РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Гълъбово, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на шести август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радка Г. С.а
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от Радка Г. С.а Гражданско дело №
20255550100212 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част Трета, глава Двадесет и пета от ГПК - Бързо
производство Образувано е по искова молба на Д. Н. Д. срещу Рудник „Трояново-3“, клон на
„Мини Марица – изток“ ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ.
Ищецът сочи, че със Заповед №01/14.03.2025 г. на управител на Рудник „Трояново-3“
с. Медникарово – клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД, на основание чл. 188, ал.3 КТ му е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение и е прекратено трудовото правоотношение с
предприятието. Твърди, че е заемал длъжността „Машинен оператор ТТМ-ГТЛ 1800“ в
участък „РТНК-3“, на длъжност „Шофьор тежкотоварен автомобил 40 тона“ в участък
„Автотранспорт“. Твърди, че дисциплинарното уволнение е наложено на основание ч.187,
ал.1, т.5 КТ – „неспазване правилата за здравословни и безопасни условия на труда“, по
чл.187, алк.1, т.9 КТ – „увреждане имуществото на работодателя“ и по чл.187, ал.1, т.10 пр.1
и 4 КТ – „неизпъленение на други трудови задължения предвидени в закони или други
норматични актове.....“. Твърди незаконосъобразност на дисциплинарното наказание, като
излага съображения в тази насока, а именно че издадената заповед не отговаря на
изискванията на чл.195 КТ и е вътрешно противоречива. Твърди съпречиняване от страна на
работодателя, като същият е нарушил визираното в чл.127, ал.1, т.3 КТ задължение, а
именно да осигури на служителя нормални условия за изпълнение на работата по твудовото
правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури здравословни и безопасни условия
за труд. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно
прекратяването на трудовото правоотношение и да се отмени заповедта, с която същото е
1
прекратено, да бъде възстановен на заеманата длъжност и да бъде осъден ответникът да му
заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 19 073,76 лв. за времето от 23.02.2025 г. до
23.08.2025 г., през което останал без работа заради уволнението, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Рудник „Трояново-3“, клон
на „Мини Марица – изток“ ЕАД, в който взема становище, че исковете са допустими, но
неоснователни. Не оспорва обстоятелствата, че със Заповед №01/14.03.2025 г. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение с ищеца
Д. Д., както и не оспорва самото трудово правоотношение и факта, че същият е заемал
длъжността „Машинен оператор ТТМ-ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-3“, на длъжност
„Шофьор тежкотоварен автомобил 40 тона“ в участък „Автотранспорт“. Оспорва всички
изложени от ищеца твърдения за незаконосъобразност на наложеното му на основание
чл.188, ал.3 КТ дисциплинарно наказание „уволнение“. Сочи, че ясно и обстойно са
посочени фактическите признаци на нарушението и дисциплинарната заповед е мотивирана
и не е объркваща. Излага подробни съображения за тежестта на извършеното нарушение от
страна на ищеца и сочи, че работодателят е съобразил тежестта на нарушението с при
налагане на процесното наказание. По отношение твърденията на ищеца за допринасяне от
страна на работодателя за извършване на трудовото нарушение от ищеца излага
съображения, че неполагане на дължимата грижа при изпълнение на поставената задача от
страна на работника и при управление на поверения му товарен автомобил е причината за
настъпване на ПТП. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за признати и ненуждаещи се от
доказване фактите: сключения трудов договор за изпълнение на длъжността „Машинен
оператор ТТМ-ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-3“, на длъжност „Шофьор тежкотоварен
автомобил 40 тона“ в участък „Автотранспорт“; издадена заповед Заповед №01/14.03.2025 г.
на управителя на ответното дружество за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“
на ищеца.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Не е спорно между страните, а и се установява от трудов договор №104/30.12.2022 г.,
че между същите е съществувало трудово правоотношение, по което ищеца е заемал
длъжност „машинен оператор ТТМ-ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-3“ при ответника /л.158/.
Със Заповед № Н-16 от 31.01.2025 г. на управителя на ответното дружество, на ищеца е
възложено да изпълнява длъжността шофьор тежкотоварен автомобил над 40 тона в участък
Автотранспорт и да управлява Ивеко с инв.№ 84 18, считано от 01.02.2025 г. до 28.02.2025 г.
Със заповед № 01/14.03.2025 г. на управителя на ответното дружество е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ - с налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение”.
2
Дисциплинарната отговорност се реализира при спазване от работодателя на
установените от закона формални изисквания относно: установяване факта на нарушение на
трудовата дисциплина, изискване на обясненията на работника или служителя преди
налагане на наказанието, срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ,
определяне вида на наказанието /съответно на нарушението/, издаването на заповед за
налагането му от компетентен орган на работодателска власт, със съдържанието предвидено
в чл. 195 КТ, и връчването на заповедта.
Твърденията на ищеца за незаконност на наложеното наказание очертават
основанието на иска и рамките на съдебната защита. В случая тези твърдения са за
допуснати нарушения на формални изисквания при провеждане на дисциплинарното
производство – чл. 195 КТ, чл. 189 КТ и по същество – за неизвършване на визираните в
заповедта нарушения.
Доколкото разпоредбата на чл.194 от КТ е императивна и съдът дори и без направено
възражение следи за спазването на сроковете служебно, то в настоящия случай констатира,
че не е налице нарушение от страна на работодателя при издаването на заповедта за
дисциплинарно уволнение и същата е издадена именно в изискуемите срокове:
дисциплинарното наказание се счита наложено от датата на връчване на заповедта, а именно
– 14.03.2025 г. /л. 5-6 от делото/, дисциплинарните нарушения, които се сочи ищеца да е
извършил са на 22.02.2025 г. Разпоредбата на чл.194 ал.1 от КТ посочва като начален
момент, от който започва да тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание -
узнаването му от работодателя, в настоящия случай това е станало на 24.04.2025 г., /когато е
започнала проверка от страна на работодателя/, съответно към датата на издаване на
заповедта респ. връчването й не е изтекъл 2-месечния срок и съответно 1- годишния от
момента на извършването на нарушенията. В случая заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от
компетентно лице, т.е заповедта е издадена от лице, в кръга на неговите правомощия, в
рамките на предвидените в чл. 194 КТ срокове, при изискване обяснения на ищеца / покана,
получена от ищеца на 26.02.2025 г. – л. 109 от делото/, като е достатъчно обясненията да
бъдат поискани от работодателя. Заповедта е връчена при отказ на 14.03.2025 г., от когато би
следвало да е породила и действие – прекратяване на трудовото правоотношение.
По възражението на ищеца, че заповедта е незаконосъобразна, поради допуснати
формални нарушения по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ:
При прекратяване на трудово правоотношение немотивираността на заповедта,
липсата на фактически и правни основания посочени в нея или противоречието между тях,
както и нарушаване на процедурата по налагане на наказанието, са самостоятелно
основание обуславящо незаконността на уволнението.
Настоящият състав счита, че по делото се установява при налагане на процесното
дисциплинарно наказание работодателят да е спазил изискванията на закона относно
мотивиране на заповедта съобразно посочената норма. По въпроса за тълкуването
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ практиката на ВКС е последователна и непротиворечива,
3
като се приема, че законодателното изискване за мотивиране на заповедта за уволнение е
въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на
сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ и за възможността наказаният работник или служител да се
защити ефективно. Изяснено е, че когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Следва да са
ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на
извършването му, като от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за
същността на фактическото основание за налагане на наказанието, а съдът да може да
извърши преценка относно законосъобразността му. В заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание следва да се посочва нарушението и кога е извършено, но не е
необходимо тя да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното
деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната
характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и
какво дисциплинарно нарушение според класификацията е извършено. Както в искането на
обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин
/решение № 213 от 8.10.2015 г. по гр. д. № 7372/2014 г. на ВКС, III г. о., както и цитираните в
същото решение № 339/19.11.2012 г. по гр. д. № 1688/2011 г. на ВКС, III г. о., решение №
128/28.05.2013 г. по гр. д. № 726/2012 г./
В случая трудовото правоотношение е прекратено на основание е чл.330 ал.2 т.6 от
КТ, т.е. поради изчерпателно изброени в закона юридически факти, възникнали след
сключване на трудовия договор и което е основание за прекратяване на трудовото
правоотношение от т.нар. виновни състави, т.е. предполагат вината на работника или
служителя за преустановяване на трудовоправната връзка - в случая поради налагане на
наказание „уволнение”. В процесната заповед като нарушение на трудовата дисциплина е
посочено: чл.187, ал.1, т.5 от КТ – неспазване на правилата за здравословни и безопасни
условия на труда“, чл.187, ал.1, т.9 КТ – увреждане имущество на работодателя и чл.187,
ал.1, т.10, предл. Първо, второ и четвърто КТ – неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред ...
или определени при възникване на трудовото правоотношение“. /За пълнота следва да се
посочи, че съгласно постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 105 от 11.07.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 4992/2013 г., III г. о., ГК на ВКС преценка законността на
дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от
неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява
дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в
мотивите нарушение, като без значение е посочената в заповедта законова квалификация на
дисциплинарното нарушение. При противоречие между тази квалификация като цифрово
изражение и посочените в мотивите на заповедта обстоятелства, меродавно е нарушението,
което може да се изведе въз основа на тези обстоятелства/.
В разглеждания случай тези изисквания са спазени, тъй като в процесната заповед
4
са описани нарушенията на трудовата дисциплина, както ги е оценил работодателят, като са
ясни съществените им признаци от обективна страна /време, място и начин на извършване/
и е посочен законовият текст, под който същият счита, че се подвеждат описаните
нарушения - по чл. чл. 187, ал. 1, т. 5, 9 и 10 КТ. Извършените нарушения са
конкретизирани, като е изложено, че работникът не е спазил правилата за здравословни и
безопасни условия на труда, увредил е имущество на работодателя и е извършил
неизпълнение на трудови задължения, предвидени в закони или други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред .... или определени при възникване на трудовото
правоотношение, като не е изпълнил задълженията си определени с чл.125 КТ, вр.с чл.126,
т.4 КТ, вр.чл.126, т.6, КТ, вр.чл.126, т.8 КТ, вр. чл.126, т.10 и вр.чл.126, т.13, предл.1,3 и 4
КТ, както и тези посочени в Правилника за вътрешния ред, свързани с основните му права и
задължения, а именно: да изпълнява трудовите си задължения точно и добросъвестно, да
изпълнява работата в изискуемото количестови и качество, да спазва правила за
здравословни и безопасни условия на труд, да спазва вътрешните правила, да изпълнява и
всички други задължения, произтичащи от нормативен акт, трудоя договор и характера на
работа, да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при
изпълнение на възложената му работа, да управлява безопасно товарния авромобил и
осъществява превоз на товари и материли в зависимост от предназначението им на
територията на предприятието и републиканските пътища, да извършва товаро-разтоварни
дейности на основни и спомагателни материали и да ги превозва, като стриктно спазва
технологичните изисквания към превозните товари, неизпълнение на правила, утвърдени в
инструкция за общите правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд
в Мини Марица-изток ЕАД /И-ЗБР-0-001, чл.110, ал.3/ - в откритите рудници при работа на
автосамосвал е строго забранено движението на автосамосвала с вдигнат кош.
В обобщение заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговаря на
изискването за описание на нарушението до степен, даваща възможност както да се проведе
защита от страна на служителя, така и да се направи съдебна преценка относно спазване на
преклузивните срокове, съответствие на наложеното наказание и еднократност на
наказанието, като конкретизацията на допуснатото нарушение на трудовата дисциплина е
достатъчна според изискванията на цитираната разпоредба и дава възможност на съда да
разгледа спора по същество.
Не е извършено нарушение и на чл. 193, ал. 1 КТ, съобразно която разпоредба
работодателят е длъжен преди налагането на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства, доколкото безспорно се установи, че в процесния случай работодателят е
поискал писмени обяснения от ищеца в рамките на започналото дисциплинарно
производство по повод решаване на въпроса за дисциплинарната отговорност и налагане на
дисциплинарно наказание за извършено конкретно нарушение, като обясненията са
поискани преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, като
работодателят е събрал и други доказателства за извършеното нарушение, тъй като се
5
установи, че е поискал и съответно е получил обяснения от друг работник на дружеството и
становище от проверяваща комисия.
По изложените съображения, от формална страна съдът намира атакуваната
заповед за законосъобразна.
По доводът на ищеца за незаконност на заповедта, свързан с неизвършването на
посочените в заповедта дисциплинарни нарушени:
В тази връзка в тежест на работодателя е да установи, че описаните в заповедта
дисциплинарни нарушения са извършени от работника или служителя.
В разглеждания случай такова доказване от страна на ответника е проведено,
доколкото от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установи ищецът да е
извършил вменените му нарушения. Това се подкрепя, както от представените по делото
протокол на комисията, така и от представените обяснения на ищеца и друг работник –
Стоян Стефанов Димов /л.125/. От събраните писмени доказателства – писмо от
Националния институт по метерология и хидрология от 07.05.2025 г. /л.90/ е видно, че за
датат 22.02.2025 г. не е издавано предупреждение за опасни метеорологични явления от
първа, втора и трета степени /жълт, оранжев и червен код/, като за тази дата е бил валиден
зелен код, с минимална денонощна температура -12 градуса и максимална денонощна
температура + 2 градуса.
С установените нарушения работникът е нарушил задълженията си по трудовия
договор, като съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че не са му били
вменени трудовите задължения, за които му е наложено наказанието. По делото е
представена Заповед Н-136 от 23.08.2024 г. на ищеца е възложено да изпълнява длъжността
Шофьор тежкотоварен автомобил над 40 т. в участък „Автотранспорт“, като управлява
Ивеко с инв.№ 84 18, считано от 23.08.2024 г. до 30.09.2024 г., като е посочено, че същият
трябва да премине обучение на 23.08.2024 г. /л.151/. В протокол № 51 от 28.08.2024 г. /л.148/
е посочено, че ищецът е издържал изпита по общи правила за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд и може да работи като шофьор тежкотоварен автомобил над
40 т.
Ето защо съдът намира, че на работника са му били вменени трудовите
задължения, за които му е наложено дисциплинарно наказание. Извършеното от работника
представлява поведение, което е в разрез и с общите задължения на
работниците/служителите по трудовите правоотношения, изброени в чл. 126, т.6, т.8, т. 10 и
т. 13 КТ.
По доводът за несъразмерност между нарушението и наложеното наказание:
Съгласно чл. 190, ал. 2 КТ и чл. 189, ал. 1 КТ при преценка съответствието на
наложеното и оспорено пред съда наказание с извършеното от ищеца нарушение, съдът
трябва да съобрази, наред с обективните и субективни характеристики на деянието,
обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на работника, както и неговото
дисциплинарно минало. При определяне на дисциплинарното наказание, съгласно
6
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да съобрази наказанието с
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при което е извършено и цялостното поведение
на работника или служителя. Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава
на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в
това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения
по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни
последици за работодателя, поправими ли са или не, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към
конкретното неизпълнение, дали нарушението е извършено еднократно или многократно и
пр. Тежестта на допуснатото нарушение се определя като тежко при превес на отегчаващите
обстоятелства и липсата на критичност в ищеца относно извършеното. Предвид изложеното
настоящият състав намира, че при определяне вида на наложеното дисциплинарното
наказание работодателят е спазил принципа за съответствие на тежестта на наказанието с
тежестта на нарушението, което обуславя законност на заповедта, издадена в съответствие с
разпоредбата на чл. 189 КТ.
По изложените съображения съдът намира, че посоченото в атакуваната заповед
деяние е извършено от ищеца, същото съставлява дисциплинарно нарушение, наказанието е
наложено при спазване изискванията на чл. 193 и чл. 195 КТ, в сроковете по чл. 194, ал. 1
КТ, като наложеното дисциплинарно наказание се явява съответно на нарушението съгласно
разпоредбата на чл. 189 КТ.
Ето защо, процесната заповед е законосъобразна, а предявеният иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователеи и следва да бъде отхвърлен като такъв.
С оглед обусловеният им характер, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение
по чл. 225, ал.1 КТ.
По разноските:
Държавна такса върху отхвърлените претенции не се дължи от ищеца, тъй като на
основание чл.359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и
служителите независимо от тяхното процесуално качество на ищец или ответник, като
безплатността се разпростира върху всички държавни такси и други разноски по съдебното
производство.
Предвид изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски, а на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът
определя юрисконсутско възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на
делото и извършените процесуални действия в размер на 200 лв. за настоящото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес **********,
7
обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225
ал.1 срещу „Рудник Трояново -3“, ЕИК 8330175520019, със седалище и адрес на управление
**********, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД гр. Раднево за отмяна на заповед №
01/14.03.2025 г. на Управител на клон Рудник Трояново-3 с. Медникарово, с която е
прекратено трудовото му правоотношение; за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност “Машинен оператор ТТМ-ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-3“; както и за
заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 19 073,76 лв., за оставането му
без работа поради уволнението, но не повече от шестмесечен период, ведно със законната
лихва, върху него от дата на предявяване на иска до окончателното му изплащане като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес ********** да заплати на Рудник
Трояново -3“, ЕИК 8330175520019, със седалище и адрес на управление **********, клон на
„Мини Марица-изток“ ЕАД гр. Раднево сумата от 200 лв. /двеста лева/ - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
8