Р Е Ш Е Н И Е № 157
гр. Сливен, 01.08.2022 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора …………………….
и при секретаря
Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова
административно дело № 100 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2022
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е административно и намира
правното си основание в чл. 166 ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 27 ал. 3 и ал. 4
от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба от „Кронос Агро“ ЕООД, с адрес гр.
Сливен, бул. „Банско шосе“ № 22, Нова индустриална зона, пр. от Х.Н.К., ЕИК
********* срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-200-2600/629#4 от 10.03.2022 г., издаден от Вр.И.Д.
Директор на ОД на ДФ “Земеделие“ - Сливен, с който на основание чл. 59 ал. 1 и
2 от АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а ал. 1 и ал. 6 от
ЗПЗП е определено публично държавно вземане на дружеството в размер на 9 034,76
лв., представляващо законна лихва, съгласно Таблица 1 от акта.
В жалбата се твърди, че издаденият акт е
незаконосъобразен, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби на закона и несъответствието с целта на закона. Счита, че не са
спазени заложените в АПК принципи. Административният орган не събрал всички
необходими доказателства, като не е осигурил възможност на страните да
представят доказателства. Счита, че са допуснати процесуални нарушения на
разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Заявява, че по сключения договор
дружеството е изпълнило задължението си, като е платило главницата и
договорената лихва. Заявява, че поради погасяване на задължението в пълен
размер не било възможно да настъпи предсрочна изискуемост на кредита и не се
дължи законна лихва. Заявява, че по време на противоепидемичната обстановка
сервизите, които доставяли части за земеделска техника не могли да доставят
своевременно такава, поради липса на внос. Сушата наложила вместо 2 дискования да се направят 4, което ангажирало допълнително
човешки ресурс и техника. Моли съда да постанови решение, с което отмени
обжалвания акт.
В съдебно заседание оспорващото дружество,
редовно и своевременно призовано, не се представлява. В писмена молба от
упълномощен процесуален представител адв. Хр. К.
изразява становище по същество с молба да се отмени атакувания административен
акт, с претенция за сторените по делото разноски. В писмени бележки с подробни
доводи поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
В съдебно заседание ответникът по жалба – Директор
на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ гр. Сливен, чрез пълномощника си гл. юрк. Д. Б. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.
Заявява законосъобразност на акта, като се вземе предвид обстоятелството, че
административният орган е действал изцяло в рамките на договорените условия,
при които е постигнато двустранно съгласие между страните и в частност това, че
при нецелево използване на паричните средства, включително при анулиране на
фактури за покупка на семена или торове, кредитополучателят възстановява на
фонда кредита със законната лихва от датата на неговото получаване. Не бил
спорен въпросът, че кредитът е погасен, но се дължи посочената в акта лихва,
доколкото представената фактура, въз основа на която органът е предприел
действия по договаряне и подписване на договора, е послужила като основание за
отпускане на исканото финансиране. Излага и други доводи в насока
неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, поради липсата на правна и фактическа сложност на спора.
От събраните доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят „Кронос
Агро“ ЕООД гр. Сливен е регистрирано с Уникален
регистрационен номер (УРН) 181484 в Интегрираната система за администриране и
контрол (ИСАК).
Със заявление № 20/181484/00767 от
07.10.2020 г. оспорващото дружество кандидатствало за предоставяне на кредит за
закупуване на минерален тор и/или семена и използването на неокончателно
сертифицирани собствени семена за производство на пшеница, реколта 2021 г., в
размер на 57 712 лв. за минерални торове и 122 638 лв. за семена. Към
заявлението са приложени фактури с № 2266/18.09.2020 г. и **********/31.08.2020
г. с доставчик „Кронос Агро
Трейд“ ЕООД, както и платежни нареждания за заплащане на доставката по
фактурите.
С Договор № 20/181484/00767 от 22.10.2020
г. на дружеството „Кронос Агро“
ЕООД е предоставен целеви кредит за закупуване на минерален тор и/или семена и
използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на
пшеница, реколта 2021 - Краткосрочни схеми за подпомагане, в размер на 180 350
лв., от които 57 712 лв. за минерални торове и 122 638 лв. за семена.
Съгласно чл. 4.2 от договора при нецелево
използване на паричните средства, включително при анулирани фактури за покупка
на семена и/или торове, при деклариране на неверни данни, както и при
неизпълнение на задълженията по т. 3.2.1. и т. 3.2.2., вземането на Фонда става
предсрочно изискуемо и кредитополучателят възстановява на Фонда получения
кредит по този договор, заедно със законната лихва от датата на получаването му
(л. 41-42).
С уведомително писмо изх. № 01-200-2600/629#1/05.01.2022г.,
на основание чл. 24 ал. 1, във връзка с
чл. 26 ал. 1 от АПК оспорващото дружество било уведомено, че ДФ
„Земеделие" открива производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане по договор 20/181484/00767 от 07.10.2020 г. (л. 39).
Писмото е връчено на неговия адресат на 07.01.2022 г.
С писмо с изх. № 01-200-2600/629#2/11.02.2022г,
ДФ „Земеделие" уведомил оспорващия, че в рамките на откритото производство
по издаване на АУПДВ са констатирани нови нарушения, като дирекция „Вътрешен
одит" след извършена проверка са констатирали факти, доказващи
неправомерно получени средства. Съгласно сключения договор земеделският
производител бил задължен да представи в отдел ПСМП в съответните областни
дирекции на ДФЗ фактури за закупуване на семена и/ или минерален тор, които да
удостоверят извършената покупко- продажба, съгласно
изискванията на т.3.1.6 б. „а" и б. "б" по договора. След
извършената проверка е установено, че предоставената фактура, с която е
кандидатствал по мярката, а именно: фактура № ********** от 18.09.2020 г. от „Кронос агро трейд“ ЕООД е сторнирана с кредитно известие на 30.09.2020 г., видно от
дневниците за покупка и продажба в НАП. Сумата на анулираната фактура е
участвала при изчисляване на сумите по предоставения кредит. Органът посочил,
че предприема действия по реализиране на предвидената в договора отговорност,
която следва да понесе дружеството – кредитополучател, съгласно т. 4.2, предл. I и II, раздел IV Отговорности, при нецелево
използване на паричните средства, включително при анулирани фактури за покупка
на семена и/или торове, при деклариране на неверни данни. предвид
констатираното неизпълнение на т. 4.2 от сключения договор. Посочено било
задължението към ДФ „Земеделие" в размер на 88 818,05 лв.
представляващи главница ведно със законна лихва от 06.11.2020 до деня на
издължаване. На 28.01.2022 г. постъпило плащане в размер на 88 818,05 лв.,
а на 03.02.2022 г. - в размер на 1 894,79 лв. Налице било непогасено
задължение в размер на 9 034,76 лв., представляващо законна лихва, за
което ДФ „Земеделие“ ще издаде акт за установяване на публично държавно вземане
(л. 37). Писмото било връчено на адресата „Кронос Агро“ ЕООД на 14.02.2022 г. (л.36). Последният депозирал
Възражение вх. № 01-200-2600/629#3/28.02.2022 г., в което изложил съображения,
че въведеното в страната с решение на Народното събрание извънредно положение и
епидемична обстановка били непредвидени обстоятелства, които са се отразили
неблагоприятно върху дейността на търговеца през стопанската 2020/2021 г., с
твърдение, че задълженията по предоставения кредит са изпълнени (л. 35).
