МОТИВИ към
Присъда № 27/20.06.2013г.,
постановена по НОХД № 390/2013г. по описа на Асеновградски районен съд, V н. с.
Районна прокуратура – Асеновград е повдигнала
обвинение срещу А.Х.Г. – роден на ***г***, обл.Пловдивска, ул.“64-та“ N 2
/понастоящем в Затвора гр.Пловдив/, българин, български гражданин, с основно
образование, безработен, разведен, осъждан, с ЕГН: ********** за това, че в
периода началото на м. февруари 2013г. – 18.02.2013г. в с. Болярци, обл.
Пловдивска, в условията на опасен рецидив, като е извършил престъплението след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, се
съвкупил с лице от женски пол – Ц.Д.Г., като я принудил към това със сила и
заплашване – престъпление по чл.152 ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 вр. чл. 29 ал.1 б.
„а” от НК.
Районна прокуратура – Асеновград е
повдигнала обвинение срещу А.Х.Г. /със снета по-горе самоличност/ и за това, че
на 19.02.2013г. в с. Болярци, обл. Пловдивска се е заканил с убийство на Ц.Д.Г.
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление
по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Със
същия обвинителен акт Районна прокуратура – Асеновград е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия А.Х.Г. и за това, че на 19.02.2013г. в с. Болярци,
обл. Пловдивска се е заканил с убийство на Х.А.Г. и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3
вр. ал.1 от НК.
Съдебното производство е
проведено по реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата
на чл. 371 т.2 от НПК.
Представителят на Районна
прокуратура – Асеновград поддържа изцяло така повдигнатите срещу подсъдимия обвинения,
като счита последните за доказани по несъмнен и категоричен начин, поради което
не се спира на фактическата обстановка. Тъй като производството е протекло по
реда на Глава XXVII от НПК и направените от подсъдимия
самопризнания се подкрепят със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства предлага на Съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатите
му обвинения. По отношение на наказанието лишаване от свобода предлага на Съда
за престъплението по чл. 152 от НК да му наложи наказание в размер на девет години
лишаване от свобода, което след прилагането на чл. 58а от НК да бъде намалено с
1/3 или съответно наказанието да бъде в размер на шест години лишаване от
свобода. За всяко едно от престъпленията по чл. 144 от НК прокурорът предлага
наказание в размер на по три години лишаване от свобода. Поради редът на
настоящото производство предлага да се приложи разпоредбата на чл. 58а от НК и
тези наказания да се намалят с 1/3 до две години лишаване от свобода за всяко
едно от двете престъпления. Налице са условията на чл. 23 от НК и следва да
бъде определено едно общо най-тежко наказание, което да бъде лишаване от
свобода в размер на шест години, което следва да се изтърпи при първоначален
строг режим. Прокурорът счита, че подсъдимият е лице с висока обществена
опасност и предлага на Съда да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК и увеличи
определеното общо най-тежко наказание в размер на шест години лишаване от
свобода с една година или общо да бъде в размер на седем години лишаване от
свобода. Предлага да се приспадне времето, през което подс.Г. е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“. На подсъдимият да бъдат възложени и разноските
по делото.
Сл. защитник на подс.Г. – адв.Д. счита, че обвинението
е доказано по несъмнен и категоричен начин. Налице са и самопризнания от страна
на подсъдимия, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Навежда доводи за наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно самопризнанията и съдействието на
органите. Ето защо моли Съда да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК и да
намали наказанието, което да бъде в предвидения от закона минимален размер от
три години лишаване от свобода. Също за минимално наказание моли и по двете
престъпления по чл. 144 от НК. Счита, че не следва да се прилага разпоредбата
на чл. 24 от НК, тъй като наказанието лишаване от свобода в размер на три
години е напълно достатъчно дееца да се поправи. Моли Съда да приспадне и
времето, през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение.
Подс.А.Г. се признава за виновен, като признава
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. Съжалява за стореното и моли
Съда за по-лека присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият А.Х.Г. – роден на ***г***, обл.Пловдивска,
ул.“64-та“ N 2 /понастоящем в Затвора гр.Пловдив/, българин,
български гражданин, с основно образование, безработен, разведен, осъждан, с
ЕГН: **********.
Подс.А.Х.Г. е осъждан многократно. Видно от
свидетелството му за съдимост с присъда по НОХД № 84/1996г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив, за престъпление по чл.116 т.3 предл.1 – во вр. чл.115 от НК му е
наложено наказание седемнадесет години „лишаване от свобода” при „усилено строг”
режим. Присъдата е влязла в законна сила на 25.02.1997г.
С определение, с което е одобрено споразумение по
НОХД № 305/2003г. по описа на Районен съд – Асеновград, за престъпление по чл.
195 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК
е отложено за срок от три години. Съдебният акт е влязъл в законна сила на
24.10.2003г.
С определение по ЧНД №432/2006г. по описа на
Районен съд Асеновград на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК е
определено едно общо най – тежко наказание от горепосочените, а именно
седемнадесет години „лишаване от свобода” при „усилено строг” режим.
Определението е влязло в законна сила на 02.10.2006г.
С определение по НЧД № 2771/07 г. по описа на ГС –
София, влязло в законна сила на 11.09.2007 г. на основание чл.70 ал.1, ал.2 и
ал.6 от НК е освободен условно предсрочно, като му е определен изпитателен срок
в размер на четири години, два месеца и осемнадесет дни.
Осъжданията на подс.Г. влияят на квалификацията на
престъплението по чл. 152 от НК като го определя като извършено при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.“а“ от НК.
След като подс.А.Х. Григоров бил освободен условно
предсрочно от Затвора – гр. София, отишъл да живее в с. Болярци, обл.
Пловдивска при майка си – св.Ц.Д.Г.. Двамата обитавали първия етаж от двуетажна
къща, който етаж се състоял от две помещения. В края на 2012 г. при тях отишъл
да живее и св.Х.А.Г. – син на подсъдимия. В началото на 2013г. тримата
започнали да обитава едно помещение, в което имало печка, бюфет, маса, столове
и три легла. През този период от време подс.А.Г. започнал често да употребява
алкохол, след което проявявал безпричинно агресия спрямо сина си и майка си,
като им нанасял и побой. В началото на м. февруари 2013 г. подс.А.Г. започнал
да посяга и на половата неприкосновеност на св.Ц.Г.. Същият казвал на майка си,
че иска да прави секс с нея. Тя му отказвала, но тогава той я заплашвал, че ако
му откаже, ще я бие. Св.Ц.Г. се страхувала от сина си, защото преди години
умъртвил мъжът и /неговия баща/, за което е бил осъден с гореописаната присъда
на Окръжен съд – Пловдив. Поради тази причина, тя отивала с него в съседното
помещение, след като той и се заканвал, че ще и нанесе побой. Там подсъдимият
карал майка си да си свали бельото. После заставал зад нея и опитвал да се
съвкупи с нея, но впоследствие сам се отказвал да реализира това си намерение.
Само един път се стигнало до полово сношение между двамата. Това се случило в
периода началото на м. февруари 2013г. – 18.02.2013г. Една вечер, след като
употребил алкохол, подс. А.Г. отново казал на майка си, че иска да се съвкупи с
нея и да отива в съседното помещение. В този момент тя се намирали в посоченото
по-горе обитавано от тях помещение. Св. Ц.Г. отказал, но синът и отново и се
заканил, че ако не се съгласи, щял да я заколи. Св. Г. се уплашила от
отправената спрямо нея закана и отишла в съседната стая, като била последвана
от подс. А.Г.. Там той отново накарал майка си да застане пред него, да си
свали бельото и да се наведе. Тя отказала, но подсъдимият я ударил по лицето и
я бутнал, за да се наведе. Уплашена от заканите и действията на сина си, св. Ц.Г.
свалила бельото си и се навела. След това подс.Г. повдигнал полата и с която
била облечена, над кръста и, свалил си панталоните и бельото си, и започнал да
търка половия си член по външните срамни устни на майка си. Последната се
опитала да се изправи, но той отново я натиснал с едната си ръка, за да се
наведе, и и казал да не мърда, докато не приключи. Продължил да търка половия
си член по описания начин, докато не еректирал. След това успял да вкара члена
си във влагалището на св. Ц.Г. и започнал да се движи напред – назад. Извършил
само няколко тласъка, тъй като ерекцията му спаднала и се отдръпнал от майка
си. После и казал да се облича и да си ляга.
На 19.02.2013г. през деня подс. А.Г. консумирал
алкохол. Прибрал се около 20.30 ч. във видимо нетрезво състояние. Той заварил в
гореописаната къща св. Ц.Г.. Подсъдимият се приближил до нея и започнал
безпричинно да и нанася удари по лицето с юмруци. После я ударил с ръка в гърба
и започнал да скубе и косата и. Уплашена от поредната проява на агресия от сина
и, св. Ц.Г. се опитала да се измъкне. Тя успяла да напусне къщата и излязла на
двора пред нея. Там била застигната от подс.Г., който на излизане от сградата
взел дървена дръжка от брадва, която била подпряна в салона на първия етаж. С
тази дръжка той нанесъл силен удар по дясната ръка на майка си, в областта
около китката, като и се заканил, че ще я убие. Св. Г. се уплашила от тази
закана. Тя решила, че подсъдимият би могъл да е реализира веднага, защото бил
пиян и нямал намерение да спира побоя над нея. Възприела заканата като реална
опасност за живота си и защото знаела, че синът и е способен да убие човек,
нещо, което вече бил направил. В резултат на удара св. Г. паднала на земята.
Това, което извършил подсъдимият на двора било видяно от сина му св. Х.Г.,
който в същото време се прибирал. Междувременно св. Ц.Г. успяла да се изправи,
стигнала до къщата и влезнала в коридора. След нея там влезнал подсъдимият и
св. Х.Г.. На това място подс. Г. отново нанесъл няколко удара по тялото на
майка си. Тогава св. Г. го попитал защо я бие. Подс. А.Г. се обърнал към него и
му казал да мълчи. После му се заканил, че ще убие и него, и посегнал да го
удари с описаната дръжка за брадва. Не успял, защото св. Ц.Г. хванала ръката
му. Св. Х.Г. се уплашил от отправената от баща му закана. Той решил, че подс.Г.
би могъл още тогава да посегне на живота му, защото подсъдимият много често
безпричинно нанасял побой на него и баба
му, което се случвало и в момента. Уплашил се и защото знаел, че баща му не би
се поколебал да убие и него, както сторил с неговия дядо. Намесата на св. Ц.Г.
успяла да успокои подс. Г.. Той влезнал в една от стаите, запалил цигара и дал
пари на св. Х.Г., за да му купи алкохол. Последният използвал ситуацията и
напуснал къщата. После се обадил по телефона на сестра си св.Ц.А. Г. и и казал,
че баща им отново нанася побой над баба им, и че този път ще се обади в
полицията. Св. Ц.А. Г. го подкрепила. Казала му да сигнализира за случая в
полицията и че тя самата ще дойде от с. Червен, обл. Пловдивска, където се
намирала, при него. След този разговор св. Х.Г. се обадил в РУП – Асеновград и
съобщил за случая. Той обяснил, че е напуснал дома си и ще чака съответния
полицай близо до стадиона на селото. Междувременно св. Ц.Г., която се намирала
в къщата си с подс. А.Г., казала на сина си, че ще излезе да потърси св. Х.Г.,
защото се забавил. След това напуснала сградата и отишла при сестра си св. А.Д.Ж.,
която също живеела в с. Болярци, обл. Пловдивска. Там обяснила на посочената
свидетелка, че едва е успяла да се измъкне от сина си подс. Г., който
въпросната вечер щял да я убие. Малко след това, около 21.30 ч. в с. Болярци,
обл. Пловдивска пристигнал св. В.Д.М. – полицай в РУП – Асеновград, който бил
изпратен там след обаждането на св. Х.Г.. Полицейският служител отишъл до
стадиона на селото. Там заварил св. Х.Г., сестра му св. Ц Г. със съпруга си.
Всички тези лица били видимо притеснени. Св. Х.Г. обяснил, че същата вечер баща
му подс. А.Г. се е заканил с убийство на него и баба му св. Ц.Г., като нанесъл
и побой над последната. Споделил, че подсъдимият би могъл да ги убие. След това
тези лица отишли в дома на св. Ц.Г.. Там те заварили подсъдимият в очевидно
нетрезво състояние. Малко по-късно там дошла и св. Ц.Г., която била доведена от
внука си св. Х.Г.. Същата се оплакала пред св. В. М., че подс.Г. и нанесъл
побой и е отправил закани с убийство спрямо нея и св. Х.Г.. Св. М. съставил
протокол за предупреждение по чл. 56 от ЗМВР спрямо подс.А.Г.. На следващия ден
св. Ц.Г. се явила в РУП – Асеновград и там дала обяснения, в които посочила, че
подс. А.Г. освен, че системно и нанасял побой, се съвкупил с нея против волята
и. Същия ден подсъдимият бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР.
Видно от назначените и приети по делото две
съдебномедицински експертизи в заключенията им е посочено следното: по време на
побоя, който подсъдимият нанесъл на св. Ц.Г. на 19.02.2013г. вечерта, същата е
получила две кръвонасядания и едно охлузване на кожата на дясната
предмишница.Тези травматични увреждания са причинени от удар, притискане с или
върху твърд тъп предмет и е възможно по време и начин да са получени както
съобщава пострадалата, а именно при нанесен побой с ръце, крака и дървен кол.
Било и е причинено болка и страдание, без разстройство на здравето, което е
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Посочено е още, че девствената ципа на св. Ц.Г.
е на раждала жена без видими травматични увреждания. Не са установени
травматични увреждания по външните и полови органи, което позволява
извършването както на влагалищен, така и на анален акт без от това да останат
видими следи. Възможно е да е правен опит за полов акт, без да останат видими
следи.
При провеждането на разследването е взета
влагалищна намазка от св. Ц.Г., по която не е установено наличието на човешка
сперма. Такова заключение е посочено в изготвената съдебно- медицинска
експертиза, при която е изследвано посоченото веществено доказателство.
В хода на досъдебното производство били
назначени и две съдебнопсихиатрични експертизи. В заключението на първата от
тях е посочено, че св. Ц.Г. не се води на диспансерен учет към ЦПЗ –
гр.Пловдив, няма данни да страда от психично заболяване. Със запазена психична
годност е правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях. Същата е изпитвала страх за живота и здравето си и
този на нейните близки и е променила начина си на живот. Към инкриминирания
период от време е била със запазена психична годност да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Аналогично заключение е
дадено и относно поведението и състоянието на св. Х.Г.
Съдът кредитира
изцяло заключенията на вещите лица като пълни, обективни, компетентно изготвени
с оглед поставените задачи и специалните знания на вещите лица.
Описаната фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от самопризнанието на
подс.А.Х.Г., направено по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Последното се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно
показанията на свидетелите В.Д.М., Ц.Д.Г.,
Х.А.Г., К.И.Б., Ц.А. Г., А.Д.Ж. и П.З.З.. Съдът кредитира показанията на свидетелите
като непротиворечиви, последователни, незаинтересовани и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото.
С оглед на гореустановената по
безспорен и категоричен начин фактическа обстановка, Съдът намира, че подсъдимият
А.Х.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.152
ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 вр. чл. 29 ал.1 б. „а” от НК за това, че в периода
началото на м. февруари 2013г. – 18.02.2013г. в с. Болярци, обл. Пловдивска, в
условията на опасен рецидив, като е извършил престъплението след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, се съвкупил с
лице от женски пол – Ц.Д.Г., като я принудил към това със сила и заплашване.
От обективна страна по безспорен
начин бе установено, че с действията си подс.Г. е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 152 ал.1, т.2 от НК, тъй като в периода
началото на м. февруари 2013г. – 18.02.2013г. в с. Болярци, обл. Пловдивска се
е съвкупил с лице от женски пол – св.Ц.Г., като я е принудил към това със сила
и заплашване. Фактът на съвкупление е безспорно установен, видно от
заключението на съдебно медицинските експертизи, както и от показанията на св.Ц.Г..
Налице са и категорични данни за това, че подс.А.Г. е използвал сила за да
сломи съпротивата на пострадалата свидетелка Г., тъй като са налице и други
телесни увреждания, получени в следствие на съпротивата на пострадалата
свидетелка. Налице са и категорични доказателства за отправени заплахи от
страна на подсъдимия, които също са оказали съществено значение за липса на
съпротива от страна на пострадалата свидетелка. Налице е и квалифициращо обстоятелство по чл.152 ал.3 т.5 вр. чл.29
ал.1 б. „а” от НК, тъй като подс.
А.Г. е извършил престъплението в условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК.
От субективна страна подс.Г. е
действал при условията на пряк умисъл. Съзнавал е, че св.Ц.Г. не е съгласна да
се съвкупява с него. Съзнавал е принудителния характер на употребената от него сила
и заплашване. Съзнавал е нежеланието на свидетелката да осъществи с него полов
акт, още повече, че това е неговата родна майка. Целял е чрез сила и заплашване
да сломи съпротивата на пострадалата и да осъществи такъв акт. Имал е намерение
за полово съвкупление, което и е осъществил. Престъпният умисъл на подсъдимия
за осъществяване на изнасилването, обективиран в извършените действия, е бил
реализиран в неговата цялост. Подсъдимият е разбирал противоправният характер
на деянието и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
За извършване на престъпление по чл.152 ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2
вр. чл. 29 ал.1 б. „а” от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. Съдебното
производство е протекло по реда на Глава XXVII в
хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК и подс.А.Г. признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителният акт и в тази насока прави
самопризнания. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. чл.373 ал.2 вр. с
чл. 372 ал.4 от НПК Съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл.
58а от НК, като ал.1 на същия член препраща при определяне на наказанието
лишаване от свобода да се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, като
размерът на определеното наказание следва да се намали с 1/3. В случая Съдът
следва да отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени многобройните
осъждания на подс.Г., лошите му характеристични данни, упоритостта в действията
му, както и това, че е извършил престъплението спрямо родната си майка. Смекчаващи
отговорността обстоятелства не бяха констатирани. Предвид това Съдът счита, че
наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, което наказание следва да бъде „лишаване от
свобода“ в размер на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ. С
оглед разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК така определеният размер на
наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде намален с 1/3, като
окончателният размер на наказанието „лишаване от свобода“ следва да се счита в
размер на ОСЕМ ГОДИНИ. С това наказание подс.Г. ще има възможност да преосмисли
противоправното си поведение и да се поправи, тъй като в един продължителен
период от време ще бъде лишен от свобода и от възможност за придвижване и
нормален пълноценен живот. По този начин и целите на наказанието, визирани в
чл. 36 от НК ще бъдат постигнати, като последното ще има превантивно
превъзпитателен ефект и върху обществото.
При така установената по
безспорен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът намира, че
подсъдимият А.Х.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.144 ал.3 от вр. с ал.1 НК за това, че на 19.02.2013г. в с.Болярци,
обл. Пловдивска се е заканил с убийство на Ц.Д.Г. и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
От обективна страна се
събраха достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че подс.Г.
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 144 ал.3 вр. с ал.1
от НК, като е отправил към св.Ц.Г. закана с убийство, като същевременно е
използвал дървен кол, с който нанасял удари по тялото на пострадалата
свидетелка. Последната е възприела сериозно думите на подсъдимия и неговите
намерения, като действията на подсъдимия създали основателен страх у
пострадалата, че може да осъществи намерението си, тъй като подсъдимият убил нейния
съпруг и негов баща.
От субективна страна формата
на вината на подсъдимият е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни
последици. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното от него,
действал е с намерение да отправи заканата с убийство, като за да бъде
по-убедителен е размахвал и дървен кол, с който нанасял удари по пострадалата
свидетелка.
За извършване на
престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до шест години. Тъй като съдебното производство е протекло
по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК, подс.Г. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и в тази
насока прави самопризнания. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. чл.373
ал.2 вр. с чл. 372 ал.4 от НПК Съдът следва да определи наказанието си при
условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а ал.1 от НК Съдът следва да
определи наказанието лишаване от свобода, каквото е предвидено за това
престъпление, при общите условия, а именно по реда на чл. 54 от НК като прецени
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. По отношение на подс.А.Г.
се констатираха единствено отегчаващи отговорността обстоятелства, като за
смекчаващи може да се приеме единствено изказаното самопризнание. Предвид и на това Съдът счита, че следва да
определи на подс.А.Г. наказание към средния размер, което с оглед разпоредбата
на чл. 54 ал.1 от НК следва да бъде в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид характерът на настоящото наказателно производство и редът, по който
протече съдебното следствие, Съдът следва да приложи и разпоредбата на чл. 58а
ал.1 от НК и да намали така определеното наказание с една трета, което следва
да бъде в окончателен размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът счита, че с така определеното и
намалено по реда на чл. 58а от НК
наказание ще се изпълни целите на наказанието за поправяне на дееца,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Подс.А.Г. ще има възможност да преосмисли поведението
си и да се поправи, като това наказание ще има превантивно възпитателен ефект
както върху подсъдимият, така и в обществото.
При така установената по
безспорен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият
А.Х.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.144 ал.3 от вр. с ал.1 НК за това, че на 19.02.2013г. в с.Болярци, обл.
Пловдивска се е заканил с убийство на Х.А.Г. и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
От обективна страна се
събраха достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че подс.Г.
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 144 ал.3 вр. с ал.1
от НК, като е отправил към св.Х.Г. закана с убийство, като същевременно е
използвал дървен кол, с който размахвал. Св.Х.Г. е възприел сериозно думите на
подсъдимия и неговите намерения, като действията на подсъдимия създали
основателен страх у пострадалия, че може да осъществи намерението си, тъй като
подсъдимият убил неговия дядо.
От субективна страна формата
на вината на подсъдимият е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни
последици. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното от него,
действал е с намерение да отправи заканата с убийство, като за да бъде
по-убедителен е размахвал и дървен кол, с който нанасял удари по пострадалата
свидетелка.
За извършване на
престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до шест години. Тъй като съдебното производство е протекло
по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК, подс.Г. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и в тази
насока прави самопризнания. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. чл.373
ал.2 вр. с чл. 372 ал.4 от НПК Съдът следва да определи наказанието си при
условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а ал.1 от НК Съдът следва да
определи наказанието лишаване от свобода, каквото е предвидено за това
престъпление, при общите условия, а именно по реда на чл. 54 от НК като прецени
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. По отношение на подс.А.Г.
се констатираха единствено отегчаващи отговорността обстоятелства, като за
смекчаващи може да се приеме единствено изказаното самопризнание. Предвид и на това Съдът счита, че следва да
определи на подс.А.Г. наказание към средния размер, което с оглед разпоредбата
на чл. 54 ал.1 от НК следва да бъде в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид характерът на настоящото наказателно производство и редът, по който
протече съдебното следствие, Съдът следва да приложи и разпоредбата на чл. 58а
ал.1 от НК и да намали така определеното наказание с една трета, което следва
да бъде в окончателен размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът счита, че с така определеното и
намалено по реда на чл. 58а от НК
наказание ще се изпълни целите на наказанието за поправяне на дееца, визирани
в разпоредбата на чл. 36 от НК. Подс.А.Г.
ще има възможност да преосмисли поведението си и да се поправи, като
това наказание ще има превантивно възпитателен ефект както върху подсъдимият,
така и в обществото.
Налице са законовите предпоставки,
посочени в чл. 23 ал.1 от НК, тъй като са налице три престъпления, извършени в
условията на реална съвкупност, като Съдът следва да определи едно общо
най-тежко наказание измежду наложените по-горе. Предвид на това Съдът счита, че
следва на подс.Г. да му бъде определено и наложено едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ което следва да бъде в размер на ОСЕМ
ГОДИНИ.
Така определеното общо
най-тежко наказание на осн. чл.61 т.2 вр. с чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС следва да се
изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
Следва на осн. чл. 59 ал.2
вр. с ал.1 от НК от така наложеното наказание „Лишаване от свобода” да се
приспадне времето, през което подс.А.Г. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК
считано от 20.02.2013г., до влизане в сила на присъдата.
Подсъдимият А.Г. следва, на основание чл.189 ал.3 от НПК, да бъде осъден да заплати по сметка на съда в полза на държавния бюджет, сумата
от 313,40 лева, представляваща направените по делото разноски.
Причини за извършване
на деянията – ниска правна култура и незачитане на установения в страната
правов ред, незачитане на половата неприкосновеност.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: