№ 107642
гр. София, 30.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С.
като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело №
20241110133585 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 30.07.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тридесети юли две хиляди двадесет и четвърта година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело № 33585 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „............” ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ..............,
представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение против В. М. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ............, за сумата от
1
300 лв. - главница по договор за паричен заем № 692902 от 17.06.2022 г., сключен между
„......“ ООД и В. М. Г., и Приложение № 1 от 14.06.2023 г. към договор за цесия от 14.06.2023
г., сключен между „......“ ООД и „............” ЕАД, сумата от 13 лв. - договорна лихва за периода
от 24.06.2022 г. до 02.09.2022 г., сумата от 141,14 лв. – обезщетение за забава за периода от
25.06.2022 г. до 03.06.2024 г., със законната лихва върху главницата от 04.06.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 30.07.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 300 лв. - главница по договор за паричен заем №
692902 от 17.06.2022 г., сключен между „......“ ООД и В. М. Г., и Приложение № 1 от
14.06.2023 г. към договор за цесия от 14.06.2023 г., сключен между „......“ ООД и „............”
ЕАД, сумата от 13 лв. - договорна лихва за периода от 24.06.2022 г. до 02.09.2022 г., със
законната лихва върху главницата от 04.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски в размер на 51,69 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
141,14 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.06.2022 г. до 03.06.2024 г., съдът намира
следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит 17.06.2022 г., който намира правното си основание в чл. 9
от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на лихва за забава след прехвърляне на вземането без наличие
на данни за прехвърляне на подобно вземане с договора за цесия, съдът намира, че е в
противоречие със закона, което обосновава и вероятна основателност на неравноправна
клауза. Само за пълнота следва да се посочи, че на заявителя е била предоставена
възможност да конкретизира претенцията си, което не е сторил в предоставения от съда
срок, а е развил правни доводи, като се е позовал на съдебна практика, която няма характера
на задължителна такава за съда. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са
2
налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по
реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „............” ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
.............., представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., против В. М. Г., с ЕГН
**********, от гр. София, ............, за сумата от 141,14 лв. /сто четиридесет и един лева и
четиринадесет стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 25.06.2022 г. до 03.06.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3