По отношения на „Кронос
Агро“ ЕООД гр. Сливен с Акт за установяване на
публично държавно вземане изх. № 01-200-2600/629#4 от 10.03.2022 г., издаден от
Вр.И.Д. Директор на ОД на ДФ“Земеделие“ - Сливен било
установено публично държавно вземане в размер на 9 034,76 лева,
представляващо законна лихва, с посочено правно основание за издаване на акта -
чл. 59 ал. 1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 165 и
чл. 166 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс и чл. 20а ал. 1 и ал. 6 от
Закона за подпомагане на земеделските производители. Издателят на акта посочил,
че предвид констатираното неизпълнение на т. 4.2 от сключения договор № 20/181484/00767
от 22.10.2020 г. за предоставяне на целеви кредит за закупуване на минерален
тор и/или семена и използването на неокончателно сертифицирани собствени семена
за производство на пшеница, реколта 2021- Краткосрочни схеми за подпомагане,
оспорващият дължи на ДФ „Земеделие" сума в размер на 88 818,05 лв.,
представляващи главница, ведно със законна лихва от 06.11.2020 г. до деня на
издължаване. На 28.01.2022 г. постъпило плащане в размер на 88 818,05 лв.,
представляващо главница, а на 03.02.2022
г. постъпило плащане в размер на 1 894,79 лв., представляващо част от
законовата лихва. Органът посочил, че е налице непогасено задължение в размер
на 9 034,76 лв., представляващо законна лихва.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, от чието заключение става ясно, че оспорващото дружество е
издължило на 28.01.2022 г. изцяло 88 818,05 лв., представляващи остатък от
получената главница по договора за кредит и на 02.02.2022
г. – 1894,79 лв., представляващи договорената лихва по кредита за 384 дни. Размерът
на законната лихва върху сумата 88 818,05 лв. за периода 06.11.2020 г. до 28.01.2022
г. или 443 дни е в размер на 10 929,55
лв. Дължимата сума за законна лихва, определена в обжалвания акт в размер на
9 034,76 лв. е определена като разлика между така определената сума от
10 929,55 лв. и заплатената договорна лихва от 1 894,79 лв. Според
вещото лице в счетоводството съществува разлика между сторниране
на фактура и анулиране на фактура,
изразяващо се в следното: Сторнирането е
счетоводен способ за отстраняване на допуснати грешки при съставянето на
счетоводни статии за отразяване на стопанските операции в счетоводната система
на предприятието, а анулирането е термин, който означава унищожаване на
погрешно съставен документ за отразяване на дадена стопанска операция. В
случая, тъй като сделката за доставка на семена пшеница за посев не е
осъществена, доставчикът е издал кредитно известие към фактура №
2266/18.09.2020 г. В табличен вид експертът сочи, че през стопанската 2020/2021
г. дружеството е извършило покупка на семена и торове по фактури от 31.08.2020
г., 30.09.2020 г., 31.10.2020 г., 01.04.2021 г. и 02.04.2020 г., описани
подробно като номера, продукт, доставчик и стойност. Съгласно заключението на съдебно
– счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно, безпристрастно
и съответно на останалия, събран по делото доказателствен
материал, договорените и платени количества семена, предмет на доставка по
фактура № **********/18.09.2020 г. не са физически доставени от страна на „Кронос Агро Трейд“ ЕООД, а
документираната вече сделка не е осъществена, като доставчикът „Кронос Агро Трейд“ ЕООД е издал
кредитно известие № **********/30.09.2020 г. към фактура №
**********/18.09.2020 г. с основание „Семена пшеница – разваляне на сделка“ на
стойност 123 000,00 лева. В тази връзка вещото лице разяснява в
експертното заключение, че съобразно чл. 115 ал. 1 от ЗДДС, при изменение на
данъчната основа или при разваляне на доставка, за която е издадена фактура,
доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, като при увеличение на
данъчната основа се издава дебитно известие, а при разваляне на доставки –
кредитно известие.
Горната фактическа обстановка е несъмнена.
Същата е установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
обясненията на страните и заключението на вещото лице, което като обосновано и
компетентно, съдът възприема изцяло.
Въз основа на тази фактическа обстановка
съдът формира следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Оспореният административен акт е
съобщен на оспорващия на 11.03.2022 г., а жалбата против него е подадена на 23.03.2022
г. от лице - адресат на акта, с който се засягат негови права и законни
интереси. В този смисъл жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна при наличие на пряк и непосредствен правен интерес от обжалване и в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 АПК.
По основателността на жалбата:
Жалбата е неоснователна.
В съответствие с чл.168 АПК във
връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
АУПДВ е издаден от компетентен
орган. Съгласно чл.20а от ЗПЗП
Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция и организира и ръководи дейността на Разплащателната
агенция. Разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни
вземания се установяват от органа, определен в съответния закон. В чл. 20а, ал.
5 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. В ал.1 и
ал. 6 на същата разпоредба е уредена възможността правомощия на Изпълнителния
директор на ДФЗ да бъдат делегирани на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед № 03-РД/1759
от 21.06.2021 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. 71),
с която (пункт VII т. 1) на основание чл. 20а ал. 2 и ал. 6 от ЗПЗП
правомощията да издават и подписват писма за откриване на производство по
издаване на АУПДВ, включително да издават и подписват АУПДВ в случаите на
възстановяване на помощ от земеделските стопани във връзка с прилагането на
краткосрочни схеми за подпомагане за държавни помощи и кредитни схеми, са
делегирани на директорите на областните дирекции на ДФ „Земеделие“, съобразно
реда, посочен в пункт II на същата заповед. Според пункт II т. 20 от
горепосочената заповед, Директорът на Областната дирекция - Сливен изпълнява
делегираните правомощия по отношение на бенефициенти с постоянен адрес или
седалище и адрес на управление на
територията на област Сливен. Според чл. 12 ал. 2 т. 1 б. “б“ във вр. с ал. 1 от ЗПЗП, ДФЗ подпомага лицата по чл. 11 ал. 2 т. 1 и предоставя парични
средства на лицата по чл. 11 ал. 2 т. 3, като им предоставя целеви кредити.
Доколкото тези целеви кредити се предоставят от държавата за сметка на държавни
ресурси, под форма, която нарушава или застрашава да наруши свободната
конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия,
то представлява държавна помощ по смисъла на § 1 т. 7 от ДР на Закона за
държавните помощи. В този смисъл, под възстановяване на помощ от земеделските
стопани по смисъла на пункт VII т. 1 от Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г.,
на ИД на ДФЗ, следва да се разбира и възстановяването на предоставените целеви
кредити по смисъла на чл.12 ал.2 т.1 б.“б“ от ЗПЗП. Както писмото за откриване
на административно производство, така и оспорвания акт са издадени от Директор
на Областната дирекция – Сливен на ДФ „Земеделие“. Въз основа на изложеното следва
да се приеме, че актът е издаден от материално и териториално компетентен орган
и в предписаната от закона предметна форма и съдържание, поради което не е
налице отменително основание по смисъла на чл. 146 т.
1 от АПК. Актът е издаден в писмена форма и в съответствие с изискванията на
чл. 59 ал. 2 от АПК. В същия са посочени правни основания и са изложени
фактически такива. В същия се съдържат ясно и конкретно разпореждане, разяснена
е възможността, срока и органа, пред който може да се обжалва, поради което не
са налице и основания за отмяна по чл.
146 т. 2 от АПК.
При издаване на акта не са допуснати
и нарушения на административнопроизводствените
правила, които да се възприемат за съществени и само на това основание АУПДВ да
се отмени. Адресатът на акта е уведомен по реда на чл. 26 ал. 1 от АПК за
започване на административно производство по установяване на публично държавно
вземане, като по този начин му е осигурена възможност по чл. 34 от АПК да
участва в производството. Същият е представил възражения, които са обсъдени при
издаването на оспорения акт.
Оспореният АУПДВ е издаден и при
правилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 12 ал. 7
от ЗПЗП, отношенията между фонда и получателите на кредити, държавни
помощи, безвъзмездна финансова помощ, гаранции и субсидии се уреждат с
административни договори или административни актове. Следователно договор № 20/181484/00767
от 22.10.2020 г., сключен между ДФЗ и оспорващия, представлява административен
договор, по смисъла на чл. 19а ал. 1 от АПК. Разплащателната агенция е длъжна
да предприема необходимите действия за събиране на недължимо платените и
надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и от държавния бюджет, като в чл. 27 ал. 5
от ЗПЗП е регламентирано, че вземанията на РА, които възникват въз
основа на административен договор или административен акт са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК. Въз основа на тази нормативна
регламентация и във вр. с чл. 162 ал. 2
т. 8 от ДОПК следва извода, че публични държавни вземания,
възникнали въз основа на административен договор за подпомагане по ЗПЗП, се
установяват с издаването на Акт за установяване на публично държавно вземане от
оправомощените органи на ДФ "Земеделие".
При издаване на оспорения
административен акт орган се позовава на т. 4.2, предл.
I и II, раздел IV „Отговорности“ от договора, съгласно която двустранно
подписана и договорена клауза: „При нецелево използване на паричните средства,
включително при анулирани фактури за покупка на семена и/или торове, при
деклариране на неверни данни, както и при неизпълнение на задълженията по
т.3.2.1. и т. 3.2.2, вземането на Фонда става предсрочно изискуемо и кредитополучателят
възстановява на Фонда получения кредит по този договор, заедно със законната
лихва от датата на получаването му.“ В този смисъл, за да се установи
основателността на възникналото задължение за законна лихва по оспорения акт,
следва да се установи от административния орган нецелево използване на
паричните средства, изразяващо се в анулирани фактури за покупка на семена
и/или торове или деклариране на неверни данни.
С
подаването на заявление № 20/181484/00767 от 07.10.2020 г. представляващият
дружеството – настоящ оспорващ е декларирал, че е запознат с условията и реда,
посочени в Указанията за прилагане на целевия кредит, както и че е получил
доставката на минерален тор и/или семена по фактури с № 2266/18.09.2020 г. и №
**********/31.08.2020 г. с доставчик „Кронос Агро Трейд“ ЕООД, като всички представени документи са
достоверни и легитимни.
Според т.2.4 Раздел I от Указания за
предоставяне на целеви кредити за закупуване на минерален тор и/или семена и
използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на
пшеница, реколта 2021 г. приети въз основа на Решение на УС на ДФЗ, Протокол №
160 от 27.07.2020 г. т.2 и утвърдени на 05.08.2020 г. от Председателя на УС на
ДФЗ, публикувани на информационния сайт на фонда (https://www.dfz.bg/assets/18659/Ukazania_kredit_Pshenica.pdf),
земеделските стопани могат да получат кредит за закупуване на минерален тор,
семена и използването на неокончателно сертифицирани собствени семена - като
представят фактури за закупен минерален тор, за закупени семена и/или складови
разписки и искане за изписване на семената за влагане в производството (при
използването на неокончателно сертифицирани собствени семена). Съгласно т.4.2 и
т.4.3 от Раздел I на горепосочените указания, при закупуването на минерален тор
и на семена се представят специфични документи, а именно: 1 бр. заверено копие
на оригинална фактура за закупуване на минерален тор и на семена, чиято
стойност да покрива размера на средствата, за които се кандидатства по целевата
линия; 1 бр. заверено копие на платежен документ за извършено плащане по
приложените фактури; Копията следва да бъдат заверени с подпис и печат от
земеделския стопанин и отдел „ПСМП". След заверяване на копията,
оригиналните документи следва да бъдат върнати на земеделския стопанин.
Фактурите следва да са издадени през 2020 г. Съгласно т.1.1 от Раздел III на
горепосочените указания, документите за кандидатстване включват, изискуемите
документи по т.4 от Раздел I на същите указания.
От гореизложеното следва да се
направи извода, че за да кандидатства и получи целево кредитиране по Решение на
УС на ДФЗ, Протокол № 160 от 27.07.2020 г. т.2, като едно от условията,
земеделския стопанин следва при подаването на заявлението за отпускане на
целеви кредит, да представи заверено копие на конкретна фактура за закупуване
на минерален тор или на семена, чиято стойност да покрива размера на
средствата, за които се кандидатства по целевата линия, както и заверено копие
на платежен документ за извършено плащане по приложените фактури. В случай, че
предоставения кредит е използван нецелево, включително и при анулирани фактури,
при деклариране на неверни данни, вземането на Фонда става изискуемо и
земеделският стопанин възстановява получените средства, ведно със законната лихва
от датата на получаването им (т. 1 от Раздел V на горепосочените указания).
По делото е установено, че по фактура
№ ********** от 18.09.2020 г. от „Кронос агро трейд“ ЕООД е издадено кредитно известие на 30.09.2020
г., видно от извлечение от дневника за покупки на оспорващия. Според
обясненията на оспорващия, сторнирането на фактурите
се е наложило, тъй като доставчикът не е
успял да извърши доставката, поради липса на внос на торове и семена, заради Ковид ситуацията, поради което единствената правна
възможност на оспорващия да възстанови заплатената от него сума по фактурата е била
да сторнира същата. Според заключението на вещото
лице, сторнирането е счетоводен способ за
отстраняване на допуснати грешки при съставянето на счетоводните статии за
отразяване на стопанските операции в счетоводната система на предприятието. Следователно
в настоящия случай, към момента на подаване на заявление № 20/181484/00767 от
07.10.2020 г. от оспорващия, по фактура № ********** от 18.09.2020 г. е било
издадено кредитно известие за неосъществената сделка, като и двата документа са
отразени в дневниците по ДДС за покупки и счетоводните регистри на дружеството
за м. септември 2020 г. В този смисъл към момента на подаване на заявлението за
кандидатстване, оспорващият, посочвайки доставките по фактура № ********** от 18.09.2020
г., е декларирал неверни данни.
Налице е и другото, установено от
административния орган обстоятелство по т. 4.2, от раздел IV „Отговорности“ от
договор 20/181484/00767 от 07.10.2020 г., а именно анулиране на фактура, с
която е кандидатствано за целево кредитиране. Действително според
заключението на вещото лице, съществува различие в счетоводството на понятията анулиране и сторниране
на фактура, както и издаване на кредитно известие. Основателно обаче е
становището на пълномощника на административния орган, че в случая, под
употребеното в договора понятие, следва
да се разбира общоприетото разбиране за разваляне на доставката по посочената
фактура, а не тясно специализираното счетоводно понятие. Това следва от анализа
на цялостната логика на процедурата по предоставяне на целевото кредитиране,
което изисква при подаване на заявлението за кредитиране да се представи
оригинал на фактура и платежен документ за извършено плащане по тази фактура. В
случай, че издадената фактура е анулирана поради допусната техническа грешка
при съставянето й или има поправки по нея, то оригиналът следва да се съхранява при издателя, поради което
няма как да бъде представен пред ДФЗ. Следователно под понятието „анулиране“ на
фактура, употребено в т. 1 от Раздел V на Указания за прилагане на целеви
кредит и т. 4.2, от раздел IV „Отговорности“ от договор 20/181484/00767 от
07.10.2020 г., следва да се разбира и издаването на кредитно известие по
фактура, с което по същество се документира сделка, която няма да се реализира.
Съгласно заключението на експерта, което съдът кредитира като обективно,
безпристрастно и съответно на останалия, събран по делото доказателствен
материал, договорените и платени количества семена, предмет на доставка по
фактура № **********/18.09.2020 г. не са физически доставени от страна на „Кронос Агро Трейд“ ЕООД, а
документираната вече сделка не е осъществена, като доставчикът „Кронос Агро Трейд“ ЕООД е издал
кредитно известие № **********/30.09.2020 г. към фактура №
**********/18.09.2020 г. с основание „Семена пшеница – разваляне на сделка“ на
стойност 123 000,00 лева. В тази връзка вещото лице разяснява в експертното
заключение, че съобразно чл. 115 ал. 1 от ЗДДС, при изменение на данъчната
основа или при разваляне на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът
е длъжен да издаде известие към фактурата, като при увеличение на данъчната
основа се издава дебитно известие, а при разваляне на доставки – кредитно
известие. Обстоятелството, че фактура №
********** от 18.09.2020 г., с които оспорващия е кандидатствал за кредитиране,
е била към момента на подаване на заявлението (07.10.2020 г.) с издадено
кредитно известие № **********/30.09.2020 г. на 30.09.2020 г. и това обстоятелство не се
оспорва от същия.
С оглед гореизложеното по безспорен
начин се установи, че са налице обстоятелствата по т. 4.2, предл.
I и II, раздел IV от процесния договор, а именно анулирани фактури за покупка
на семена и/или торове и деклариране на неверни данни, което представлява
нецелево използване на кредита, поради което вземането на Фонда е станало
предсрочно изискуемо и кредитополучателят е следвало да възстанови на ДФЗ
получения кредит по договора, заедно със законната лихва от датата на
получаването му.
Обстоятелството, че след отпускането
на кредита, жалбоподателя е закупил минерален тор и семена по други фактури, не
може да изключи отговорността му съгласно т. 4.2, раздел IV от процесния
договор. Както се установи по делото, тези фактури не са представени при
кандидатстването за отпускането на кредита, поради което не отговарят на
изискванията на т.1.1 от Раздел III във вр. с т.4 от
Раздел I от Указанията за прилагане на целеви кредит. Същите не са представени
в отдел „ГТСМП" на съответната дирекция на ДФ „Земеделие", съгласно
изискванията на т.3.1.6 от сключения договор за целево кредитиране. В този
смисъл не е удостоверено, че минералните торове са с произход ЕО или са бъдат
включени в списък на „Регистрирани торове, подобрители на почвата, биологично
активни вещества и хранителни субстрати", както и че сортовете доставена
пшеница са вписани в Сортовата листа на Република България и/или Европейският
каталог за съответната година. В този смисъл не е установено целевото
използване на предоставения кредит.
Неоснователни са възраженията на
оспорващия, че вследствие на извънредната епидемиологична обстановка в страната
се е наложило сторниране на представените пред ДФЗ
фактури. Тази епидемиологична обстановка
е била установена в страната към момента на издаване на процесната
фактура, в този смисъл трудностите произтичащи от нея са били известни както на
доставчика по фактурите, така и на получателя по тях, в случая оспорващия.
Последният е могъл да съобрази поведението си с тези пречки и да предвиди
възможното развитие на икономическата ситуация. Наред с гореизложеното е могъл и
да уведоми ДФЗ за настъпилите изменения в обстоятелствата и да иска изменение
на сключения договор за предоставяне на целеви кредит. Данни за подобни
действия от страна на оспорващия липсват.
Неоснователни са доводите за
приложение разпоредбите на Търговския закон и Закона за задълженията и
договорите, тъй като в случая не се касае за отношения между търговци и равнопоставени субекти. Доколкото се касае за
административен договор, приложими за страните по него са разпоредбите на ЗПЗП,
АПК, условията за сключване на такъв договор и уговореното от страните по
него.
По делото се установи, че размерът
на законната лихва върху сумата върху сумата 88 818,05 лв. за периода
06.11.2020 г. до 28.01.2022 г. или 443
дни закъснение е в размер на 10 929,55
лв. и правилно административният орган е приел законна лихва за доплащане в
размер на 9 034,76 лв., при приспадане на заплатената вече такава от
1 894,79 лв.
При горните съображения настоящата
съдебна инстанция приема, че в оспорения административен акт коректно са
посочени правните основания за неговото издаване и същите са съответни в пълна
степен на фактическите установявания в правния спор. Актът е постановен в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при спазване на
всички съществени административнопроизводствени
правила, противно на твърдяното в жалбата. Изложеното мотивира настоящия
съдебен състав да приеме, че процесният Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-200-2600/629#4 от 10.03.2022 г., издаден от Вр.И.Д. Директор на ОД на ДФ “Земеделие“ - Сливен, с който
на основание чл. 59 ал. 1 и 2 от АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и
чл. 20а ал.1 и ал. 6 от ЗПЗП е определено публично държавно вземане на „Кронос Агро” ЕООД в размер на 9 034,76
лева, представляващи законна лихва, съгласно Таблица 1 от акта, съставлява по
своята същност един валиден административен акт, издаден в съответствие с
материалния закон и при спазване на всички съществени административнопроцесуални
правила, а депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Предвид отхвърлянето на оспорването,
основателна се явява и следва да се уважи претенцията на административния орган
за присъждане на направените по делото разноски за експертиза в размер на 40,00
(четиридесет) лв. и за юрисконсултско възнаграждение.
Същото следва да се определи в размер на 100,00 (сто) лева, съобразно нормата
на чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал. 8
от ГПК. Така определените суми следва да се възложат в тежест на
оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кронос Агро“ ЕООД, с адрес гр.
Сливен, бул. „Банско шосе“ № 22, Нова индустриална зона, пр. от Х.Н.К., ЕИК
********* срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-200-2600/629#4 от 10.03.2022 г., издаден от Вр.И.Д.
Директор на ОД на ДФ “Земеделие“ - Сливен, с който на основание чл. 59 ал. 1 и
2 от АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а ал. 1 и ал. 6 от
ЗПЗП е определено публично държавно вземане на дружеството в размер на 9 034,76
лв., представляващо законна лихва, съгласно Таблица 1 от акта.
ОСЪЖДА „Кронос Агро“ ЕООД, с адрес гр. Сливен, бул. „Банско шосе“ № 22,
Нова индустриална зона, пр. от Х.Н.К., ЕИК ********* да заплати на Държавен
фонд "Земеделие" съдебни разноски в размер на 140 (сто и четиридесет)
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на
препис от същото, пред Върховния Административен съд.
Административен съдия: