Р Е Ш Е Н И Е
№……/21.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди и петнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар М.П.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1768 по описа на ВОС за 2014 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл.
365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ/.
Образувано е по предявен от «БАНКА ДСК» ЕАД срещу „АСТРАБИЛД“ ЕООД и П.С.Н.
иск за приемане на установено, че ответниците дължат на ищеца, в условията на
солидарност, по договор за банков кредит за оборотни средства от 22.05.2009
год. между ищеца и първия ответник и поръчителстван от втория ответник сума в
общ размер от 62 550.57 лева, от които 52 047.11 лева главница,
6 167.70 лева – неплатена редовна лихва за периода от 25.05.2013 год. до
02.06.2014 год., 2 553.81 лева – неплатена санкционираща лихва за периода
25.06.2013 – 02.06.2014 год. и 572.05 лева – неплатена заемна такса за периода
25.06.2013 – 02.06.2014 год., за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 4001/05.06.2014 год. по
ч.гр.д. № 7225/2014 год. на ВРС - 21 състав.
Твърди се от ищеца в исковата
му молба, че между ищеца и „АСТРАБИЛД“ ЕООД на 22.05.2009 год. е сключен
договор за банков кредит за оборотни средства в размер на 87 500 лева, под
формата на кредитна линия, който договор съдържа всички уговорки между страните
относно срок, начин на усвояване и погасяване, дължими лихви и др., като за
обезпечаването му са учредени договорни ипотеки върху два недвижими имота и е
прието поръчителството на П.С.Н.. Сочи се, че част от условията по кредита са предоговорени с анекси № 1/23.04.2010 год., № 2/20.05.2010
год. и № 3/12.07.2011 год., но редовното заплащане на месечните вноски на всяко
25-то число от месеца е преустановено още през месец април 2013 год., на което
основание, съгласно чл.21.1 от Договора, вземането на банката е станало
предсрочно изискуемо. Поради горното, с нотариални покани от 13.05.2014 год.,
връчени по реда на чл.47 ГПК, ищецът е уведомила длъжниците за предсрочната
изискуемост на кредита, посочвайки, че при неплащане на допуснатите просрочения
ще се пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред. Излага също така, че
поради неплащане в указания срок, ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, което към 03.06.2014
год. възлиза на сума в общ размер от 62 550.57 лева, от които
52 047.11 лева главница, 6 167.70 лева – неплатена редовна лихва за
периода от 25.05.2013 год. до 02.06.2014 год., 2 553.81 лева – неплатена
санкционираща лихва за периода 25.06.2013 – 02.06.2014 год. и 572.05 лева –
неплатена заемна такса за периода 25.06.2013 – 02.06.2014 год. Предвид
постъпилите от ответниците възражения, обосновава правния си интерес от
установяване на вземането по издадената по ч.гр.д. № 7225/2014 год. заповед за
изпълнение № 4001/05.06.2014 год.
В срока по
чл.367 ГПК, ответникът „АСТРАБИЛД“
ЕООД депозира писмен
отговор, с който изразяват становище за недопустимост на предявения иск и
евентуално – за неговата неоснователност. Доводите си за недопустимост на
предявения иск черпи от липса на идентичност между заявлението по заповедното
производство и предмета на установителния иск,
неяснота на правния интерес от предявения иск, както и липса на внесена в пълен
размер държавна такса и непредставена справка по чл.366 ГПК. Във връзка със
сочената неоснователност на иска по същество твърди, че представеното пред
заповедния съд не удостоверява подлежащо на изпълнение срещу него вземане,
включително поради това, че представеното доказателство не съставлява
извлечение по смисъла на ЗС, както и е налице неяснота относно претендираните суми, както и се твърди неизвършена от
заповедния съд проверка по чл.410, ал.1 и ал.2 ГПК. Излага също така липса на
изискуемо и ликвидно вземане поради неяснота на падежа на същото предвид
обстоятелството, че с анекс № 4/26.04.2013 год. крайната дата на задължението е
посочена на 25.07.2014 год., а се твърди изпадане в забава на 13.04.2014 год.,
развиват се доводи за необявена на същия предсрочна изискуемост на кредита
поради обстоятелството, че нотариалната покана е изпратена на адреса на
кореспонденция на дружеството, а не на неговия адрес на управление, поради
непосочване на коя от хипотезите на чл.50 ГПК се позовава и поради
недостатъчност на дадения тридневен срок на плащане на сумите. Оспорва се
неконкретизирано дължимостта на редовната и
санкционна лихва, както и на заемната такса.
В срока по
чл.367 ГПК, ответникът П.С.Н. депозира писмен отговор, в който изразява доводи
за недопустимост и неоснователност на предявения иск – по същество идентични с
тези релевирани от първия ответник по делото. В
допълнение сочи, че липса на изискуемо и ликвидно вземане спрямо него като
поръчител, тъй като акцесорния характер на
поръчителството не допуска задължението на поръчителя да е изискуемо преди
главния дълг, поради това, че с анекс № 1/20.05.2010 год. към договора за
поръчителство е посочен срок за погасяване на задължението на 25.07.2014 год.,
който срок към момента на заявлението не е настъпил, включително оспорвайки
автентичността и истинността му – първото с твърденията, че не е подписан от
него, а второто с твърденията, че не е подписан в качеството му на физическо
лице и не пред посочения представител от страна на банката. Налице е и бланкетно позоваване на изтекъл срок по чл.147, ал.1 ЗЗД.
В срока по
чл.372 ГПК, ищецът «БАНКА ДСК» ЕАД депозира допълнителна искова молба, с която изразява
становище по наведените от ответницата доводи за недопустимост и
неоснователност, както и изрично уточнява датата на настъпилата предсрочна
изискуемост като на 11.03.2014 год.
В срока по
чл.373 ГПК, ответниците „АСТРАБЕЛД“ ЕООД и П.С.Н., поддържа вече изразеното
в писмения отговор становище и направените доводи, като развиват насрещни
такива по изложените в допълнителния писмен отговор.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 678/18.02.2015
год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз
основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно между страните по
делото, че същите са и такива такива по договор за
банков кредит от 22.05.2009
год., ведно с анекси
№ 1, № 2, № 2 и № 4 от 26.05.2013 год.,
като първият
ответник „АСТРАБИЛД“ ЕООД има качеството
на кредитополучател, а вторият – на поръчител
по същите въз основа на
договор за поръчителство от 20.05.2010 год.
Последното
се установява и от представения договор за кредит, от който е видно, че
ответникът „АСТРАБИЛД“ ЕООД е получил кредит за оборотни средства в размер на
87 500 лева, предоставен му като кредитна линия и усвоен изцяло от него
/последното е прието и за безспорно установено по делото/. Крайният срок на
издължаване на кредита, съгласно анекс № 3 от 12.07.2011 год., е определен на
25.07.2014 год., като към датата на подписване на анекс № 4/26.04.2013 год.
размерът на дължимата неплатена главница възлиза на 52 047.11 лева.
Процесният договор за кредит е обезпечен с поръчителството на
втория ответник П.Н., като предприетото оспорване, че анекс № 1 към договора не
е подписан от него в качеството му на физическо лице съдът намира за неуспешно
проведено. Видно от приетото по делото заключение по СГЕ, кредитирано от съда
като компетентно дадено и неоспорено от страните, подписът, положен под анекс №
1, е именно на лицето П.Н.. Обстоятелството, че до подписа на физическото лице Н.
седи и печата на дружеството, чийто управител е той не е в състояние да формира
извод за отпадане на отговорността му. Липсват твърдения за порок във волята на
физическото лице /грешка, измама, др./, който да индицира извода, че
подписвайки анекса, при ясно посочени договарящи страни, ответникът Н. е имал
намерение да задължи управляваното от него юридическото лице на юридическо
лице.
С нотариална покана, изпратена
на кредитополучателя „АСТРАБИЛД“ ЕООД със седалище и адрес на управление
с.Тутраканци, община Провадия и адрес за кореспонденция гр.Варна, Екатерина Семетчиева 6 ет.4 ап.10, ищецът „Банка ДСК“ е уведомила
същият, че считано от 11.03.2014 год. кредитът е предсрочно изискуем поради
закъснение 292 дни или 10 вноски и към 14.03.2014 год. задължението възлиза в
общ размер на 60 494.73 лева, от което 52 047.11 лева – просрочена
главница, 5 755.66 лева – просрочена лихва, 2 120.01 лева –
санкционираща лихва и 572.05 – заемна такса. Връчването е предприето чрез
нотариус П.Д., която на 28.05.2014 год. е удостоверила по реда на чл.47, ал.1 вр. чл.50 ГПК на посочения адрес за кореспонденция
гр.Варна, Екатерина Семетчиева 6 ет.4 ап.10. Посочено
е, че на този адрес се намира офис на счетоводна фирма, който преди време е
обслужвала търсеното дружество, но не и към настоящия момент, а офис на самото
него не е открит. Доказателства за предприето връчване на посочения в ТР адрес
на управление на дружеството не са представени.
С нотариална покана, изпратена
на поръчителя Н. на адрес ***, ищецът „Банка ДСК“ е уведомила същият, че
считано от 11.03.2014 год. кредитът е предсрочно изискуем поради закъснение 292
дни или 10 вноски и към 14.03.2014 год. задължението възлиза в общ размер на
60 494.73 лева, от което 52 047.11 лева – просрочена главница,
5 755.66 лева – просрочена лихва, 2 120.01 лева – санкционираща лихва
и 572.05 – заемна такса. Връчването е предприето чрез нотариус П.Д., която на
28.05.2014 год. е удостоверила връчване на посочения адрес /постоянен и настоящ
на лицето/ по реда на чл.47, ал.1 ГПК.
Със заповед за изпълнение на
парично задължение с № 4001/05.06.2014 год., Варненски районен съд, 21-ви състав по ч.гр.д. № 7225/14 год. по описа на ВРС, е осъдил длъжниците „АСТРАБИЛД“ ЕООД и П.С.Н. – поръчител ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на „БАНКА ДСК“ ЕАД сума в размер
на 52 047.11 лева главница,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда – 03.06.2014 год. до окончателното изплащане на
вземането, сума в размер на 6 167.70 лева – неплатена редовна лихва за
периода от 25.05.2013 год. до
02.06.2014 год., сума в размер на 2 553.81 лева – неплатена санкционираща лихва за периода 25.06.2013 –
02.06.2014 год. и
сума в размер на 572.05 лева – неплатена заемна такса за периода
25.06.2013 – 02.06.2014 год., както и
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 251 лева /държавна такса/ и
1 468.25 лева /юрисконсултско възнаграждение/. Постановено е незабавно
изпълнение и е разпоредено издаването на изпълнителен
лист.
Видно от представеното по делото
ч.гр.д. № 7225/2014 год., че длъжниците са подали възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. С разпореждане № 374457/02.09.2014 г., получено от
заявителя на 10.09.2014г., съдът е указал на кредитора, че в едномесечен срок
от получаване на съобщението следва да предяви иск относно вземането си като
довнесе държавната такса.
За доказване размера на претендираното вземане по договора за кредит, освен
извлечение от сметки и справка по чл.366 ГПК, са ползвани и познанията на вещо
лице – счетоводител, чието заключение, като компетентно дадено, съдът кредитира
изцяло. Сочи се от вещото лице в депозираното от него заключение, че към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
03.06.2014 год. непогасената главница възлиза в размер на 52 047.11 лева,
а неплатената редовна лихва в размер на 6 120.41 лева, като допуснатите просрочия са посочени в приложения 2 и 3 към ССЕ. Излага
се, че неплатената санкционна добавка върху частта от неплатените вноски,
представляваща главница, възлиза на 2 601.10 лева, формирана от сумата от
1 415.58 лева за периода от първото непогасено задължение и сумата от
1 185.52 за периода от 12.03.2014 год. до 03.06.2014 год., като е
осчетоводена и заемна такса в размер на 572.05 лева.
В проведеното допълнително
заключение е конкретизирано, че така посочения размер на заемна такса
съставлява сбора от сумата от 116.58 лв. – застраховка на обезпечението по вальор от 01.07.2013 год., на основание чл.15л от Договора
за кредит и сумата от 455.47 лева – такса управление в размер на 0.2 % по вальор от 25.07.2013 год., на основание т.3.4 от Договора.
Посочен е и размера на падежираните съгласно
погасителен план вноски, които към датата на обявената от банката предсрочна
изискуемост /12.03.2014 год./ възлизат в общ размер на 35 895.94 лева, от
които 32 500 лева – главница и 3 395.94 – договорна лихва, а към
датата на подаване на заявлението в съда /03.06.20104 год./ - 45 973.90
лева, от които 42 250 лева – главница и 3 723.90 лв. – договорна лихва.
Въз основа на горната фактическа
установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правно си основание в чл. 415,
ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК. Същият е допустим с
оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч.гр.д. № 7225/2014 год. на ВРС – 21-ви състав.
Предмет на предявения иск е установяване със сила на
присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение, респективно удостоверено в документа по чл.417, т.2 от ГПК.
Следователно, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да
установи вземането си срещу длъжника /ответник/. Или, в контекста на
повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело е доказване на факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между страните по делото с характера на договор за
кредит и договор за поръчителство, изпълнение на поетите от ищеца задължения по
договора, факта на осъществяване на
всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да
обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за
последното и размера на претендираното вземане по
отделни пера.
В конкретния случай, обосновавайки претенцията си за дължимост на сумите /главница и лихви/, за които е издадена
заповед по чл.417 ГПК, на основание предсрочна изискуемост по договор за кредит,
ищецът представя писмени доказателства, обосноваващи положителния извод на съда
за наличието на формално валидна облигационна връзка между страните по делото –
първият ответник, в качеството му на кредитополучател и вторият, в качеството
му на поръчител. Горното не се оспорва от страните, както и това, че сумата по
договора е изцяло усвоена от кредитополучателя „АСТРАБИЛД“ ЕООД, поради което с
определение № 678/18.02.2015 год., съдът
ги е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Не се оспорва от страна
ответниците и допуснатото просрочие в плащането на усвоените суми, като по
отношение на дните забава съдът съобразява както представеното извлечение от
сметки, така и заключението на вещото лице по проведената в хода на
производството ССЕ. Допуснатото от страна на кредитополучателя просрочие
осъществява и предпоставката на чл.21.1 б.»б» от договора, даваща право на
кредитора да превърне кредитът в предсрочно изискуем.
Съгласно даденото
разрешение в т.18 на ТР № 4/2013 год. в хипотезата на предявен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Или, предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
В настоящия случай, досежно субективния елемент, кредиторът твърди да е упражнил
правото си преди подаване на заявлението, представяйки изпратена до кредитополучателя „АСТРАБИЛД“ ЕООД
нотариална покана, обективираща изявление на
кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради 292 дни забава,
считано от 11.03.2014 год. и съдържаща размер на задължението. По отношение на
последната обаче е удостоверено връчване на адрес гр.Варна, Екатерина Семетчиева 6 ет.4 ап.10, който адрес съвпада с обявения
такъв от дружеството за кореспонденция с НАП. Удостоверено е, че на този адрес
се намира офис на счетоводна фирма, който преди време е обслужвала търсеното
дружество, но не и към настоящия момент, а офис на самото него не е открит. При
това положение и с оглед посочените по-горе постановки на ТР, не може да се
приеме, че уведомлението за упражняването на правото на
кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем е достигнало до длъжника.
Според
Решение по дело С-327/10 от 17.11.11 год., при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд
трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника,
изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. В този смисъл за надлежното уведомяване
на длъжника, съдът разглеждащ иска, предявен по реда на
чл.422 ГПК следва да направи преценка на положените усилия
по откриване на длъжника в зависимост
от обстоятелствата при всеки конкретен
случай. В
контекста на настоящия спор, при липса на осъществено фактическо връчване на
обявения адрес за кореспонденция и при липса на опит длъжника да бъде уведомен
чрез изпращане на волеизявлението на кредитора на вписания в ТР при АВп адрес на управление в с.Тутраканци, община Провадия /такъв не се твърди
от ищеца/, настоящият състав приема, че кредиторът не е положил усилия за откриване на длъжника.
Наведените твърдения за непълнота на адреса
биха били релевантни единствено при предприети действия от страна на кредитора
за връчване на този адрес, респективно удостоверяване на сочената непълнота,
каквато не е налице. Още повече, че на така обявения адрес на управление на
дружеството – длъжник е връчен препис от сезиралата съда искова молба.
По
изложените съображения не може и да се приеме, че фактическо връчване
на уведомлението не е осъществено поради бездействие от страна на получателя.
Ирелевантни за формирания от съда
извод са и доводите на ищеца, черпени от последващото връчване на ПДИ на адреса
на кореспонденция с НАП, за което са представени и доказателства. Връчването на издадената заповед за изпълнение на
длъжника не би могло да се счита за уведомяване от кредитора за обявена
предсрочна изискуемост, доколкото волеизявление на кредитора, че счита кредита
за предсрочно изискуем не се съдържа в заповедта. От друга страна, както бе
посочено по-горе, това обстоятелство е от значение за настъпване на
изискуемостта на задължението, но същото не е било удостоверено съгласно
чл.418, ал.3 ГПК преди издаване на заповедта. А след като уведомлението на
длъжника е елемент от фактическия състав за обявяването й, последващото такова
не би могло да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на
задължението. Както е посочено и в постановеното също по реда на чл.290 ГПК
решение № 64/09.02.2015 год. по гр.д. № 5796/2014 год. на ВКС, IV г.о.,
ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост не се осъществили преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Същевременно, с решение № 139/05.11.2014 год.,
постановено по т.д. № 57/2012 год., I т.о, постановено
по чл.290 ГПК, е посочено, че доколкото предметът на делото по установителния иск е вземането по представения документ по
чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги, в които биха моли да се
съдържат и данни за неплатените от длъжника погасителни вноски по кредита към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение и които
са послужили като основание на кредитора да твърди, че е настъпила предсрочно
изискуемост на кредита, то вземането следва да се признае за съществуващо в
размер на тези вноски. Разяснено е, че размерът и падежите на всяка вноска са
определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо
удостоверяването на обстоятелства по чл.418, ал.3 ГПК. Поради горното, в тази
хипотеза искът по чл.422, ал.1 ГПК следва да се уважи в размер на изискуемите и
неплатени вноски по кредита, отразени в извлечението на счетоводните книги на
банката, а за разликата до размера на неплатените, но неизискуеми към момента
на подаване на заявлението вноски, в т.ч. за остатъка от кредита - да се
отхвърли.
За формиране извода на падежиралите
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
вноски по кредита, съдът съобразява заключението по допълнителната ССЕ, съгласно
което към 03.06.2014 год. сбора от падежиралите по
погасителен план главници /13 бр. месечни вноски за периода от
25.05.2013-03.06.2014 год./ възлиза в размер на 42 250 лева, а сбора от падежиралата по погасителен план редовна лихва за периода
от 25.04.2013-03.06.2014 год. в размер на 3 723.90 лева. До посочените
размери искът се явява основателен и следва да се уважи. За разликата следва да
се отхвърли.
Поръчителят дължи същата по вид престация,
каквато и лицето, което поръчителства, като съдът не споделя релевираното от него възражение за изтичане на предвидения
в разпоредбата на чл.147 от ГПК шестмесечен срок, считано от обявената от
банката дата на предсрочна изискуемост - 11.03.2014
год. Въпросът за началния момент, от който започва да тече 6-месечния
срок по чл.147, ал.1 ЗЗД в разглежданата хипотеза е разрешен изрично с решение
№ 23/24.03.15г. по т.д.№ 1717/13г. на ВКС, І т.о. и решение 40/ 17.06.2015 г. т.д.№ 601 по описа за 2014г., І
т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. Изрично прието в същите е, че отговорността
на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417, т.2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, чийто начален
момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и
то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. В този момент, целият или неплатеният остатък по
кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение
на поръчителя. Предвид приетото по-горе от съда по отношение на
кредитополучателя – длъжник, че волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем не е достигнало до длъжника не е започнал да тече и срокът
по чл.147, ал.1 ЗЗД, респективно отговорността на поръчителя не се е погасила.
В
обобщение, налага се извод за основателност на предявения иск до размера на падежиралите до датата на подаване на заявлението вноски за
главница и редовна лихва план главници
/13 бр. месечни вноски за периода от 25.05.2013-03.06.2014 год. в размер на
42 250 лева и редовна лихва за периода от 25.04.2013-03.06.2014 год. в
размер на 3 723.90 лева/ и за неоснователност на горницата.
С
оглед изхода от спора и своевременно обективираните
от всяко от страните искания, на същите се следват разноски съобразно
уважената/отхвърлена част от иска. Разпределени по правилото на чл.78, ал.1 и
ал.2 ГПК и с оглед представените доказателства за реално сторени такива, в полза на ищеца „БАНКА ДСК“ ЕАД следва да се
присъдят разноски в размер на 2 971.13 лева, в полза на ответника
„АСТРАБИЛД“ ЕООД – в размер на 625.43 лева и в полза на ответника П.Н. – в
размер на 704.93 лв.
Съобразно даденото в т.12 в ТР № 3/2014г.
на ОСГТК разрешение, изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в
частта за разноските отпада, ако е било подадено вързажение
по чл.414 ГПК и образувано исково производство. Съдът при разрешаване на спора
по чл.422 ГПК следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
и по присъждане на дължимите за заповедното производство разноски, ако то е
било поискано своевременно. Размерът на разноските в заповедното производство,
при заявено вземане в общ размер от 62 550.57 лева и приет за установен
общ размер от 45 973.90 лева възлиза на 1998.92 лева, която сума
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска на «БАНКА ДСК» ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Московска №19 срещу „АСТРАБИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Тутраканци, община Провадия, област Варна и П.С.Н., ЕГН: ********** ***, че ответниците дължат на ищеца, в условията на солидарност, по договор
за банков кредит за оборотни средства от 22.05.2009 год. между ищеца и първия
ответник и поръчителстван от втория ответник сума в общ размер от 45 973.90
лева, от която главница в размер на 42 250 лева /13 бр. месечни вноски за периода от
25.05.2013-03.06.2014 год./ и редовна
лихва в размер на 3 723.90
лева, начислена за периода от
25.04.2013-03.06.2014 год., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в
съда 03.06.2014 год. до окончателното плащане на сумата КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 16 576.67 лева /представляваща
разлика между приетия за установен размер до пълния предявен размер от 62 550.57 лева/, от които 9 797.11 лева - главница, 2 443.80
лева – неплатена редовна лихва за периода от 03.06.2014 год. до 02.06.2014
год., 2 553.81 лева – неплатена санкционираща лихва за периода 25.06.2013
– 02.06.2014 год. и 572.05 лева – неплатена заемна такса за периода 25.06.2013
– 02.06.2014 год., за които сума е издадена заповед за незабавно изпълнение №
4001/05.06.2014 год. по ч.гр.д. № 7225/2014 год. на ВРС - 21 състав.
ОСЪЖДА „АСТРАБИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Тутраканци, община Провадия, област Варна и П.С.Н., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Московска №19, сумата от 2 971.13 лева, представляваща сторените в исковото
производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение, експертиза и държавна такса
и сумата от 1998.92 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, на осн.
чл. 78,ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
„БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Московска №19 ДА ЗАПЛАТИ на „АСТРАБИЛД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Тутраканци, община Провадия,
област Варна сумата от 625.43 лева, представляваща сторените в исковото
производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
„БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Московска №19 ДА ЗАПЛАТИ на П.С.Н., ЕГН: ********** *** сумата от 704.93 лв., представляваща сторените в исковото
производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение и експертиза, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните.
ПРЕПИС от
решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: