирало в гр.София, „Бизнес парк София“, ж.к. „Младост 4“,
като след слизане на метростанция „Интер Експо - Цариградско шосе“, където се
засякъл с баща си, двамата тръгнали по тротоара по бул. „Копенхаген“. В
производството е установено, че поради непочистения сняг, валял през нощта,
била образувана „пътечка“, т.е. отъпкан от преминаващите сняг, която била
заледена. Поради трудната проходимост на тротоара, преди да слезе от него,
ищецът се подхлъзнал на бордюра. Усетил силна и остра болка в областта на гърба
и таза. Баща му го прибрал вкъщи, където ги посрещнала съпругата на ищеца.
Закаран бил в УМБАЛ „Св. Анна“.
Чрез събраните в
производството медицински документи и констатациите на приетата в първата
инстанция КСМЕ се установява, че в резултат на падането на ищеца било
причинено: „контузия на долната част на гърба и таза“. При извършеното ЯМР
изследване на 10.02.2016 г. било установено, че в увредената област са
съществували дегенеративни болестни промени, изразяващи се в статична аномалия
в поясния отдел на гръбнака вследствие на постоянен спазъм на паравертебралната
мускулатура, като находката е интерпретирана, като свързана с ускорения темп на
растеж на пострадалия.
Установено е чрез
КСМЕ, която настоящият състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, че възстановителният
период от процесната травма е около 20-25 дни, както и че увреждането е причинило
на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според експертите,
в резултат на падането на ищеца е
била причинени лекостепенна травма, настъпила
на фона на предварително увреден от хронично дегенеративно заболяване гръбначен стълб, като не са налице данни за гръбначно-мозъчна травма или опасност от такава.
Според изложеното в
заключението, към момента на прегледа, извършен на 11.12.2017г., била
установена болка при натиск в областта на гръбната мускулатура в поясната
област и ограничени движения в тази част, предимно при навеждане напред. Поради
липса на диагностицирана гръбначно-мозъчна травма към датата на инцидента –
29.01.2016 г., според експертите, сегашното състояние на пострадалия не може да
се свърже с процесния инцидент. Травмата от инцидента не налага трудоустрояване
или промяна в рутинните действия в ежедневния живот на пострадалия, като
подлежи на пълно възстановяване в рамките на 20-25 дни. Травмата е настъпила
върху предварително болестно увреден терен- дегенеративно заболяване с
характерен дългогодишен ход, който и без да е било налице травматично събитие
има потенциал за постепенно влошаване качеството на живот на ищеца - с поява на
болки, скованост или поява на друга хронична неврологична симптоматика.
Както са заявили
експертите- д-р Д.Н.и д-р К.С.в проведеното с.з. на 07.03.2018 г., всяка травма насложена върху атопичен
променен терен променя хода на възстановяването и допринася за увеличаване на
оплакването, като в случая не може да бъде казано категорично в какъв процент е
това.
Установява се въз
основа на представения в първоинстанционното производство договор № СО-РД-55-122,
сключен на 27.02.2015г., че С.О. е възложила след проведена обществена поръчка
на Консорциум „Т.С.И.“ ДЗЗД: „Събиране и транспортиране на битови отпадъци,
подмяна и поддръжка на съдове за битови отпадъци, лятно и зимно почистване на
улици и други места за обществено ползване на територията на Втора зона -
райони: „Искър“, „Панчарево“, „Кремиковци““ Съобразно договореното, възложителят,
чрез „Столичен инспекторат“, се е задължил да проверява качеството на
извършените от изпълнителя дейности съобразно общите изисквания за състоянието
на териториите след почистването, посочени в т.46 от Техническите спецификации.
Чрез дадените пред
първата инстанция показания на свидетеля П. Л., баща на пострадалия, се установява, че към момента на удара, ищецът изпитал силна болка, като се прибрал с чужда помощ и вкъщи припаднал
за кратко. След инцидента,
пострадалият изпитва и до настоящия
момент трудност да вдига тежко, трудности
за обслужване в битов план, както и чувство на притеснение, че поради травмата няма да може да изпълнява
ангажиментите си в личен и професионален план. В този смисъл дни след инцидента
не могъл да се движи, навежда, да обслужва елементарните си ежедневни нужди, за което бил подпомаган
от свидетеля. Дори към момента ищецът не можел да вдига тежко и при сядане и изправяне
видимо изпитвал затруднение, хващал се за кръста; изпитвал болка при промяна във времето.
От заключението по
изготвената съдебно-психологична експертиза /СПЕ/, което съдът кредитира напълно
по реда на чл.202 ГПК, като пълно и компетентно се установява, че по време и
след инцидента пострадалият е преживял психологическа травма, при наличност на
описаните симптоми в период от няколко месеца, като и към момента са налице
остатъчни такива, отразили се негативно върху цялостното функциониране на
освидетелствания. Налице е посттравматично, принадлежащо към групата на
тревожните разстройства.
При така
установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че по делото са
установени всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Отговорността
по чл. 49 ЗЗД по своята правна същност има обезпечително-гаранционна функция,
като тя настъпва след като натовареното лице при или по повод изпълнението на
възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. За да се приеме,
че съществува основание за ангажиране на отговорност на възложителя в хипотезата
на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, въпросът за неговата вина е ирелевантен за изхода на
спора. Необходимо е кумулативното наличие на предвидените в тези две норми
предпоставки, а именно: да е осъществено деяние - действие или бездействие;
деянието да е противоправно; от него да са причинени вреди, които да са в
причинно-следствена връзка с противоправното деяние; деянието да е извършено
виновно, като деецът е лице, на което ответникът е възложил работа, при или по
повод изпълнението на която са причинени така установените вреди. В някои
случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа,
а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на
увреждането. За възложителя бездействието е основание за отговорност за
увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила и от характера на
възложената работа.
Съгласно чл. 31 от
Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществяват от общините, като общинските пътища са публична общинска
собственост на основание чл. 8, ал. 3 от ЗП. Съгласно чл. 28, ал. 1 от
Наредбата за управление на общинските
пътища на територията на С.О., общинската администрация планира ежегодно
дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици, а
чл.31, ал. 1 от Наредбата изяснява какво включва поддържането им, а именно
полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална
експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите
съоръжения и принадлежности. Организирането на дейностите по поддържане на
общинските пътища е задължение, с което е натоварена С.О., съгласно чл. 31, ал.
2 от Наредбата, т.е. поддръжката на булевард „Копенхаген“, гр.София, на който е
станал инцидентът, е в правомощията на ответната община. Според чл. 35 от
наредбата, при зимно поддържане на пътищата, се изпълняват следните видове
работа: снегозащита на пътищата, снегопочистване, разпръскване на минерални
материали /опесъчаване/ за стопяване на снега и леда и организиране на работа
при влошени метеорологични условия. Разпоредбата на чл.36 от наредбата гласи,
че възлагането на обществената поръчка за зимно поддържане и снегопочистване на
общинската пътна мрежа се извършва при условия и ред, определени със Закона за
обществените поръчки. Ремонтът и поддържането на общинската пътна мрежа също се
осъществява, съгласно програма и чрез възлагане на обществена поръчка/чл. 48 от
наредбата/.
В разглеждания случай
задължението за почистване и поддържане с грижата на добър стопанин не е
изпълнено. С оглед на така събраните доказателства, съдът приема, че С.О. е
отговорна за дейностите свързани с почистването и обезопасяването при зимни
условия на улиците, които са общинска собственост, вкл. и на процесната улица -
булевард „Копенхаген“, гр.София.
С оглед изложеното,
съдът приема за установено наличието на причинно-следствена връзка между
бездействието на работниците/служителите, на които е била възложена работата по
почистването на улицата и причинените на ищеца травматични увреждания. Чрез
констатациите на приетата съдебно-медицинската експертиза се установи, че
травмите, които е получил ищеца са в резултат на падането му върху заледеното и
заснежено пътно платно.
Неоснователно е възражението на въззивника, че не е доказана
причинно-следствена връзка между увреждането и бездействието на служители на С.О.
във връзка с изпълнение на дейностите по зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа. Неизпълнението на задължението за поддържане на общинската улица с грижата на добър стопанин и непочистването й от натрупания сняг от съответните изпълнители, на които това е било възложено,
е в причинна връзка с причиненото увреждане на ищеца. По делото не се спори за характера
на увреждането и неговото настъпване.
Отговорността на
ответника е за чужди виновни противоправни действия или бездействия. Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Понятието „справедливост”, съгласно
ППВС № 4/64 г., не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя
хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени
от деликт, обезщетение, а всякога е свързано с преценката на определени
конкретно съществуващи обстоятелства, както с общественото разбиране на
определени съществуващи обстоятелства. Размерът на обезщетението за
претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерен с техния действителен
размер, който е обусловен както от характера, продължителността и интензитета
на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така
и от икономическата ситуация в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика.
При определяне на размера на обезщетението в
конкретния случай, съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към
момента на настъпване на злополуката – 30 г.; вида на телесната повреда и
нейният медико-биологичен характер; провежданото лечение и период на
възстановяване с обща продължителност 25 дни; продължителността и интензитета
на претърпените болки и страдания; при съобразяване, че травмата е настъпила
върху предварително болестно увреден терен- съществуващо дегенеративно
заболяване с характерен дългогодишен ход, който и без да е било налице
травматично събитие има потенциал за постепенно влошаване качеството на живот
на ищеца - с поява на болки, скованост или поява на друга хронична неврологична
симптоматика; при отчитане, че травмата е
насложена върху атопичен променен терен и променя хода на възстановяването и
допринася за увеличаване на оплакването във връзка с констатираното
съществуващо дегенеративно заболяване; при съобразяване негативното отражение
на злополуката върху психичното състояние на пострадалия.
Като съобрази
посочените обстоятелства, настоящият състав намира, че за обезщетяване
причинените на ищеца неимуществени вреди следва да му бъде присъдено
обезщетение в размер на сумата 2000.00 лв.
Поради това, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск по чл.49 ЗЗД
е отхвърлен за разликата над сумата 1000.00 лв. до сумата 2000.00 лв. и
потвърдено в останалата част, в която претенцията е била отхвърлена за
разликата над сумата 2000.00 лв. до сумата 5000.00 лв. В останалата част
решението, като необжалвано е влязло в сила.
С оглед на това
решението следва да бъде отменено и в частта, в която искът по чл.86, ал.1 вр.
чл.84, ал.3 ГПК е бил отхвърлен за разликата над сумата 118.85 лв. до сумата
237.31 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата 2000.00 лв. за периода 30.01.2016г.
/датата на увреждане/ до 31.03.2017г. /дата на подаване на исковата молба/,
както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за разноски на ищеца за разликата
над сумата 129.80 лв. до сумата 259.55 лв., пропорционално на уважената част от
иска; и в частта, в която е присъдено възнаграждение за юрисконсулт на
ответника за разликата над сумата 225.00 лв. до сумата 200.00 лв.
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените разноски във въззивното производство в размер
на 163.00 лв. съразмерно на уважената част от исковете съобразно представения
списък на разноски.
В полза на ответника
се следват, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сторените в производството пред
настоящата инстанция разноски за възнаграждение за юрисконсулт съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 113.00 лв.
На основание чл.
280, ал. 3, т.1 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 03.04.2018 г. и решение от 23.05.2018 г. на СРС, I-во
Гражданско отделение, 88-ми състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, като
неоснователен предявеният от Г.П.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
процесуалния си представител адв. М.И.,***, с адрес на управление: гр. София,
улица „*******, иск по чл.49 ЗЗД за разликата над сумата 1000.00 лв. до сумата
2000.00 лв.; в частта, с която искът по чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ГПК е бил
отхвърлен за разликата над сумата 118.85 лв. до сумата 237.31 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата 2000.00 лв. за периода 30.01.2016г.
/датата на увреждане/ до 31.03.2017г. /дата на подаване на исковата молба/,
както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за разноски на ищеца по
чл.78, ал.1 ГПК за разликата над сумата 129.80 лв. до сумата 259.55 лв.,
пропорционално на уважената част от иска; и в частта, в която е присъдено на
основание чл.78, ал.3 ГПК възнаграждение за юрисконсулт на ответника за
разликата над сумата 225.00 лв. до сумата 200.00 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание
чл. 49 и чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД, С.О., с адрес на управление: гр.
София, улица „*******, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на Г.П.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв. М.И., сумата от 1 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от причинена травма, настъпила в резултат на инцидент от
29.01.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 31.03.2017 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 118.46 лв. - законна лихва за забава върху главницата 2000.00
лв. за периода от 30.01.2016г. до 31.03.2017г.
ОСЪЖДА С.О., с
адрес на управление: гр. София, улица „*******, представлявана от кмета Й.Ф.,
да заплати на Г.П.Л., ЕГН **********. с адрес: ***, чрез процесуалния си
представител адв. М.И.,на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 129,75
лева - разноски в първоинстанционното производство, както и сумата 163.00
лв.-сторени разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Г.П.Л.. ЕГН **********.
с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв. М.И.,***, с адрес на
управление: гр. София, улица „*******, представлявана от кмета Й.Ф., сумата от 113.00
лева - разноски във въззивното производство за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.