МОТИВИ
към
присъда № 36/04.09.2019 г. по н.ч.х.д. №
220 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г.
На 12.02.2019 г.
Д.М.П. с ЕГН ********** ***, е депозирала в Районен съд - Добрич частна тъжба,
по която на 13.02.2019 г. е било образувано производство пред първа инстанция
срещу К.К.Н. ***, за престъпление по Глава втора, Раздел ІІ от Особената част
на Наказателния кодекс на Република България, преследвано по реда на частното
обвинение.
Квалифицирането
на престъпното деяние е служебно задължение на съда, решаващ делото. Посочената
от тъжителя квалификация на престъплението по наказателни дела от частен
характер не е задължителна за съда. Квалификацията на престъплението се
обуславя от установените факти и обстоятелства по делото, субсумирани по
съответната правна норма, а не според посочената от страната такава. Съдът е
органът, който следва да определи правилната и законосъобразна квалификация на
престъплението, а не страната. Последната е длъжна да изложи в тъжбата си само
фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си за наказателно
преследване на дееца, но тя не е задължена да сочи и квалификацията на
извършеното срещу нея престъпление. Това задължение тежи главно върху съда,
който разглежда делото. /В тази насока е и Решение № 443 от 10.VІІІ.1970 г. по
н.д. № 405/70 г., ІІ н.о. на ВС/. Освен описание на обстоятелствата на
престъплението, тъжбата трябва да съдържа и данни за лицето, срещу което се
подава.
Безспорно,
в разпоредбите на НПК не е предвидена процедура – да се дава срок за
отстраняване на непълноти в тъжбата, когато се отнасят до нейното необходимо и
задължително съдържание. Тази именно непълнота обаче е наложила още през 1990
г., ОСНК на Върховния съд на Република България да постанови Тълкувателно
решение № 34 от 3.VІІІ.1990 г. по н.д. № 29/1990 г., докладчик председателят на
отделение Ташо Ташев, в мотивната част на което е прието, че по наказателни
дела от частен характер всички спорни въпроси, възникнали по възражения или
искания на страните или констатирани служебно от състава на съда във връзка с
предявените обвинения с тъжбата, подлежат на изясняване при разглеждане на делото,
като съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за
разкриване на обективната истина. Застъпеното в решението на Върховния съд
разбиране, задължително за правоприлагащите органи, изхождащо включително от
едно от основните начала на наказателния процес, този на сега действащия чл. 13
от НПК, е последователно прилагано в ръководната практика на върховната съдебна
инстанция, видно от която, недостатъците на тъжбата подлежат на отстраняване в
даден от съда срок и само ако това не бъде сторено без уважителна причина,
делото може да се прекрати /Виж: Решение № 203 от 27.06.2011 г. на ВКС по н.д.
№ 1077/2011 г., ІІІ н.о., НК, докладчик председателят Саша Раданова; Решение
№ 143 от 31.03.2011 г. на ВКС по н.д. № 63/2011 г., ІІ н.о., НК, докладчик
съдията Е. Авдева; Решение № 717 от 2.04.2003 г. на ВКС по н.д. № 607/2002 г., ІІІ
н.о., докладчик съдията Саша Раданова; Решение № 93 от 23.03.2010 г. на ВКС по н.д. № 751/2009 г., ІІІ
н.о., НК, докладчик съдията Вероника Имова/.
В настоящия случай, съобразно
задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 34 от 3.VІІІ.1990 г.
по н.д. № 29/1990 г. на Върховния съд на Република България, ОСНК, докладчик
председателят на отделение Ташо Ташев, както и константната такава на ВКС, с
разпореждане от 13.02.2019 г. на тъжителя е бил даден седемдневен срок за
отстраняване на нередовностите в тъжбата, а именно – да се посочи как, по какъв
начин Н. е бил хванал П., какви и колко на брой удари, къде /по кои части на
тялото, в коя част на лицето/ са били нанесени, начина на нанасяне на ударите
/с коя ръка, как са били нанесени ударите по лицето, има ли нанесени удари с
теслата, ако има – къде и колко на брой, как, с кой крак са били нанесени
твърдените ритници/ върху тъжителя Д.П., както и да се посочи как, по какъв
начин Н. е блъскал П., а също така в какво положение е била паднала последната
на земята. С разпореждането на тъжителя е било указано и да посочи единния
граждански номер /ЕГН/ на К.К.Н..
В изпълнение
на разпореждането на съдия - докладчика от 13.02.2019г., след депозиране от
страна на частния тъжител на допълваща молба с рег. № 4174/26.02.2019 г., съдът
е намерил, че тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК.
С
оглед изложените в тъжбата факти и обстоятелства, съдът е квалифицирал описаното
в нея престъпно деяние по чл. 130, ал. 1 от НК.
По
делото е било депозирано писмено възражение от подсъдимия К.К.Н., чрез
защитника му – адвокат Е.В. ***, с което се иска наказателното производство да
бъде прекратено, тъй като тъжбата не била подадена в шестмесечен срок от
извършване на престъплението. Възражението се поддържа и в съдебно заседание.
Съдът, за да се произнесе по искането на защитата на
подсъдимия К.К.Н. за прекратяване на наказателното производство е взел предвид
следното:
С уведомление по чл. 50 от НПК с изх. № 1110/2017 г.
от 15.01.2019 г., прокурор от Районна прокуратура – Добрич е уведомил Д.М.П.,
че в хода на разследването по досъдебно производство № 562/2017г. по описа на
Първо РУ на МВР – гр. Добрич, пр. пр. № 1110/2017 г. по описа на Районна
прокуратура – Добрич, образувано за престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК е установено, че извършеното деяние е престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия.
Също така П. е била уведомена, че разполага с
едномесечен срок от получаване на уведомлението да подаде тъжба до компетентния
първоинстанционен съд при условията и по реда на чл. 81 от НПК, който срок
междувременно с измененията на чл. 81, ал. 3 от НПК /ДВ, бр. 7 от 22.01.2019
г., в сила от 26.01.2019 г./ е шестмесечен, считано от получаването на
съобщението за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал.
1, т. 6.
Съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК в редакцията, действала към датата на
изготвяне на уведомлението по чл. 50 от НПК, тъжбата трябва да бъде подадена в
шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на
престъплението, или в едномесечен срок от деня, в който пострадалият е получил
съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че
престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
Отчитайки, че в случая е имало
образувано досъдебно производство, тъжбата следва да бъде подадена във
визирания едномесечен срок, който срок се явява абсолютна предпоставка за
образуване на делото от частен характер.
В настоящия случай производството по н.ч.х.д. №
220/2019 г. по описа на Добричкия районен съд е било образувано по подадена на
12.02.2019 г. частна тъжба с Рег. № Вх. 3013/12.02.2019 г. от Д.М.П. срещу К.К.Н.
за евентуално извършено на 13.04.2017 г. престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Уведомлението по чл. 50 от НПК е от дата 15.01.2019
г., като тъжбата е подадена на 12.02.2019 г., т.е. тъжбата е била подадена в
едномесечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, поради което съдът не следва да
извършва преценка подадена ли е тъжбата в шестмесечния срок от получаване на
съобщението за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал.
1, т. 6, съобразно измененията на чл. 81, ал. 3 от НПК /ДВ, бр. 7 от 22.01.2019
г., в сила от 26.01.2019 г./.
С оглед
изложеното, съдът е намерил, че не са налице условията за прекратяване на
наказателното производство, съобразно чл. 289, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5,
т. 2 от НПК, поради което е оставил без уважение искането на защитата на
подсъдимия К.К.Н. за прекратяване на наказателното производство, в която насока
се е произнесъл с протоколно определение в съдебно заседание, проведено на
22.03.2019 г. /л.л. 30-31 от делото/.
Срещу подсъдимия
К.К.Н. е предявен от частния тъжител Д.М.П. и приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск за сумата от 4 000.00 /четири хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат
на деянието, предмет на тъжбата, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 13.04.2017 г., до окончателното погасяване на задължението.
Частният тъжител
Д.М.П. е конституирана в качеството на граждански ищец в процеса.
В съдебно
заседание повдигнатото обвинение се поддържа от повереника на частния тъжител.
Подсъдимият К.К.Н.
се възползва от правото си да не дава обяснения по повдигнатото му с тъжбата
обвинение.
По пренията повереникът
на частния тъжител излага доводи, че от събраните по делото доказателства се е
установило по безспорен начин извършването на инкриминираното деяние, като се пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Претендира
се за уважаване на гражданския иск, както и присъждане на сторените по делото
разноски.
По пренията
защитникът на подсъдимия К.К.Н. пледира за признаването му за невинен в
извършването на инкриминираното деяние и оправдаването му по повдигнатото с
тъжбата обвинение, както и отхвърляне на гражданския иск и присъждане на
сторените по делото разноски.
По пренията
подсъдимият Н. заявява, че се придържа към това, което е казал защитникът му.
В последната си дума подсъдимият заявява: „Аз никога не съм вършил това, което тук
представиха. Нито съм я докосвал, напротив, тя замахна с теслата да ме удари.
Абсолютно нищо не съм й правил на тази госпожа” /цитат/.
След като прецени и съобрази събрания доказателствен
материал, съдът установи от ФАКТИЧЕСКА
и ПРАВНА страна следното:
Съобразно обстоятелствената част на тъжбата и
допълнението към нея, на 13.04.2017 г., около 14:00 часа, частният тъжител Д.М.П.
излязла да прекопае градинката пред входа, където живее, а именно-вх. В по ул. ***в
гр. Добрич, като за целта носела със себе си тесла и саксия. П. забелязала, че към
входа идва съседа й К.К.Н., който започнал да крещи, насочвайки се към нея.
Приближавайки, подсъдимият К.Н. нанесъл на П. два удара с лява и дясна ръка в
лицето, като последната инстинктивно си вдигнала ръцете, за да се предпази.
Подсъдимият Н. хванал П. за ръцете и я разтресъл, като издърпал теслата от
ръцете й я ударил с нея, след което я блъснал в раменете. П. паднала на земята
със свити към лицето ръце и не виждала как, с какво и по какъв начин Н. я бие,
като усещала само болката от ударите. За момент П. загубила съзнание, като
чувала викове на други хора. Отваряйки очи, П. видяла подсъдимия Н. надвесен
над нея с теслата в ръка, който крещейки и псувайки я удрял с ритници по тялото
и краката. П. чула гласове на хора, които викали на подсъдимия Н. да спре, в
резултат на което той си тръгнал, отнасяйки теслата със себе си.
На 13.04.2017 г. частният тъжител Д.П. била прегледана
от д-р Пламен И. – дентален лекар, който установил: „Подутина и зачервяване в областта на дясната буза и скула. Интраорално
се забелязва кръвонасядане на лигавицата и фрактуриран горен десен молар 17 зъб.
Лицето изпитва болка при палпация. Фрактурираният зъб подлежи на екстракция”
/цитат – л. 18/.
На 18.04.2017 г. Д.П. посетила отделение „Съдебна
медицина” при „МБАЛ – Добрич” АД - гр. Добрич, където й била извършена от д-р В.Д.
съдебномедицинска консултация № 67/2017 г., съгласно която, Д.П. е получила
следните увреждания: множество кръвонасядания на
двете мишници и лява подбедрица.
На 20.04.2017 г. невролога д-р * издал
амбулаторен лист № 865/20.04.2017 г. на Д.М.П., като в графата „Анамнеза” отразил:
„Преди няколко дни пац. е получила побой
с юмрруци и ритници по главата. Съобщава за краткотрайна загуба на съзнание.
Оплаква се от главоболие, паметови нарушения, нарушения в концентрацията,
безсъние, отпадналост, лесна раздразнителност” /цитат-л. 21/.
На 15.05.2017 г. Д.П. представила допълнителната
медицинска документация от извършените прегледи от дентален лекар и невролог на
съдебния лекар д-р В.Д., като същият издал допълнение към съдебномедицинска консултация
№ 67/2017 г., съгласно което, Д.П. е получила следните увреждания: „Фрактуриран горен десен молар 17 зъб. Кръвонасядане
на лигавицата. Наличен антагонист на долната челюст. Фрактурираният зъб подлежи
на екстракция. Счупването на горен десен молар – 17 зъб води до затруднение на
дъвченето и говоренето във фаза на стриването на храна” /цитат – л. 7/.
Анализ на
доказателствения материал:
За потвърждаване на изложеното в частната
тъжба, която няма доказателствена сила и подлежи на доказване в съдебно
заседание, частният тъжител Д.М.П. е ангажирала писмени доказателства – заверени
копия на: съдебномедицинска консултация № 67/2017 г., допълнение към СМК №
67/2017 г., резултати на денталномедицински преглед, приемо-предавателна
разписка и амбулаторен лист № 865 от 20.04.2017 г., както и гласни такива,
обективирани посредством показанията на свидетелите К. К. К., М. Г. Д. и И.Г.И..
Подсъдимият К.К.Н. също е ангажирал гласни
доказателства, посредством показанията на свидетелите Н. К.К. и В. С. В..
Така формираните условно две групи гласни
доказателства са ангажирани с взаимноизключващи се цели: първата група да
потвърдят, а втората – да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния
начин:
Първият свидетел на частното обвинение – К.К. К. в
съдебно заседание, след покана от председателя на съдебния състав да изложи във
форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото, след
запознаване с отговорността по чл. 290 от НК, пресъздава разказаното му от тъжителя
Д.М.П.. Така например в съдебно заседание, св. К. дава следните показания: „Оплаквала ми се е, че я съборил в тунела. Ние
всяка събота идваме тук, защото жена ми не може да свикне на новото място. Тук
са й колегите, приятелките и идваме постоянно. Д. ми се оплака, още като
дойдохме. Не мога да си спомня годината, но не бяхме тук вече. Може би е било
преди 3 години, значи 2016 г. или 2017 г. Каза ми, че я съборил и я бил, ритал
я, това знам аз. Съборил я, хванал я за врата и я съборил. Каза, че щял да я
удуши и я е ритал. Сини й били краката, но за фрактура, не знам. Каза, че нещо
я боли, ама навехнато ли, счупено ли, не знам”/цитат – л.л. 68-69/.
Вторият свидетел на частното обвинение – М.Г.Д.в
съдебно заседание, на въпроса на защитата на подсъдимия: „Знаете ли за какво е настоящото дело?”, дава следните показания: „Да знам, то е за това, че между Д. и К. е
имал сблъсък, но до там. Доколкото знам, физически сблъсък е имало между тях и
спрямо нея е бил. Тя ми сподели, че я е
съборил и я е заплашвал. Аз не съм била там, не съм очевидец. Тя ми каза, че
била в градинката и копаела с една тесличка. К. я измъкнал от ръката й и я
заплашил с нея, че ще я удари. Не ми е казала, че той я е удрял с теслата”/цитат
– л.л. 69-70/.
От своя страна третият свидетел на частното обвинение
– И.Г.И. в съдебно заседание категорично заявява, че не е виждал подсъдимия К.К.Н.
да удря тъжителя Д.М.П.. Така например в съдебно заседание, св. И. дава
следните показания: „Не си спомням дали съм ги видял един до друг, но категорично не
съм видял единият от тях да удря другия. Категорично не. Аз излязох от
апартамента си, защото в началото мислех, че с децата е станало нещо. Излязох и
видях, че между двама възрастни има проблем, глъч, караница, на висок тон. Бой
не съм видял”/цитат – л. 70/.
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на
свидетеля И.Г.И., тъй като същите са вътрешно безпротиворечиви относно
съществените елементи на фактическата обстановка, а именно – били ли са
причинени на частния тъжител Д.П. телесни увреждания и ако са били причинени –
от кого. Същият е категоричен, че не е видял Н. да удря П., като единствено е
чул караница между двамата, като за съда не възниква ни най-малко съмнение
относно достоверността на показанията на този свидетел, отчитайки, че липсва
индиция за неговата заинтересованост.
Показанията на
свидетелите К.К. К. и М.Г.Д.съдът счита, че
също следва да кредитира, дотолкова, доколкото същите пресъздават разказаното им
от частния тъжител по настоящото дело Д.П.. Следва да се отчете, че свидетелите
К. и Д.не са очевидци на твърдения нанесен побой от подсъдимия Н. над тъжителя П.,
а пресъздават разказаното им от последната. Кредитирайки показанията на тези
свидетели, то те не установяват авторството на деянието, тъй като пресъздават
неща, които не са възприети лично. Тук е мястото да се отбележи, че посредством
показанията на свидетелите К. и Д.се възпроизвеждат най-вече факти и
обстоятелства, свързани с влошените междусъседски отношения между подсъдимия К.Н.
и частния тъжител Д.П., които показания в тази им част кореспондират с гласните
доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните свидетели от
втората условно определена група.
Относно втората група гласни
доказателства:
Основно средство
за защита на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението.
Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство, но и средство за защита,
което той упражнява по свое усмотрение. В съдебно заседание подсъдимия К.К.Н. се
възползва от правото си да не дава обяснения по повдигнато му с тъжбата
обвинение, като на дадената му последна дума подсъдимият заявява: „Аз никога не съм вършил това, което тук
представиха. Нито съм я докосвал, напротив, тя замахна с теслата да ме удари.
Абсолютно нищо не съм й правил на тази госпожа” /цитат/.
Съдът счита, че следва да кредитира изцяло групата
гласни доказателства на защитата, предвид тяхната безпротиворечивост, както
вътрешно, така и помежду си. Съдът намира показанията на свидетелите Н.К. К. и В.С.В.за обективни и еднопосочни, предвид факта, че
посочените свидетели описват една и съща фактическа обстановка, досежно
влошените междусъседски отношения между Н. и П., отчитайки, че същите не са
били очевидци на твърдения нанесен побой от подсъдимия Н. над тъжителя П..
При това обстоятелството, че св. Н.К. К. е син на
подсъдимия К.К.Н. не дискредитира ни най-малко показанията му, имайки предвид,
че същите кореспондират не само с показанията на св. В.С.В., но и с показанията
на свидетелите К.К. К. и М.Г.Д., досежно влошените
междусъседски отношения между Н. и П..
В досъдебно производство № 562/2017 г. на Първо Районно управление при ОД на МВР град Добрич са били изготвени две съдебномедицински
експертизи - една съдебномедицинска експертиза с вещо лице доктор Д. Д. и една
комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от доктор В. Д. и доцент
доктор Г.П., и двамата от Медицински университет - Варна.
С оглед
законодателните изменения в чл. 50 от НПК (Изм.-ДВ, бр.63 от 2017 г.) и
отчитайки, че наказателното производство по досъдебно производство № 562/2017 г. на Първо Районно управление при ОД на МВР град Добрич не е било прекратено, а е продължило по реда
на частното обвинение, съдът е намерил, че няма процесуална пречка да бъдат
разпитани в качеството на вещи лица доктор В. Д. и доцент доктор Г.П.,
изготвили комплексната съдебномедицинска експертиза по досъдебно производство № 562/2017 г. на Първо Районно управление при ОД на МВР град Добрич. В тази връзка съдът е намерил, че не е
необходимо назначаване на нова съдебномедицинска експертиза, в която насока се
е произнесъл с протоколно определение в съдебно заседание, проведено на 10.05.2019
г. /л. 73/.
Видно
от заключението на вещите лица по изготвената на досъдебното производство,
неоспорена и приета от съда комплексна съдебномедицинска
експертиза № ІІ-94/2018 г., Д.М.П. е получила следните травматични увреждания:
Фрактура /счупване/ на втори кътен зъб в дясно /17 зъб/ на горната челюст с
кръвонасядане на лигавицата; Кръвонасядане по горно външна
повърхност на мишницата на лява и дясна ръка; Кръвонасядане
по вътрешна повърхност на дясната предмишница, в долна трета и Кръвонасядане по
вътрешна повърхност на лявата подбедрица, в горна трета. Установените
увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли
да се получат по време и начин, както сочат данните по досъдебното производство.
Съгласно
заключението на вещите лица, от представената медицинска документация може да
се направи следния извод: Засегнатият втори кътен зъб е бил и преди инцидента с
поставена пломба. След инцидента същият зъб очевидно е бил с неголямо
увреждане, което е позволило функцията на зъба да бъде възстановена чрез
повторно поставяне на пломба. В този смисъл травмите са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Или, от така направения анализ на
доказателствения материал, съдът намира за безспорно установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Частният тъжител Д.М.П. и подсъдимият К.К.Н.
***, съответно – П. в апартамент № * на петия етаж, а подсъдимият Н. в
апартамент № *, на четвъртия етаж.
Междусъседските отношения на Д.П. с К.Н. били влошени.
На 13.04.2017 г., около 14:00 часа, пред входа на
блока, между двамата, възникнал словесен конфликт, очевидец на който станал св.
И.Г.И..
От така
събраните доказателства съдът намира за безспорно установено, че на 13.04.2017
г. между частния тъжител Д.П. и подсъдимия К.Н. е възникнал словесен конфликт,
както и че П. е получила увреждания, безспорно установени посредством комплексна съдебномедицинска
експертиза № ІІ-94/2018 г.
Видно от
заключението на вещите лица по изготвената на
досъдебното производство, неоспорена и приета от съда комплексна
съдебномедицинска експертиза № ІІ-94/2018 г., Д.М.П. е получила следните
травматични увреждания: Фрактура /счупване/ на втори кътен зъб в дясно /17 зъб/
на горната челюст с кръвонасядане на лигавицата; Кръвонасядане по горно външна
повърхност на мишницата на лява и дясна ръка; Кръвонасядане по вътрешна
повърхност на дясната предмишница, в долна трета и Кръвонасядане по вътрешна
повърхност на лявата подбедрица, в горна трета, които увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В случая събраните косвени доказателства за
авторството на подсъдимия обаче не са достатъчни, тъй като не водят до
категоричния и безсъмнен извод за авторството на деянието. Действително няма
пречка осъдителната присъда да бъде изградена само на косвени доказателства,
когато от техния анализ логически следва единственото заключение, че
престъпното посегателство е осъществено от подсъдимия, а не от друго лице. В
настоящия случай, анализирайки косвените доказателства – свидетелските
показания на К.К. К., М.Г.Д.и И.Г.И., съдът
намира, че същите не водят до един - единствен възможен извод, като не
изобличават еднозначно подсъдимия, като извършител на деянието.
Обстоятелството, че подсъдимият К.Н. е предал теслата
на органите на Първо РУ на МВР – Добрич, която тесла впоследствие е била
върната на Д.П. с приемо-предавателна разписка от
21.04.2017г. не променя този извод, отчитайки, че съгласно заявеното от
подсъдимия на дадената му последна дума, именно П. е замахнала да го удари с
теслата.
Иначе казано – събраните доказателства за авторството
на подсъдимия К.К.Н. не са достатъчни, тъй като не водят до категоричния и
безсъмнен извод, че именно подсъдимият Н. е автор на инкриминираното в тъжбата
деяние.
При това положение следва да се приеме, че участието
на подсъдимия К.К.Н. в извършване на вмененото му престъпление не е доказано по
несъмнен начин в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, с оглед
на което и единственото законосъобразно решение е оправдаването на подсъдимия.
По изложените съображения и като намери, че
обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, съдът призна подсъдимия
за невинен и го оправда по повдигнатото му с тъжбата обвинение по чл. 130, ал.
1 от НК.
Фактът, че
подсъдимият не са осъществил вмененото му престъпление, налага и
неоснователността на предявената от частния тъжител гражданскоправна претенция,
поради което съдът е отхвърлил предявения от частния тъжител против подсъдимия
граждански иск в размер на 4000.00 /четири хиляди/ лв. за причинените му с
деянието по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 13.04.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В хода на
съдебното следствие от подсъдимия са били сторени разноски в размер на 500.00 /петстотин/
лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено с вписване на направеното
плащане в договора за правна защита и съдействие, съобразно Тълкувателно
решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г., поради което, съдът на основание чл.
190, ал. 1 от НПК ги е възложил на частния тъжител.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен
съдия:
/Данчо
Д./
Мотивите към
присъдата са изготвени на 31.10.2019 г.