РЕШЕНИЕ
№ 1028
гр. Перник, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720101529 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД
срещу Д. О. Б., ЕГН: ********** от гр. П., кв. „Р.Д.“, бл. **, вх. *, ап. ** с правно
основание чл. 422 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител –
клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и
регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до
имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия,
отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Позовава
се на чл. 139в от ЗЕ. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия
период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на
месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и
1
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С
тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. При изложените твърдения се
иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от общо 1048,78 лева, от които сумата от 922,35 лв., представляваща главница за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за 1 апартамент, находящ се в
гр. П., кв. „Р.Д.“, бл. **, вх. *, ап. ** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на
заявлението- 16.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 126,43
лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2020 г. до
18.07.2022 г. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещната страна. Към исковата молба са представени под
опис писмени доказателства, всички допустими, относими и необходими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Иска се служебното приобщаване на
ч.гр.д. № 4660/2022 г., което следва да бъде сторено.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата, която не е депозирала в
срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба . Същата е депозирала извън срока по
чл. 414а ГПК възражение за частично плащане на сумата ведно с приложени писмени
доказателства относно плащането приложени по ч.гр.д. № 4660/2022 г.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа така
предявените искове. Посочва, че ответницата е заплатила изцяло претендираната от
нея главница, мораторна лихва и разноски на ищеца, сторени в заповедното
производство. Единствено остава да дължи юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство на ищцовата страна.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове като погасени
поради плащане от ответницата извършено в хода на процеса и да бъдат присъдени на
ищеца сторените в исковото производство разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Ответницата е депозирала молба, към която прилага 3 бр. фискални бонове, от
които е видно, че е погасила в хода на процеса с три плащания на 21.07.2023 г. и на
17.10.2023 г. в общ размер на 1148,78 лв. задълженията си за главница, мораторна
лихва, сторени в заповедното производство разноски от ищеца за държавна такса в
размер на 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. и сторените от
ищеца разноски в рамките на исковото производство за държавна такса в размер на 25
лв. Останала е непогасена сумата от претендираните от ищеца разноски в размер на
200 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение в исковия процес.
Ищецът не оспорва, че ответницата е извършила плащане на посочените суми в
2
хода на процеса и представя извлечения от своето счетоводство, от които също е
видно, че посочените задължения на ответницата спрямо ищеца са били погасени
освен сторените разноски в исковото производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
3
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от
ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник,
приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в
сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице –
потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че
включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения
между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от
оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се
установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с
оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие е неизчерпателно. Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
4
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество,
но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените
от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр.
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и
дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не са били спорни елементите от
фактическия състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена
тежест.
В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които
ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.
На осн. чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази изявлението на
процесуалния представител на ищеца в о.с.з., че целият дълг, включително главница,
мораторна лихва и разноските в заповедното производство /държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение/ и разноските в исковото производство за държавна
такса, е погасен към 18.10.2023 г. (така и т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК), поради което предявените
искове за главница и акцесорният за лихва следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни поради плащане в хода на производството.
По разноските:
Ищецът е заявил, че цялото задължение е заплатено, включително и разноските
5
в заповедното производство /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/ и
разноските в исковото производство за държавна такса. Същият претендира
единствено юрисконсулстко възнаграждение за исковия процес в размер на 200 лв.,
което не било погасено от извършеното в хода на процеса от ответницата плащане.
Съдът на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ счита,
че с оглед материалния интерес и липсата на фактическата и правна сложност на на
спора справедливото възнаграждение на процесуалният представител на ищцовото
дружество е 100 лв. Същото следва да се поеме от ответната страна.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“
срещу Д. О. Б., ЕГН: ********** от гр. П., кв. „Р.Д.“, бл. ** вх. *, ап. ** .обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията
между страните, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД съществува изискуемо
вземане срещу Д. О. Б. за сумата от 922,35 лв., представляваща главница за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за 1 апартамент, находящ се в гр. П., кв.
„Р.Д.“, бл. **, вх.*, ап. ** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението-
16.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 126,43 лева,
представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2020 г. до
18.07.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 4660/2020 г. по описа на Районен съд Перник, като неоснователни,
поради погасяването им чрез плащане.
ОСЪЖДА Д. О. Б., ЕГН: ********** от гр. П., кв. „Р.Д.“, бл. **, вх. *, ап. ** да
заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ сумата от 100 лв.,
съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение сторени в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
6
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7