Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 30.11.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА Д.А
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Д. Шулева, като
разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 12599 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК. Първоинстанционният
съд е сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.т.1, 2 и 3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, предявени от Г.Ц.Н.
срещу „Г.З.“ ЕАД: за признаване за незаконосъобразно и отмяната на уволнението,
извършено със заповед № 141-ЧР/7.10.2016 г. на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „регионален застрахователен
представител - автомобилно застраховане“ и за заплащане на обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за период от шест месеца, считано от 11.10.2016 г. (допуснато
уточнение в съдебно заседание от 1.03.2017 г.), в размер на 9 035.52 лв.
Ищецът твърди, че до
10.10.2016 г. бил в безсрочно трудово правоотношение с ответника, по силата на
което изпълнявал длъжността „регионален застрахователен представител -
автомобилно застраховане“. Излага, че трудовото правоотношение било прекратено
на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ - поради липса на качества за ефективно
изпълнение на работата, със заповед № 141-ЧР/7.10.2016 г. на изпълнителния
директор на „Г.З.“ ЕАД, връчена му на 10.10.2016 г. Счита извършеното уволнение
за незаконосъобразно, тъй като от формална страна заповедта не е мотивирана (не
са посочени конкретните качества, чиято липса работодателят претендира да е
установил); не е налице липса на качества, препятстваща ефективното изпълнение
на вменените му трудови функции; със заповедта са му вменени нарушения на
трудовата дисциплина, в който случай, обаче, е неприложима разпоредбата на
чл.328, ал.1, т.5 от КТ; оспорва истинността на изложените в заповедта
твърдения.
С отговора на исковата молба ответникът
оспорва исковете. Твърди, че уволнението е законосъобразно извършено, тъй като
заповедта е мотивирана, уволнителното основание е приложимо - не се касае за
допуснати дисциплинарни нарушения, а дори такива да са обсъждани, това не прави
заповедта за уволнение незаконосъобразна. Излага, че е налице уволнително
основание по смисъла на чл.328, ал.1, т.5 от КТ, тъй като ищецът не се справял
с възложените му задачи. Прави възражение за прихващане на обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ с платеното на Н. обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер
на 1 505.92 лв.
СРС е уважил исковете (този по
чл.225, ал.1 от КТ – за сумата от 7 245.44 лв., като е заключил, че
дължимото обезщетение за шест месеца е в размер на 8 751.36 лв. и е уважил
изцяло възражението за прихващане). За да отмени уволнението, СРС е приел, че процесната
уволнителна заповед е немотивирана, тъй като в нея не са посочени точно и
конкретно липсващите качества, което от своя страна препятства установяването дали става дума за наличието
на основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 от КТ или за такова по чл.330,
ал.2, т.6 от КТ. Посочил е, че в случая не са били налице сочените в
уволнителната заповед предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение
по реда на чл.328, ал.1, т.5 от КТ.
Срещу първоинстанционното
решение в уважителната му част е подадена въззивна жалба от „Г.З.“ ЕАД.
Жалбоподателят оспорва изводите на съда за немотивираност на уволнителната
заповед. Счита, че от събраните по делото доказателства се установяват изложените
в заповедта обстоятелства, сочещи на липса на организираност, ангажираност към
трудовия процес, съобразителност и комуникативност, необходими за
професионалното и ефективно изпълнение
на трудовите функции на ищеца, като става дума за обективно и продължително
състояние. Счита, че са налице всички предпоставки за прекратяване трудовото
правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Сочи, че
възприетите от СРС мотиви влизат в противоречие с практиката на ВКС.
Другата страна счита жалбата
за просрочена и неоснователна.
Пред СГС не са събрани нови
доказателства.
След преценка доводите на
страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Въззивният съд е сезиран с
редовна жалба, подадена по пощата в срок. Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Видно от доказателствата
по делото и за това не съществува спор между страните, Г.Н. е работил по
безсрочно трудово правоотношение с „Г.З.“ ЕАД, като е заемал длъжността „Регионален
застрахователен представител – автомобилно застраховане“, дирекция „Имущество,
отговорности и автомобилно застраховане“, отдел „Ликвидация на щети“,
направление „Регионална структура“. Трудовото правоотношение е прекратено
със заповед № 141-ЧР/7.10.2016 г., считано от 11.10.2016 г., на основание
чл.328, ал.1, т.5 от КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на
работата. В заповедта са изложени следните мотиви за прекратяване на трудовия
договор: „1. Липса на фокус към клиента. Рязък при комуникация с клиентите, не проявява
съпричастност към проблемите им. При проблеми явно обвинява други отдели,
колеги, включително демонстрира негативно отношение към компанията пред клиенти
и външни лица, което се отразява негативно на репутацията на компанията и е
свързано с отлив на клиенти; 2. Липса на умения за работа в екип. Не полага
усилия и не се съобразява с натовареността на екипа. Не участва активно и не
поема наравно с останалите колеги задачите на отдела (обработка на претенции за
щети на клиенти). Липса на инициатива и работа в екип, когато е необходимо.
Спрямо колегите демонстрира неуважение към чуждия опит/експертност и личност.
Прави язвителни коментари по адрес на работата,
компанията и мениджмънта, които се отразяват негативно на работната
атмосфера и действат деморализиращо и демотивиращо на останалите колеги.“.
Посочено е, че фокусът към клиента и уменията за работа в екип са ключови
характеристики за ефективното изпълнение на възложената работа, както и че решението за освобождаване от длъжност е взето след извършена
оценка и преценка на резултатите през два поредни атестационни периода:
1.01.2015 г. - 31.12.2015 г. и 1.01.2016 г. - 30.09.2016 г.
Въззивният
съд намира процесната уволнителна заповед за достатъчно мотивирана. В тази връзка
същият съобразява наложилата се съдебна практика (обективирана напр. в решение
№ 120/16.04.2014 г. по гр. дело № 5128/2013 г. на ВКС, Г.К., ІV Г.О.,
определение № 851/1.07.2015 г. по гр. дело № 2905/2015 г. на ВКС, Г.К., ІV
Г.О., определение № 634/8.06.2017 г. по гр. дело № 5482/2016 г. на ВКС, Г.К.,
ІV Г.О., решение № 163/12.07.2017 г. по гр. дело № 4494/2016 г. на ВКС, Г.К.,
ІV Г.О.). Съгласно тази практика заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.328, ал.1, т.5 от КТ е
необходимо да съдържа конкретни данни за това кои качества не притежава
уволненият работник или служител за
ефективно изпълнение на работата му. Мотивирането
може да стане или чрез посочване на отделните липсващи качества, или като бъде посочен начинът, по
който лицето се справя с възложената работа, и/или като бъдат посочени задълженията, които
не е в състояние да изпълни. В конкретния случай работодателят е визирал подробно
както липсата на конкретни качества (фокус към клиента, умения за работа в екип,
инициативност), така и е описал поведението на служителя по време на трудовия
процес. Съгласно закона и съдебната практика, липсата на качества по смисъла на
чл.328, ал.1, т.5 от КТ означава липса на професионални качества, т.е. на
професионални знания, умения и навици на работника или служителя, необходими за
изпълнение на възложената му работа. Без значение са конкретните причини за
това – недостатъчно образование или опит, недостатъчни природни дадености или
други. Преценката на работодателя за наличието или липсата на определени
качества може да бъде направена за конкретен период от време с оглед постигнати
резултати по поставени от работодателя цели. Това е така, защото специфичното
за това основание за уволнение е наличието на обективно и трайно състояние,
което има проявления през един сравнително продължителен период от време, а не
е инцидентно и дължащо се на случайни обстоятелства. Когато неизпълнението на трудовите задължения
не се дължи на обективните възможности на работника и служителя, а на
умишленото му или небрежно поведение, то е налице нарушение на трудовата
дисциплина,
което следва да бъде санкционирано по правилата за търсене на дисциплинарна отговорност. Възможно е в
уволнителната заповед да са изложени факти и обстоятелства, които сочат от една
страна на извършени дисциплинарни нарушения, а от друга - на липса на качества
на работника или служителя. В такива случаи, щом работодателят е прекратил
едностранно трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ (а не
по чл.330, ал.2, т.6 от КТ), излагането в заповедта и на мотиви за наличие на
дисциплинарни нарушения не прави уволнението незаконно на формално основание. В
този случай, при спор за законността на уволнението, съдът е длъжен да разгледа
кои от изложените в уволнителната заповед обстоятелства съставляват нарушения
на трудовата дисциплина и кои от тях сочат на липса на качества у работника.
Първата група обстоятелства са ирелевантни за спора, щом работодателят не е
извършил дисциплинарно уволнение. По отношение на втората група обстоятелства
съдът е длъжен да разгледа спора по същество – като обсъди доказателствата по
делото и прецени в каква степен работникът наистина не притежава посочените
качества и доколко тези качества действително са необходими за ефективно
изпълнение на възложената работа. От
прочита на заповед № 141-ЧР/7.10.2016 г. съдът не може да направи безусловен
извод дали описаното поведение на Г.Н. се дължи на обективни възможности или на умишлено или небрежно поведение. Това е така,
защото, например, резкостта в общуването може да е резултат както на избухлив и
невъздържан нрав, на неспособност за владеене на емоциите, така и на
целенасочена грубост; липсата на инициативност и непоемането на задачи наравно
с останалите може да се дължат както на присъща за характера на лицето мудност
и неангажираност, така и на съзнателно демонстрирано нежелание за работа. В
тежест на работодателя е да докаже по несъмнен начин по делото, че поведението
на Н., визирано в уволнителната заповед, се дължи на липса на качества у
служителя, а не представлява нарушения на трудовата дисциплина. По
делото са приети атестационни форми, като отразеното в тези от 5.03.2016 г. и
3.10.2016 г. кореспондира изцяло с мотивите на уволнителната заповед. В доклад за вътрешно проучване на
работната атмосфера в Ликвидационен център от 18.02.2016 г., изготвен от Г.А.(експерт
УЧР) по възлагане на изпълнителния директор на дружеството, въз основа на
проведени интервюта на работещите, е отразено, че Г.Н. е по-особен характер,
избухлив, краен, нервен, има прекалено циничен език и негативен дух, вечно е недоволен,
говори на висок глас, одумва клиентите, оплаква се, че има работа, като всичко
това кара останалите служители от офиса да се чувстват неудобно. В
докладна на П.Х.– ръководител на отдел „Ликвидация на щети“, от 21.09.2016 г.,
изготвилият докладната сочи, че Г.Н. не приема неговите ръководни функции и
създава не добра работна среда в ликвидационния център и при работата с другите
регионални представители; не участва в разпределените на отдела задължения, като отказва да
архивира полици, да прави изчисления на имуществени вреди, не подава седмична
справка относно висящите при него щети. В
имейл от 4.12.2015 г., изпратен до „Г.З.“ ЕАД, клиент на дружеството (М.Д.) е
изложил оплаквания от подигравателното отношение
към него при завеждане на щета, проявено от Г.Н., което накарало клиента да се
почувства унизен. Пред СРС
са събрани гласни доказателства. Свидетелят
Венцислав Средев, работил като охранител в офиса на Н., считано от 20.05.2016
г., твърди, че последният се държал приятелски, колегиално и уважително с
колегите си, поведението му към клиентите било професионално и етично.
Свидетелят заявява, че не бил чувал Г.Н. да прави негативни коментари, нито бил
свидетел на негови конфликти с клиенти. Според него Н. харесвал работата в
екип, но имал спорове по служебни въпроси с прекия си началник П.Х., който
веднъж дори проявил доста агресивна реакция към Н.. Споровете били във връзка с
голямото натоварване на експертите, като Н. настоявал да се вземат мерки по
този въпрос. Свидетелят П.Х.– пряк
ръководител на ищеца от постъпването на последния на работа в дружеството,
заявява, че в началото нямал проблем с работата на Н., тъй като обемът на
застраховките и работата били сравнително малко. От средата на 2015 г. и през
2016 г. обемът се увеличил и за своевременната обработка на претенциите на
клиентите била необходима цялата всеотдайност на екипа. По това време били
получени сигнали на клиенти за проявено към тях арогантно отношение от Г.Н..
Имало оплаквания и от двамата колеги на Н., че не поема еднакво количество
работа, като конкретно същият отказал да участва при преместването на архива с
твърденията, че не е архивар, както и отказал да подава ежеседмични справки към
изпълнителния директор. Заявявал, че ако не му е изрично наредено, той не поема
работа. Работното място на Х. било в Централното управление, но той посещавал
това на Н. по 2-3 пъти седмично за по 2-3 часа. Свидетелят М.Д.заявява,
че през 2015 г. подал заявление за щета в офиса на Г.Н.. Докато описвал
механизма на щетата, Н. му се усмихвал подигравателно, изразявал с коментари
негативно и недоверчиво отношение, от което Д.се почувствал некомфортно.
Впоследствие Н. отказал да си съобщи името на Д., когато последният го попитал,
за да може да подаде оплакване срещу него. Свидетелят Т.А.– застрахователен
брокер и бивш колега на Н. в ЗК „Л.И.“ до 2009 г., твърди, че е ходил в „Г.З.“
ЕАД като клиент, както и е изпращал клиенти на Н., като някои от тях
придружавал. Заявява, че Н. винаги бил любезен и учтив, отношението му било
професионално. А. при посещенията си бил свидетел на добри работни отношения на
Н. с колегите му, не бил чувал пререкания или направени от Н. коментари. Анализирайки
събраните доказателства в тяхната единство и взаимовръзка, въззивният съд
счита, че не може да направи обоснован извод, че действително на Г.Н. липсват
качествата, визирани в процесната заповед за уволнение. Безспорно са налице
данни за проявено неетично и подигравателно отношение към клиент (М.Д.), както
и за отказ да се свърши възложена работа (показанията на П.Х.), но очевидно в
случая става дума за нарушения на трудовата дисциплина, а не за обективно
невиновно поведение на служителя. Единствено в доклада за вътрешно проучване на
работната атмосфера в ликвидационния център има изложени твърдения, сочещи на
особености на характера на лицето, но този доклад сам по себе си не може да аргументира
съда да възприеме тезата на работодателя. Същият е частен свидетелстващ документ,
възпроизвеждащ мнението на непосочени поименно лица, като нито съставителят на
докладната, нито въпросните лица са разпитани като свидетели пред съда.
Доказателствената сила на този доклад се изчерпва с визираното в чл.180 от ГПК. След
като по делото не се установява наличието на основание по чл.328, ал.1, т.5 от КТ за прекратяване трудовото правоотношение между страните, атакуваното
уволнение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Основателни са
и другите два иска така, както са уважени от СРС, като в тази част съдът
препраща към изложените мотиви на основание чл.272 от ГПК. Изложеното
обуславя потвърждаване на решението в обжалваната му част. Г.Н.
има право на разноски пред СГС, направени за адвокат, в размер на 1 000
лв. В тази връзка съдът приема за основателно възражението на другата страна по
чл.78, ал.5 от ГПК, като намалява адвокатското възнаграждение от 1 400 лв.
на 1 000 лв. Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 15.06.2017 г. на СРС, ІІ Г.О., 71 състав, постановено по гр. дело № 60617 по описа за 2016 г., в частта, в която исковете са уважени.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Г.З.“ ЕАД, ***, да заплати на Г.Ц.Н., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес *** - адв. В., разноски пред СГС в размер на 1 000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.