Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 807
19.11.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Гергана
Мазгалова
Прокурор: Антон
С.
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева - Иванова административно дело № 1020 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците
(ЗУБ).
Образувано е по жалба на М.А., роден на ***г., с
адрес: РПЦ – Х., гр. Х., ж.к. „Д.“ №***, срещу Решение № УПХ 134/21.10.2020г.
на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност
на оспореното решение, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на
закона. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и
чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло
незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че
причините оспорващият да напусне страната били свързани с наличието на заплаха
за живота и сигурността му. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от
ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или
бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или
не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил
подробно своята история пред административния орган и тя била възприета
правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не
били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се
съображения, че обжалваното решение било постановено при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението
не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна
или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, че в него били
обсъдени въпросите, свързани с обстановката в Л., с положението на различните
етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които
оспорващият бил обект в Л.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да
бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение
към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи,
че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че
оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не
посочва причини за основателно опасение за преследване. Липса на мотиви в тази
част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не
били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган.
Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и
обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други
аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна
„компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращия орган
нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с
нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при
постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени
нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била
явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. На
следващо място се твърди, че неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ.
В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът
добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в Л.,
както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в
светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният
орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало
риск за неговия живот и сигурност в Л.. Оспорващият сочи, че бил в опасност и
се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът му бил в
опасност и както заявил многократно пред ДАБ, искал да живее в България. Заявил
пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република
България и на това основание бъде върнат обратно в Л., ако това било обективно
възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от
сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко
това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била
причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в Л..
Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно
тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране
на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното
решение противоречи на административнопроизводствените правила и на
материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ,
поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на
административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство
по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган към ДАБ при МС (С. Н.),
чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита,
че жалбата е неоснователна.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молби до ДАБ при МС, подадени чрез СДВНЧ – София,
Дирекция „Миграция“ с вх.№105400-1170/05.10.2020г. (под името М.А. от П.) и
чрез РПЦ – Х. с вх. №996/08.10.2020г., заведени под рег. № УП-15934/08.10.2020г.
на ДАБ, чужденецът е поискал от властите в Република България предоставяне на
закрила. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност,
последната е била установена с Декларация по чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, видно
от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М.А., без
гражданство, роден на ***г. в Л., гр. Н., ****. Попълнен е Регистрационен лист
към молбата, в който търсещият закрила бил записан като М.А., без гражданство,
роден на ***г. в Л., гр. Н., със същия постоянен адрес, религия – *****, ****,
етническа принадлежност – *****, професия – ****, ****, ****, без документи за
самоличност.
С Писмо рег. №УП 15934/08.10.2020г. на ДАБ, Директорът
на РПЦ – Х. е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено
становище по постъпилата молба за международна закрила, като в писмото е
посочено, че при задържането на лицето същият се представил като М.А., роден на
***г. от П.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 13.10.2020г. с кандидата е проведено интервю по
Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в
протокол рег. № УП-15934/13.10.2020г. В хода на производството жалбоподателят е
заявил, че потвърждава всичко казано от него по време на регистрация, с
изключение на гражданството си. Излъгал,
че е без гражданство, имал либийско гражданство. Не използвал други имена. Не
можел да представи документи за самоличност. В Л. също нямал документи. Нямал
роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал Л. в края на август 2020г. нелегално и
отишъл в Египет. Останал там два дни и
след това нелегално преминал в А.. Там бил 5 дни и от там влязъл
нелегално в М., където останал 8-10 дни и след това влязъл в България. В
България влязъл в средата на месец септември 2020г., нелегално, пеша, през
зелена граница. След като преминал границата, стигнал до гр. София и там бил
хванат от властите. Заявил, че не е женен. Нямал разрешение за влизане или
пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За пръв път подавал молба за закрила
тук, в България. Живял в гр. Н.. Нямал роднини в Л.. Заявил, че е ****. Нямал
проблеми заради това, че е ***. Посочил, че е *****. Нямал проблеми заради
изповядваната от него религия. Не бил арестуван, нито осъждан в Л. или в друга
държава. Нямал проблеми с официалната власт в Л.. Не членувал в политическа
партия или организация. Не бил член на въоръжена групировка. Работел като
земеделец. Нямал образование. Разказал, че напуснал Л., защото там
икономическото положение било лошо. Нямало работа и се живеело трудно. Работел
като земеделец и парите, които изкарвал, му стигали само за прехрана, но
не му били достатъчни, за да живее
нормално. Това го накарало да тръгне да търси по-добър живот в Европа. Целта му
била да стигне до някоя европейска страна, където да може да си намери добра
работа. Нямал друго какво да добави, това било всичко. Не бил заплашван.
Семейството му не било заплашвано. Не му било оказвано насилие. Заявил, че не
би се върнал в Л., защото там нямал близки при кого да се върне. Подал молба за
закрила тук, защото България била по-добра страна от Л..
С Решение № УПХ 134/21.10.2020г. на Интервюиращ орган
при ДАБ, РПЦ – Х. е била отхвърлена молбата за предоставяне на международна
закрила на М.А., на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2
от ЗУБ.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 26.10.2020г.,
а жалбата е подадена на 30.10.2020г.,
следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл. 84 ал.2 от ЗУБ.
Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния
административен съд. Ето защо се явява процесуално
допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено
от компетентен орган – С. П. Н., младши експерт в Регистрационно - приемателен
център – гр. Х., определена със Заповед № РД05-252/23.03.2016г. на Председателя
на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на
изискванията за форма и съдържание, тъй като е мотивиран с посочване, както на
фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се установява при постановяването му да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в
производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68,
ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по
подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е
регистриран на 08.10.2020г., а оспореният акт е издаден на 21.10.2020г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ
за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред интервюиращия орган при
РПЦ-гр. Х. при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен
протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за
него език.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на
материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи
предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8
и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република
България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да
бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води
до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде
получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното
с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият изрично е заявил, че
напуснал Л., защото там икономическото положение било лошо. Нямало работа и се
живеело трудно. Работел като земеделец и парите, които изкарвал, му стигали
само за прехрана, но не му били
достатъчни, за да живее нормално. Това го накарало да тръгне да търси по-добър
живот в Европа. Целта му била да стигне до някоя европейска страна, където да
може да си намери добра работа. Настоящият съдебен състав намира, че
жалбоподателят е живеел сравнително спокоен живот в Л., не се установява срещу
него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ,
нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е
извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история
на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на
предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно са
наведени съображения в насока, че причините, поради които М.А. е напуснал Л.,
не попадат в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може
да бъде предоставен статут на бежанец. Чужденецът не навежда твърдения за
наличие у него на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или
членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази
връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено
спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в
действия измежду посочените в ал.5 на
същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на
предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от
преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините,
посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от
последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави
ответникът, че оспорващия напуска, мотивиран единствено от съображения,
които не са релевантните за настоящото производство, а са провокирани от
желанието да стигне до европейска страна, по икономически съображения.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на
Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен
статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1
от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на
изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае
да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или
екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3.
тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно
насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел
като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде
осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание
или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут
- тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на
чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или
международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на
оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е
нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон
с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело №
C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/,
по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на
чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав)
е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото
лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна
територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната
е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и
тълкуването дадено с Решение от
17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило
своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли молбата за
закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх. №
МД-570/20.10.2020г. относно Л., а също и в Справка с вх. №МД-395/20.07.2020г.
относно П., на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6
от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския
съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по
произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска,
политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната
уредба и за спазването на правата на човека. Цитираните справки са изготвени от
компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представляват
официален писмен документ и обвързват съда да приеме за доказани фактите,
удостоверени със същите. Наред с това, по делото не са налице никакви други
доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в
изготвените справки. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от
17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б.
„в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива 2011/95/ЕС), се
преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от
ЗУБ. Според това решение, наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на молителя за субсидиарна закрила по изключение може да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно
насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и
потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на
пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични
заплахи. При подробен анализ на Справка с вх. № МД-570/20.10.2020г. и Справка с
вх. №МД-395/20.07.2020г. съдът намира, че на територията на Л., съответно на П.,
не е налице въоръжен конфликт.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и
промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава,
каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и
доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за
сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в
настоящия случай.
От актуалните справки за положението в Л. и П. става
ясно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че са
налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на лицата от тези
държави. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ,
интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ
част като неоснователна.
Не се установява да са налице и останалите основания,
визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил задълженията си и е
проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или
реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в Л.,
съответно в П., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението
на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен
характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които
могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ,
са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение
съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва
да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като
неоснователна.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А., срещу Решение №
УПХ 134/21.10.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: