Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Елин Пелин, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на двадесет и шести май през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА
ТОДОРОВА
при секретаря Мария Лазарова,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 114 по описа за 2021
година на РС Елин Пелин, за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила
е жалба от К. Г. К. в качеството му на управител на „А*********” ЕООД, ЕИК
***** със седалище и адрес на управление: с.М*****, общ.Е. П., С. област, ул. ”В*****”,
№ 4 против наказателно постановление № 550020-F577012/09.02.2021 г. на заместник директор на ТД на НАП – София, с което за извършено нарушение на
чл.124, ал.2 от ЗДДС на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС му е
наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева. В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи за приложимост на чл.28 от ЗАНН и се моли
съдът да отмени изцяло обжалвания административен акт.
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от
Административно-наказващият
орган Териториална дирекция на НАП – София, оспорват жалбата, сочат че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно, молят да бъде
потвърдено.
РП Елин Пелин редовно призовани, не
изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, като провери законосъобразността на атакувания
административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите
на страните, намери за установено следното от фактическа страна:
От представеното по
делото наказателно постановление № 550020-F577012/09.02.2021 г. на заместник директор на ТД на НАП – София е видно, че същото е издадено въз
основа на АУАН № F577012/26.10.2020 г. срещу „А*****”
ЕООД за това, че: „На 26.10.2020 г. в ТД на НАП София, офис „Люлин“ при
извършена проверка на „А******” ЕООД -
регистрирано по ЗДДС лице, възложена с резолюция за извършване на проверка № П-22002320162018-0РП-001/28.09.2020
г. и след направена справка в ПП „VАТ” за
подадена справка-декларация и отчетни регистри за месец 02.2020 г. е установено
следното: В законоустановения срок по чл.125, ал.5 от ЗДДС от „А*******” ЕООД е
подадена справка-декларация с вх. № 23001682568/06.03.2020 г. за периода
м.02.2020 г. с деклариран резултат ДДС
за възстановяване в размер на 27,89 лв., посочен в кл.60. Заедно със
справката-декларация са подадени и отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да
отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите
за извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период
през който са издадени. В дневника за продажби за данъчен период м.02.2020 г.
„А******” ЕООД не е отразило издаден от
него данъчен документ – фактура № ********** от 29.02.2020 г. за „услуги по
снегопочистване“, издадена на „ВАС ХОЛДИНГ 91“ ЕООД с ЕИК *********. Фактурата
е с данъчна основа в размер на 2130.00 лв. и ДДС в размер на 426.00 лв.
Неотразяването на издадената от „А******” ЕООД фактура в дневника за продажби
за данъчен период м.02.2020 г. е довело до определяне на данъка в по-малък
размер. Фактурата е отразена в дневника за продажби за данъчен период м.05.2020
г. Изготвена е покана № 19-53-02-833/23.10.2020 г. до „А******” ЕООД връчена на
23.10.2020 г. по електронен път за явяване в офис „Люлин“ в 14-дневен срок от
получаване на поканата за съставяне на АУАН, относно нарушен състав на чл.124, ал.2
от ЗДДС. За констатираното нарушение на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС на „А******”
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 29.03.2021 г.
Видно от АУАН № F577012/26.10.2020 г., същият е съставен срещу „А******”
ЕООД представлявано от управителя К. Г. К.със седалище и адрес на управление –
с.М, общ.Е. П., С. област, за нарушение чл.124, ал.2 от ЗДДС. АУАН е съставен
от актосъставителя К.В.К. и подписан от свидетелите Н.Д.П. и Д.М.Д.. Връчен е
на 26.10.2020 г. на управителя К. представляващ дружеството-жалбоподател.
От резолюция за извършване на
проверка № П-22002320162081-0РП-001828.09.2020 г. се установява, че К.В.К. на длъжност
Инспектор по приходите е определен да извърши проверка на „А*******” ЕООД.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели К.В.К. и Д.М.Д. – се установява, следното: свидетелят К.
разказва, че към момента на констатиране на нарушението, работел към ТД на НАП София, офис Люлин и заемал
длъжност Инспектор по приходите. Проверката му била възложена на 28.09.2020 г.
с резолюция и нарушението било констатирано към момента на извършването й, тъй
като без да се извърши проверка, няма как нарушението да бъде установено. Във връзка с възложената проверка свидетелят прегледал отчетните регистри на дружеството
„А******” ЕООД за дневните продажби и
установил, че за данъчния период месец май 2020 г. е отразена фактура №
**********/29.02.2020 г.. Съгласно чл.124 ал.2 от ЗДДС всяко регистрирано лице
е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи в
дневника за продажби за данъчния период, за който са издадени. В случая процесната фактура е от месец февруари, а е
отразена в дневника за продажби през месец май, което е нарушение на чл.124,
ал.2 от ЗДДС. За констатираното нарушение бил съставен процесния АУАН, който
бил връчен на управителя на дружеството нарушител – К. Г. К.
Свидетелката Д.М.Д. заявява, че не е
участвала в самата проверка, а е свидетел само по съставянето на АУАН, който
бил съставен в ТД на НАП София, офис Люлин от колегата й К.. При съставянето на
АУАН присъствал управителя К., на който бил връчен процесния АУАН.
По искане на жалбоподателя по
делото е разпитана свидетелката С. П. К., която заявява, че е запозната с дейността на дружеството –
жалбоподател „А******” ЕООД, тъй като е негов счетоводител и затова й е известно,
че се занимава с производство на земеделска продукция. През месец февруари 2020
г. управителят на дружеството получил покана от фирма „В******“ ЕООД, за да
помогне за снегопочистване, за която дейност му била издадена фактура №
********** от 29.02.2020 г.. Тъй като по това време обстановката в страната
била доста сложна – било то с оглед метеорологичните условия, или
ковид-пандемията със затваряне на границите между населените места, и цялото
това напрежение дало отражение и на управителя К., който забравил да даде на
счетоводителката си процесната фактура. Според свидетелката пропускът се дължи
и на обстоятелството, че процесната фактура не касае същинската дейност на
дружеството – производство на земеделска продукция. Отчетите на дружеството се
изготвят от свидетелката до 14-то число на месеца и затова веднага след
като управителя й предал фактурата, тя я
осчетоводила през месец май. Твърди, че
макар да е налице забава за вписване на
фактурата в дневника за продажби с два месеца, за фиска на държавата не са
произтекли никакви вреди. Отбелязва, че това е изолиран случай за дружеството и
наистина се дължи на обърканата обстановка не само в страната, а и в света като
цяло към този момент. Според свидетелката единствената последица от това
по-късно вписване на фактурата е за самото дружество, което ще получи с един
месец по-късно от държавата сумата от
426.00 лева, а за държавата не са настъпили никакви вреди от този изолиран
пропуск.
Фактическата обстановка по делото
се установява и от представените по делото справка-декларация за данък върху
добавената стойност изходяща от „А******” ЕООД; извлечение от дневници за
продажба на фирми на „А******” ЕООД; фактура № **********/29.02.2020 г.;
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП; Заповед №
4255812.05.2021 г. на директор на ТД на НАП София.
При така
установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално
легитимно лице – наказания с наказателното постановление и е процесуално
допустима, а разгледана по същество, съдът намира същата за основателна, поради
което атакуваното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено
по следните съображения: Съдът след извършена служебна проверка констатира,
че в хода на административно наказателното производство са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а именно в издадения АУАН липсва
датата на извършване на нарушението. В последствие в издаденото въз основа
на процесния АУАН наказателно
постановление също липсва посочване на
датата, на която административнонаказващият орган е приел, че е извършено
процесното нарушение, което винаги води до опорочаване на
административно-наказателното производство и до ограничаване правата на
наказаното лице, поради което представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Това е така, тъй като производството по установяване на
административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго
формален процес, който се провежда при стриктно спазване на предвидените в закона срокове, част, от които са
регламентирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.
В настоящия случай, при липсата на посочена датата на извършване на
нарушението и крайният срок като дата, в който привлеченото към отговорност лице е следвало да
изпълни задълженията си, тъй като фактическото описание на нарушението според
наказващият орган е извършено чрез бездействие не би могло да се направи преценка за
спазване на давностните срокове предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН. Както в акта така и в
наказателното постановление е посочено, че лицето не е отразило издадените
от него или от негово име данъчни
документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника за
продажбите за данъчния период през който са издадени. В дневника за продажбите за данъчен период м.02.2020 г. издадена фактура не е отразена. Нарушението е открито в хода на проверка
възложена с резолюция на 29.09.2020 г. При проверката е било
установено, че фактурата е включена в дневника за продажбите за м.05.2020 г., а не през данъчния период,
през който данъкът е станал изискуем. Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие, а срокът, в
който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от
фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по
тълкувателен път от цитираните от наказващия орган правни норми. Посочването на
точната дата на нарушението е основен признак от състава на твърдяното
нарушение и е абсолютно необходим задължителен реквизит на АУАН и НП предвид императивните норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Датата и мястото на извършване на нарушението съгласно
чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е важен реквизит за законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя, с оглед теченето на
предвидените в закона давностни срокове, квалификацията на нарушението и
съответно размера на санкцията. Ненадлежното посочване на датата на извършване
на нарушението е процесуално нарушение от категорията на съществените и е недопустимо същото да бъде отстранявано в съдебното
производство по обжалване на наказателно постановление. Подобно нарушение води
до ограничаване правото на санкционираното лице да разбере за какво нарушение е
наказано и да организира ефективно защитата си.
С оглед изложените по-горе съображения за допуснати
процесуални настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено на
самостоятелно основание без разглеждане на спора по същество, а жалбата да се
уважи.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 550020-F577012/ 09.02.2021 г. на заместник директор на ТД на НАП – София.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: