РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Пловдив , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20205330110251 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от Р. И. Г. против „Изи Асет Мениджмънт” АД е направено искане за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 71,60 лв. – недължимо платена по
клауза за неустойка по договор за потребителски кредит № **** г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – *** г. до окончателното
изплащане на вземането. Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит №****. Ищцата счита, че договорът бил недействителен на основание чл. 22 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК). Посочва, че е нарушена императивната разпоредба
на чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Поддържа, че договорената възнаградителна лихва била нищожна,
поради противоречието й с добрите нрави, доколкото надвишавала трикратния размер на
законната лихва при необезпечени кредити и двукратния при обезпечени. Твърди и
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса на посочване на начина
на изчисляване на ГПР и липса на яснота по какъв начин е формиран същият, респ. общата
сума по него. Счита за нищожна предвидената неустойка, поради противоречие с добрите
нрави. Сочи и допълнително основание – чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като с неустойката се
създавали задължения, които по своето естество се препокривали с ГПР и по този начин се
нарушавало изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, а именно, че ГПР не можело да надвишава с
повече от пет пъти размера на законната лихва. Сочи нарушение и на материалния закон –
чл.71 ЗЗД и на чл.33 ЗПК. Счита, че сумата за неустойка по договора била недължимо
платена, при начална липса на основание. Моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Взема становище, че
изискването на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК не било приложимо, тъй като в процесния договор се
прилагал фиксиран годишен лихвен процент. Сочи, че размерът на ГПР в сключения
договор за заем възлизал на 48.18%, а изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК било спазено –
размерите на ГЛП и ГПР били изрично посочени в договора. Общата сума за плащане по
договора възлизала на 597,58 лева. Неоснователно било и възражението за нищожност на
клаузата за неустойка. С договора за кредит била уговорена неустойка при неизпълнение на
договорните задължения на кредитополучателя да предостави обезпечение – поръчител или
банкова гаранция. Предназначението на неустойката било да обезщети евентуалните вреди
от неизпълнението по договора - пропуснати ползи от пропусната сигурна възможност за
печалба, която кредиторът би реализирал при неполучаване в срок на паричната престация и
претърпени загуби - евентуални допълнителни разходи, които би дължал ако си набави чрез
заем същия паричен ресурс. Позовава се на разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК,
съгласно която разпоредба при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Посочва, че в настоящия случай не намирала приложение
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като неустойката касаела едно допълнително
задължение за предоставяне на обезпечение, а периодът за който е начислена е от
изтичането на тридневния срок за изпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
С молба от ***г. е оттеглен предявеният иск за връщане на недължимо платени суми по
нищожна клауза за възнаградителна лихва. Молбата е подадена от пълномощник, с изрично
пълномощно по смисъла на чл.34, ал.3 ГПК, поради което производството по делото в тази
му част следва да бъде прекратено. Доколкото оттеглянето е било направено преди първо по
делото заседание, съгласие на ответника не е необходимо.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за паричен заем № *** от ***г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД и Р. И. Г., в качеството им съответно на заемодател и заемател, по
силата на който е предоставена заемна сума в размер на 600 лв., както и погасителен план
към цитирания договор, видно от който заемът е следвало да бъде погасен на 16 равни
седмични погасителни вноски, в периода ***г. –***г., всяка от които в размер от 54.38 лв.
Представена е по делото справка за извършените плащания по договора, според която
платената сума за главница възлиза на 600 лв., за лихва – на 12.45 лв., за неустойка – на
71.60 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че
между страните са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. от
Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
2
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане.
В исковата молба се твърди, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в
договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсва
каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същият, респ. общо дължимата сума по
него. Не е налице според настоящия съдебен състав твърдяното в исковата молба нарушение
на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се посочи
ГПР и общата дължима сума от потребителя. В конкретния случай това изискване е спазено,
тъй като в чл.2, т.6 от договора е посочен общият размер на всички плащания – 640 лв., а в
чл.2, т.7 е посочен годишен процент на разходите на заема: 48.14 %. Основателно е обаче
твърдението за недействителност на клаузата за неустойка поради непредставяне в
тридневен срок от страна на ответника на договореното обезпечение. В случая, както е
уговорена в чл.4, ал.1 и ал.2 от договора, неустойката е предназначена да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Чрез предвиждането на
тази разпоредба се цели да се обремени неоснователно заемополучателя с допълнителни
парични задължения, без това да бъде ясно отразено в общия размер на подлежащата на
връщане сума, а представено, като санкция за неизпълнение на задължения на
заемополучателя за предоставяне на обезпечение. Налице е противоречие между клаузата за
неустойка и добрите нрави още при сключването на договора, от което следва, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата
на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.
С оглед частичната недействителност на сключения договор по отношение на
претенцията за неустойка за непредставяне на обезпечение, приложима е разпоредбата на
чл. 23 ЗПК, а именно, че потребителят в този случай дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото е
установено, че потребителят е платил сума, платена за главница в размер на 600 лв., както и
71.60 лв. по неустойка. Поради това посочената последна сума се явява платена при начална
липса на основание и подлежи на връщане на потребителя, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
При този изход на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за внесена държавна такса в размер на 50 лв. От ищцовата страна се претендира и
заплащане на пълномощника на ищеца на възнаграждение, при условията на чл.38 ЗА,
поради което и на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че на адв. Д. Б. следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по
делото в размер на 300 лв. по уважения иск, платимо от ответното дружество.
3
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Р. И. Г., ЕГН ********** от гр.П., бул.
„***“ № *, ет.*, ап.* против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис
40-46, със*** С. К. К. иск за връщане на недължимо платена сума по клауза за
възнаградителна лихва в размер на 50 лв. по договор за паричен заем № ***от ***г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – ***г. до
окончателното плащане, поради оттегляне на предявения иск.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, със
*** С. К.К. да заплати на Р. И. Г., ЕГН ********** от гр.П., бул. „***“ № *, ет.*, ап.**
сумата от 71.60 лв. /седемдесет и един лева и 60 ст./, представляваща получена без
основание сума от "Изи Асет Мениджмънт" АД, платена от Р. И. Г. по клауза за неустойка
по договор за паричен заем № *** от ***г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – ***г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, със
*** С. К. К. да заплати на Р. И. Г., ЕГН ********** от гр.П., бул. „*** № *, ет.*, ап.* сумата
от 50 лв. /петдесет лева/ направени по делото разноски за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, със
***С. К. К. да заплати на Д. Г. Б., *** – П., гр.П., ул. „***” № * сумата от 300 лв. /триста
лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението, в прекратителната му част, има характер на определение и подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Окръжен съд
Пловдив.
Решението в останалата му част подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5