№ 165
гр. Б., 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120200356 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба от В. И. И. ЕГН **********,***************** срещу
Наказателно постановление № 431а-250/06.11.2024 г., издадено от Началник на 01 РУ при ОД на
МВР Б., с което на жалбоподателя, на основание чл.257,ал.1 ЗМВР, за извършено нарушение по чл.
64, ал.4 ,вр.ал.1,вр.ал.2 ЗМВР е наложено наказание "глоба" в размер на 200 лева.
В жалбата е формулирано бланкетно искане за отмяна на атакуваното НП,с изложено
оплакване,според което жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.С. К., който
излага съображения, аргументиращи искането за отмяна на оспорваното наказателно
постановление като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Настоява и съдът да възложи в тежест на въззиваемата страна направените по
делото разноски.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН (НП е връчено на 24.01.2025 г., а жалбата е депозирана на 27.01.2025 г.), от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
На 14.09.2024 г. около 02.30 ч. актосъставителят В. А. И., полицай в 01 РУ-Б. съставил на
жалбоподателщ В. И. И. АУАН №431А-250/18.09.2024г.,за това,че на 14.09.2024 г. около 02.30 ч. в
гр.Б., ул. „Д.“ до магазин „Абсолют“ при полицейска проверка и отправяне на разпореждане от
униформен служител да не вика и псува на обществено място,жалбоподателят отправя обиди към
полицейските служители,не се подчинява на полицейско разпореждане,с което съзнателни пречи
на полицейските служители да изпълнят задълженията си по служба.
Интерпретацията на посочените факти мотивирала актосъставителя да формулира правнооценъчен
извод за осъществен състав на административно нарушение по чл.64,ал.2 ЗМВР.
Въз основа АУАН №431А-250/18.09.2024г е било издадено и атакуваното НП, с което за нарушение
1
на чл. 64, ал. 4 ,вр.ал.1,вр.ал.2 ЗМВР на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по административно-наказателната преписка, както и гласните доказателства, събрани в
хода на съдебното производство чрез разпита на полицейските служители В. А. И. и А. Д. Г., които
съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на 01 РУ при ОД на
МВР- Б. съгл. т.1.14 от Заповед №251з-5262/09.09.2024г., а АУАН съставен от оправомощено за това
лице-полицай при 01 РУ-Б. съгл.т.1.5 от Заповед №8121з-1098/25.08.2017 г. на министъра на
вътрешните работи. Според съда при проверка за съответност на АУАН и НП със съдържателните
критерии на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 ЗАНН, се констатира процесуално отклонение от императивно
установеното задължително съдържание на НП. Административнонаказващият орган е допуснал
съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при изпълнение на задачата да формулира
точно и пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, без да
доразвива или разширява фактическия обем на административно-наказателното обвинение,
заложен в АУАН.
В НП е разместена хронологията на събитията,касаещи поведението на жалбоподателя и момента
на издаване на полицейското разпореждане. В НП е конкретизирана и формата –устна на това
разпореждане, и инициирано допълнение на обвинението чрез неясна и бланкетна формулировка,
отсъстваща от даденото в АУАН описание на нарушението „ и с действията си пречи на
полицейските служители да изпълняват задълженията си по служба“. В случая неясна остава
волята на наказващия орган за съда,а също и за санкционираното лице, какво е конкретното
фактическо съдържание и насоченост на действията на В. И. от процесната дата 14.09.2024 г.,
нарушаващи реда на държавно управление и препятстващи полицейските служители в изпълнение
на служебните им задължения.
С това нововъведено в мотивната част на НП обстоятелство /бел. „ и с действията си пречи на
полицейските служители да изпълняват задълженията си по служба“/ се създава различна от
изразената в АУАН информативна основа относно обективните характеристики,същността и
естеството на поведението на жалбоподателя
Ето защо според съда е нарушена изискуемата еднопосочност и последователност във
фактическата рамка на обвинението, като в НП, в разрез с изискването на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН е
инициирано изменение на фактическия обхват на административно-наказателното обвинение.
Видно е още,според даденото в АУАН описание,че жалбоподателят на обществено място при и по
повод проверка и адресирано до него полицейско разпореждане да спре говора на висок тон, е
започнал да отправя обидни и нецензурни изрази към полицейските служители, което в случая
само по себе си изпълва състава на административното нарушение,представляващо неизпълнение
на полицейско разпореждане и съзнателно пречене на органите на реда да изпълняват служебната
си дейност.
В НП е предприета съществена реконструкция не само чрез разместване по хронология на основни
фрагменти от фактическата рамка на обвинението. Дописано е ,че деецът не изпълнява устно
издадено полицейско разпореждане да не нарушава обществения ред, да спре да вика и да
отправя обиди към полицейските служители.В НП тезата в АУАН е съдържателно модифицирана,
като за пръв път и едва в НП е допълнено и обстоятелство,отнасаящо се към евентуални други
действия,с които жалбоподателят възпрепятства полицейските служители да изпълняват
задълженията си по служба,които остават изцяло в сферата на неопределеността и бланкетните
декларации.
Ето защо съдът намира,че двата документа АУАН и НП не пресъздават логически издържана
последователност от факти чрез единно описание формата, вида и насочеността на действията на
жалбоподателя, формата и съдържанието на издаденото полицейско разпореждане, адресирано до
В. И.,и конкретните извършени извън обхвата на арогантния говор или пък изчерпващи се с този
говор точни действия на В. И.,довели до възпрепятстване полицейските служители да
2
изпълняват задълженията си по служба. Касае се не само за различно стилистично външно
словесно изразяване поведението на В. И. в АУАН и в НП,а за разместване и допълване на нови
фрагменти към административно-наказателното обвинение,с което се нарушава правото на
информираност относно обективните характеристики на нарушението.
За административнонаказателното производство са установени строги правила за осъществяването
му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специалните закони, които определят различните
видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за
държавните органи, които прилагат административнонаказателните разпоредби, да извършват това
при стриктно им съблюдаване, което да гарантира принципа за справедливост на процедурата и да
ограничи възможностите за произволност и субективизъм, когато те потенциално навлизат и
накърняват правото на информираност на санкционираното лице, да разбере, какво по фактическа
и правна същност нарушение му се вменява.
В случая по мнение на настоящия състав е нарушена особено значимата публична функция на
органите, прилагащи административно-санцкионните механизми, да прилагат стриктно нормите,
които дефинират административно-наказателната отговорност на всеки нарушител, в рамките на
формалния практически мащаб, установен от закона, в т.ч. и от процесуалните изисквания на
чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН. Изграждането на обстойна, последователна и логична фактическа версия
относно деянието и свързаните с него обстоятелства, която да бъде представена еднозначно в
АУАН и в НП в консолидиран вид, чрез точен и прецизен правен извод относно приложимия
материален закон, е изискване, което не може да бъде дерогирано по произволното усмотрение на
наказващия орган. Когато определено лице е привлечено към административнонаказателна
отговорност, органите, осъществяващи правомощията по съставяне на АУАН и НП, са длъжни,
съобразно посочените правни норми, да конкретизират точно и изчерпателно всички фактически
признаци от състава на съответното административно нарушение, по които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дееца. Изпълнението на това задължение е от
огромно значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи ,в какво точно е
обвинен, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на
законосъобразност, който стои в основата на административнонаказателното право.
Административните наказания са форма на държавна принуда, те са репресивни мерки, водещи до
ограничаване на права или вменяване на задължения по повод неправомерно поведение на
определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е
предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на
административнонаказателната отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на
изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочава наказателното
постановление и е основание за неговата отмяна, в който контекст съдът намира,че допуснатото
процесуално нарушение на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН е съществено и предопределя отмяна на формално
основание на НП.
Единствено в сферата на пълнота на изложението съдът излага мотивите си и по
приложимия материален закон:
От анализа на относимите разпоредби на ЗМВР е видно, че нормите на чл. 64, ал. 1, изр. 1 и ал. 4 от
ЗМВР уреждат принципното правомощие на полицейските служители по издаване на
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции, които разпореждания са задължителни за
изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или
нарушение или застрашават живота или здравето му. В останалите хипотези, чл. 64 от ЗМВР
урежда формата на разпорежданията – писмена по чл. 64, ал. 1, изр. 2 от ЗМВР, устна - по чл. 64,
ал. 2 от ЗМВР и с конклудентни действия - по чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР.
За ефективното изпълнение на основните задачи на МВР специалният закон ЗМВР (чл. 64)
овластява пряко полицейските органи, по своя преценка, съобразявайки се с ограниченията на
закона да издават писмени разпореждания, вкл. до граждани, "когато това е необходимо за
изпълнение на възложените им функции" – в случая функции, по смисъла на чл. 14, ал. 1, предл.
първо ЗМВР – опазване на обществения ред. Няма изрично, легално определение на понятието
"обществен ред". Според Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. на Общото събрание на
съдиите от ВАС, по т. дело № 4, за целите на ЗМВР под "обществен ред" следва да се разбира
"установените в Държавата обществени отношения, основани на правовия ред и морала, които
определят поведението на хората в процеса на обществения живот". Определение за "обществен
3
ред" се съдържа и в Решение № 7/1996 г. по к. д. № 1/1996 г. на Конституционния съд, според което
това е "установеният с нормативните актове ред, който осигурява нормално спокойствие и
възможност да се упражняват съответните граждански права". От събраните писмени и гласни
доказателства се установяват особеностите на фактическото поведение на жалбоподателя в
разрез с установените охранявани ценности, попадащи в обсега на понятието „обществен ред“, -
арогантен и безцеремонен тон на говорене на обществено място чрез викове, ругатни и
оскърбления, уязвяващи достойнството на присъствалите при проверката полицейски служители.
Съдържанието на проявата на В. И.,нейната външна насоченост и начина на извършването й,
както и мястото, на което е реализирана, а именно на обществено място на бул.“Д.“, и то в нощния
дипазон, в който е отредено спазване на тишина и спокойствие,съставлява несъмнена форма на
поведение,нарушаваща обществения ред. Непредизвиканото вербално поведение на В. И. през
нощта на 14.09.2024 г. на публично място, създаващо предпоставки, непристойните вербални
възгласи и арогантно говорене да станат достояние на неограничен кръг граждани, отправянето на
оскърбителни квалификации и нецензурни изрази към служителите на полицията в отговор на
адресираното към него устно разпореждане да преустанови предизвикателения тон на говорене, са
все действия, съдържащи очевидна, демонстративна непристойност. Тези действия несъмнено
представляват манифестация на неглижиране разпорежданията на органите на реда в
страната,предназначени да гарантират спазването на общоприетите правила за поведение и
порядък в обществото.
Импулсивните реакции на жалбоподателя В. И., свързани с арогантно и шумно говорене на
публично място – на бул.“Д.“ до магазин „Абсолют“, обективно сочат, че поведението на
жалбоподателя включва негативно засягане на обществения ред, с което се активира контролната
полицейска функция чл.64,ал.4, вр.ал.2,вр.ал.1 ЗМВР ,свързана с издаване на съответното устно
разпореждане, необходимо за изпълнение на възложените им функции по см. чл.18,ал.1,предл.1
ЗМВР- опазване на обществения ред. Като символна демонстрация на волево противопоставяне на
полицейското разпореждане жалбоподателят И. афиширал на висок тон обидни изрази,насочени
към уязвяване честта и достойнството на полицейските служители-поведение,което несъмнено
препятства полицейските служители при изпълнение на служебната им дейност, свързано с
опазване на обществения ред.
Следователно, действията на В. И. предпоставяли издаване при условията на чл.64,ал.4 ЗМВР на
разпореждане да преустанови поведението си, несъвместимо с обществения ред и нормалния
порядък, осигуряващ спокойно съществуване на гражданите. При отправеното му предупреждение
жалбоподателят манифестирал неподчинение, продължил с шумно вербализиране на ругатни и
оскърбления спрямо полицейските служители.
Изпълнявайки правомощията си по чл. 64 ЗМВР полицейските органи са задължени да се
съобразяват с императивното ограничение, (арг. нормата на ал. 4, чл. 64), разпорежданията "да не
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или да застрашават
живота или здравето му". Процесното устно разпореждане не налага на В. И. извършването на
очевидно за него престъпление или нарушение, и не застрашава живота или здравето му,
следователно и предвид ал. 4 на чл. 64 ЗМВР е задължително за жалбоподателя.
Съдът отбелязва, че нормата на чл. 64, ал.2 от ЗМВР, предоставя право на полицейския орган, при
невъзможност да издаде писмено разпореждане да стори това устно или чрез действия, чийто
смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. В този смисъл съдът приема и, че
жалбоподателят В. И. И. владее писмено и говоримо български език, пълнолетен български
гражданин е, липсват данни за здравословни или психоемоционални нарушения,препятстващи
активното възприемане и разбиране на адресираното до него устно разпореждане, -да преустанови
шумния говор в нощния диапазон на 14.09.2024 г., с който смущава обществения ред и
спокойствието на гражданите.
Нормата на твърдяното нарушение по чл.64, ал.4 ЗМВР, предписва, че разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. В случая, на
издаденото устно „разпореждане““, индивидуално ориентирано към адресата В. И., същият е бил
императивно обвързан да изпълни това разпореждане на плоскостта на ал. 4 на чл. 64 ЗМВР , като
преустанови вербалната ексцесия в нощта на 14.09.2024 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК мотивите към административния акт
или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и
4
отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния
административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в
препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия
административен орган, който е издал акта.“ В тази връзка и разрешението, обективирано в
Решение № 253 от 18.05.2023 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 80/2023 г.Според Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и
допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които
законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни
актове и отказите за издаване на такива. " В случая е налице съдържателно излагане на мотиви
/независимо от устната форма на разпореждането/ относно необходимостта от издаване на
разпореждането, обстоятелствата, при които същото е издадено, които са обективирани по
достъпен, разбираем и изчерпателен начин,както в АУАН, така и в НП, а също и в предоставена
докладна записка ,материализираща данни във вр.със сигнал за шумен и непристоен говор и
агресивно държане на жалбоподателя около 02.00 ч. през нощта на обществено място, в разрез с
критериите за опазване на обществения ред и гарантиране на социалното спокойствие и мирно
съществуване на гражданите.
В принципен аспект приложима се явява и санкционната норма на чл. 257, ал.1 от ЗМВР, която
кореспондира на фактическия състав на извършеното нарушение,и според която лице,което не
изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако
извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
Следва да се отбележи още като недостатък на НП,че наказващият орган е спестил дължимия
съдържателен отговор при индивидуализация на наложеното административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 200 лв. За съда остава непроследим процесът по формиране на вътрешно убеждение на
наказващия орган при осъразмеряване на санкционните последици на чл.257,ал.1 ЗДДС ,т.к.
отсъства качествена съпоставка и сравнение на тежестта и правно значение на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Съгласно нормата на чл. 27 от ЗАНН,
административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Собствени оценъчни съждения по индивидуализация на наказанието в настоящото изложение е
безпредметно да се излагат, т.к. непреодолимите съществени процесуални нарушения, свеждащи
се в дерогиране изискването на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН, предопределят необходимостта от цялостна
отмяна на наказателното постановление.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния
случай разноски се дължат в полза на жалбоподателя В. И., който своевременно е поискал
присъждането им и е представил доказателства, удостоверяващи реалното им заплащане в размер
на 400 лв. за адвокатско възнаграждение на упълномощения процесуален представител.
Посочените разноски следва да се възложат в тежест на ОДМВР-Б..
Водим от изложените съображения, БРС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №431а-250/06.11.2024 г., издадено от Началник на 01 РУ
при ОДМВР-Б., с което на В. И. И. ЕГН ********** с адрес ***************** на основание
чл.257, ал.1 ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение
по чл.64,ал.4,вр.ал.1,вр.ал.2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Б. да заплати на В. И. И. ЕГН ********** с адрес *****************,
направените по делото пред настоящата инстанция разноски в размер на 400 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
5
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6