№ 2982
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20241110200431 по описа за 2024
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 106 от 26.09.2023г., издадено от
Р.Б.П.-М., Директор на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ – упълномощена да
изпълнява правомощията на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите
(РИОСВ) - София, с което на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.200, ал.1, т.2 от Закона за
водите за нарушение на чл.46, ал.1, т.3, б. „б“, вр. чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите на
„***“ АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
В жалбата на „***“ АД (подадена чрез адв. К.) се твърди, че НП е незаконосъобразно,
неправилно и постановено в нарушение на процесуалния ред. Иска се отмяна на НП и
присъждане на разноски. Според жалбоподателя НП е немотивирано, тъй като било
издадено при непълна фактическа обстановка и недостатъчно изяснени обстоятелства. Не
били отчетени възраженията срещу Акта и не били изискани доказателства дали има
изградена канализационна система към 04.11.2013г. и към днешна дата, към която да може
да се присъедини имота. Заявява се, че НП е издадено в нарушение на закона, при
неправилни и необосновани констатации и изводи, правни квалификации и предписания,
първоначално направени в Акта и в Констативния протокол, а след това възпроизведени
почти изцяло в Наказателното постановление, при непълнота на събраните доказателства от
административния орган. В жалбата се твърди, че бил направен незаконосъобразен извод, че
„***“ ЕООД, стопанисващо обект „Търговска сграда шоурум и склад“, нямало издадено и
действащо Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води от Дериктора на Басейнова дирекция „Дунавски район“. На база статия
1
от електронно издание жалбоподателят твърди, че само 76 % от територията на Столична
община е покрита с канализационни мрежи и предстояло изграждането на такава в район
„Триадица“, кв. „Кръстова вада“, където се намирал процесният имот. В жалбата се твърди,
че няма изградена и не функционира канализационна система. Видно от писмо изх. № ТУ
4953 от 15.12.2010г. на „Софийска вода“ АД до „***“ ЕООД и приложената към него скица
от декември 2010г. изградената по Околовръстен път канализация е с предназначение да
отводнява пътното платно и към нея няма да се присъединяват прилежащите имоти. На база
скица от 05.06.2023г., издадена от „Софийска вода“ АД, се твърди, че в района на УПИ VII-
925, кв.45, местност „Кръстова вада“, гр. София няма канализация, която да се поддържа от
„Софийска вода“ АД. В жалбата се цитира чл.46, ал.1, т.3 от Закона за водите и се посочва,
че не се изисква Разрешително за ползване на водни обекти за заустване на отпадъчни води
в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти и съответно не представлява
административно нарушение заустването на отпадъчни води в повърхностни води без
издадено Разрешително в случаите, когато става въпрос за обекти, формиращи битово-
фекални отпадъчни води в границите на населените места и селищните образования без
изградена канализационна система. За процесния имот нямало изградена канализационна
система, а е ангажирана отговорността на Дружеството – жалбоподател за заустване на
отпадъчни води /битово-фекални/ в река Дреновичка без издадено Разрешително за това.
Според жалбоподателя в случая следвало да се приложи чл.46, ал.4, т.2 и чл.46, ал.1, т.3, б.
„б“ от Закона за водите. Поради това се счита, че твърдяното в АУАН и НП нарушение е
несъставомерно от обективна страна, като е ирелевантно дали са спазени изискванията на
ЗУТ. Твърди се, че Дружеството – жалбоподател е имало задължение при въвеждане на
сградата в експлоатация да изгради изгребна яма и било ирелевантно дали е изтекъл срокът
на издаденото Разрешително от 04.11.2013г. от Басейнова дирекция „Дунавски район“.
Посочва се, че на място е изградена изгребна /септична/ яма, която периодично се
почиствала от оторизирани за това лица и не следвало да се очаква, че Дружеството само ще
изгради канализационна система. Субективното възприятие на служителите на РИОСВ за
миризми на изтичащите води не следвало да се приема за годно доказателство. На следващо
място в жалбата се посочва, че липсва правоприемство от „***“ ЕООД и не можела да се
ангажира административната отговорност на „***“ АД. Към датата на издаване на НП
процесната сграда не се стопанисвала и не била собственост на „***“ АД, тъй като имотите
били собственост и част от капитала на „Термал Инвест“ ЕООД, считано от отделянето на
това Дружество от „***“ ЕООД на 24.05.2023г. Поради това се претендира за нарушение на
чл.83, ал.3 от ЗАНН. По-нататък в жалбата се казва, че са нарушени изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, тъй като нямало пълно описание на нарушението, датата и мястото на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. Не били ясни и законовите разпоредби, които са виновно нарушени. На
последно място в жалбата се посочва, че в конкретния случай са налице предпоставките на
чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието и нарушителят не се отличавали със степен на
обществена опасност, налагаща ангажиране на административно – наказателна отговорност.
В молба, предоставена от адв. К. в съдебно заседание на 26.03.2024г. се посочва, че се
2
поддържа жалбата на „***“ АД и се преповтарят доводите, развити в жалбата за липса на
правоприемство и за това, че друго юридическо лице е собственик на процесния имот. Иска
се обезсилване на НП или отмяна на НП като недопустимо, незаконосъобразно, неправилно
и постановено в нарушение на процесуалния ред. Претендира се и за присъждане на
разноски.
В съдебно заседание пред СРС, НО, 10 състав на 26.03.2024г. жалбоподателят „***“
АД се представлява от адв. К., който заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните
прения пред СРС той моли съда да уважи жалбата по съображения, посочени в нея и в
представената молба. Иска се присъждане на разноски съгласно представен списък.
Адвокатът иска и срок за депозиране на писмени бележки.
В съдебно заседание пред СРС, НО, 10 състав на 26.03.2024г. въззиваемата страна
Директор на РИОСВ – София се представлява от юрк. Бозов, който заявява, че оспорва
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС юрк. Бозов моли за потвърждаване на
Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, издадено при спазване на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че датата, мястото и нарушителят са вярно
посочени, като е съобразен и чл.83, ал.3 от ЗАНН. Посочва се, че нарушението е ясно
описано и че се изразява в заустване без Разрешително в повърхностен воден обект.
Твърдението, че локалната пречиствателна станция се ползва като изгребна яма се определя
като неоснователно, тъй като не може да се направи извод, че е водонепропусклива и
съответно използвана като изгребна яма за задържане на образуваните отпадъчни води. Ако
Дружеството е искало да ползва същата като такава е било необходимо фактическо
преустройство, уведомяване на РИОСВ – София за инвестиционното намерение и
процедирането на това намерение по реда на глава VI от ЗООС. Процесуалният
представител на въззиваемата страна пледира за потвърждаване на НП и изрично посочва,
че доколкото претендираните от Дружеството – жалбоподател разноски са в размер на 500
лева – не прави възражение за прекомерност. Пред СРС юрк. Бозов уточнява, че не
претендира разноски и че няма против да бъде даден срок за писмени бележки на адв. К..
По делото е депозирано писмено становище с вх. № 103830 от 28.03.2024г. от адв. К.,
в което се преповтарят доводите от жалбата. Наред с това се цитират показания на
свидетелите, разпитани от съда в съдебно заседание на 26.03.2024г., без да им се прави
анализ. Твърдението, че локалната пречиствателна станция за отпадни води не се била
използвала като изгребна яма, а като пречиствателна станция, не се доказвало с нито едно от
доказателствата, събрани по преписката. Иска се отмяна на НП или неговото обезсилване,
както и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните
доводи, прие за установено следното от фактическа страна :
На „***“ ЕООД с ЕИК **** било издадено Разрешително за ползване на воден обект
за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 13140235 от 04.11.2013г., издадено
от Министерство на околната среда и водите, Басейнова дирекция за управление на водите
„Дунавски район“ с център Плавен. С този документ на цитираното по-горе Дружество се
3
давало разрешително за ползване на воден обект – река Дреновичка за заустване на отпадни
води в повърхностни води за експлоатация на обект „Търговска сграда с шоурум и склад“ в
УПИ № VII-925, кв.45, по плана на гр.София, местността „Кръстова вада – Южен парк IV
част“, СО – район „Триадица“. Разрешителното било със срок на действие от 04.11.2013г. до
04.11.2019г. В Разрешителното изрично било посочено, че при промяна на собствеността
и/или ползването на обекта, от чиято дейност се формират отпадъчните води, лицето,
придобило право на собственост и/или ползване върху обекта следва в 3-месечен срок да
уведоми писмено органа по чл.52, ал.1 от Закона за водите за желанието си да се ползва от
правата на предишния собственик по издаденото Разрешително.
На 14.03.2023г. в сухо време и без дъжд свидетелките М.-Ф. Ив. и В. А. (младши,
съответно главен експерт в РИОСВ – София) извършили проверка на обект „Търговска
сграда с шоурум и склад“ в УПИ № VII-925, кв.45, по плана на гр.София, местността
„Кръстова вада – Южен парк IV част“, СО – район „Триадица“. Проверката се състояла в
извършване на обход и оглед на обекта. Установено било, че на площадката на обекта е
изградена разделна канализационна мрежа за битово-фекални отпадъчни води, формиращи
се от водите от санитарно-битовите помещения в сградата и от площадкови дъждовни
отпадъчни води от паркинга, като в дъждовната канализация се включвали дъждовните води
от паркинга и от покривите. Установено било също така, че битово-фекалните отпадъчни
води от санитарно-битовите помещения преминавали през вкопана локална пречиствателна
станция за отпадъчни води, след което се отвеждали към ревизионна шахта на обекта, а
дъждовните води посредством дъждовната канализационна мрежа се отвеждали директно в
ревизионната шахта. Двата потока се смесвали в ревизионната шахта на площадката и от
там, като смесен поток, се отвеждали и зауствали в река Дреновичка. По време на
проверката свидетелите Ив. и А. констатирали, че има изтичане на отпадъчни води към
реката, като точката на заустване в реката е определена съгласно изтеклото на 04.11.2019г.
Разрешително. По време на огледа на последната ревизионна шахта и при точката на
заустване свидетелките Ив. и А. установили изтичане на отпадъчни води със специфична
миризма на битово-фекални отпадъчни води, както и отлагания по коритото на реката. За
направените констатации в хода на проверката бил съставен Констативен протокол №
ККФОС-МИ-04 от 14.03.2023г., връчен срещу подпис на 14.03.2023г. на управителя на
„***“ ЕООД. Проверяващите приели, че наличната в обекта на контрол локална
пречиствателна станция не изпълнявала ролята на изгребна яма, тъй като има изтичане към
реката, а освен това дъждовните води, които са с характер на отпадъчни води, не
преминавали през локалната пречиствателна станция, а директно се отвеждали към точката
на заустване като смесен поток с битово-фекални отпадни води. Поради това - доколкото
Разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни
води № 13140235 от 04.11.2013г. било изтекло към датата на проверката, а същевременно
било констатирано на 14.03.2023г., че се отвеждат отпадъчни води към повърхностен воден
обект, проверяващите приели, че „***“ ЕООД е извършило нарушение на чл.46, ал.1, т.3, б.
„б“, вр. чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите. Поради това св. М. – Ф. Ив. /в присъствието на
В. А. и Г.Ш.-Ат., както и в присъствието на управителя на „Кондакс“ ЕООД/ съставила
4
срещу „***“ ЕООД Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 25 от
27.03.2023г. - за нарушение на чл.46, ал.1, т.3, б. „б“, вр. чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите.
На същата дата /27.03.2023г./ препис от Акта бил връчен на Любомир Петков – управител на
„***“ ЕООД срещу подпис.
Ден след проверката – на 15.03.2023г. бил приет план за преобразуване на „***“
ЕООД. На 04.05.2023г. едноличният собственик на капитала на „***“ ЕООД взел Решение
за преобразуване на Дружеството посредством отделяне чрез учредяване на ново Дружество
– „Термал Инвест“ ЕООД, като едноличният собственик на капитала на „***“ ЕООД става
едноличен собственик на капитала на новоучреденото Дружество. Било прието, че с
вписване на отделянето в Търговския регистър към новоучреденото Дружество преминавало
част от имуществото на „***“ ЕООД, вкл. и обектът – предмет на проверка от служителите
на РИОСВ – София, а именно поземлен имот с идентификатор 68134.1007.1295, за който е
отредено УПИ VII-925, кв.45, по плана на гр.София, местност „Кръстова вада“ и местност
„Южен парк IV част“, заедно с всички подобрения и приращения в описания поземлен имот,
вкл. и изградените в имота сгради „Търговска сграда, шоурум със склад, подземен гараж с 2
бр. паркоместа, пречиствателно съоръжение, водопроводно отклонение и вертикална
планировка с 21 бр. паркоместа“.
На 24.05.2023г. било вписано в Търговския регистър Дружеството „Термал Инвест“
ЕООД с ЕИК *********, образувано чрез отделяне от „***“ ЕООД с ЕИК ****. На
05.07.2023г. „***“ ЕООД с ЕИК **** било заличено чрез преобразувано в „***“ ЕООД с
ЕИК **** и „Термал Инвест“ ЕООД с ЕИК *********. На 26.07.2023г. била променена
правната форма на „***“ ЕООД с ЕИК **** в „***“ АД с ЕИК ****.
Въз основа на АУАН № 25 от 27.03.2023г., при същата фактическа обстановка като
посочената в него, както и след анализ на възраженията срещу Акта, Р.Б.П.-М. на длъжност
Директор на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“, упълномощена да изпълнява
правомощията на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – София е
издала НП № 106 от 26.09.2023г., с което на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.200, ал.1, т.2
от Закона за водите, за нарушение на чл.46, ал.1, т.3, б. „б“, вр. чл.200, ал.1, т.2 от Закона за
водите е наложила на „***“ АД административно наказание - „имуществена санкция“ в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
С писмо изх. № 10120 от 26.09.2023г. това Наказателно постановление е изпратено
по пощата на Изпълнителния директор на „***“ АД и е връчено на служител на
Дружеството на дата 06.10.2023г., след което е обжалвано с жалба, подадена чрез СПИДИ на
13.10.2023г.
Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите М.-Ф. Ив. и В. А.; известие
за доставяне на жалба чрез СПИДИ; писмо изх. № 10120 от 26.09.2023г.; известие за
доставяне на НП; Констативен протокол № ККФОС-МИ-04 от 14.03.2023г.; писмо с вх. №
05-00-11296 от 25.11.2013г. с приложено Разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 13140235 от 04.11.2013г., издадено от
5
Министерство на околната среда и водите, Басейнова дирекция за управление на водите
„Дунавски район“ с център Плавен; Заповед № РД-97 от 24.09.2021г. на Директора на
РИОСВ – София; Заповед № РД-8 от 10.01.2011г. на Министъра на околната среда и водите;
Заповед № РД-154 от 28.02.2019г. на Министъра на околната среда и водите; Заповед № РД-
647 от 10.08.2020г. на Министъра на околната среда и водите; План за преобразуване на
„***“ ЕООД; Протокол за решения на едноличния собственик на капитала на „***“ ЕООД;
Доклад за договорените процедури относно преобразуването на „***“ ЕООД посредством
отделяне чрез учредяване на ново Дружество по смисъла на чл.262в от Търговския закон;
удостоверения за актуално състояние на „Термал Инвест“ ЕООД, на ***“ ЕООД и на „***“
АД; Трудов договор № 1278 от 02.08.2013г. между Министерство на околната среда и
водите и Ирена Михайлова Петкова; удостоверение за актуално състояние на РИОСВ –
София; болничен лист № Е20231649166, както и АУАН № 25 от 27.03.2023г.
Настоящият съдебен състав не споделя мнението на жалбоподателя, че не следвало да
се приемат като годно доказателство показанията на свидетелите относно техните
субективни възприятия за миризмите на изтичащите води, тъй като в случая двете
свидетелки именно по време на огледа на последната ревизионна шахта и при точката на
заустване лично са възприели изтичането на отпадъчните води, миризмата им, както и
наличието на отлагани по коритото на реката. Правната теория и съдебната практика (виж
стр.180-181 от „Помагало по наказателно процесуално право за кандидати за младши съдии“
– „Съдебно следствие“, „Разпит на свидетели“) са категорични, че свидетелят следва да дава
сведения за факти и обстоятелства, които е възприел лично. Казаното от него извън това,
което е негово лично възприятие за конкретни факти и обстоятелства, не следва да бъде
ценено и възприето като годно доказателство. В случая казаното от свидетелите отразява
техните лични и непосредствени възприятия за обстоятелства от действителността, вкл. и за
миризмите, поради което гласните доказателства се явяват годни, относими и
информативни. Показанията на свидетелите М.-Ф. Ив. и В. А. звучат логично,
последователно и достоверно. Те взаимно се подкрепят и същевременно намират опора в
Констативен протокол № ККФОС-МИ-04 от 14.03.2023г., Разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 13140235 от
04.11.2013г. и в АУАН № 25 от 27.03.2023г. Поради това съдът кредитира напълно
събраните по делото гласни доказателства.
Констатациите от АУАН № 25 от 27.03.2023г. и от Констативен протокол №
ККФОС-МИ-04 от 14.03.2023г. са еднопосочни и намират опора в показанията на
свидетелите М.-Ф. Ив. и В. А., както и в Разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 13140235 от 04.11.2013г. Поради това
СРС се доверява напълно на Акта и Констативния протокол.
Разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води № 13140235 от 04.11.2013г., издадено от Министерство на околната
среда и водите, Басейнова дирекция за управление на водите „Дунавски район“ с център
Плавен е официален документ, издаден от държавен орган и имащ доказателствена сила за
6
посочените в него обстоятелства. Поради това съдът го кредитира (заедно с
придружителното писмо с вх. № 05-00-11296 от 25.11.2013г.) и съответно приема, че на
„***“ ЕООД с ЕИК **** е било издадено Разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води от 04.11.2013г., със срок на действие до
04.11.2019г., за ползване на воден обект – река Дреновичка за заустване на отпадни води в
повърхностни води за експлоатация на обект „Търговска сграда с шоурум и склад“ в УПИ №
VII-925, кв.45, по плана на гр.София, местността „Кръстова вада – Южен парк IV част“, СО
– район „Триадица“. Доколкото няма други доказателства, ангажирани от страните и
доказващи продължаване на срока на действие на това Разрешително, съдът приема, че след
04.11.2019г., вкл. и към датата на проверката /14.03.2023г./ за посочения по-горе обект не е
имало валидно Разрешително за заустване, в какъвто смисъл са и кредитираните по-горе
свидетелски показания.
Наличните по делото известие за доставяне на жалба чрез СПИДИ, писмо изх. №
10120 от 26.09.2023г. и известие за доставяне на НП са обективни и достоверни писмени
доказателства. Поради това съдът ги кредитира, като от съвкупната им преценка установява,
че Наказателното постановление е било изпратено по пощата и е било получено от служител
на „***“ АД на 06.10.2023г., след което е обжалвано с жалба, подадена чрез СПИДИ на
13.10.2023г. От тук следва изводът, че процесното НП е обжалвано в законоустановения 14-
дневен срок по чл.201, ал.13 от Закона за водите, вр. чл.59, ал.2, вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН.
Заповедите на Министъра на околната среда и водите и на Директора на РИОСВ –
София представляват официални документи, издадени от държавен орган и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира. От
Заповеди № РД-154 от 28.02.2019г. и № РД-647 от 10.08.2020г. на Министъра на околната
среда и водите се установява, че М. – Ф. Владимирова Ив. се явява оправомощена да съставя
АУАН за нарушения по чл.200, ал.1 от Закона за водите. Поради това и на основание чл.201,
ал.3 от Закона за водите съдът приема, че АУАН № 25 от 27.03.2023г. е съставен от
компетентно лице. От Заповед № РД-8 от 10.01.2011г. на Министъра на околната среда и
водите се установява, че Директорите на РИОСВ са оправомощени да издават Наказателни
постановления във връзка със съставени АУАН за нарушения на чл.200, вр. чл.151, ал.4, т.2
и т.3 от Закона за водите. Поради това и на основание чл.201, ал.4 от Закона за водите
следва, че Директорът на РИОСВ – София е бил оправомощен от Министъра на околната
среда и водите да издава Наказателни постановления. От Заповед № РД-97 от 24.09.2021г.
на Директора на РИОСВ – София се установява, че Директорът на РИОСВ – София е
оправомощил Р.Б.П.-М. (заемаща длъжността Директор на Дирекция „Контролна и
превантивна дейност“) в случай на отсъствие по обективни причини на Директора на
РИОСВ – София да изпълнява правомощията му, включително и да подписва и издава
Наказателни постановления. Приложените на лист 60-62 от делото Трудов договор № 1278
от 02.08.2013г., удостоверение за актуално състояние на РИОСВ – София и болничен лист
№ Е20231649166 са еднопосочни, обективни и достоверни писмени доказателства. Поради
това съдът ги кредитира и установява, че Ирена Михайлова Петкова е заемала длъжността
7
Директор на РИОСВ – София, но в периода 28.08.2023г. – 26.09.2023г. е отсъствала от
работа по болест. Поради това в този период на основание чл.201, ал.4 от Закона за водите,
въз основа на Заповед № РД-8 от 10.01.2011г. на Министъра на околната среда и водите и
Заповед № РД-97 от 24.09.2021г. на Директора на РИОСВ – София Р.Б.П.-М., заемаща
длъжността Директор на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“, се явява
компетентна да издаде процесното НП № 106 от 26.09.2023г.
По делото са приложени План за преобразуване на „***“ ЕООД, Протокол за
решения на едноличния собственик на капитала на „***“ ЕООД, Доклад за договорените
процедури относно преобразуването на „***“ ЕООД посредством отделяне чрез учредяване
на ново Дружество по смисъла на чл.262в от Търговския закон, както и удостоверения за
актуално състояние на „Термал Инвест“ ЕООД, на „***“ ЕООД и на „***“ АД. Тези
писмени доказателства са обективни, достоверни, непредубедени и взаимно подкрепящи се.
Поради това съдът ги кредитира. Въз основа на тях съдът достигна до извода, че ден след
процесната проверка е бил приет план за преобразуване на „***“ ЕООД, като на 04.05.2023г.
едноличният собственик на капитала на „***“ ЕООД е взел решение за преобразуване на
Дружеството посредством отделяне чрез учредяване на ново Дружество – „Термал Инвест“
ЕООД. С вписване на отделянето в Търговския регистър към новоучреденото Дружество
следва да се счита, че преминава част от имуществото на „***“ ЕООД, вкл. и поземлен имот
с идентификатор 68134.1007.1295, за който е отредено УПИ VII-925, кв.45, по плана на
гр.София, местност „Кръстова вада“ и местност „Южен парк IV част“, заедно с всички
подобрения и приращения в описания поземлен имот, вкл. и изградените в имоти сгради
„Търговска сграда, шоурум със склад, подземен гараж с 2 бр. паркоместа, пречиствателно
съоръжение, водопроводно отклонение и вертикална планировка с 21 бр. паркоместа“.
Доколкото към датата на проверката и на извършване на нарушението – 14.03.2023г. този
обект е бил все още собственост на „***“ ЕООД – правилно АУАН е бил съставен именно
срещу това Дружество и препис от този Акт е бил връчен на 27.03.2023г. на Любомир
Петков като управител на „***“ ЕООД, тъй като към март 2023г. Дружеството „***“ ЕООД
е съществувало в правния мир като самостоятелен правен субект. След справка в
Търговския регистър, където е общодостъпна информацията за Дружествата „***“ ЕООД,
„***“ АД и „Термал Инвест“ ЕООД, съдът установи, че последното е било вписано в
Търговския регистър едва на 24.05.2023г., като то е било образувано чрез отделяне от „***“
ЕООД. Пак от сайта на Търговския регистър се вижда, че на 05.07.2023г. „***“ ЕООД с ЕИК
**** е било заличено чрез преобразувано в „***“ ЕООД с ЕИК **** и „Термал Инвест“
ЕООД с ЕИК ********* и едва на 26.07.2023г. е била променена правната форма на „***“
ЕООД с ЕИК **** в „***“ АД с ЕИК ****. Поради това СРС приема, че като правоприемник
на нарушителя „***“ ЕООД правилно е била ангажирана административната отговорност на
„***“ АД. Относно Дружеството „Термал Инвест“ ЕООД, доколкото то е било образувано
чрез отделяне от „***“ ЕООД и едва след 05.07.2023г. имотът, във връзка с който е
констатирано процесното нарушение, е станал собственост на „Термал Инвест“ ЕООД,
съдът счита, че за сходно нарушение, ако е извършено след 05.07.2023г., следва да се
ангажира административно – наказателната отговорност на „Термал Инвест“ ЕООД. В
8
случая, обаче, датата на нарушението е 14.03.2023г. и към този момент имотът е бил
собственост на „***“ ЕООД. Поради това именно това Дружество следва да се счита за
нарушител, респ. да се ангажира административно – наказателната му отговорност.
Доколкото в периода след извършване на нарушението и съставянето на АУАН и преди
издаване на Наказателното постановление Дружеството – нарушител „***“ ЕООД е било
заличено, процесното НП е издадено на правоприемника „***“ АД (съгласно чл.83, ал.3 от
ЗАНН). Важно в случая е не кое юридическо лице е новият собственик на имота, а кой е
правоприемник на юридическото лице - нарушител. Доколкото не само „Термал Инвест“
ЕООД, но и „***“ АД е правоприемник на „***“ ЕООД, то като е била ангажирана
административната отговорност на единия от двата правоприемника на Дружеството –
нарушител не е бил нарушен законът. Поради това съдът счита, че доводите на адв. К.
касателно невъзможността да се ангажира административно – наказателна отговорност на
„***“ АД са неоснователни и не следва да се уважават.
Приложената на лист 12 от делото скица на „Софийска вода“ е издадена във връзка с
документ вх. № ТУ-3233 от 05.06.2023г. Доколкото този документ не е приложен по делото,
не може да се установи за какво се отнася. Същевременно, обаче, доколкото датата
05.06.2023г. е след датата на извършване на процесното нарушение, то скицата на лист 12 от
делото се явява неотносимо доказателство към предмета на доказване по делото. Наличните
на лист 9-10 и лист 20 от делото писмо от „Софийска вода“ № ТУ-4953 от 03.12.2010г. и
скица към него също следва да останат извън доказателствената маса и да не се подлагат на
анализ, тъй като от една страна са неотносими към предмета на доказване по делото
(доколкото той не се отнася до това дали има или няма водопроводно отклонение или
канализация на имот УПИ VII-925, кв. 45, местност „Кръстова вада – Южен парк IV част“), а
освен това тези документи датират от 2010г., т.е. преди издаването на Разрешителното за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 13140235
от 04.11.2013г. Поради това и всички, релевирани от жалбоподателя доводи на база
цитираните по-горе писма и скици от „Софийска вода“ се явяват неоснователни.
Възражението срещу АУАН съдържа становище на Дружеството – нарушител
относно настоящия правен спор. Поради това то не носи белезите нито на гласно, нито на
писмено доказателство и съответно не следва да се подлага на анализ.
Този съдебен състав остави извън доказателствената маса и приложената на лист 11
от делото статия, тъй като тя не представлява годно доказателствено средство, което следва
да се коментира в съдебен акт.
Въз основа на така установената фактология и направения по-горе доказателствен
анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно
постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок от оправомощено за това
лице срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН. Поради това жалбата се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
9
Въз основа на направения по-горе анализ на приложените по делото Заповеди на
Министъра на околната среда и водите и на Директора на РИОСВ – София СРС прие, че
АУАН и Наказателното постановление са издадени от оправомощени за това лица.
Доколкото нарушението се твърди да е извършено и да констатирано на 14.03.2023г., а
Актът е съставен на 27.03.2023г. и е връчен на управителя на Дружеството – нарушител
„Кондакс“ ЕООД, съдът приема, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН и
изискванията на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. В хода на извършената от съда служебна
проверка се установи, че са спазени и изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. От
съставянето на Акта на 27.03.2023г. до издаване на НП на 26.09.2023г. не са минали повече
от 6 месеца. Поради това СРС прие, че е спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
След собствена служебна преценка на материалите по делото съдът достигна до
извода, че в АУАН и в Наказателното постановление е налице пълно съответствие между
словесното и цифровото описание на нарушението. Същото е ясно описано, посочени са
датата и мястото на неговото извършване, в какво се състои нарушението и каква е правната
му квалификация. Отбелязано е какво е констатирано /зрително и мирисово/ в хода на
проверката. Цитирано е и Разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води № 13140235 от 04.11.2013г., издадено от Директора на
Басейнова дирекция „Дунавски район“ и е изрично записано, че то е изтекло към момента
на проверката. Съдът счита, че в хода на описанието на нарушението са посочени и
доказателствата, които го потвърждават. Поради това е неоснователно възражението за
допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
В Наказателното постановление е даден отговор на възраженията срещу Акта. Те са
били приети за неоснователни. Административно – наказващият орган е изложил и мотиви
защо не приема да са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Поради това
възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл (че нямало произнасяне по възраженията
и касателно приложението на чл.28 от ЗАНН) се явяват неоснователни.
Този съдебен състав счита, че в хода на административно – наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неяснота на
административно – наказателното обвинение или ограничаващи правото на защита на
наказаното лице. Поради това спорът следва да се реши по същество.
Според чл.46, ал.1, т.3, б. „б“ от Закона за водите Разрешително за ползване на воден
обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на
съществуващи обекти, в това число канализационни системи на населени места, селищни и
курортни образувания. Не се изисква такова Разрешително за ползване на воден обект в
случаите на заустване на битови отпадъчни води за обекти извън границите на населените
места и селищните образувания при максимално денонощно водно количество до 10 куб. м.
на денонощие и до 50 еквивалентни жители и осигурено най-малко първично пречистване
на отпадъчните води, както и за обекти, формиращи битово-фекални отпадъчни води в
границите на населените места и селищните образувания без изградена канализационна
система (според чл.46, ал.4 от Закона за водите), като за тези обекти се прилагат
10
разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ). В случая, обаче, чл.46, ал.4, т.2
от Закона за водите се явява неприложим, тъй като от показанията на свидетелите М.-Ф. Ив.
и В. А., както и от АУАН и Констативния протокол следва, че във въпросния обект (който
към датата на проверката 14.03.2023г. е бил на „***“ ЕООД) е имало не само битово-
фекални отпадъчни води, но и дъждовни води, които се отвеждали в последна ревизионна
шахта на територията на обекта, смесвали се с битово – фекалните отпадъчни води от
локалната пречиствателна станция за отпадъчни води и като смесен поток водите се
зауствали в река Дреновичка. Именно защото в случая в проверявания обект не са се
формирали само битово – фекални отпадъчни води – изключението по чл.46, ал.4, т.2 от
Закона за водите не важи и релевираните в тази насока аргументи в жалбата и писменото
становище на адв. К. не се споделят от съда.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, а и
жалбоподателят не оспорва, че проверяваният обект - „Търговска сграда с шоурум и склад“
в УПИ № VII-925, кв.45, по плана на гр.София, местността „Кръстова вада – Южен парк IV
част“, СО – район „Триадица“ е съществуващ и въведен в експлоатация обект. Доколкото от
показанията на свидетелите М.-Ф. Ив. и В. А., както и от АУАН и Констативния протокол
се установи, че на 14.03.2023г. в този обект е имало битово-фекални отпадъчни води от
санитарно-битовите помещения в сградата и площадкови дъждовни отпадъчни води от
паркинга и от покривите, като първите се отвеждали към локална пречиствателна станция за
отпадъчни води и от там към ревизионна шахта, а вторите се отвеждали директно в
ревизионната шахта, където двата потока се смесвали и се зауствали в река Дреновичка, то в
случая за така констатираното заустване на отпадъчни води в повърхностни води е
необходимо да има издадено Разрешително за ползване на воден обект. Същевременно от
приложеното по делото Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води № 13140235 от 04.11.2013г., издадено от Министерство на
околната среда и водите, Басейнова дирекция за управление на водите „Дунавски район“ с
център Плавен, както и от АУАН, Констативния протокол и показанията на свидетелите Ив.
и А. се установява, че за проверявания обект „***“ ЕООД не е имало издадено валидно и
действащо към 14.03.2023г. Разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води, тъй като издаденото такова е било с изтекъл срок.
Поради това СРС приема, че е доказано по безспорен начин по делото, че „***“ ЕООД на
14.03.2023г. в обект „Търговска сграда с шоурум и склад“ в УПИ № VII-925, кв.45, по плана
на гр.София, местността „Кръстова вада – Южен парк IV част“, СО – район „Триадица“ е
ползвало водни обекти (лека Дреновичка) без необходимото за това Разрешително по чл.46,
ал.1, т.3, б. „б“ от Закона за водите. Поради това следва, че от обективна страна доказано е
реализиран съставът на нарушението по чл.46, ал.1, т.3, б. „б“, вр. чл.200, ал.1, т.2 от Закона
за водите.
От субективна страна следва да се посочи, че отговорността на юридическите лица,
каквото е „***“ ЕООД, е обективна и безвиновна. Поради това нарушението следва да се
приеме, че е извършено и от субективна страна.
11
На основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите за нарушение на чл.46, ал.1, т.3, б.
„б“, вр. чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите на Дружеството – нарушител, респ. на неговия
правоприемник (съгласно чл.83, ал.3 от ЗАНН) следва да се наложи „имуществена санкция“
в диапазона от 2000 лева до 10000 лева.
Изтеклият период от време от крайния срок на валидност на Разрешителното за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 13140235
от 04.11.2013г. до датата на проверката – 14.03.2023г. (почти 10 години), както и
установените в хода на проверката миризма на битово-фекални отпадъчни води и отлагания
по коритото на реката следва да се ценят като отегчаващи отговорността обстоятелства.
Смекчаващо отговорността обстоятелство е това, че към момента процесният имот не е
собственост на наказаното юридическо лице. С оглед съотношението на смекчаващи към
отегчаващи отговорността обстоятелства и относителната тежест на всяко от тях, съдът
счита, че административното наказание следва да бъде отмерено около средния размер,
предвиден в закона, т.е. „имуществена санкция“ в размер на 6000 лева Доколкото, обаче,
настоящото производство е образувано по жалба на Дружество – правоприемник на
юридическото лице – нарушител и съществува забрава за влошаване положението на
жалбоподателя, СРС не може да увеличи размера на имуществената санкция. Поради това
следва да се потвърди размера на санкцията, определена с процесното НП, а именно 2000
лева.
Доколкото са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а смекчаващите не са
нито изключителни, нито многобройни, както и защото обществената опасност на деянието
не е незначителна, нормата на чл.28 от ЗАНН в случая е неприложима.
Поради изложеното по-горе следва, че жалбата на „***“ АД следва да се остави без
уважение, а обжалваното с нея Наказателно постановление като правилно и
законосъобразно – следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски в полза на Дружеството
– жалбоподател. Такива не се държат и в полза на органа, издал процесното НП, тъй като
изрично пред СРС юрк. Бозов е посочил, че не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 106 от 26.09.2023г., издадено от
Р.Б.П.-М., Директор на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ – упълномощена да
изпълнява правомощията на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите
- София, с което на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, за
нарушение на чл.46, ал.1, т.3, б. „б“, вр. чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите на „***“ АД е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София
12
град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13